Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| В момента чета книгата на Якорудския учител Живко Сахатчиев- "Второто потурчване на Якоруда". Живко Сахатчиев е завършил география в СУ "Климент Охридски", човек с блестяща ерудиция и интелект. Етническата партия ДПС и покровителите є от Анкара откъсват живи части от България Живко Сахатчев Първото потурчване на Якоруда е извършено през 1669 г. от еничарският големец Пенджика - якорудчанинът Петър Чонев, взет като "кръвен данък" от поробителя. Започнал със своя род, той собственоръчно отсякъл главите на двамата си по-възрастни братя, отказали да приемат новата вяра. Последвал Зайковият род и т.н. Извикан внезапно до Истанбул, той не можал да извърши докрай пъкленото си дело. Поробителите помохамеданчили значителен брой якорудчани, но не могли да ги потурчат. Те си запазили българския език, българските фамилни имена, българските песни, роднинските връзки с родовия корен, българските имена на местности, реки и селища, и дори християнските обичаи Гергьовден, Благовец, Свети Четиридесет мъченици, т.е. те си останали българи. И така до 1990 г., когато безродни български политици легализираха антибългарската организация ДПС. "Втората ми мисия е - да направя всичко възможно, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Аз съм длъжен да ги изуча на турски език и да ги приобщя към турската нация". Това са думи на Ахмед Доган, казани на 12 юни 1990 г. пред турския дипломат Алев Калъч. И това не са празни приказки. Фактите доказват, че лидерът на ДПС държи на думите си, не се спира пред нищо, за да постигне целите, на които служи. Започва второто потурчване на Якоруда. Само две години по-късно, на 10 октомври 1992 г. от всичко 1721 ученици в Якорудската община, 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език, бяха записани като турци в ежегодния статистически отчет на ЦСУ за училищата, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета. До тази дата в Якорудската община са живели само българи, изповядващи християнска и мохамеданска религия и съвсем малко цигани, но никакви турци. В етнографията на вилаета, издадена в 1878 г., в Истанбул, по данни на регистъра от 1873 г. за Якоруда е отбелязано: състои се от 2020 жители, от които българи - 1500 и българи-мохамедани - 520, т.е. турските чиновници не са намерили нито един турчин в Якоруда. Ученици, които донесоха в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност, бяха станали други. ДПС по най-категоричен начин ги беше заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци. Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в края на ХХ век, в свободна и независима България, бе постигнато само за две години. Пред очите ни се откъсват живи части от майка България. Якоруда е будно селище, със значителен принос в национално-освободителните борби на българския народ, участие в подготовката и провеждането на Априлското въстание, двама ботеви четници, четирима опълченци в боевете на Шипка, Шейново и Стара Загора, десетки участници в Илинденското въстание, седем опълченци в Македоно-Одринското опълчение, които взимат лично участие в пленяването на армията на Явер паша при гр.Мерхамле, сто и трима партизани в антифашистката борба. Преди 160 години, т.е. в 1835 г. даскал Стойко Грашкин поставя началото на образователното дело в Якоруда. В 1864-1865 г. двамата якорудчани хаджи Никола Вардев и хаджи Стоян Табаков откриват първата книжарница в София и в сандъци с двойни дъна разнасяли по градове и села, по пазари и панаири песнопойките на Добри Чинтулов и вестниците на българската революционна емиграция, буквари и нагледни пособия. На 15 ноември 1877 г., малко преди влизането на руските войски в София, хаджи Стоян Табаков увисва на въжето за свободата на България. Големият български общественик и писател Петко Рачов Славейков сам пише, че произходът му е от Якоруда. От Якоруда е и писателят-народняк Никифор Попфилипов. В борбите за национално освобождение мнозина якорудчани загиват в сражения с турските поробители, други намират смъртта си в Солунския затвор, трети са изпратени на заточение из Анадола на о.Хиос в Егейско море, и крепостта Сен жан д'Акр (южно от Бейрут), четвърти са разселени из Турската империя. Историческата истина, известна много добре на всички якорудчани е, че помаците в Якоруда са чисти българи, на които турският поробител с големи жестокости успял да наложи мохамеданската религия. Поробителите успели да наложат мохамеданската религия на голяма част от якорудското население, но турски език не успели да наложат. Останали българските фамилни имена Кавалови, Петелкьови, Шаркови, Вакльови, Црънкови, Торбеви, Благолашови, Голеви и т.н. Останали българските наименования на местностите - Буковец, Грамадина, Градище, Момин вир, Сливина, Светица, Погледец, Райна могила, Кривак, Райчо ниве, Свети Атанас, Цръквището и т.н. Останали дори християнските обичаи Гергьовден, Свети четиридесет мъченици и Благовец. Останал и споменът за българския родов корен, че Крачови са от Вардевия род, Мръцови . от Хаджиценевия род, Джуневи и Османови - от Зайковия род, Маневи, Абдиагови и Салиагови - от Чопевия род, Юркини - от Данаиловия род, Шутеви от Асьовия род и т.н. Никъде в якорудското землище няма останки от джамии или други обекти, свързани с мохамеданската религия, но църквища има по цялото землище - в местностите Градище, Миланица, Валого, Блаца, Стофричино, Кривак, Добрево ниве. В м. Якорущица, където е била старата Якоруда до нейното разрушаване в 1666 г. от ордите на Мехмед Кюпрюлю, се намират църквищата "Св.Георги", "Свети Никола" и още едно, на което името вече не се помни. В местността Връви сакуль се е намирал манастир "Свети Елей". Църквища има и в съставните села Аврамово, Юруково, както и в село Бабяк, на които населението е изцяло помохамеданчено. Якорудските българи-християни и българи-мохамедани, въпреки различната верска принадлежност, продължили да живеят във взаимно зачитане и уважение, както по време на турското робство, така и след Освобождението. Докато в Якоруда не се намеси Ахмед Доган и неговото Движение за права и свободи (предишното терористично Турско национално-освободително движение в България), което със своите пантюркистки действия, създаде на верска основа истинска пропаст между християните и мохамеданите, каквато никога не е имало. Редактирано от - Костас_Симитис на 10/11/2006 г/ 19:18:48 |
| България си отива от долината на Места, Западните Родопи и Източна Рила Живко Сахатчиев В Якорудска община, под ръководството на ДПС, открито и безнаказано се извършва трескава турцизация на чисто българското якорудско население, изповядващо мохамеданска религия. Започнаха да събират децата в джамията, под предлог, че ги учат на молитви. Внушава им се, че са турци. Поставят им се турски имена, като Джевдетсунай, Киабе, Урие, Севгел, Дениазъм и т.н. Старите български фамилни имена на мохамеданските родове, като Црънкови, Гълеви, Цикалови, Шаркови и т.н. сега се заменят с фамилни имена от турската именна система Бетола, Айдън, Чикал, Саадетин, Афус и т.н. и така се скъсва връзката с българския родов корен. На чисто българско население ВНС "мъдро" разреши турска именна система, без ни най-малко да се замисли за последиците от това. В Якоруда отново се въвеждат в употреба думите "аги" и "кауре" (гяури), т.е. господари и неверници, както по време на турското робство. На джамията бе поставен полумесец - турският държавен знак. Започна строеж на джамия в съставното село Аврамово, където има останки от цръквище, но никога не е имало джамия. Широко се разпространяват "научни" версии, че в долината на Места са живеели турци още преди идването на прабългарите, че помаците били чисти турци, на които било забранено да говорят турски език и затова те го забравили; че българите-християни в Якоруда били побългарени турци, т.е. създават се основания и за искания за "майчина" територия. За това "помогнаха" и изтъкнати политически лидери от София, които на състоялата се кръгла маса между якорудските християни и мохамедани заявиха, че сега се пише нова история на България, че няма български народ, че това е една сбирщина от различни етноси. В резултат на тези внушения и манипулации с младото поколение не закъсняха и противобългарските прояви на подрастващите. В Основно училище "Кирил и Методий" на първия чин в кабинета по история бе написано "Кръвта за Турция си давам", а на последния чин - "Никога България". На цокъла на училището бе написано "Да живее Турция". На други чинове бе изобразено турското знаме с полумесец и звезда. Ученици открито започнаха да заявяват, че са турци. На 19 февруари т.г. (1991 - б.р.) ученик от VIII-г клас заявява пред целия клас и пред учителката по история, че В. Левски не е никакъв герой, че такъв човек изобщо не е съществувал. (Интересно, кой му е казал това?) На същата дата, на въпрос към ученици от II-б клас, защо са задраскали Васил Левски на илюстрациите в учебника по "Родна реч", едно от децата отговаря: "Защото мразя Васил Левски". На въпроса защо го мразят, те не можаха да отговорят. Пак в същия ден ученик от VI-б клас заявява: "Тука е било турско и пак ще бъде турско". На 4 март, пак тази година (1991 - б.р.), учителката на I-в клас пита своите ученици защо не са били на тържеството по случай Освобождението на България. Последвалият отговор е: Защото не сме българи. На 28 ноември 1990 г. учениците от СПТУ по машиностроене положиха венец пред паметника на своя патрон Петко Р.Славейков, издигнат в центъра на града. На следващата сутрин венецът е разкъсан от младежи. Разкъсването е съпроводено с непристойни изрази по адрес на народния будител, един от които е "Неговата мамица каурска...!" На 21 декември 1990 г. в същото училище е разкъсан голям фотос, изобразяващ паметника на Шипка. На следващия ден са разкъсани още десетина фотоси от училищната украса в коридорите като Самарското знаме, портрет на Г.С.Раковски и др. На 26.VIII.1990 г. в градската градина пред Ветеринарната лечебница една майка посочва на своето двегодишно дете три 10-12-годишни момчета. "Ето батковци, чедо". Последвалият отговор е: "Какви батковци сме, ма. Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак". Пантюркистите започнаха да стават все по-нагли и по-арогантни. Анонимните нощни телефонни смъртни присъди на българи родолюбци прераснаха в открити дневни заплахи за разправа и клане. Направен бе опит за запалване на къщата на двама учители. По време на изпращане на младеж, - християнин, за изпълнение на войнишкия си дълг, в помещението е хвърлен пакет с горящ фитил и е счупено стъклото на прозореца. ДПС организира събиране на подписи за оказване вот на недоверие, т.е. за уволнение на учителите-християни в Основно училище "Кирил и Методий". В ход е кампания за въвеждане изучаването на турски език в Якорудската община. От ДПС - район Якоруда, от септември до края на декември 1990 г., са преведени в София 15 000 лв. за турски учебници. Първият ден от миналата учебна година (1990-та б.р.) бе обявен за "Ден на България". През тази учебна година вече нямаше "Ден на България", нито "Вечери на родния край", нито "Вечер на родината". Вече не се говори за патриотично възпитание. Ако говориш с обич за България и за защита на нейните национални интереси, рискуваш веднага да бъдеш обвинен в национализъм и шовинизъм и ДПС веднага да организира обявяване "вот на недоверие". Учителите-християни се затвориха в себе си, а ДПС широко развя знамето на пантюркизма. По време на турското робство, а и след него, от цялата селищна система, само в Якоруда е имало джамия. Но под ръководството на ДПС започна усилена подготовка и строителство на джамии във всички съставни селища. В Конарско са набавени 60 000 тухли за тази цел. Временно в джамия там е превърнат Младежкият дом, където на стената е поставена голяма картина "Поклонение в Мека". В с. Смолево е определено място и е дадена линия. В с. Черна Места е започнала направата на тухли. В с. Юруково, където по-рано също е имало църква, се излива бетонно минаре, а в с. Краище, срещу жп гара Белица, вече е построено 14-метрово минаре, измазано и дори боядисано. ДПС бърза да придаде ислямски облик на долината на Места. Пътуващите от Велинград за Банско наши и чужди туристи, непрекъснато ще съзерцават джамии и минарета. А единствената църква в Якорудска община "Св. св. Кирил и Методий" се руши, поради липса на средства за ремонт. В християнска България ислямът неумолимо настъпва, а ръководството на българската православна църква и българската общественост блажено спят и не виждат, че България си отива от долината на Места, Западните Родопи и Източна Рила. В джамиите на общината се водят учебни занимания. Посещаващите го момчета и момичета, юноши и девойки (повечето от тях заведени насила), всички българчета, наизустяват молитви от корана и получават елементарни знания по четене и писане на турски език. На тях непрекъснато им се внушава, че щом са мохамедани, те са турци. Българските им лични и фамилни имена се заменят с такива от турската именна система, каквито никога не са имали техните деди и прадеди. На учебните занимания момчетата са задължени да бъдат с такета, а момичетата със забрадки. Завършването на учебната година в джамиите се отбелязва по тържествен начин. В пресата бе изнесено, че сега в България се строят толкова джамии, колкото не са били построени през цялото 500-годишно турско робство. А в същото време тези от Босфора, които си позволяват да ни учат на демокрация, са конфискували българската църква "Св. Панталеймон" в Истанбул, задигнали са нейните икони и замазали с вар стенописите й. (Конфискувана е и болницата "Евлоги Георгиев" с медицинска апаратура за 2, 5 млн.долара и е преименувана на "Баязид"  . Само българите в САЩ и Канада ги заболя от този варварски акт и изпратиха остър протест до Генералния секретар на ООН, до президентите на САЩ и Турция и до чуждестранните посолства във Вашингтон. И не само това. От българската църква "Св. св. Константин и Елена" в Одрин са иззети от вакъфа иконите и камбаната и никой не знае къде са. Стъклата на единствената в света желязна църква "Св. Стефан" в Истанбул са изпочупени с камъни от фанатици мюсюлмани. Българската екзархия в Истанбул няма право да бие своята камбана, а нашите "мъдри" управници разрешиха по пет пъти на ден от центъра на София да се разнасят молитви към Аллах, и то по един предизвикателен начин - с усилвателни уредби, за да могат много добре да се чуват и в Президентството, и в Министерския съвет и най-вече в Българската патриаршия. Пет български училища е имало в Истанбул, а днес няма нито едно - последното е закрито през 1982 г. В никое турско училище днес не се разрешава изучаването на български език. От над 150 000 българи в края на миналия век, в българската колония в Истанбул са останали само около 500 души и то всички с турски имена, наложени им с брутален натиск. |
Напоследак чета "книгата за комунизма" от Соломон !Много интересно четиво!Препоръчвaм го!Сиби ти така искаш да бъде-да ни би да си била на"Тайната вечеря" в посочeните по долу качeства!!Всъщност е Мария Магдалина! Афтора казва така!   tРедактирано от - tupakmango на 10/11/2006 г/ 21:51:09 |
| С нетърпение очаквам да се открият румънски, гръцки, албански и сръбски училища. Така ще овладеем езиците на балканите и оттам вече самите балкани...Както впрочем сме се настанили в много територии по света - със знаенето на съответните езици. Ние ще сме светлината за народите по света! Ние сме истинските граждани на света! |
| Една малка, но много интересна книжка: “Четири цикъла” от Ваня Константинова и Божидар Пангелов. За да я разбереш обаче, трябва да имаш представа от древни легенди и приказки. Можело и така да се видят... |
| Вчера препрочетох, за кой ли път, някои от фейлетоните на Аверченко. За "Трагедията на руския писател", "Ихневмонци", "Моят баща"... Цитирам заглавията по памет, но важното е че пак се смях..., а ги е писал в първата третина на миналия век...Изобщо харесвам фейлетоните и на всичките му колежки и колеги от "Сатирикон"... - Погледнете Англия! И всички погледнаха Англия. |
| Още една приятна изненада при трилърите - Джон Кейз (доколкото съм чувал, е псевдоним). Прочетох The Genesis Code в руски превод - не знам дали е издаван на български. Впечатлението в началото - малко ДанБраунщина, но по-качествена. После с учудване забелязах, че всъщност е писана през 90те години. Впечатлението в края - хич не е ДанБраунщина - напълно приемлив трилър в Лъдлъмов стил, но с малко мистериозно-религиозна окраска. Имам още няколко от същия автор, само The Syndrome в оригинал, останалите на руски - чакат си реда. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Тъжно. Много тъжно. Видях 3/словом три/ от книгите носителя на Нобелова награда Орхан Памук на сергиите на пазара в Красно село... Общо около 40 лева струват трите заедно...Като си помислиш в рамките ва ЕС - нищо пара...ама нямам... Днес ядох само едно хлебче от 20 стотинки...Пестя за да има за вкъщи...Абе много важно за света, че аз emidim няма да прочета някоя книга...и без друго никой не се интерсува от това...дали някой нещо е прочел...ами тъжно ми е... |
Продължавай да пестиш! Може скоро и да натрупаш първото милионче, като онзи депутатин със закуските  Аз пък прочетох "Анатомия на илюзиите" на Людмила Ф. внучката на Г.Ф. от обкръжението на Т.Ж. Голема реклама, големо нещо по радиата и ТВ-тата, и накрая кво - нищо  |
| МАРАНГОЗОВ, пестя, за да има за семейството, ако страшно държах на милиончето щях да правя други неща, но предпочитам да съм във форума на "Сега", а не някъде, където не го желая никому...Всмисъл, че повече давам... такъв като мен никога няма да има милион, за какво му е, като пак ще го даде на близките...Е, все едно, че съм го имал...Отивам да чета книгата на живота... |
| Много странна книга - 'The portrait" от Iain Pears. Чел съм много от книгите му - An Instance of the Fingerpost ми хареса доста, макар и да си личи меракът да направи нещо като Еко. Арт-детективите му също са много приятни. Ама тук - цял роман, който се състои само от монолог на единия герой. И нищичко друго - говори си човекът. Интересно е, обаче... _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Приятелю Емидим, не съжалявай за това, което нямаш, а се гордей с това което имаш! Добрината и почтеността ти са много по-ценни от парите. Когато ти стане тъжно, че нямаш нещо, съпостави се с милионите умиращи от глад деца по света и ще установиш, че ти всъщност си щастливец.Продължавай все така да пестиш за семейството си, грижи се за него . |
| Открих един много добър съвременен арабски поет и писател - при това - пише прекрасни стихове и на български език - палестинецът ХАЙРИ ХАМДАН. Книгата, която прочетох е "Живи в царството на рака" - своеобразен автобиографичен роман. За тази книга Недялко Йорданов пише "Това е един роман - неопределим като жанр, свободен като форма, роман - изповед, който хваща за гърлото. Всяка дума в него е истина, реалност, в него няма абсолютно нищо измислено" *** Плаши ме, Господи, твоето безсилие, нечие присъствие, моето отчаяние, покрито с капки гордост Плашат ме, Господи, твоите мащаби, безкрайният космос, студен и самотен, панорама на осъдени души Хайри Хамдан |
| Да, днес обещах, че ще се прибера в уречения час, съгласно уговорката... Благодаря Костас Нерядко шефа ми казва: - Знай, че има и по-лошо...  Но правилното наистина да се радвам на това, което имам |
| Драги ми emidim, когато ми е най-тежко и тъжно препрочитам този писател !В последствие мей би "Трима души в една лодка(без се смятя и кучето), а защо не и онея на бумела!После Швейк и не на последно Параграф22(много ме развеселява като отхвърля тъжното)! t Редактирано от - tupakmango на 29/11/2006 г/ 00:25:54 |
OK, ама някой не върна "Трима души в една лодка...", "Бумел-а" го имам, "Празни мисли..." също. Страшно ми харесва. Сега пък ми попадна една "Брод за достойнство" - избрани интервюта, които е давал Генчо Стоев. Спомням се как той идваше м издателство "Балкани" и аз търсех безуспешно "Циклопът" за автограф, ама закъснях....  |
 Емидим, братя по съдба сме - и моята любима книга е "Трима души в една лодка" .Колкото и да ми е скапано, като си я чета, ми се оправя настроението. Любимият ми момент е онзи, в който търсят маслото..смея се със сълзи, защото напомня дословно истории с мой познат..Но и аз, като тебе, я дадох на някого да я чете и..нц - не я върна. Та скоро си я купих пак, но на руски ..(от "Славейков" - за 0.50 лв..) |
| Ааа с връщането на книгите е друга тема-трудна!Илюстрирам-имах един познат доцент по философия и като му гостувах и разбрах , че е такъв , го помолих да даде някакво четиво да се запозная и аз с тази тера инкогнита- философията!Той ми се изсмя и каза че е давал много литература на такива като мен и никой нищо не му е върнал!Дълъг живот и здраве да дочакаш деня в който ще ти върнат книгата! t Редактирано от - tupakmango на 29/11/2006 г/ 23:23:40 |