
| Стига с еснафската злобичка де! Ами ако аз си туря у Кю-то сърп и чук, к'во...начи съм комунига "...Партизан за бой се стяга, мята...оная си работа на рамо!" ПП. Пате, човка нали си имаш...кълви наред и не бой ся Редактирано от - OLDMAD на 06/12/2005 г/ 16:27:58 |
| Олеза.., на апапите в Ирак след няколко дни прекъсват всички свръзки! Ако не са Кю-то и Скайпа, как мислиш ще си разговарям с "дивака"? Един ден да се не чуем и ще изперка! В момента е толкоз натопорчено, представа си нямаш! Глупаво било...Кю-то ![]() |
Сапьор...бомбаджия...и тряба да разминирва стари мини До 28-ми сичкото сиган на баламатума строй се...а после, кой от къде е дошел. Дай Боже , жив и здрав да ми се върне! |
| Натиснете тук Истинската, голямата причина за цялото тръшкане и вайкане по медийни стъгди и мегдани е скрита на друго място. Плачът на Дантелата е плач по онова опияняващо, по онова знаменито, златно и златоносно време отпреди 10-15 години. Когато политическият ни живот беше отровен до смърт от изпепеляваща взаимна омраза, докарана до съвършенство, въздигната на върха на обществения пиедестал, обожествявана и боготворена като олицетворение на истинската демокрация. Когато всяка трибуна беше барикада, всеки микрофон - гаубица, всяка дума – бомба, всяко изречение – кинжал. Когато единственият политически аргумент беше дивашката нетърпимост, единственото политическо оръжие – едноклетъчната ненавист, единственият атестат за политическа годност – първобитната омраза. Когато човекът с различни възгледи не беше нито опонент, нито съперник, нито противник. За партньор и съюзник – и дума да не става! Не беше човек изобщо. А изрод някакъв, позор за човешкия род, чудовище с три глави и пет ръце, звяр, изскочил из Откровението на Йоан Богослов. И най-сладкото, най-благодатното, най-вдъхновяващото – беше враг. Враг, който трябва да бъде смачкан, смазан, размазан, разнищен, унижен и унищожен. На всякаква цена и с всякакви средства. Включително – с пряко, недвусмислено, безнаказано, толерирано и овластено насилие. Какви блажени, какви величествени времена! Бяха. А сега техните динозавърски отломки се въргалят из политическото бунище. Ведно с разплаканата Дантела. Горкичката осиротяла Дантела, лишена от враг! Какво може да извади тя из ръждясалия си арсенал? Какво може да ни предложи? Да наритаме Ахмед в килията за смъртни, Симеон – в изгнание, смъртната присъда на Джеки Вагенщайн да бъде изпълнена с 60 години закъснение, всички червени боклуци да виснат по клоните, а една кохорта Дантели да възседнат държавата. И никой да не им се пречка, докато опоскват, оплячкосват и глозгат същата тази държава. Защото само три неща смущават Дантелите. Отсъствието на враг (чувството за грабеж трябва да е жестоко). Отсъствието на омраза (усещането за похищение на най-ценното трябва да е кошмарно). И главно - възвръщането на държавността (което си е направо паникьосващо). Ей таз гледка на червения конгрес разплака Дантелката. Една носна кърпичка, моля! И по-бързо! За голямата БГ журналистика Прочетох с интерес анализа на Дърева във Всекиден, където тя громи като сущий Ботева някой си наследник на Иванчопенчович. Милата Дърева... Тя си е баш типичен соц полуинтелигент с наивистичен плам в очите, който сигурно се харчи доста у лево. На такива Георги Марков е посветил обемисти есета, обединени под заглавието” Западното левичарство -илюзии и действителност” И тъй като малцина са я чели, ще трябва пак да се връщаме отново и отново, за да открием, че всичко ново е добре забравеното старо. Той ги разделя на три групи, съвсем условно -идеалисти, професионалисти и модисти. Просто някои хора никога не порастват; то, левичарството, обикновено винаги си е извън централите, там не го траят, има спонтанен, поривен характер и се схваща като честно прилагане на християнските принципи(двете ризи). Важно е също да припомним, че левичарите- интелигенти, пардон, леви интелектуалци, винаги разграничават идеите си от реализацията. Тоест, идеите ни са светли, но приложението винаги се оцапва, не съдете по него. Идеята е прекрасна, но хората я реализират погрешно” Истината е, че идеите не могат да бъдат съдени извън практиката на осъществяването им. Истината е, че идеалът не може да бъде идеал, след като за неговата вяра ти се плаща. Просто, никой от групите в соцпартията не плати достатъчно на жената, защото тя в група не се води. . Там, в групата е царството на познатите провали. Не може да си идеалист-левичар и да играеш за отбор, понеже той винаги се издънва. Затова те са индивидуалисти, неразбрани, сърдити. Идеалистът-левичар ни се води-ни се кара, той сам си е идеолог и е отговорен само пред собствената си съвест. Там няма туй онуй, там конституционен съдия става Жоро Дантелата, а враговете, -баш бандити, кърджали и даалии, там Левски и Ботьов са наште знамена, които вадим сегиз тогиз и когато се наложи. Сега май я избраха нещо, та и перото й се е подтъпило. Няма лошо , защото най-обаятелните черти на човешкия дух са именно това-да дадеш, да помогнеш на по-бедните, на по-слабите. Списъкът от идеалите е огромен-свободата, социалното равенство, братство и т.н. Но зад първоизточника седи желанието да се приближиш към стадото, което те отхвърля. Георги Марков цитира един осъден на смърт ученик” Аз бях много самотен, и поради самотата си станах комунист” Но толкоз за Дърева. |
| Още за коматчето хлебец и хайвереца Статията е интересна като похват и във връзка с нашата тема. На омразата се отговаря с любов. На унижението-с извисение, с прошка. На тъмнината-със светлина. И о, чудо-есть такая партия, ест такой человек. НДСВ и Симеон! Мечтата ми се сбъдна! Да, харизматичната любов е също толкова силна, както ирационалната омраза, вярата в светлото , в опрощаващото, в единението е също толкова мощен източник на ентусиазъм, както желанието да накажеш, да ги изметеш синца. Така се идва на власт, както дойде и Симеон. Той щеше да дойде и без прословутото оправяне за 800 дни. И тук внимавайте. Симеон, както и Станишев излъгаха и продължават да лъжат избирателя. „Дори и най-незначителната неистина разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро.” Ганди Значи, още в обещанието се крие ключът за палатката. Обещават слабите, несигурните. Движението Сатягряха и Ганди никога не са обещавали. Мартин Лутър Кинг никога не е обещавал. Движението на ненасилието, на противопоставянето на любовта на омразата, се крепи на огромната вътрешна сила и непоколебимост, които изповядващите трябва да имат-сила, идваща от истината и Божиите принципи. Няма успех такова движение, ако не е основано на огромната воля и вътрешната убеденост" Насилието е оръжието на слабите; Ненасилието - на силните". „Ненасилствената съпротива се основава на "убеждението, че вселената е на страната на справедливостта. Тези, които вярват в ненасилието, се сдобиват с дълбока вяра в бъдещето.”-Кинг Той пише още ” Ненасилствената съпротива не е метод на страхливите. Съпротива се осъществява. Когато някой употребява този метод, защото той се страхува или защото не разполага с оръжията на насилието, в действителност той не действа ненасилствено" Ако някой ти обещава нещо хубаво, той не мисли да го изпълнява, той разчита не на себе си, не на непоколебимата увереност на истината, а на неистината. Ерго, той е враг на това, което проповядва, той дълбоко в себе си разчита не на любовта, а на обратното. „Светът се оповава на основите на Satya или "истина". Asatya, равнозначно на неистина, означава и "несъществуващ"; а Satya или "истина" означава "това, което е". Когато неистината не съществува, тя не може да победи никога. А истината никога не може да бъде унищожена като "това, което е". Това в съкратен вид е учението за Satyagraha.(Ганди) И така, дойдохме на власт на крилете на любовта, но идването на власт означава да запечаташ ентусиазма в работещи институции. Трябва да имаш готови и предани , убедени и непоколебими сътрудници. За това нещо ролята и примера на Лидера са решаващи. Колко такива можете да изброите? Колко от тях са водени от тези вътрешни принципи? А колко примера на вътрешна сила и непоколебимост даде Симеон? Ненасилието, освен воля и непоколебимост означава и възпитание. Възпитанието на народа пък е тясно свързано с освобождаването му от бедността. По време на пътуванията му през страната Ганди призовава в домовете да се използва чекрък и платовете да се изработват в къщи. Английските платове е трябвало да бъдат бойкотирани. Самият Ганди се превръща в жив пример за това. Всяка свободна минута прекарва на чекръка, въпреки, че жена му твърди, че има две леви ръце . Кампанията - "чекрък" е насочена срещу вноса на английски платове, но създава за по-бедните индийци възможност за изкарване на прехраната. При посещенията си във Великобритания, Ганди се среща с работници от английските текстилни фабрики. Въпреки, че те носят част от последствията от кампанията, те показват разбиране и солидарност относно положението на индийците и тяхната акция. Ганди превръща чекръка в символ на индийската независимост.. И днес на индийският национален флаг е извезан чекрък. Видяхме ли Симеон в тази роля-да възпитава , да дава личен пример, да проявява воля и непоколебимост. Така липсата на лидерски качества и връзка с действителността и хората, с низините; аристократичното откъсване от политическото битие и спазването на партийните правила- арената, където трябва да се бориш и налагаш принципите си сред плебеи; да ядеш шамари(Кинг, Ганди-взривявани, хвърляни в затвори); на минимален акт на саможертва, без която лидерство не е възможно, превърнаха властването на ненасилието като доктрина, в обикновено безпринципно затриване на политиката и власт на една и съща олигархия. На нагласяне на нашите, под затворените очи на Батюшката, на безпринципен познат и овладян до съвършенство келепирджилък до дупка. Симеон излъга, както и другия, дето ще му почва стажа на наш гръб в "коалицията на любовта"- и то точно в десятката. Излъгаха за парите, излъгаха за бедността, излъгаха а доходите. Излъгаха най-бедните, най ограбените и най декласираните. Никой не ги караше-сами излъгаха-от слабост, глупост и склонност към неистината. Както бтв, си лъже като покерджия и "за спорта" и третият от Задругата на майсторите-тоест, коалицията на любовта. Така аристократът Симеон провали доктрината на ненасилието като институционализирана правда, като победата на "християнство в действие" в победа на етиката на Христос от променливо въздействие между хората в ефективна социална сила с огромен мащаб. Размени всичко това един мандат царуване за едни имоти. Сведе най-мощната и свята идея до познатата нашенска приказка за добрия цар и лошите съветници. И което е по-лошо-любовта и омразата са скачени съдове-изчерпването на едното надува другото. Отвори път на пак същото движение, водено от обратни емоции. И то също ще победи и няма да прокопса. Но ще ни разсипе-до дупка. Е, това ако не е предателство! А Дърева ли! От глас, " на тези, които нямат глас" стана глас на именно обратните-на олигархията, кърджалиите и даалиите около нея. И за това не кърпичка й трябва, да плаче като Жоро, а очила-по голям диоптър очила. И кило съвест. Щото вече има глас, има и пост. И май за едното коматче и килото чер хайверец иде реч.. Редактирано от - Зе Мария на 07/12/2005 г/ 14:11:27 |