Отиди на страница:
Едно само не разбирам, кой е онзи компенсаторен механизъм, който кара душевно болния човек да твърди, че живее там, където никога не е стъпвал?  В 1870 основателят на пиано-бизнеса Steinway & sons закупува 400 акра земя в сегашната Астория. Освен едно цяло селище (къщи, градини, училища) той строи и парк за игри и забавления. Паркът днес не съществува, на негово място е летище Ла Гуардия. Твърдят, че в там, по онова време, всяка неделя, се продавал истински английски кидни пудинг, а също фиш енд чипс. С англичанките въздъхнахме натъжено, пропуснали сме безвъзвратно този кулинарен опит за насаждане на английска кухня на американска земя.  * За българския мирис на тоалетни - има го не само на Сан Стефано. Това беше мирисът, който ни плясна през лицата, когато за първи път попаднахме в българския ресторант на пресечка на Канал стриит. Трябва да е било 1997. Спомних си, че същото нещо го има в СУ, БАН и в...Истанбул, на автогарата. Редактирано от - Нели на 02/11/2005 г/ 01:42:03 |
| Да, Сибила, и аз мисля, че тези писма са близки до изповед - откровено споделяне на впечатления и размисли за срещи с хора, играли някаква роля в обществото... За съжаление, струва ми се, че авторът някак отвисоко и с насмешка се отнася и към случилото се, и към нас... Може и да греша... |
| Абе карай сега нема се трепем за глупости...Дитмарс, Дитмас, функционален -фунционален...една буквичка само, голема работа... Не е като да объркаш Бруклин с Куинс, да речем...Или да кажеш че краставицата има не 99% вода а само 98%...Което я прави екзотична. * *****
Редактирано от - bot на 02/11/2005 г/ 10:46:24 |
Комба, никога не ме е интересувал Димитри откъм фактология. И ако това ме интересуваше, щях да чета някой справочник. Някакви таблици. Някакви исторически справки. Макар да знам, че Димитри по образование е икономист. Но, слава Богу, има и икономисти като Димитри. По-скоро преводачи, по-скоро журналисти, по-скоро-литератори. По скоро хора на духа. И човеци - със всичките им слабости, Димитри чаровно им ги опрощава със самия факт, че ги споменава така небрежно, ала Съмърсет Моъм. На Димитри му е простено, от мен поне, всяка неточност в подробностите, ако има такава, какво значение има това, когато той така хубаво пише? Димитри пише в "Сега" и никъде другаде, защото, както си призна, така отговорил на приятели, които искали да го четат някъде, събран накуп, а не да препускат и да го издирват по всички разпиляни издания. И аз много се радвам за това, и винаги му отдавам чест, защото си мисля, че Димитри също ни отдава чест - просто защото ни търпи и не ни е напуснал. Лека нощ от мен, на всички!  |
| Ле-лей, егати пътеписите - Алеко Константинов дриска дренки! Както казвахме (небрежно) навремето: "Забравил съм си билета за Париж върху пианото до флейтата".. |
| Снобарско.Обаче по тоя характерен за Джимо начин, дето много ми харесва и много му отива. Няма гафове, той ни бъзика... Не е гаф да откажеш на последовател на Муун да се молиш с него над краставици.И да си пушиш високомерно насреща му, докато той се моли както дявола чете евангелието. Не е гаф да кажеш на Кюлев, че такива като него много, а такива като Джимо други просто няма. Не е гаф да забележиш, че на мястото, дето Андрей/?леле.../дава житейски уроци на децата си/ като Рокфелер, дето карал децата си да събират шума, не е оригинален нашичкiя/-после го застрелват./не коментираме кой, как и защо, просто факта си е факт./ Не е гаф това. Джимо е... ----------------------- Не сваляйте нивото с баби, гладуване, Луканова зима...всички сме я минали, кой както оцелял- оцелял...ама щото вчера " Народни будители", това-онова...ето ви народен будител, направил е каквото ТРЯБВА, когато трябва и където трябва. Ако всеки в БГ прави това...ех... ------------------------ Джимо, always  |
| Анацефал, става думa за чисто и просто интелектуално писателско състезание между Неделка и Димитри... Ако си спомняш в книгата "Дванадесетте стола" се описва състезанието на Нелочка Людоедката с милионерската дъщеря Вандербилт... Много е поучително... |
| Маргарет Тачър, откъде извади че Кашпировски е последовател на Муун? Не го знаех. Всъщност той във въпросното интервю което гледах наскоро даже каза че не е религиозен в традиционния смисъл на тази дума...Така че молитвата му е била част от ритуала с краставицата естествено. Но истината е че гласността и перестройката започнаха с него, свързваха името му с Распутин, с Ню Ейдж-окултизма... Сега още ли е депутат в Думата? |
| Ще ви напиша някои избрани цитати от книгата на една българска журналистка от в."Демокрация" относно Луканов. " Винаги поздравявах Луканов с обръщението "Здравеи Съветски гражданин!", защото точно аз бях направила едно интервю с него, в което тои "невинно " си признаваше това. Тои ми отвръщаше "Здравеи, американски агент! Често ме питаше "Как не са те хванали?Не мога да си обясня този факт.Много си интелигентна, за да са те пропуснали", "Кои да ме пропусне"-питах аз "Ами службите" -ми отговаряше тои. Веднъж трябваше да пиша материял за имуществото му във Виена , по-точно се касаеше за дома "Виткенщаин".Имах много малък диктофон с малка касета, на която беше записано интервюто с кмета на Виена.Касетата беше презапис от оргинала.Материяла беше готов. Срещнах Луканов в парламента и му предложих да си го преслуша.Тои беше със специялна бинтова превръзка около шията си, защото беше претърпял операция на слюнчестата си жлеза.След като преслуша записа ми каза, че съм фашист и побегна с касетата и касетофона по коридора на парламента.Аз се изкрещаях след него като му казах да глътне касетата , но да ми върне касетофона. Но тои беше напуснал сградата на парламента .Свидетел беше Деян , шефа на охраната на парламента. Аз го помолих да състави протокол за кражба извършена от Луканов , но Деян отказа.По-късно се появи Луканов и ми го върна като отново ми повтаряше, че трябва да продължавам да си пиша глупавите фашистки неща.Аз пък го напсувах на маика.Тои пък ме заплаши, че ще ми вземе пропуска за парламента.Аз пък му казах, че може да ми го вземе, ако каже пред всички , че съм го напсувала на маика.В краина сметка конфликта завърши в ресторанта на Софя Пресс, където вечеряхме. Редовно му ползувах колата с шофъора.Само му казвах, че ми трябва кола и тои ми я предоставяше. Преди да го арестуват, му свалиха имунитета в парламента.Беше заобиколен от много журналисти.Аз му подадох ръката, за да му кажа "чао".Като си отдръпнах ръката намерих бележка.Беше неговият номер на мобила му.На следващият ден, когато вече беше на "Развигор" му се обадих и си поговорих с него.Колкото и да го ненавиждах за някои неща не можех да скрия , че изпитвах и любопитство към неговата личност. Седмица по-късно, депутати от комисиита за свалянето на имунитета му ми казаха, че специялните служби са засекли разговор с мене и в комисята са преслушали този разговор. В деня, в които го убиха тогавашнят министър на отбраната Георги Ананиев доиде при мен и ми каза "Твоят човек го убиха".Не ми се вярваваше, но започах да си обяснявам желанието му да отиде да живее в Швеицария, близо до Женевското езеро.Това ми беше споделил.Това и споделям с вас. Освен това бях изненадана от факта, че някои си мислят , че е бил "мои човек", срещу които бях писала 72 статии. " |
| Комбат#5, въпросната журналистка живее на 5 минути пеша от мен в Неw Ъорк, На мен лично неината книга ми говори много повече отколкото този тюрлигювеч на Джимо.Това е причината за този съвсем избирателен цитат.Книгата наистина е много интересна и ненапудрена. |
| Не съм запознат с въпросната книга както и с въпросната журналистка, но това дето си го цитирал е изумителна простотия... |
бил, това което пишеш, но с повече подробности, съм го чувала на живо.  Макар да живея не на 5, а на цели 30 минути пеша от нея. И снимка с Луканов съм виждала - тя тъничка, той ....наедрял. Луканов изглеждаше несериозно и леко комично. Не мога да си го представя, например, пред камината с Джимо. Това, последното, май трябваше да има определен естетически ефект над нас. Нещо като заявлението на Боян Радев преди години, че пред картините си можел да стои само в блейзер и с пура. |
| Нели [Златен] от USA Общо мнения: 1869 бил, това което пишеш, но с повече подробности, съм го чувала на живо. Макар да живея не на 5, а на цели 30 минути пеша от нея. И снимка с Луканов съм виждала - тя тъничка, той ....наедрял. Луканов изглеждаше несериозно и леко комично. Не мога да си го представя, например, пред камината с Джимо. Това, последното, май трябваше да има определен естетически ефект над нас. Нещо като заявлението на Боян Радев преди години, че пред картините си можел да стои само в блейзер и с пура. Създадено: 02.11.2005 г. 04:25:35 ** Ете това можеше да се предположи - че сте близки с таа, пропуснатата... Бих се изненадал много ако не сте при такова интелектуално близначество... |
| Научих за убийството на Луканов призори по телефона, дежурния в мисията звънеше наред. Беше сесията на Общото събрание на ООН и Пирински (тогава външен министър, но малко след връщането си в София подаде оставка) щеше да държи реч същата сутрин. Отидохме с шофьора Огнян да го вземем от Франклин Лейкс, дето спеше на вилата. Беше получил по факс декларацията на НС. Решено беше да я преведем и разпространим като документ на ООН и той да съобщи за убийството по време на изказването си, не знаехме дали може да иска и едноминутно мълчание. По принцип бях чувал, че не може - в началото на всяка сесия има "minute of silent prayer or meditation", която всеки да си запълва мислено). Припнах при председателя на ОС, малаеца Исмаил Разали, известен строгар и голям чешит - първия ден титулува Клинтън "the Рresident of the American Republic". Успях да стигна до него - каза, че разрешава по изключение да поиска "момент на мълчание" без ставане, не повече от 20 секунди. * Оттам се юрнах при Иван Кулов, познат от секретариата, да напиша превода на декларацията на компютъра му. Помня, че се почудихме бая за "с цялата строгост на закона" и той предложи "brought to bear". Пирински после замени моето помпозно "assassinated outside his house" с репортерското "shot and killed" и го дадох в секретариата. Дойде времето за изказването и той си го прекъсна по средата, "I shall нов digress briefly", каза за убийството, декларацията и за дейността на Луканов в ООН и предложи "a moment of silence", прикова вниманието на залата, която иначе си жужеше фоново. Благодари, продължи изказването, изпроводиха го с двойно повече от обикновено пляскания, Разали издудна от подиума: "I express my condolences on the death of the great Bulgarian leader and nationalist" (sic). * Научих за убиствата на Павлов и Кюлев от форума, за последния - сутринта от темата на Кайли, дето имаше линк към Фокус и снимка. |