Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Д-р Иван Гаджев след 1999 г. си връща бащината къща в гр. Гоце Делчев и там премества създадения институт в град Детройт на името на баща му "Илия Тодоров Гаджев". Това го чета в един български седмичник. Три контейнера, които тежали около 60 тона, са преместени в гр. Гоце Делчев. Книгата, която успях да видя е втория том, първият е от "История на българската емиграция в Северна Америка 1880-1944 г" Във втората, преписвам от весника, е разказано за Джеймс Велков, Христо Огнянов, Жени Заимова, Георги Марков, Ангустин Пейчинов, алхимандрит Кирил Йончев, проф. Борис Кременлиев, проф. Любомир Далчев, Кристо Явашев, Карл Джераси, проф. Живко Ангелушев и много други. "Когато посетиш института "Илия Тодоров Гаджев" в гр. Гоце Делчев, все одно влизаш в храм. Още в коридора те посрещат изрисуваните ликове на такива славни българи като Илия Йовчев, архимандрит Теофилакт, построил четири български черкви в далечната Америка, свещениците Георги Николов, Васил Михайлов, Кирил Вангелов, Майкъл Илич, Елейн Стоун и много други." Книгата е в служебната библиотека и я четем няколко души. Нямаме първия том, но вероятно ще го потърсим и закупим и него. Ще се поинтерсувам за още подробности. Д-р Иван Гаджев прекарва по 6 месеца в гр. Гоце Делчев, където работи по 12 часа на ден, подготвяйки книгите си. Колекцията в къщата-институт наброява повече от 30 000 тома. Ще проверя в столицата къде може да я има и ще се обадя. С уважение, emidim P.S. Благодаря за стиховете! |
| Ще потърся книгите разбира се, колекцията си е в гр. Гоце Делчев! Извинения, за прибързаното писане! |
| emidim, Благодаря ви за отговора, аз намерих в тефтера си адресите и телефоните на д-р Иван Гаджев и ще му тнелефонирам за повече сведения относно книгите му. За съжаление тук се живее много интензивно и задъхано, та контактите между сънародници - особено когато живеят в противоположни гранични щати (Детроит е на северната граница с Канада, Феникс е на южната, с Мексико) са затруднени. Аз дори бях забравила за обещанието си към него. Припомнихте ми го вие. А той бе положил доста усилия, разпитвал бе много наши емигранти, докато ми издири телефона, за да ми се обади. За съжаление в българската емигрантска общност нахлуха и прекалено много нови хора след падането но Живков и доразмътиха с манталитета си (необяснима за мен неистова злоба, зависти, интриги, злословия...) и без тава не особено чистия ни емигрантски микроклимат, поради което отношенията помежду ни са обтегнати, та в това число и аз - като много други още - съм свела до минимум общуването си с българи тук. * _________________________ ПРЕОБРЪЩАНЕ * На Павел и Албена * Вятърът на времето полека с острото на своя ситен пясък Българското в нас сега пили. Изтъняват навици предишни, мислите ни днес се преобръщат, граница ума на две дели. * Уж сме ние същите, които тръгнахме да дирим детелини - най-добрия символ за късмет. Уж сме още с Родния си корен, с който влага от земята пием и крепим се прави. Но не сме! * Че Земята по която ходим, има дъх на нещо непознато - друга стойност, плътност и тегло... Днес за нас тя вече друго значи: с плодове и топъл хляб ни храни и ще ни е вечното легло... * Вятърът на времето отнася - без сърцата наши да попита - от устата Българската реч, изпарява спомени от вчера. И Земята, дето ни отчува, се отдръпва все по-надалеч. * 5 август 1996 г. Солт Лейк Сити, САЩ * Теодора Астро |
| Днес проечтох за 3 часа и четвъртата книга на Алекзандър Маккол Смит от поредицата "Дамска дететктивска агенция №1"- Школа по машинопис за мъже "Калахари". Еми прочетете поне една ще се влюбите в Ботсуана и, в книгите и в автора.  |
| Нека някой да даде пример, че и други народи се мразят помежду си! Само ние ли сме такива? Аз подозирам, че само в Сомалия е по-лошо, но там обстановката е друга... |
| Kasiopea, благодаря, обичам да чета. Каквото разбера повече, ще го споделя. А за Ботсуана съм съгласен, най-малкото, защото имам няколко атласчета и пътувам ли пътувам...мислено...по света... |
| За малко ми попадна "Най-кратката история на България" от проф. Николай Овчаров. Приятно нещо. Бих си го купил, както и други подобни нещица, но няма...да казвам защо...няма да ги купя...Прегледах и една книжка за уникален манастир в Северозападна България - "Успение богородично", Извор, Видинско...Добре е да му се намира време на човек за някое и друго четиво... |
| Покрай другите книжлета скоро завърших седемте томчета на Хольм ван Зайчик "Плохих людей нет". Алтернативна история, написана с въображение и детайлно разработена - за това - ашколсун. Иначе като сюжети първите почват добре, в последните става тегава работата - почва да прилича на журналистика вместо на литература. Ама пък много добре си пасва на руската душа - така да им се беше развила историята, много щастливи щяха да са. Така ми се струва, де - като се появят Ясенево и Душко, ще рекат така ли е наистина. . П.С. Разбира се - най-колоритният образ, макар и третостепенен - йогът Гарудин: Была на харчевне Ябан-аги и другая достопримечательность - йог Алексей Гарудин. Славился он на первую очередь тем, что стен "Алаверды" не покидал.Перед аскетом всегда стояла неизменная кружка с пивом, уровень которого иногда таинственным образом понижался. На вопросы Гарудин не отвечал и вообще не разговаривал, но на приветствия реагировал едва заметным наклоном головы. Можно было просто махнуть ему рукой или слегка кивнуть - несмотря на закрытые глаза, йог отвечал всегда. О нем ходили всякие легенды. Так, например, рассказывали, что прежде он служил на подразделении козачьей самообороны одной из местных управ и весьма отличился на этом поприще, а несколько позже работал водолазом. Именно к этому периоду относилось начало йогической деятельности: заботливо очищая дно одного из бесчисленных Александрийских каналов на глубине восьми с чем-то шагов , будущий йог получил по голове металлическим ящиком со снаряжением, который случайно столкнул за борт водолазного понтона его неловкий товарищ. На поверхность Алексей поднялся уже просветленным, отринул водолазную сбрую и мирские устремления, погрузился на себя и начал спонтанно выходить на астрал. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? Редактирано от - Manrico на 22/09/2006 г/ 22:55:32 |
| Юрий Мухин - "Убийство Сталина и Берия" Натиснете тук |
Вече не помня дали се оплаках, но дни преди да започна омаломощителен ремонт вкъщи и реших да проверя как върви българската литература този век и в един брой на Капитал Лайт попаднах на портрет на Емил Андреев, та рекох да си закупя негова книга. Спрях се на "Стъклената река", привлечена от заглавието, а и от тайнственото забъркване на богомилите в рецензията на задната корица. Ми ...... разочарована съм. Не че нещо, ама секса, продажните жени и други подобни са ежедневие и не будят в мен интерес да задълбавам във всяка една история поотделно.  |
| Предполагам, че повечето от вас познават Стивън Фрай като актьор (най-малкото като Джийвс). За мен беше изненада да открия, че е и писател - има четири романа. Прочетох единия - Making history - в руски превод, дали е издавано нещо на български, не знам, в оригинал не я намерих в мрежата. Доста добра ми се стори. Пък има и закачки с мненията във форума - какво би станало, ако Хитлер го нямаше - идеята на Фрай е, че става по-лошо. Нацистка партия пак има, но я оглавява интелигентен човек - и на Европа и се разказва играта. Трите му останали романа чакат на опашката. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Съгласен за Фрай и за "Making History". И понеже това звучи може би сухо - ето един по-емоционален отзив от една читателка: "...Читаю "Как творить историю" (в оригинале "Making history"  Стивена Фрая. Я вообще люблю этого автора, и три его романа у меня прошли на ура, хотя заставить меня читать столь большие формы непросто. Но Фрай - офигительный, непревзойденный писатель, произведения которого, по выражению кого-то из критиков, - настоящий пир литературного гурмана.Полностью согласна. Воистину пир. Вышеназванная толстенная книжка читается с бешеной скоростью, оторваться не получается никак, спасает то, что из электрички таки надо выходить. И хочется, чтобы роман был еще в два, ну хоть в полтора раза толще, чтоб подольше не кончался... Фрай - заоблачно, невероятно умный и при этом не заумный ни разу. В том и весь фикус: он ухитряется писать умно, глубоко, не терять репутации интеллектуала, брать серьезные темы - и при этом его романы настолько увлекательны и захватывающи, что дадут сто очков вперед любому детективу. Мне даже не удается, по графоманской привычке, завидовать ему, потому что это слишком высокий класс. Какой-то особенный уровень качественной литературы. Мы же не завидуем богам... Блин, как я буду жить, когда книжка закончится? Хнык." |
| Препрочетох "Черният обелиск" от Ремарк. Странно ли е, че когато препрочитам книга, която ми е харесала, всеки следващ път още повече ми харесва? |