Отиди на страница:
| Как беше... "Наблягай на философията мама, да не останеш прос' индженерин"...  .... От простото... към сложното... От частното, към общото!! ... Малее... Диамат! Мразя го...от едно време още...  |
| И в Ню Йорк също може да се ходи с кожени/велурени/всякакви обувки без да ги напрашиш. Говорим не за седмица, а за месеци наред. Тук кал, в българския смисъл на думата, не съществува. Има, и то след обилен дъжд, и то на определени места (поляни), а не по пътеките, в Централ парк. Въпреки това Манхатън е далеч от идеала на пасторална, провинциална Швейцария за чистота. Защо? Ами защото е милионен град, а не малко градче с няколко хиляди човека в него. Сутрин, след 9 е чисто и преметено навсякъде, следобед вече има фасове, листа и вездесъщите черни (или прозрачно сини - за хартия и т.н.) торби за боклук, които ще стоят няколко часа, докато не ги съберат. Били сме и във френската, и в италианската, и в немската част на Швейцария, и не съм имала проблеми като говорим на английски. Хората го разбират и отговарят. Приятели с деца имаме, наистина, само в Женева - от детска градина до гимназия, които ни дават представа за училищната им система. Имаше една статия в сега, преди няколко месеца, с бивш наш дипломат от ООН в Женева, Изгрев Топков. Неговите деца, тогава (1995) на възраст 10-12 години, учеха наравно 4 езика. Училището беше държавно, нищо специално. Допускам, обаче, някъде, в някое закътано швейцарско място, да говорят само един език. И в Канада, в Квебек, може да попаднете на провинциално крайпътно заведение, където продавачката да владее единствено и само френски.  |
| Виждам, че сте се отплеснали тук в посока Швейцария и Фичо се проявява този път като "певец" на превъзходството на Швейцария над Франция - нещо като "я другой такой страны не знаю..." за Швейцария Ако става дума, за сравнение на база чистота - да, така е: разликите са налице и са грамадни. Мой стар познат, щвейцарец от немска Швейцария, го беше формулирал така: "Със затворени очи да влезеш, пак ще познаеш дали си в Швейцария, Германия или Франция: просто въздухът мирише различно". Е, смели сме се с баба Викторица на тази приказка - защото, като си направиш експеримент - наистина има нещо такова. А пък ако отвориш очи - даже и тревата в Швейцария изглежда по-зелена, и то в съседни на Франция райони. Е, в конкуренцията с Германия разликата не е така очебийна, но пак я има... Разбира се, говорим за немска Швейцария. Достатъчно е да се отиде в швейцарска Юра, за да си дойдат нещата "на мястото". От гледна точка на "немските" швейцарци в Юра е "катастрофа", а в останалата френската част е "просто мръсно". Но понеже Фичо прави сравнения между "прагматичната, интернационална и "включваща" култура на Женева" с "франкоцентричната и по-"изключваща" (поне към хората, които не са известни интелектуалци) култура на Френската република", то трябва да отбележа, че е изкопал тези сравнения с обиколки по улицата. Швейцарската култура е невероятно "изключваща", ако става дума за влизане на чужденци и интеграция. Такова нещо - да си "пуснеш" куфарите и да останеш - отдавна вече няма в Швейцария, ако го е имало изобщо някога. Туристическите впечатления са едно, швейцарските закони - съвсем друго, повЕрвайте ми. Законите са сами по себе си максимално рестриктивни и "невключващи" (само бегъл пример - ако някой успее да се "закрепи" и да си изкара разрешение за живеене (т.е., намерил си е работа, има къде да живее и пр.), по закон той може да се събере със семейството си едва след 10 години (сега го направиха 7). За сравнение: във Франция това беше 1 година, и при министерствуването на Шарл Паскуа (1993) стана 3 години. Да не говорим за съвсем ясния расизъм и ксенофобия на нивото, което решава в Швейцария нещата - ниво община (Gemeinde). Ами ако някой рече да се натурализира дотам, че да стане швейцарски гражданин - хората от общината имат последната дума. Ама не чиновниците от общината, ами самите хора - събират се, правят гласуване - и доста често (особено през последните години) - резултатът е НЕ, дори за италианци, за сърби и тамили просто да не говорим. На този фон аз бях приятно изненадан, че референдумите за присъединяване на Швейцария към Шенген и за признаване на подписаните споразумения с Европейския съюз и за новите страни (т.е., евентуално и за нас) "минаха" на референдумите тази година - защото спокойно можеше да не минат. А минаха не на последно място, защото политиците се скъсаха да обясняват конкретните ползи за Швейцария, включително как това дори ще улесни екстрадирането на "нежелателните" елементи... Та такива работи с "включващата" култура в Швейцария, Женева включително... |
| ...само че аз говоря, ако забеляза, за република Женева, не за имигрантския въпрос в малките планински кантони, нито за швейц. плебисцитна демокрация, за която бях отворил специална тема едно време. Впечатленията ми не са туристически, а напълно работни, вкл. и като автор на енциклопед. статии в САЩ. Има какво да ти се възрази и за швейц. имиграция като цяло - преброяването през 2000 г. показа, че 22.4% от населението на Швейцария (7.4 млн) са родени в чужбина и 20.5% са с чуждо гражданство. За сравнение - в страната на имиграцията САЩ родените в чужбина и сега, и преди 100 години са били 13%. * Но смисъла на поста ми беше липсата на национално-културна франкофонска мегаломания, ученето на чужди езици, търговския интернационализъм на Женева в сравнение с Франция. Расовия проблем на Франция е предимно културен, проблем на нейния етнонационален аз-образ, кой е "французин". Във Франция човек с арабско име и с пари има проблем да отвори сериозен бизнес, в Женева няма. Във Франция държавата е много важна и подбора на кадрите й е строго елитарен, като в древен Китай, в Женева държавата не е толкоз важна. Редактирано от - Чичо Фичо на 14/11/2005 г/ 20:44:18 |
| Неделке, оти не нащракате с Фичлето снимки от чистотата на Манхатаня за да я покажете... Е, и аз ще пусна снимки, де...хем от вашата махала че пуснем...  |
| Колкото до това как в нормалните швейцарските училища се изучават по четири езика - има и такива, в които се изучават и по десет. Но по закон положението е следното: В началното училище (т.нар. Primarschule) се изучава официалният език на кантона. В зависимост от кантона, от 5 клас нататък се започва изучаване на втори език от официалните за Швейцария езици (френски, немски, италиански и реторомански), а от 7 клас - трети език по избор (най-често - английски). В последно време в немска Швейцария се забелязва тенденция още вторият език да бъде английски (вместо френски), и това натрупва напрежение. Изключение от правилата е кантонът Фрайбург (Фрибург). Той е двуезичен, там дори и университетът е двуезичен (френски/немски). Сега там се канят от първи клас да въвеждат двуезично обучение. В останалите кантони реформата предвижда от 2012/13 година започването на втори език да става от 3 клас, а на трети - от 5 клас. Говорим за задължителен чужд език. Иначе факултативно можеш да учиш не два, ами пет езика (не го правят мнозина). |
| Още веднъж - говоря само за Женева - виж и допълнението ми горе и коментирай ако можеш процента чужденци в Швейцария, вероятно най-високия в света. Който повече от обяснява и плебисцитите в малките еснафски немски кантони. |
| Ми какво се получи - колкото по-изключващо, толкоз по-чистичко и приятно, и извън ЕС.... Това е, Минке, положението. |
| Ами, точно за това говоря, Дедо Викоре. Учат се езици, и се знаят при това. Не мога да си представя, че някъде в Швейцария се говори само на немски или само на италиански. |
| Неделке, ти за чужди езици изобщо не може да си представиш как се говорят и пишат, щото единствения език който си учила е руски в руската езикова гимназия в Пловдив а и него не знаеш... Да не ти се удават езици не е страшно ако поне имаше математически заложби някакви ама там пък си още по-зле... |
| Ако една четвърт чужденци е "изключващо", не знам кое е включващо. Наистина имигрирането в САЩ е в пъти по-лесно юридически, икономически и псхихологически от в Швейцария (а и всяка друга европейска страна, без да изключваме Британия). Не знам дали Виктор има представа каква е хавата с натуразлизирането на чужденци в България - вкл. женени за български граждани. И още веднъж, не става дума за чистотата, а за отношението към собствената етническа уникалност и за културната интегрируемост на чужденците, които не са големи интелектуалци. |
| Виктор и Айсблок изразяват една много българска и европейска филистерска позиция, която исторически е губеща, а за Франция сега си е направо съсипителна. |
| Ако Виктор щракне и тук, то ще види, че за 1990-1999 делът на одобрените молби за убежище в Швейцария е бил близо два пъти по-висок отколкото във Франция. |
| Фичо, Говориш за Република Женева като за много отворена към света, особено по отношение на започване на бизнес. Нищо лошо - всеки може да има най-различни впечатления. Проблемът на фактите е, че понякога се разминават с впечатленията. По начало започването на бизнес изисква някаква юридическа база, а най-невинното Sarl (ООД) в Швейцария започва при 50000 франка стартов капитал (срещу 1 евро във Франция). Сега, че във Франция да водиш успешно фирма с капитал 1 евро е утопия - утопия е, но поне можеш да я стартираш. А в Швейцария, извън изискванията за 50000 франка са тези за съответните документи за пребиваване - а те не се издават така лесно. Самите статистики на град Женева потвърждават това - разрешенията за работа на чужденци през 2004 г. са общо 2970, от които 1258 са за т.нар. frontaliers - живеещи отвъд границата и "прихождащи" всеки ден. Доколкото знам, основната част от арабско-негърските продавачи в Женева и района са точно такива frontaliers (а не "щвейцарски граждани", както ти, изглежда, ги броиш). През 2003 са били над 6000, но след подписване на двустранните споразумения с Европейския съюз "прихождащите" с френско гражданство се броят извън квотата за чуждестранна работна сила. И да не забравяме, че тези разрешения за работа съвсем не означават започване на собствен бизнес - в повечето случаи това са разрешения за продавачи в хлебарница, магазинче и т.н. |
| Искат или не Франция и Швейцария ще се интернационализират, защото е 21 век. От това ще страда хигиената им денем, но и това е добре - ще имат пред себе си реални цели за постигане и педагогически казуси за разрешаване. Особено Швейцария. |
| Викторе, помисли - почти една четвърт от преброените през 2000 г. жители на Швейцария са родени извън нея и над 20% са чужди граждани. Във Франция числата не са известни, но предполагам са значително по-малки, може би до два пъти. (Нелегалните имигранти във Франция са по оценка само около 200-400 хил.) За десетилетието 1990-1999 одобрените молби за убежище в Швейцария са 38.5%, във Франция - 20%. |
| Неделке, ти какво искаш да кажеш с горното съждение? Че хигиената на НЙ е лоша или че НЙ не е интернационален? Вземи се запиши на курсове по развитие на паметта и концентрация все пак педесе нямаш още... |
Искат или не Франция и Швейцария ще се интернационализират, защото е 21 век. От това ще страда хигиената им денем, но и това е добре - ще имат пред себе си реални цели за постигане и педагогически казуси за разрешаване. Особено Швейцария  Не, аз съм просто влюбен...e нeма те такова животно, е па нема... |
| Колкото до дела чужденци в Швейцария - фактът е отдавна известен. Обяснението - също. Има две големи имигрантски вълни от по няколко стотин хиляди души: чехи след 1968 г. и останали гастарбайтери от Югославия между 1965 и 1980 г. Има и една голяма Asyl-вълна (даване на убежище на политически преследвани) - тази на тамилите. Освен това е налице една немалка част "елитни" чужденци, (Ален Делон, Тина Търнър, Михаел Шумахер и кой ли не още), които са намерили в Швейцария данъчно убежище (в немска Швейцария им казват "Wahlschweizer" - демек, "швейцарци по личен избор" - макар да има още едно значение: "отбрани" швейцарци). И last but not least, много важна съставка - бракове с чужденци - невероятно силно разпространена, от години - почти като национален спорт. Между другото, в момента това е единственият "бърз" начин за получаване на швейцарско гражданство. По горните причини е формирано това чуждестранно присъствие, което (процентно) е от най-високите в Европа. Периодично възникват инициативи от страна на деснит за ограничаването му (като референдумът 18% - да не се допуска броят чужденци да надминава 18%). |