Ай хев а дрийм
Отиди на страница:
| Активист от движението за Харизматично Обновление и нова справедливост за синца-пътувал в автобуса от Бургас за София, когато изведнъж чул глас, казващ му да стане и да започне да проповядва словото Негово направо там, на място. Активистъ тзапочнал да спори на глас: "Ама вожде, те ще помислят, че не съм наред! Това не е място за проповеди". Но гласът настоявал, че той трябва високо и ясно да поговори с хората. "Аз съм плах човек, моля те, не искай това от мен" - умолявал той. Вътрешният импулс продължавал да упорства. След което той си спомнил едно обещание - да приема всички Негови замисли. В затруднение, той станал и започнал да цитира Програмата.. Пътниците го слушали в тишина. Той ги гледал, а те внимателно гледали него. Той казал всичко, което чувствал, завършил проповедта си и седнал.Никой нищо не му казал, самого гледали. Дори днес той не знае каква задача е изпълнил в автобуса. Но в това, че е изпълнявал мисия, той абсолютно не се съмнява. |
Louis de Funè s ( 1914 - 1983 )  Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 05/12/2005 г/ 20:19:42 |
| Dr. Martin Luther King Jr. * "I have a dream" Радвам се, да участвам днес заедно с Вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свободата в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа прокламацията за еманципация. Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ. Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна. Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани. Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора - да, за чернокожите така, както за белите - се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие. Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: "Без покритие". Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна. И така, събрахме се, за да осребрим този чек, един чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме и на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на "период на охлаждане" или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето, обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност. Сега е времето да излезнем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето, да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето, да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина. Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта. 1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат, негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което и преди. Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признати пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта. И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: Докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия. Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината. Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, на която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си. Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда в това, да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя - това доказва тяхното присъствие днес сред нас - са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами. И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: "Кога най-сетне ще бъдете доволни?" Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност. Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо. Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от тяхната свобода и достойнство чрез знака, на който е изписано: "Само за бели". Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря. Знам, че някои от Вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от Вас току-що са излезнали от затворите. Някои от Вас са дошли от места, в които заради искането Ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така, и се доверете на това, че страданието дава сила. Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието. Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта. Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта. Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: "Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни." Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители. Мечтая, някой ден, дори щата Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта. Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая... Мечтая, някой ден в Алабама със своите зли расисти, със своя гувернатор, от чиито уста се излизат думи като "интервенция" и "анулация на расовата интеграция"..., че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види. Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг. С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни, да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството. С тази вяра ще сме способни, да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще придадат ново значение на тази песен: "Земята ми от теб, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата." Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност. Нека да кънти свободата от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти. Когато оставим свободата да кънти - когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда - черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици - ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: "Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!" * Речта в оригинал може да чуете тук Натиснете тук Всякакви аналогии със статуквото ни са на съвестта на четящите |
| Ако темата ни се струва "сухарска", това само показва какви сухари сме ние. Защото темата започна с есе за състраданието, за това, че има хора, попаднали в нещастна ситуация - от която те не знаят или изобщо не усещат, че могат да се измъкнат. И за това, можем ли ние да направим нещо, не за да унищожим (невъзможно е), а да намалим нещастието. Лесно е здрав и прав човек да си живее живота, да работи, да печели и да дискутира в съседна тема коя кръчма е добра и коя не - аз се поставям в тази категория и макар че сам съм си изкарал средствата за кръчми, се чувствам донякъде виновен. Още по-лесно е здрав и прав човек да не върши нищо полезно и да си прекарва дните и нощите в мрънкане, изискване някой да го нахрани и да му плати парното или да се оплаква от всичко, най-паче от Топлофикация. Но ни е трудно да си представим живота на наистина нещастните хора. И ако разбирам добре автора, той искаше да ни накара да се замислим за тези хора - пострадали - виновно или не - но вече неспособни да се справят. Имаме ли отговорност към тях, трябва ли и може ли да направим нещо? Ние си се отнесохме пак в нашите си глупости - а то освен неуважението към автора (това в този форум е нормално) - показва и огромен цинизъм. Защото ако е нормално малко (или изобщо) да не ни пука за човек, който предпочита да приказва, лае и плюе, вместо да се хване да свърши нещо полезно, на което обществото ще му отговори пак с нещо полезно за него - пари за парното му, например, не мога да приема за нормално да се отнасяме с цинизъм към наистина нещастните хора. Да не дава Господ, това може да се случи на всеки! Нека да се замислим кой какво може да направи. Не казвам да се афишираме - и в Светото писание пише, че когато "даваш милостиня", лявата ръка да не знае какво върши дясната. Няма ли да се замислим за себе си, мама му стара! Няма ли да обърнем повече внимание на хората, които наистина имат нужда от нечие внимание? ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да те заставят да ги изпълняваш! |
| Драги Манерко и прочие философи. Не трябва да се борим за чистота. Трябва да метем. Сигурна съм, че днес съм помогнала на повече нещастни или объркани души, отколкото ти, Манерко, от началото на годината досега. Философ и лозунгар безхаберен.  _______________________ Бродят андроиди. |
| “Не трябва да се борим за чистота. Трябва да метем.” Как ги съчиняваш такива безмислици, па хем докарани лозунгджийски? И с тия неизчерпаеми фантасмагории сигурно си помогнала на някой объркан да се търколи по стълбата от страх. Или някой пиян да изтрезнее, което действително е благородна постъпка. |
| У форумите само се пише... Чат, пат се и чете! Т'ва е!!!  Констатации, определения, характеристики и пр., на кой му пука тука, нищо и никой няма да помогне за "сафирясване" на плебса, още повече израз от типа: - "...У пътя, у пътяяя, юр ваща мама..."! А, да... още по-малко пък да налееш "акъл у глава"... дори и с фуния! Дори и с "набиване" на манерката! Или 'канчето! Тук всеки има право на глас! Затова е форум! Или греша? ПП.Па ли открих "колелото" и "топлата вода"  |
| Хубаво нещо са мечтите и понякога се осъществяват. Други мечти изключително рядко се осъществяват. Васил Левски осъществява мечтата си, но не я доживява. Мартин Лутер Кинг осъществява мечтата, си но не я доживява. Доживели са ги други.. Няма вече такива мечтатели.. |
ПРАЗНОТА Пътят на моята школа по Стратегия Ни Тен Ичи е раз крит в свитъка "Празнота". "Празнота" означава това, което не съществува, това, което не може да бъде разбрано. Това е моето определение. Разбира се, празнотата е не-битието (не-съществуващото). Знаейки това, което съществува, започваш да разбираш и това, което не съществува - това е с други думи празнотата. По света хората гледат на нещата погрешно и смятат, че това, което могат да разберат, е празнотата. Но това не е в действителност празнота, а заблуждение. В Пътя на Стратегията тези, които изучават Пътя на война, мислят, че това, което не успяват да разберат, е празнотата. Това не е истинската празнота. За да разбереш наистина като воин Пътя на Стратегията, трябва да усвоиш и други военни изкуства Докато не познаваш истинския Път - било в будизма или във всекидневния живот ще си мислиш, че имаш правилни възгледи за нещата. Но ако погледнеш непредубедено на нещата от гледна точка на действащите по света принципи, ще видиш, че поради пристрастията на отделните хора има различни възгледи, които се отклоняват от правилния Път. Знай добре: Правилната вътрешна нагласа е същността, а истинският дух е Пътят. Реализирай Стратегията широко, правилно и открито. Тогава ще съдиш за нещата в по-широк смисъл, ще направиш празнотата свой Път и ще възприемаш Пътя като празнота. В празнотата на духа няма нито добро, нито зло. Мъдростта съществува. Пътят съществува. От самото начало духът е празнота.[/b] Дванадесети ден, пети месец, втора година наШохо (1645) За Теруо Магоподжо Шинмен Мусаши-Ръкописът на петте пръстена |
| Времето съществува! Безпощадно! А магистралите?! Те нямат ли завойчета...и "капанчета"? А дупки? Какво остава за човешките пътища... и безпътици... |
| еее, колко жалко, че не съм настроена на таз сериозна вълна, да развия и аз някое тезисче, или тезичка, но не ми е такъв денят, уви. Аз си чета за подвизите на тоз чутовен юнак, БатБойко, и му се радвам....  |
| Хайде пак да се съберем тук, десетки и стотици от цял свят, седнали зад компютрите си и да си поговорим за мечтите. Преди повече от сто и десет години нашите деди , строители на съвременна България направиха в Търново нашата конституция, като вкараха в темелите й мечтите си за по добър живот за децата си и признателността към тези, които умряха за това. Днес, ние, техните наследници, виждаме, че в наши дни правата ни, утвърдени в Закона са чек без покритие. Ние имаме правото само да си умрем тихо и безропотно край някоя кофа за боклук, както тихо и тъжно гаснат родителите ни без достатъчно средства, лекарства и без достатъчна обич, които ние, осакатените от действителността техни деца не можем да им дадем. Имаме право само да се сбогуваме със стойностните ни приятели и да ги изпратим, но не и да им помогнем. Имаме право да мразим, но не и да обичаме- обвързаностите ни дават договор, който ние не можем да изпълним. Защото сме непълноценни – докарани сме до социална и духовна инвалидност. Сто и кусур години по-късно, ние нито имаме право на труд, нито на здравеопазване, нито на сигурност , нито на нормален живот. Изградихме държава и институции, които произвеждат безработица, доходите ни са под тези на бананова република и африкански племена, в централния бантустан вземат по торба мъниста, а в другите-по два банана. Работещи семейства мизеруват, а безработните поставят рекорди по виртуозно оцеляване. Глад , мизерия и емиграция, като след национална катастрофа, цели села са в Испания, цели области са обезлюдени, баби учат чужди езици, за да потърсят децата си по телефона в чужбина. Здравеопазването, за което ни дерат кожи до голо- директно ни убива-шансът да те изнесат с краката напред е по-голям, отколкото да те оправят. Лекарствата ни са най-скъпи в Европа. Сигурност ли? Имаме-тази милиция, днешната ни пази и не бие -тя убива и най-добре е ний да се пазим от нея. Образование- само ако имаш дебела пачка. Българските учители стачкуват и гладуват, но пълния глад сега е разновидност на перманентното им състояние-те и без това си гладуват.. Най-важния приоритет на държавата, нейната гордост- наличието на умни и образовани деца, отдавна вече е сринато, поради отказ на държавата и политическия елит, узурпирал властта да го признае за приоритет. . Сега, на прага на Европа, нашите деца ще бъдат зле образовани, незнаещи, но за сметка на това факири на CS и знаещи наизуст „тез червени домати.”Културата ни е от поддакващи и охранени интелектуалци, а Биг Брадър-национално културно събитие. Но има напредък-вече министър не е провинциално девойче с манталитет на консултант в Техномаркет, а Збогом пишещ герой от картичките от стрелбищата. Пошлост, идиотщина и царство на скудоумието ни заливат от всички инфоканали. Политическите партии, които избираме и вземат властта у нас, редовно отказват да изпълнят тяхната част от задълженията си. Те връщат всеки път чек без покритие, като не изпълняват тяхната част от договора. Ние правим депозит в банката демокрация, а тя отказва да ни изплати не само лихвите, а и дори депозита -иска да ни върне една трета от него. Обещаха да ни дигнат доходите- а дигнаха цените на ток, вода, цигари и т.н. Вместо да ни освободят клупа от шията и да задишаме-те ни го затегнаха докрай. Днес е очевидно, че БСП и НДСВ не само не изпълниха обещанието си, но и излъгаха избирателите си. Вместо да изпълнят светите си обещания, те ни обвиняват, че ние сме виновни, защото не сме им дали пълен мандат, не сме им дали пълна власт, не знаели дереджето, нито дефицитите по бюджетните сметки, нито приетите договорености с международните институции. Едните управляващи могат само да се нарекат патологични и генеалогични лъжци. Те никога не могат да ни учудят достатъчно-може би само ако още утре издадат декрет да се другаросваме. Другите, които дойдоха с мантрата за ненасилието, любовта, „да плеснем с ръце , да простим и да се прегърнем”, с надеждата за оправянето за осемстотин дни и с трънения венец на харизмата на изживялия страданието, се оказаха обикновени келепирджии, готови на всичко за да са на власт. Ако има някакво наистина болезнено изживяване за вярващите в доброто и позитивното, то е в трагедията на действителността от провала на овластените надежди, от провала на приказката за „добрия цар и алчните велможи”. Ние няма вече на кого да вярваме. Спихна и се сви като балон на кактус вярата, че щом дойдат нашите, добрите, нещата ще тръгнат. Добрите се оказаха същите като лошите-до крак. Нито един не опроверга приказката, че иска да работи за себе си, а не на полза роду , въпреки нашата толерантност към техните очевидни слабости. Хора като нас и вас, вчерашни другари, станаха врагове, замаяни от бацила на прожекторите. Ама какви "другари"-местят се от партия в партия: финансовия министър, дето не знаел хала на държавата, беше "наш"? Комунисти по дух са върли демократи, свестни т.е десни, ги бият отляво на поразия и им дърпат микрофоните..Така се е омешало всичко, че вече никой не може да хване края на нищо. Всяка, дори достойна наглед постъпка, се оказва движена от скрити, тайни и долни подбуди. Нямат край вождовете, свирачите на флейта, които омайват децата и ги водят из тъмни пещери-но индианци не останаха. Бандит до бандита, мила моя майно льо, кърджалия до даалия- и все с еднакви розови дупета. Един реве-грабвайте телата, аз съм вашето оръжие-оръжието на самоубийството, на омразата-като че ли не е все едно да умрем от глад от блокадата и ембаргото, или в Белене от неговата диктатурата, когато вземе властта и ни направи белоруски бантустан. Друг вика-аз ще ви заведа там, в Обетованата земя-силни и богати. Като че ли не знае, че щом сме силни, други трябва да са слаби, щом сме богати-повечето трябва да са бедни. Като че ли не знае, че до Ханаан са стигнали малцина от водените от Мойсей. А той Мойсей ли е-Боже...Днес сутринта едно гумно се пени, че щяло да прави нова партия, от неупотребени-сякаш досега не правихме все такива. Аман от Хамелински свирачи А ай хев а дриим. Мечтая да карам камион оттатък Калотина. Където черното е черно, бялото е бяло. Или пон е до прилични граници сиво. Да съм го направил сто пъти, ако нямам да нося други кръстове... Редактирано от - Зе Мария на 06/12/2005 г/ 09:56:46 |
| Имаме право, нямаме право... Всеки има толкова права, колкото си извоюва. Това им е лошото на българските интелектуалци-че все чакат да им се даде. Имаш толкова права, колкото си си позволил да имаш, а ти си си позволил много малко. Вместо да се бориш за чистота, просто мети... _______________________ Бродят андроиди. |
