Хамер, преди седмици в булевардната тема разменихме мисли за тази книга, май Доктора и Геновева я четоха в оригинал, заради по-цветистия език, ама нищо не споделиха след това. Любопитен съм да чуя мнението Ви като стигнете до края - мен книгата ме натъжи, пък мой познати се смяха |
Книгата се чете на един дъх, има много верни и свежи попадения, за които доста често аплодираш на автора, но общото впечатление е доста потискащо (подобно на горната извадка, малко извадена от контект и сгъстено отблъскваща). Което може би и е била целта на автора. |
И все пак ... Няма да ги стигнем скоро руснаците.... Не че се налага, но... Спомням си навремето една книга "Записки на следователя" от Лев Шейнин и още една "По следите на престъпленията" - авторът не помня, руски също, но и тя беше почти документална по истински случаи. Та в тези книги имаше икономически престъпления от такъв мащаб, че родните ни далавери изглеждаха дори не кокошкарски, а като някакво махленско мишкуване... И понеже аз винаги съм мислил /мисля го и сега/ за Русия и руснаците като за велика страна и велик народ, тогава стигнах до извода, че във великата страна и престъпленията са велики. И за описаното в Духлесс мисля същото - отдалечаваме се все повече от Русия, във всякакъв смисъл. Тука се положиха доста усилия за американизирането ни, но някак не върви. Не знам дали в Русия се полагат усилия за това, но американизирането им сякаш доста напредва, поне ако се съди по някои външни белези, в т.ч. и по съдържанието на тази книга. Сигурно написаното изглежда доста объркано, но наистина и аз не съм наясно с мислите си по тази тема. |
.. във великата страна и престъпленията са велики. Абсолютно си права hamer! The bigger the country the bigger the crime. You kill someone in Moskow, take the next plane to Khabarovsk and after 10 hours you are on the other side of the globe in the same country! Редактирано от - Ано на 02/6/2007 г/ 22:11:45 |
"Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин е една от любимите ми книги. Харесвам и филмите, които правят по нея. Последната филмова версия не ми е от любимите, но намерих много хубав клип по нея: Натиснете тук Дали има мъже, които са чели романа и са го харесали? Аз, за съжаление, не познавам такъв. |
Проф.Дървингов, прочетох я. И споделям: 1.преводът на Ива Николова въобще не ми хареса - използва архаизми в жаргона, не звучат никак съвременно, а и не само това. Въобще с този превод се е получило едно побългаряване на изказа, което стои като кръпка от домашно тъкано платно върху тоалет на Прада или Кавали 2. Книгата всъщност е трудно да бъде сравнявана с Американски психар на Елис. Онази е типично американска, а тази си остава типично руска, независимо, че поведението на героите е опит да се наподоби американското поведение при аналогични ситуации. 3. И авторът, верен на социалистическия реализъм, на финала оставя в читателя усещането, че героят му все пак не е съвсем лишен от дух и като билярдна топка, спряла на милиметри от печелившата дупка, очаква съвсем лек тласък от добродетелта, за да промени живота си. 4. Прочетох я с удоволствие. П.П. Моля професионалните литератори и критици да ме извинят за любителската рецензия |
За Духлес. Ама и превод ли? Мерси, знаем как звучи руския жаргон в превод на български, не мога да си спомня сполучливо предаване на същия. Върти ми се в главата само сполучливия превод на Венцел Райчев на "Един ден на Иван Денисович". За Гордост и предразсъдъци. Това клипче от версия 2005 от американска продукция ли е? Толкова е сладникаво, с песньовката, липсва само и носа на Титаник. А когато станах нарушител и опознах сладостта на торентите, едно от първите неща, които ми падна за изтегляне, беше предишната версия на романа, онази, ББС версията. Еййй, не съм подозирала, че човек може да си пуска любими откъси и картини от филм както си пуска песнички. Тази неповторима стилистика на английската ТВ класика, винаги ще я обичам, колкото и да е лишена от шлагерен фон и колкото бавно да се точи (за някои, за мен - не). |
Геновева, защо си мисля, че преводът на руския жаргон зависи от преводача на български. Ако той не познава съвремения български жаргон, който съответства на превеждания и не може да го пресъздаде адекватно- значи не става за преводач, колкото и буквално добре за знае езика. Има страхотни преводачи от руски, които преди всичко са изключителни познавачи на български език във всичките му превъплъщения във времето. |
Последната филмова версия на "Гордост и предразсъдъци" пак е продукция на ББС, но е много американизирана. На мен не ми хареса. Клипът в сравнение с филма е шедьовър, за съжаление. Редактирано от - wwwe на 04/7/2007 г/ 20:23:34 |
Чук, благодаря за споделеното. Вероятно сте изкушен в превода, щото обръщате специално внимание на качеството му и на отражението на калпавия превод върху възприятието. Когато зачекнахме тази книга в булевардната тема, Уважаемата г-жа Г. веднага сподели, че предпочита да я прочете в мрежата в оригинал, нежели да се бори с преводното издание - а тя е изкушена в превода. Когато аз четох книгата, не обръщах особено внимание на превода, по-скоро правех паралели с българската действителност и с обкръжаващата ме среда . И ми ставаше страшничко като се сетех за 15 годишния пубер в къщи. Редактирано от - проф. дървингов на 05/7/2007 г/ 09:52:41 |
Ива Николова не си е направила труда да потърси в мрежата Блатные слова(толковый словарь) за 12 цента или поне да си свали безплатно краткия. Но пък бичи халтура в Big Brother. А иначе още щом чичо Професор спомена, изпратих Геновева да си чете в мрежата на руски.Защото ми харесват рекламите на Schweppes-Tonic с ония грациозни котки и слогана за вкусът на оригинала... |
Привет, Док! И на мене ми се четеше на руски, но книгата е големичка да си я разпечатвам. А на компютъра не ми доставя удоволствие да чета големи текстове. Свалих си "Дяволът носи Прада" на руски, защото не съм гледал филма и трябва да ти кажа, че руският преводач от английски си е свършил добре работата. А що се отнася до въпросната Ива Николова си напълно прав - в Голямата уста си личи, че е куха и разчита само на скандалджийския си тон и на нищо повече. Тя дори не си е избрала имидж на скандална жена, а на махленска скандалжийка |
The Devil Wears Prada е силен, защото е истински - доколкото знам авторката на романа Лорън Уайсбъргър е била асистент на главната редакторка на Vogue. А Мерил Стрийп е както винаги перфекционистка. Филмът е брилянтен. Обади се, ще ти го дам да го гледаш. Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 05/7/2007 г/ 13:15:30 |
Дяволът носи Прада, е може би в петицата от първите ми свалени торенти. Субтитрите са на български, търсете подходящото копие. Чудесен филм! И него съм го гледала много пъти с връщане на епизоди. Тези ми пиратски опити, успешни, ме накараха никога да не давам повече пари за дискове. |