Ай хев а дрийм
Отиди на страница:
ЕИЗОД1 Разговор на шише водка Или чрез състрадание-към самопознание* Седим си с мой приятел по нощите тези дни и смучем дъното на шише водка. Много сме гъсти с него и на един акъл. Избистрили сме всички битови и приятелски теми и сме го обърнали на всемирни. Нищим любимата ни тема -копието на Лонгиний и доколко последния е митология и оттам влиянието на Зигфрид от пръстена на Нибелунгите върху немския национализъм. По едно време го хванах на късо и се оказа, че не е разбрал смисъла на гравюрата на Базилий Валентий, на която са изобразени Парсифал, Гаван и Фенрефис в търсене на Граала, седящи пред отшелническата килия на Тревицент. Бях поразен от такова невежество, защото то отричаше смисъла на по нататъшните ни терзания по тънките и хлъзгави нюанси на темата! Той просто беше оттървал очевидната символика, така добре описана от Валтер Щайн, говореща, че абстрактните изображения по пътеката, водеща към върха на планината, изобразяват знанията и изпитанията , седящи пред рицарите -темплиери, търсещи посвещение в Граала. Нещо повече, той даже не бе разбрал смисъла на това търсене, смисъла на посвещението и изобщо на Свещения Граал? Та нали, още в подножието на планината, където се оставя егото, иплътското, и човек бива обзет от река от силни чувства на любов, състрадание и смирение, като награда за страданието, като върховенството на пречистващата любов, като врата пред смисъла на личната съдба, като пречистване и обновяване за нов, смислен, духовен живот. Мотото на тези рицари , търсещи Граала, било Durch Mitleid wissen, (*този път вж подзаглавието) защото те отлично знаели за огромната пречистваща сила на състраданието, като зов от безсмъртното Аз в тъмата от объркване и съмнения, в която се лута душата. И тук моя френд отряза : -Аз разправял ли съм ти за Люпчо? -Не си. -Люпчо е един несретник, по млад от нас с 6-7 години, интелигентен на вид мъж, но много я закъсал, клошар, болен , абе въобще, страхотно е зле, да му видиш ръцете, дрехите, лицето... -?? -Помня го от преди четири-пет години.Наехме го от робското пазарче да отливаме плоча на М. Тогава беше здрав, помагаше, и бачкаше, веселяк...Платихме му надника, почерпихме бира и това беше. Сега го виждам често, защото седи близо до магазинчето, което зареждам-седи до дървото, облегнат, изнемощял, прекарал е инсулт и не може почти да се движи, не може да говори почти, аве пълна трагедия.. -Хм, много има такива. Бързо се закъсва и изпада, живота стана скъп...Вероятно мизерията му е донесла инсулта. Направо се стресирам, като мина през робския пазар. Всеки може да го удари съдбата..Знаеш ли колко познати видях там.. -Но той е болен, приятелю, просто не можеш да си представиш хала му-имам чувството, че всеки момент ще отиде в по –добрия свят. Говора-стенание, ръцете треперят, посинял, почернял, очите полупритворени..Денем и нощем се чудя как да му помогна. Давам му, каквото имам в джоба си-дребни пари, купувам му нещо за ядене, дадох му дрехи, балтон, занесох му у тях едно легло.. -Къде живее? -В апартамент-на роднина на жена му. Невероятна мизерия..Неописуемо-седях на вратата... -Ама той е женен? -Да, и дете май има.... -Е, добре, той си е сто на сто контингент на Масларова. -Аве ти ходил ли си някога в тези учреждения? Бюрокрация, нахалници, опашки. Него май му давали ваучери за топло и това е.. Той и не може да обясни , да върви, трудно говори, няма воля, предал се е напълно...Къде го виждаш да се моли по опашки.. Чудя се кво да правя-не мога да го взема у нас-ясно защо, мисля да отида в МВР и да кажа”Г-н дежурен, ето го човека, вижте го, това е крайна изпадналост, направете нещо”, но ме е страх, че ще дигнат рамене. За него дори арест ще е отсрочка, топло, храна, но като знам каква ни е организацията.. Той е за болница, за приют, има нужда от някой, който да му дава топла чорба , лекарства, постеля, и се грижи за него. -Ами да, оставяш го на тях и те се оправят.. -А можеш ли да гарантираш, че няма да кажат вземай си го обратно, кво ни интересува -Истината е, че май си мисля, че точно така ще кажат. Няма да се учудя. -А нямаме май хоспис Милосърдие, като в София, нали.. Ами нали имаше нещо към църквата... -Не зная, не съм чувал тук да има. То тук ни на Бърза помощ да се обадиш-виждаш как е, ни в болница да го закараш-ще го върнат.. -То поне телевизия да имахме, като в София-там всяка вечер дават по някой такъв, и сетне службите се размърдват. Кому да се обадя.? -Аве най добре се обади на Р, нали знаеш, че жена му работи в Социални грижи.. -Ок. Благодаря ти-не се сетих. Още утре.. Не съм го виждал оттогаз не съм питал кво стана с Люпчо. Но оттогаз се питам-коректни ли сме преди Коледа? Към себе си. Не- пред Бог... Щото обратното-ясно. Поне за мен. Наздраве! И Бог да ни пази! P.S Тексът е писан по повод статията на Димитри Иванов "Коректни ли сте преди Коледа-в-к Сега вчера. И по повод една дискусия тук, която не ми се ще конкретно да цтирам-под тук нямам предвид тази тема, а съвсемдруга. Сигурно, ако се бях позамислил, а не бях се изстрелял на екс, бих написал историята на Люпчо по-хубаво. Щях да наблегна на безполезността на тази държава, с нейната( и нашата) неуреденост и непригодност, която наричаме социална, а всъщност е ... Щях да вмъкна нещо за безсмислието и суетата на усилията ни от християнска и човешка точка. Сигурно така щеше да стигне до повече хора. Няма проблем да я оправя, но няма смисъл. Всъщност, остана ми поне мъничката амбицийка , като си пожелаваме на Коледа да ни помага Бог, да не искаме много, щото има и от нас много по-зле, които повече се нуждаят от помощта Му. |
| An das Mitleid Friedrich Theodor Vischer ... Wenig, wenig vermag das Mitleid In der also bestellten Welt: Aber dieß Wenige ist nicht Nichts. Ich will es thun. Nicht feig will ich sein, Will hö ren lernen die fü rchterlichen Chö re des Jammers, schauen lernen In die klaffenden grausen Wunden, Und nimmer wanken und nimmer weichen! ... O himmlischer Geist, verlaß uns nicht! Weile, weile im Thal der Qualen, Im Thale der Seufzer und des Stö hnens! Deines Balsams gö ttlichen Heilsaft Geuß in die Wunden! Lege die weiche, Sanfte Hand an die kranken Herzen, Auf des Leidenden eiskalt feuchte Stirne! Der Blick des Dankes, der bleiche Strahl Aus weinenden Augen sei dir Stä rkung! Dir werde zu Muth, als hä ttest du selbst dich In unendlichem Weh gelabt und geheilt! Auch sie vergiß'st du – ich weiß es – nicht, Die miß handelte, seufzende Kreatur, Die mit Worten nicht danken kann! Auch ihr dumpferes Auge vermag es, Blicke des Dankes emporzurichten Zu der helfenden Liebe mildem Antlitz. Walte, walte im dunklen Leben! Du waltest, o, du ermü dest nicht! Durch schwü le, dampfende Todesschatten Erblick ich deine reine Gestalt, Schimmernd in blä ulichem Lichte schwebt sie Geschä ftig dahin und neigt sich nieder, Wo ein verwundetes Wesen schmachtet, Und beugt sich ü ber und flü stert leise Worte des Trostes und lindert und heilt. |
| Според Фергюсън „Ирационалната схема на човешко поведение се повтаря отново и отново на индивидуално и колективно ниво. Дори когато старите ни форми най-жалко се провалят, дори когато не могат да се справят с проблемите на деня, те са яростно защитавани; а хората, които отправят предизвикателство към тях – осмивани. Поколение след поколение човечеството се бори да запази статуквото, твърдейки, че „по-добре познатото зло, отколкото непознатото” фолклорен цинизъм, който смята непознатото за опасно. Ние използваме срещу промяната „вражески ловкости” –пише Вирджиния Сатиър – като не си даваме сметка, че всякакъв растеж зависи от способността за трансформация. Насред постоянното движение на природния свят, ние се вкопчваме в познатото и се съпротивяваме на трансформацията. „Изправени пред необходимостта да променим възгледите си или да докажем, че няма нужда да го правим, - казва Джон Кенет Галбрейт, - повечето от нас се заемат с доказателството.” Същата мисъл обаче е едно към едно чопната от Торо, "Ако нещо измъчва човек, казва Торо, така че да не може да изпълнява своите функции, даже когато има болки в червата... той незабавно се заема с реформиране на света" Малцинството и мнозинството? Ако цялото човечество минус един поддържа даден възглед, казва Мил, и този един е на друго мнение, останалите нямат по-голямо право да го карат да млъкне, отколкото той – да накара мнозинството да замълчи. Мил подчертава, че въпросът не е морален, а практически. Ако обществото потиска новите идеи, с това то се самоограбва. „Не бива да пренебрегваме нищо, което би могло да даде на истината шанс да достигне до нас.” Той оспорва твърдението, че преследването на идеи не можело да и навреди, защото – ако те са истинни – нищо не можело да затъмни правотата им. Мил посочва, че множество важни идеи са се появявали на повърхността по няколко пъти, обаче носителите им са били преследвани, преди идеите да бъдат преоткрити в по-толерантни времена. Макар че, погледнато в исторически план, Европа постига напредък едва когато отхвърля игото на старите идеи, повечето хора продължават да се държат така, като че ли „новите истини може да са били желани някога, но за днес са ни предостатъчно”. Тези нови истини – „ереси” – са тлеели у малцина, казва Мил, вместо да се разгорят из цялата култура. Страхът от ерес е по-опасен от самата ерес, защото лишава хората от „свободната и дръзка мисъл, която би укрепила съзнанието им и би разширила мирогледа им.” Торо, например, е търсел такава форма на управление освен демокрацията, при която индивидуалното съзнание ще бъде почитано от държавата като „по-висша и различна власт”, контекстът на всякаква власт. Обществото хвърля в затвор своите свободолюбиви духове, казваТоро, когато всъщност би трябвало да „почита тяхното мъдро малцинство”. Но изход от това има : Всеки, който открива истина, се превръща в „мнозинство от един” – една власт, качествено различна от неангажираното мнозинство. Торо смята своите съграждани за „една различна от мен раса”, заради нежеланието им да прилагат на практика добродетелите, които проповядват. Хвърлен в затвор поради отказ да плаща данъци в знак на протест срещу войната против Мексико, Торо отбелязва, че дори и зад стените от камък и хоросан той се чувства по-свободен от тези, които са го затворили. „Аз не съм се родил да търпя насилие. Ще дишам тъй, както на мен ми харесва. Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен”. Ако всички, които са против робството или войната, откажат да плащат данъците си, казва той в прочутото си есе за гражданското неподчинение, държавата – изправена пред пълни затвори и намаляващи приходи – ще трябва да отстъпи. Това всъщност ще бъде една мирна революция. „Подайте всецяло гласа си – не просто късчето хартия, а всичкото си влияние. Малцинството е безсилно, докато се води по мнозинството... ако противодейства обаче с цялата си тежест, то става непобедима сила... Нека животът ви бъде този прът в колелата, който ще спре машината.” Ганди е човекът, направил най-много за социализирането на духовното усъвършенстване. Принципът му Сатяграха идва от познанията му върху еволюцията на Духа, според древните източни учения и така той доказва тяхната ефективност в наши дни. Добре е да се знае, че преди да започне половото въздържане, Ганди преминава през най-различни медитативни и хранителни практики и отказ от най-различни храни, до пълно вегетарианство. Отказът от полово общуване е нещото, без което не може да почне трансформация на най-могъщата енергия –половата, в духовна ; преминаването на енергията през отделните чакри, (от които половата е най-долу), стигаща най-горе до самадхи. Колкото повече усъвършенства духовно човек, търсейки висшата истина, толкова повече ненасилието, състраданиетои любовта стават неотменна част от неговия дух, заменяйки материалното, насилието, инстинктите към разрушение и омразата. Това обаче е индивидуален процес, а не групов-защото Там, на Онова място, всеки се явява сам, според това докъде е стигнал. Как групата да стане силна, как по-добрия принцип да победи , налагайки висши духовни принципи като правило? Ганди пренася в ХХ век възгледа за силата на едно ангажирано малцинство. „Суеверие и безбожие е да се смята, че един акт на мнозинството може да оказва принуда над малцинството, казва той. Не броят има значение, а качеството... Аз не смятам за необходима силата на бройките, когато една кауза е справедлива.” Революционният принцип, въведен от Ганди, разрешава парадокса на свободата. Той го нарича Сатягряха – „душевна сила” или „сила на истината”. На Запад често го погрешно разбирана като „пасивна съпротива” – определение, което Ганди отхвърля, понеже внушава елемент на слабост или „не-насилие”, което е само един от компонентите й. Както казва просветителят Тимъти Флиндърс : да наречеш Сатяграха пасивна съпротива е все едно да наречеш светлината не-мрак – това не отразява позитивната енергия в този принцип. Сатяграха черпи силата си от две привидно противоположни качества : пламенна автономност и пълно състрадание. Тя всъщност казва : „Аз няма да оказвам насилие над теб. Нито пък ти ще оказваш насилие над мен. Ако ти се държиш несправедливо, аз няма да ти се противопоставя с насилие (силата на тялото), а със силата на истината – цялостта на моите вярвания. Моята цялостност намира израз във волята ми да страдам, да се излагам на опасности, да попадам в затвор, дори да умра, ако е необходимо. Но аз няма да сътруднича с несправедливостта. Като видиш моята воля, като усетиш състраданието ми и моята чувствителност към твоите нужди, ти ще отвърнеш по начини, които аз никога не бих предизвикал чрез заплаха, пазарене, молби или силата на тялото. Заедно ние ще можем да разрешим проблема. Защото той е нашият противник, а не ние, един спрямо друг.” Сатяграха е стратегията на тези, които отхвърлят решения, изискващи компромис със свободата или интегритета на който и да било от участниците. Ганди винаги е казвал, че тя е оръжието на силния, защото изисква героична въздържаност и куража да прощаваш. Той преобръща с главата надолу цялото схващане за властта. Когато посещава планинското скривалище на индийски бойци и вижда пушките им, той казва : „Сигурно много ви е страх.” Сатягряха, независимо под какво название, е позиция, която прехвърля политиката от сегашната територия на конфронтация, пазарене, подкупи и надиграване върху една нова арена на искреност, взаимна човечност, стремеж към разбирателство. Тя трансформира конфликта още от извора му – сърцата на участниците в него. Създава атмосфера на добронамереност, в която човек може да се промени, без да се чувства победен. Хората, които я прилагат, трябва да бъдат будни и гъвкави, да търсят истината дори в позицията на опонента си. Ерик Ериксън казва за Ганди, че той „ е способен да помогне на другите да изоставят скъпо струващата отбрана и несъгласия... Просветлението и дисциплината могат да разоръжават или да дават сила, по-мощна от всякакви оръжия.” Сатяграха действа тихо и привидно бавно, казва Ганди, „но в действителност на света няма друга толкова пряка или тъй бързодействаща сила.” Това схващане е много древно, по-старо и от планините, казва Ганди, а той и неговите приятели просто го изживяват на практика. „Хората, вярващи в тези прости истини, които поддържам, могат да ги разпространяват единствено като ги изживяват.” Започнете от там, където сте, казва той на последователите си. Торо е казал същото : „Няма никакво значение колко малко може да изглежда началото. Никой не може да предостави свобода на когото и да било другиго. Актът на Ганди, колкото и символичен и вдъхновяващ да е, само освобождава тези, които имат куража сами да подхванат действия. Платон е казал, че човешкият род няма да се отърве от злините си, докато философите не станат крале или кралете не станат философи. Може би има и друга възможност, когато все по-растящ брой хора поемат водеща роля в собствения си живот и се превърнат в своята собствена централна власт. Както казва една скандинавска пословица : „Във всеки от нас има по един крал. Обърни се към него и той ще се покаже.”. Ние се изменяме, когато открием нещо, което е реално, справедливо, възможно. Това именно е дългоочаквания „прелом в съзнанието”. Подобно на солта по индийските брегове от времето на Ганди, властта си стои и очаква да я вземем. Тя е свободна, вродена в природата. И можем да предявим претенциите си за нея с най-простичък жест. В зависимост от нивото, на което правилата и условностите задушават способността ни да станем в максимална степен това, което можем да бъдем, всеки от нас трябва да намери своя собствена форма на гражданско неподчинение-пише Мерилин Фъргюсън в „Съзаклятието Водолей”. „Започни тук, сега, от себе си, казва Джон Плат в „Стъпка към човека”. Започни от тук, от това място в човешката мрежа. Не е задължително да си богат, или влиятелен, или изключителен; дори един рибар е способен да преобърне света. А щом той може, можеш и ти... Всички възникващи потенциалности на бъдещето се съдържат в света в този момент.„ Затова даскалската стачка ще е стъпка напред, ако води не към ирационалната борба за няколко лева в повече, не е обвита в материя, търсеща медиазирането и ръгането на ефекта от няколкоминутна драматична саможертва пред камерите, като плач на Миро от Биг Брадър, а е акт на малката стъпка, на началото на гражданската съпротива срещу неуредиците на едно общество, срещу невъзможността на държавата да се справя с насъщните й общи за полиса и синца ни ангажименти. Ако е акт и изживяване на истината и справедливостта от участниците в нея, а не ирационален групов акт на метеки в Париж, искащи групови привилегии-напр по –високи социални пенсии, за да имат още време да хвърлят зарове. Ако означава да реагираш на несправедливостта. А да се научиш да реагираш е пътят към гражданското общество. Правото да реагираш по правилата на социалната договореност е неотменно в демократичните общества. Дори черните , дошли от Сомалия реагират в Париж, а те, завалиите , съвсем до скоро бяха роби. Тя трябва да стане вика на Люпчо от вчера, който вече няма сила за нещо друго, освен да умре като куче край контейнерите, тъй като дори в индианските вигвами са изнасяли болните в гората, преди да поемат към стераната на Духовете. А ний-ний ги подминаваме мълчешката. И вече не ни пука... Редактирано от - Зе Мария на 03/12/2005 г/ 02:04:26 |
| Ай хев а дрийм Хайде пак за състраданието. Всички религии го разглеждат като съставна компонента на доктрините си. Но ние тук няма да го разглеждаме през тази призма. Състраданието променя всеки- и добрия, и лошия. Обикновено идва с помъдряването, със старостта, със страданието-но не винаги, често идва и при млади хора, прекарали духовно сътресение, голяма любов и т.н. Бил съм бил свидетел, на хора , прекарали голяма любов, изпитващи силно умиление, (ревливост) провокирано от филми, от обстоятелства, които не са им правили впечатление преди, и то сред хора, които в последствие , след години и като характери, са се оказвали далеч от християнската любов към ближния. Състрадането е белег на духовно израстване. То е брат на любовта. И на него са подвластни всички-както на любовта. Никога на света, след Христос, любовта не е водила масите. Защото масовата любов не се обяснява чре социология, история и политология, а само и единствено чрез психологията. Всички учения и мислители, разглеждащи масовата психология , са изтъквали съвсем други причини и движещи сили за народната любов. Всички са ги обяснявали с инстинкта. С първичния либидозен импулс, който излиза от инстинктивния слой на характера и се пречупва през възпитанието и прогонва естествения, на любовта, биологичен слой (Райх) Вижте Льо-бон , вижте Канети, вижте Фройд, Фром и прочие-всички обясняват масовите движения от психологичен аспект точно през ирационалното начало. Съответно, всички лидерски учения се опират на това, на владеенето на тъмната, ирационалнастрана на човек. Лидерът, водач на масите, опрян на техните кусури. Владеещ тъмнината. Лидерът, който най добре назнайва протоколите на сионските мъдреци, Макиавели, Хитлер, Лео Щраус и т.н. В това начало има омраза- едни спрямо други, нашите срещу вашите, има сила, защото силата печели, има налагане над опонента , има в крайна сметка насилие. На никому, извън тези мислители, извън огромния поменик от вождове, командвали и командващи човечествотов нашия ареал, не би му минало дори през ум, че е възможно нещо друго, че е възможен някакъв нов, по справедлив начин за решаване на обществените проблеми. Начин, опрян на любовта към истината, морала и справедливостта, а не на омразата, сразяването на опонента, командването на инстинкта. Нет такая партия , нет такой лидер. Историята обаче познава такива. Това са Ганди и Мартин Лутър Кинг Никога преди Ганди. християнската любов не е била такава мощна политическа доктрина. Никога човешката история не е виждала работеща и осъществявана на дело другата, добрата , духовната, биологичната страна на човешките същества. Никога уважението любовта, състраданието и ненасилието не са постигали трайни и столетни цели, както те бяха постигнати от Ганди и Кинг, от Дезмон Туту и Мандела.. "Начина на мислене на Ганди може да отведе директно до политическите структури на бъдещето, в които една нация може би е по-добре защитена, когато не притежава атомни оръжия, отколкото ако притежава такива, структури, в които тя по-ефективно преследва собствените си интереси, когато се съобразява с интересите на другите нации, отколкото когато ги игнорира. Това е своеобразният пример, който Ганди ни оставя, който показва, че най-постоянният личен ангажимент, заедно с пълното отричане на насилието, могат да доведат до най-големият политически успех. Всички сме му задължени за този пример" Любовта, идваща от биологичния, същински слой на човешката същност, също може да се окаже мощен обединителен съзидателен фактор. Най мощния и най чистия- този на Господ. Това доказаха Ганди и Кинг, и точно по времето на Вилхелм Райх и Хитлер Поуката за нас. Ами изборът е наш. Ами във времената на омразата, сегрегацията и противопоставянето има и други начини . Никой, който ви обещава нещо с омраза, със сила, не ви мисли доброто, защото нито някой ще го запомни в световната история, нито той ще забие кол. "Ако се оставите на изкушението, да използвате насилие в борбата си, идващите поколения ще наследят дългата и безутешна нощ на огорчението". Ако мислите всички за врагове, ако искате да се преборвате със стиснати зъби.. „Ако обичате враговете си, ще откриете, че дълбоко в корените на любовта се крие силата на освобождението. „ "Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи.” Но кой как разбира светлината? Не вождове ни трябват, правещи ни силни, вкарващи ни нейде силни-къде? Сред врагове?, защото силата ни ще е за сметка на нечия друга слабост, тя ще е сравнение и противопоставяне и пак омраза; евтино, плебейско насъскване по законите на маркетинга на пастата за зъби и рекламата. Не искам да съм силен-искам да ме обичат-защото не си избираме родителите, както и страната, по силата и хубостта, а ги обичаме за това което са , за тяхната любов към нас и за това каквото са ни дали- и ний на тях. Не ми трябват партии и вождове, взели си програмата от „протоколите” и психологиите на тълпите, или принуждаващи темерути и човекомразци да ви се усмихват, за да ме залъжат а такива, които проповядват любов. Защото „Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи." "Да пренебрегнеш едно единствено живо същество означава да пренебрегнеш божиите сили и да навредиш не само на това същество, а на целия свят. В едно нещо вярвам: „Убеждението, че морала е основата на нещата, и че истината е същността на всеки морал.”(Ганди) Ай хев а дрийм Такава партия ми трябва. И бих я подкрепил веднага. Нищо, че отначало , като сме малцинство, ще ни се смеят . Тя е възможна. Мартин Лутър Кинг и Ганди показаха, че е възможна , „Без въодушевление не се е случило нищо голямо и добро на земята ... От тези, които са се считали за мечтатели, човечеството е наследило най-нужните заслуги. Въпреки всички хули, въпреки, че са били преследвани и презирани, те са се налагали, и дори и да не са достигали целта си, те са вървели напред и са постигали още." П.С Всички цитати са от Ганди и Кинг Редактирано от - Зе Мария на 03/12/2005 г/ 02:02:38 |
 Може би една идея  Натиснете тук |
| Аве тъй е, ама народът умен, животът лек, приятен Сиганската спяща красавица Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза: - Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата. - Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата. - Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става. останалото Натиснете тук  |
| Остава да ми кажеш защо в скалата на тоновете отсъствието на съчувствие се приема като по-висок тон от наличието на съчувствие... Отсутствие сочувствия................1.2 Затаенное негодование..................1.15 Скрытая враждебность...................1.1 Тревога................................. 0.94 Сочувствие............................... .....0.9 Както и да светнеш как тълкуваш тоя текст: В противоположность этому подход Гаутамо делает попытку сокращения путем рационального признания «не-своих» компонентов личности. Этот чрезвычайно Ян-сторонний подход ДОЛЖЕН быть сбалансирован через «Инь»-развитие, практикование безграничного состояния ума, особенно погружением и прониканием в 'metta' (безграничное дружелюбие) и из него, в 'karu.na' (буквально в «заботу», но по печальным причинам в основном трактуемом как «сострадание» – которое является лишь нижней гармоникой того же самого состояния) и из него, и в 'mu.dita' (разделения безграничной радости со всеми чувствующими Существами) и из него. _______________________ Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен Торо |
| Не мога да ти обяснявам Библиите, които четеш, но те съветвам да внимаваш, защото не всяко четиво е полезно. А и най -полезното може да е вредно за неподготвения да го приеме. Не се тъпчи с Хот-дог като Хауър Хюз, а си подбирай храната. Това, което искаш е нелепо. Първо, цитирала си някква пълна глупост, второ няма източник, да преценим контекста, трето -вж по горе. Нали ся няма да ме караш да ти разяснявам що Инфандиев мисли еди-как си, пък Сидеров-инак |
| Уф. От днес нататък само теб ще чета, за да не чета глюпости, каквито са очевидно всички останали писания...е, изключая ония, от които ти си се учил. Обещавам тържествено.  Исках само да ти кажа, че не прочетох творението ти изцяло, щото е от оня тип храни, които са трудносмилаеми, пък енергийния ефект от тях почти нулев. _______________________ Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен Торо |
| Да бе, Кайлу, не се смила, тежко едно такова, изтощително за четене, некак нема емоция, нема поука или ясен извод някакъв, ей тъй лесно да го сформулираш... Никаква енергийна стойност, и аз така констатирах, бедно на емоционални калории, нулева хранителност направо... Прочетох го и аз така малко отгоре-отгоре, па си викам, ох, изтощих се, чакай да се заредя малко с енергийка. Та зех, че си мантрувам днеска цел ден "долу топлофикация, долу топлофикация, долу топлофикация..." Ся вече ми е едно готинооо! |
| Олечко, Неатчо поде офанзива, де и слепите видат, че е строго канализирано манипулативна с това топло. Лайнов се навел през прозореца и вместо да падне, му се счуло, че некой из некъв протест викал Долу топлофикация. Неатчо е голова обаче и веднага стоплил, което е видно и от именцето му, кой викал.онова, де на Лайнов му се счуло. И после върви доказвай, че немаш сестра. Вика му се черна пропаганда-последното оружие на свирепите десари и на обикновените малоумници. . А се сещам де имаше скоро статя по повод ентелекта и пуйката на бунището, де мислила, мислила, па умрела. Таман е време за коледни пуйки, печалбата е гарантирана. _______________________ Бродят андроиди. |
| Е да де, фтора серия. Първа-пусни димка. Фтора-ако си трае потърпевшия, значи е виновен, иначе щеше се оправдае. Ко си не трае-значи е виновен и замазва следите. Манипуланты мои, скалолололози мои.  _______________________ Бродят андроиди. |
| Форумците и слона . Имало някога шестима форумци, любознателни били и искали да разберат що за създание е слона. Но всички били слепи, та трябвало да задоволят жаждата си за познание чрез останалите сетива. . Приближил се първият и казал: - Не ме интересуват никакви слонове! Слонът е мръсно животно и мерише!Не го виждам, не ща да го пипам! Това е един смрадлив комунистически слон! . Доближила се форумката С. и опипала слона по <beep>: - Оу! Слонът е много романтично животно. C'est un ?l?phant tr?s gentil!  Ах, колко сладък слоон! Ой, колко е мииил!  . Следващият пипнал слона по врата: - Този слон НЯМА каишка, май!? Това е НЕзаконно , ergo този слон трябва да бъде в приют. Ако в ЗАКОННОопределения срок никой НЕ го потърси да бъде законно УМЪРТВЕН този слон! КАЗАХ!   . Дошъл ред на форумецът Н., който пипнал слона по главата: - Този слон такова великолепно животно сигурно е от слоновете на НВ, ама защо му няма короната ??? Сигурно помни на НВ дядо му Фердинанд. Само качени на такива монархически слонове може да стигнем до Европа и ЕС !  . Мрачният форумец Х. пък рекъл: - Какво значение има тоя слон бе ??? Има ли свобода , или няма свобода. На словото????? Ежедневно сме свидетели на огромни лъжи.И измами.Лъже се на всеки квадратен милиметър в публичното пространство.А вие слонове и глупости! . Войнствена форумка заслушала останалите (съвсем за малко) и им рекла: - Уф. Нищо не разбирате от слонове! Вие сте промити мозъци, не можете да мислите логично. Само андроидните ви мозъчета щракат. Щрак щрак. Не сте андроиди бе, вие сте тикви. Опитвате се да манипулирате! Елементарно логическо мислене нямате. Ура за Бубойко! . Накрая дошъл bot и ги разгонил. Редактирано от - олезатвориочички на 05/12/2005 г/ 18:04:11 |
| Четох, зяпах, па четох, пак зяпах, че и по диагонал... Засърбя ме цитатника и щях да плювна нещо от "Мечо Пух"... Ама се сетих! От много мислене, боли глава! Дори и да е празна...главата де  Сал едно не разбирам...що така в 21 век у Индия все още има касти, благородници, плебеи и..."вся осталная"? Що така, у Америка продължават да бият негрите? Защо в Унгария има толкоз цигани? Що и у Франция млатят негрите? Защо... Бе, що ли питам |
| Окъсне, Олдмане, много си стар, затва. Бот разгони майката на темата, щото един слеп с широкоотворениочички слюнотвори като истина от последна инстанция по темата за майк...слоновете. _______________________ Бродят андроиди. |
| Да бе, ама виж след последното изпускане на “ГЪЗИфикация Дайноф” кви сътресения у форумо се поличиа. Чак изместиа актуалните световни проблеми.. като не се проветрява, така е. |
Печен форумец на Христова възраст отишъл при доктор . "Аз не мога да спра да смуча големия палец на ръката си — оплакал се той. "Не се шашкай прекалено от това — казал му той. — Но всеки ден смучи различни пръсти". Форумецът се опитал да направи както му било казано. Но всеки път, когато приближавал ръката си до устата, той бил длъжен да направи съзнателен избор: кой палец да направи обект на своето внимание за този ден. Преди да свърши седмицата, навикът бил излекуван. "Когато порокът стане навик, с него е трудно да си имаш работа"— му казал докторът. — Но когато от нас се изисква формиране на нови отношения, приемане на нови решения и избор, ние избираме, че той не си струва усилията." Една форумка се оплакала: "Аз използвах по-голямата част от деня да мисля за неща, за които не трябва да мисля, да желая неща, които не трябва да желая и да кроя планове, които не трябва да правя". Тогава някой й пратил линк с цветя и го попитал дали знае как се нарича едно от тях . "Беладона — отговорил тя чевръсто, както си знаела. — Тя може да убие всеки, който сдъвче листата й". "Но тя не може да убие онзи, който просто я наблюдава — й отвърнали — По същия начин, отрицателните желания не могат да причинят никакво зло, ако ти не им позволиш да те съблазнят". Има една стара перуанска легенда, в която се разказва за града, където всички били щастливи. Жителите на този град правели всичко, което им доставяло удоволствие, и се разбирали добре един с друг. Всички били весели, с изключение на кмета, който бил тъжен, защото нямало какво да управлява. Затворът бил празен, никой не се съдел, а нотариусът не правел нищо, понеже думата, дадена от човек, имала повече смисъл от хартията, на която това било написано. Веднъж кметът поканил няколко работника отдалеч, за да построят нещо в центъра на централния площад на селото. Цяла седмица се чували ударите на чуковете и стърженето на пилите. В края на седмицата кметът поканил всички в селото на тържественото откриване. С голяма тържественост външните дъски били свалени и хората изненадани видяли ... бесило. Хората започнали да се питат един друг какво прави там това бесило. В страха си, за да решат нещо, което преди решавали просто по взаимно съгласие, те започнали да използват съда. Отивали в офиса на нотариуса, за да регистрират документи, които по-рано били просто човешки думи. И започнали да обръщат внимание на всичко, което казвал кметът, страхувайки се от закона. В легендата се казва, че бесилото не било използвано никога. Но неговото присъствие променило всичко. |