Отиди на страница:
| Защо бе, европейците, особено англичаните, са вандали на стадиона, американците са кротки. Същото е и на политически митинги. |
| Онова със сандвича трябва да е било дебел намек - за горчивия корнишон дето ще има да го ръбаме доживот, ама Димитри нали е фин интелектуалец, усеща намека чак след като го е инкасирал интраректално. |
Прав си, nigro  Глупости говорим. Може би защото от прочетеното се в съзнанието се заформят едни сандвичи, страх да те споходи. В началото, струва ми се, имаше някакъв Р.Максуел... |
| >>><<< Solid, Кога си мноу солид интраректално се получава където и и да си го завреш, в носа.... например. ...... Драги Бачо Джимо, написал си хубава манджа. И сандвич си сложил. и луканка и кюлче, ....гоооод.  |
Мислим, Джимо, дека доста Лукчовци и доста Кюлевци ще паднат невинни жертви, преди 7-8-9 млрд. да почнат да мислят като един, да говорят на един език и да менкат еднакви шарени хартишки с/у ежедневният си хляб и чер хайвер. Шикелгруберовци и Джугашвилита - тоже!  |
| д е д о Д И М И Т Р И -н е з н а м к а к с и с ENGLISH-a, д а л и р у с к и з н а е ш п о д о б р е и л и к в о , а м а ....т .н .С И O(CEO)н а т о з и е з и к о з н а 4а в а CHIEF EXECUTIVE OWNER а н е oficer к а к т о с и г о п и с а л .к а т к а з в а е д и н м о й п о з н а т и н д и е ц"I'm tired of uneducation people" а м а н а т е б т и е п р о с т е н о -о т в ъ з р а с т а |
Тъкмо сме под колконката на Димитри. Тук каквото и да напишеш все е по темата. Потока на съзнанието е на почит.  Значи, слизаш на последната спирка на W, Куинс (Астория), тръгваш по Дитмарс, свиваш на 38 вървиш до 19 авеню, някакви си 20 минути през тих, мирен, заспал квартал, със строени като войници английски къщици (предизвикаха умилението и възторга на англичанките) и вече си в Steinway. Кварталът е гръцки, а по пътя имаше лекции за българския и македонския език, за сръбския и хърватския, и за това как на Балканите всички ние се разбираме (поне езиково). Не ме поразяват изключителните знания на англичаните за България, отговарям на десетките въпроси на японката за нас. Японците и до сега са много любознателни. Steinway & Sons е фабрика, която произвежда малко повече от 2000 пиана на година (и още толкова в Европа), което е 3% от световното производство на пиана, но за това пък всички известни концертни зали са екипирани само със Steinway. Стараят се всяко пиано да се направи само от едно дърво, най-много две, процесът е точно 9 месеца (както раждането на бебе), всеки инструмент си има уникален номер, подпис и във всеки момент може да се каже на какъв адрес е то. Всеки клавиш (цялата му сложна конструкция) стои на машинка и на него се почуква автоматично стотици хиляди пъти, за постигане на перфектен резултат. Хората от Steinway смятат, че с тях, в 1853 г, е дошло и високото изкуство в музиката в Ню Йорк. Фабриката в 19 век си купила тази пуста тогава земя и построила жилища, магазини, детски градини, училища за своите работници. Steinway тюб било началото на нюйоркското метро, а Steinway хол най-голямата концертна зала преди Карнеги хол. На връщане по Дитмарс булевард всички с любопитство раглеждаха гръцката кулинария. Имаше дори баница със сирене, но попитах за всеки случай дали не са сложили захар в сиренето си фет-а и май обидих на национално чувство на собственичката. Бред пудинга беше също доста нашенски, англичанките казаха, че не прилича на техния - долната половина беше с вкус и вид на крем карамел, отгоре имаше нещо като кекс. При всички случаи не беше хляб. Така е то. Не вярвайте на названията на сладкишите и сандвичите. В бред пудинга има всичко друго, но не и хляб. А в сандвичите с краставичка "екзотичния" зеленчук почти не се забелязва. Джимо, що не си признаеш, че ти е било вкусно.  Редактирано от - Нели на 02/11/2005 г/ 00:52:20 |
| Да де, само че твоя бара на съзнанието закара англичанките у Бруклин оти Дитмар булевард е там - до Брайтън Бийч... |
Димитри е искрен човек. И някак си, имам чувството, че се изповядва, но не добродушно, не наивно, не като в сапунените опери. Но е изповед. Много смел човек е Димитри. Изповядва се пред нас, по-точно за малкото от нас, които ще усетят неговата уморена, присмехулна, намигваща изповед. И все пак - изповед. Като че ли казва - ето - вижте ги. Вижте ги каквито съм ги видял аз. Вижте се, както съм ви видял аз. Вижте ме, какъвто съм се видял аз. Аз се осмелявам да се изповядам пред вас, пък вие - съдете ме, всичко на този свят е суета. Човешкият съд. И аз съм суетен. Но и вие - също. Така, както всеки един от нас се изповядва всеки ден тук, във форума, дори и да не си дава сметка, че го прави. Само че, де да го можехме така, както го може Димитри. Chapeau, Майсторе.  |
| Димитри дръпна за ръкавите разни дами, а те го подръпват за краставицата. Бързодействащият Луканов бързо го отвяха през 1996-а, а бавнодействалият Кюлев - 9 години по-късно. А Сорос глобализацията все още не го заплашива с хроничен глад. Ония пък в един глас спортуват около фабриката. |
| Всяка община на гр.Ню Йорк си има своя система имена на улиците. В Бруклин има Дитмас, в Куийнс - Дитмарс, но и в Манхатън, и в Куийнс, и в Бруклин има техен си Бродуей (манхатънския продължава и в Бронкс) или Блийкър. И други много улици минават през повече от една община - например Метрополитъан авеню, Атлантик авеню, Грийнпойнт авеню, Линден булевард минават през Бруклин и Куийнс. |
Димитри обича Съмърсет Моъм. Джентълменът, който обичал да омаловажава и да не се доизказва, защото разчитал на интелигентността на читателя и не я подценявал. Сигурна съм в това. Дали защото го е превеждал, но той е превеждал много, много - и Хемингуей, и Фицджералд, и Доктороу. Не си спомням дали е превеждал и Труман Капоти. Ще трябва да погледна кой е превеждал "Хладнокръвно". Но най-много, като че ли, обича Съмърсет Моъм. Ето няколко Димитриеви изречения ала Съмърсет Моъм: Бях приел поканата му нашата бизнессреща да е в "Шератон", а не в телевизията на "Сан Стефано", понеже там вонеше на тоалетни. Обясни, че той лично бил инструктирал готвача, даде втори знак и сервитьорите и те - с драматичен замах - вдигнаха камбаните над главите си. В подносите имаше сандвичи с краставица. Не вярвам да се лъжа, но едва ли ще мога някога да попитам Димитри дали съм права. Но дори и този задочен разговор е много приятен. |
| Сибила е прав(а), но що се изповядва Димитри на нас, не разбирам. Не съм аз този, който ще го съди. Аз не мога да съдя дори себе си. Така че дори изповедта му е също суета. |
| Наскоро мернах по руския местен канал Кашпировски - досущ замязал на Йосиф Кобзон у прическата...воюваше за некаква лаборатория по окултизъм към Министерство Оборонъй и доказваше че може да предсказва кога ще се случи Третата Световна Война. Направо паднах... |
| симе - и аз като баба ти се чудех как да свържа двата края през Лукановата зима, че и много след това. Съзнавам обаче че "псевдоинтелектуалецът" Джимо не ми е виновен за това. |
| Сибила, излишно е да подчертаваш че в случая с краставицата авторът ни поднася и блюдото, и жеста па чак тогава краставицата... Некои любителки на захаросана фета обаче я захапаха направо... * Все пак сандвич с краставица е traditional russian food...  Редактирано от - kombat #5 на 02/11/2005 г/ 01:14:32 |