Отиди на страница:
 Същността на Бога е непостижима за нас. Въпросът за същността Божия надвишава не само всяко човешко, но дори и ангелско познание. За същността на Бога и Неговите свойства ние можем да знаем само дотолкова, доколкото е поискал да ни открие Сам Бог. А Божественото Откровение свидетелствува, че Бог е Дух вечен, неизменен, всеблаг, всезнаещ, всемогъщ, всеправеден, вездесъщ, вседостатъчен и всеблажен. По своята същност Бог е Дух, абсолютно чист и абсолютно съвършен Дух, същество просто, напълно невеществено, безтелесно. Това, че Бог е духовно, неограничено от място или пространство Същество, е казал Самият Христос в разговора със самарянката: "Бог е дух" (Иоан 4:24) |
| Много си е хубав дори църковнославянския, или старобългарския, както щете го наречете. Не мога да си представя такова съвременно звучене, като на - Христос воскресе из мертвих смертию смерт поправ И сущим во гробе живот даровав... **** Хайде някой да ми го преведе, да ми звучи пак така.... Или: Тебе поем, тебе поем и молим ти са, Господи, Боже наш... **** Има и толкова хубави авторски богослужебни химни, предимно от стари руски композитори, Бортяников, например, за други сега не се сещам, които си вървят комплект със старинния текст.... **** |
| Църковнославянският е разбираем за по-лингвистично опитните или надарените. За средния човек и особено за масата от младите, които не са учили руски - не. Плюс това поповете наистина го дърдорят преднамерено неясно. По-важното е друго - тези глупости, че "древните езици" били носили особена мъдрост. Ако е така, то и съвременният руски носи особена мъдрост, защото църковнославянският се характеризира, грубо казано, с руска падежна система, българска глаголна система, гръцки калки в лексиката - всичко това окапазено от неграмотни руски попове. Разберете, че навремето този език си е бил напълно съвременен; навремето, когато Кирил и др. са покръствали славяните, те не са се нуждаели от никакви архаизми. Те не са се бояли от голата истина на словото, защото са вярвали в него. Не формата, а съдържанието е важно. А да прикриваш съдържанието със "сакрална" форма е страхливо и недемократично. С това Кирил се нарежда до Лутер, а съвременната БПЦ - до триезичниците. |
| Но какъв е смисълът в това, след като не само езикът, но и самото слово на библията е неразбираемо? В днешно време, преведен на съвременен език, свещеният текст често изглежда безсмислен. Религията се базира на сляпо придържане към традицията, формата, без оглед на смисъла. Иначе щеше да бъде философия. Истината е, че революциите и на Лутер, и на Кирил са стъпки към осъзнатия атеизъм; точно както стагнацията на латинския и цълковнославянския означават запазване на идолопоклоннически подмененото християнство. Само тези два пътя съществуват. Впрочем, Лутер и протестантите все пак заслужават уважение, че се опитват да осмислят нещата, па макар и с вулгарно селските си умове. А типично православно е да криеш нищетата и безсмислицата (наричани тайнство) под варварски натруфени одежди. |
| Смисълът на изискването да се служи на български е в противоречие с панславянската ни склонност към непромяна. Тя идеално обслужва т.н вековна каноничност, всл на която Църквата се е превърнала в бастион, упорито отказваща да слезе при енориашите, защото е по удобно от обратното. Но народът не иска и не иска и сега берем плодовете. Непромяната, идваща от канона явно устройва отлично доста хора вътре. Същевременно католическата Църква е съвсем близо до хората-те не само учасват пълноценно на своите си езици, но и се е превърнала в част от живота и мирогледа им. В Католическата Църква и в протестанските Църки богослужението е доста тържествено и участват всички черкуващи се. У нас Божествена Литургия е преведена на български, има прекомпозирани песнопения , и в някои храмове се служи по този начин, но все още масово християните не могат да вземат участие, защото песнопенията са композирани за хорово пеене, а не всеки може да пее. В нашите църкви рядко свещениците си позволяват да направят по разширена проповед, така че черкуващите се да чуят, Словото Божие и да го разберат , а не да пристъпват от крак на крак, очакващи час по-скоро да свърши, . Нашите служби са дълги и многочасови, бил съм на венчавки, в които се седи по 2 часа прав. В древната Църква всички са били седнали и само в определени моменти са става ли прави. Този който е казвал проповедта я е казвал седнал, както например Св. Йоан Златоуст той казва: Христос е проповядвал така и аз така ще правя. При нас разбирането на богослужението започва да става малко или много елитарно, само познаващият езика, източно-църковното , западно-хоровото пеене и познаващ в детайли сложните елементи на свещенодействието може да го разбере и евентуално да вземе участие в него, останалите са обречени да бъдат зрители и слушатели на нещо красиво, но неразбираемо. Православното богослужение в този му вид е манастирско и е привнесено заедно с богослужебните текстове от Русия малко след освобождението. Така на родна земя стъпва и тази руска редакция на старобългарския език наречен църковно-славянски Как са стояли нещата по време на земната проповед на Господ Иисус Христос? Той е говорил на хората на разговорния тогава език а именно -арамейския, Писахме, че староеврейският език по времето на Христа е бил вече мъртъв и никой него е разбирал, а е използван само от фарисеите и книжниците, чиято задача е била да пазят свещените текстове, за това в Талмуда фарисеите и книжниците са наречени "господари на текста." В края на евангелието на Матей се казва : 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. (Матей 28:19-20 Разбираемо е че тази евангелска повеля изиска превода на благата вест и нейната интерпретация да стигне до тези народи на техния си език. Всички знаят за проблемите възникнали с триезичната ерес и борбата срещу нея. Сега православните вярващи са изправени пред подобно предизвикателство, дали да оставят традиционния от близо 2 века църковно -славянски или да приемат съвременния български език в богослужението. Доводи има и за и против, но мисля, че пояснение дават словата на Св.Апостол Павел : обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. (1 Коринтяни 14:19) Редактирано от - Зе Мария на 06/12/2005 г/ 13:27:27 |
| Siol En Цялата Библия, както по-специално евангелията са пълни с противоречия. На едно место когато казват на Христос, че е блажен, той отговаря, че не той е блаженния, а този, който е горе. Т.е., той не се равнява с Бога. Но нещо по-важно Евангелията са писани от различни хора далеч след смърта на Христос (синоптичните около 40 години след него, а това на Йоан около 100 години). Те са писани на гръцки, а не на арамейски, който е говорил Христос и неговите ученици. Явно тези евангелия са следвали линията на Павел. Нещо повече тези евангелия са били променяни през вековете (най-старите ръкописи са около 2-ри век) съгласно догмата развита от Павел и учениците му. През 5-ти век на Никейския събор са обявени за канонични само тези евангелия, които съвпадат с официалната линия. Така, че никакъв Свят Дух няма, ама си е чисто човешка идеологическа дейност. Християнството става идеология на феодална Европа. Именно затова Просвещението се обявява срещу Христианството. Големият австрийски философ Попър (който междувпрочем е критик на Маркс и комунизма) казва: рационалното мислене, означава критично мислене, всичко друго е религия. Религията означава да вярваш в нещо, въпреки, че повечето факти говорят в противното. Тук във Форума виждам много религиозни фундаменталисти. |
| анонимен само една поправка. Старобългарския е имал съшата падежна система, каквато е църковнославняския и каквато е на руския. Останал е само звателен падеж и някои форми на местоимения - му, го и т.н. Пейчо ...Същността на Бога е непостижима за нас. Въпросът за същността Божия надвишава не само всяко човешко, но дори и ангелско познание.... Пейчо щом същността на Бога е непостижима ти как го разбра всичко това дето си го писал. Не си ангел и не си имал алъш-вериш с ангелите. Абе религиозен фундаментализъм. Добре, че е само на приказки инак щяха да започнат да се самовзривяват. |
| Mrx, аз не съм и казвал, че старобългарският е имал различна падежна система от църковнославянския. Разликата между двата е главно, че единият е бил жив език, а другият е мъртвороден и периодично поосвежаван от руснаци като мумията на Ленин (пардон  ). Българи, които се опитват да говорят като руснаци, които се опитват да говорят като (древни) българи - егати комедията. |
| Приятелю Зе, тук говориш за смисъла на богослужението и в този ред на мисли си напълно прав. Но не бива да забравяме, че основната част от потребителите му (ако може да използвам тази дума) не се вълнуват от смисъла на речта, а от дълбоко вкоренени вярвания за "редност", по същество неотличаващи се от суеверие, съзнателно и несъзнателно насадени им (и неосъзнато приети) още от детска възраст. Не бива да забравяме и че целият ритуал (имам предвид ритуалите по принцип) е повлиян от знайни и незнайни езически вярвания, които могат да бъдат интерес само за специалисти-ентусиасти и беззъби бабички. Слушащите заупокойка не чуват "молитвеното общение между Бога и човека, чрез което придобиваме всеизпълващата Божия благодат", а намират утеха в ритуала, с всичките му безсмислени тънкости. Харесва ми идеята за ритуал, която в "Сътворението" Гор Видал присвоява на учителя Кун, но всъщност не ми е харесал никой ритуал, на който съм присъствал. Човек не би трябвало да има нужда от посредник за вярата си, а и от посредник, чрез който да осъществява отношението си към мъртвите например. Но повечето хора имат такава необходимост, или поне твърдят, че я имат, което е същото. Службата е традиция и помощно средство — в този смисъл, разбираема или не, тя всякога е такава, каквато трябва. Хората се дразнят много повече от факта, че попът е претупал службата, отколкото от това, че не са разбрали напълно думите му. Последно, нека не пропускаме и това, че самите свещеници не винаги съблюдават стриктно канона и се приспособяват по публиката си. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват — докато тече принципен спор за езика на богослужението, селските попове отдавна го пригаждат и правят разбираем. |
Mrx++  това е цитат, има литература, богослови, свещенослужители, учи, не ме съди  Апофатичното богословие в Библията (от гр. apophatikos - "отрицателен" е учение за Бога в самия себе си, което отрича възможността за всякакво негово определяне със средствата на човешкия език и понятия. Апофатичното богословие се стреми да изрази абсолютния Бог чрез последователни отхвърляния (отрицания) на всички отнасяни към Него определения като несъизмрими с Неговата природа. Появява се в Индия, където Божеството се определя като "не това и не това", а също така и в гръцката философия (особено при Платон), по-късно е разработвано от св. Григорий Назианзин и в "Ареопагитиките". В Стария Завет терминът, който съответства на апофатичната идея, е кодеш (святост). Божията святост е не просто нравствена категория, а абсолютна несъизмеримост на Твореца с хората. Коренът на думата кодеш е в глагола "отделям". Природата на Божеството е извън пределите на света, а който види неговата теофания (явяване), не може да остане жив (ср. Ис 6:1 и сл.). Човекът постига Божите пътища дотолкова, доколкото му бъдат открити. Човешките мисли са далече от Божите мисли, колкото небето от земята (Ис 55:9). С това учение е свързана забраната да се правят изображения на Божеството. В Новия Завет също се изповядва непостижимостта на Бога, но се възвестява, че Бог, когото никой не е виждал, се е разкрил за хората чрез еднородния си син (Ин 1:18). За разлика от апофатическото (отрицателното) богословие, съществува и положително (катафатическо) богословие. |
| Много нападки, кога да отговориш на всичките. Но ще се опитам. Да, навремето църковният език си е бил съвсем съвременен. Но с течение на времето говоримия език се развива. Преводът от църковен на съвременен български е труден поради следните фактори: 1. Нееднозначно съответствие на думите, което би променили или загубило многослойноста на предаваната емоция 2. Разлика в напевноста на речта. А при черковния език е важна и мелодията (за това може да се напише цяла статия) Въпреки това службите (в основната им част) са на съвременен българки език. Поне в повечето черкви където съм бил. Що се отнася до "нагласата ни за непромяна", "прогресивните идеи" на католици и протестанти и т.н., то тук няма място за спор. Това, за което Православната Църква свидетелства е живота, смърта и възкрисението на Иисус Христос. То не се е променило през годините, няма да се промени и вовека. А предназначението на Църквата е не да слиза сред енориашите, а да ги възвиси до Бога - съвсем различни неща. Що се отнася до Просвещението - то се характеризира (заедно с други неща) с развитие на емпиричното познание. Науката е стройна система от твърдения и съждения, направени въз основата на валидни опити и формална логика. Религията се опира на съвсем други неща - Вяра и Откровение. Тъй като за "валиден" в науката се признава само опит, който е с повторими резултати, то очевидно е че Бог е над науката, тъй като в откровенията човек е пасивната страна - т.е. той не може да предизвика откровение, а Бог, в милоста си, му говори. Ако съм пропуснал някои - извинявайте, подсетете ме пак. |
| Siol En, а ти що не пишеш на "старославянский"? И защо според теб, Библията е напечатана на "новобългарски"? А защо отците наши, продължават да "служат" на език, който младите така и не проумяват и се чудят, аджеба, какво иска да им кажат свещенослужителите... И въпреки това, ходят на църква по празници, ходят да се венчават, да се кръщават и пр., недоумявайки какво им бъбри попето? Нещо от типа : -"...мън, мън, дрън..."...Иже си, на Небе си..., место злачно и заупокойно..."! Пак ли трябва да викаме: - "Не искаме гръчки, не искаме гръчки..."!? И да правим псевдорИформи, тип "Фори Светулката"?!? На ояли се митрополити и духовници, чиито шкембета пътуват поне пет крачки напреж! Аман от "Светулки", завършили ядренна физика! |
| Да, за Евангелията. Евангелията са били наистина повече преди Никейския събор. Но те са били различни интерпретации на едни и същи събития. По време на събора се признават за канонични само онези от тях, които са така написани че не допускат двузначно тълкувание и са максимално достоверни. Все пак да не забравяме че Вселенските събори са вдъхновени от Светия Дух, което е достатъчна гаранция за тяхната "надежност". |
| Ако не разбираш какво говори твоя енорийски свещеник - кажи му. Нищо лошо няма в това да посочваме на брата си кривините. Но твърдението за повсеместно използване на черковния в службите не е вярно - говоря го от опит. |
| Е, добре де, какво общо има мрънкането на свещенослужителите с Бога? Всеки вярва по свой си начин! Нали за осъвременяване на богослужението говорим? Или пак...Вавилонската кула...  ПП. А рокери в църква видел?! Редактирано от - OLDMAD на 06/12/2005 г/ 14:16:13 |
"мън, мън, мъъъъннн, мъннннн ..." - к'во по-голямо откровение от това? почти неповторимо. Верно ли си говорите за такива щуротии  |
| Да бе! И сина после пита: - "Бе, тоя к'во каза?" ПП. Туй беше по Великден...преди две години...повече у църква не е стъпнал! Редактирано от - OLDMAD на 06/12/2005 г/ 14:25:30 |
| що не му отговори "Откровеничи!" 'Ем добронамерено, 'ем дълбокомислено, 'ем верно. Не ми го побира главата как може такава малоумщина да скита на свобода между децата ? |
| Защо не го насърчиш да общува с православни ? Както и да чете православни книги ?Ако ти не можеш да му обясни, може би те могат ... |