Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Doctora, насочва към „Блатные слова”, каквито съм пускал в темaта на ясенево(и каквато слушам в момента с Ирина Круг и Брянцев). Но една от любимите ми книги е „вечно зелените растения” - хитра философска чупка на великия смешник Джером Капка Джером, прочут с неговите „празни мисли на един празен човек”.. Всё смешно .. 1903  Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 01/10/2007 г/ 20:02:53 |
| Ейй, къде съм чела Случаят Джем, ако знаете.... Заминавам аз за о-в Родос, за една конференцийка, през септември, отдавна беше, и племенницата ми носи романа и вика - Лели, хем по пътя да си четеш, дълго пътуване, с престой в Атина, хем да си подготвена за мястото. И го започвам аз, ама заетост голяма по пътя, и неприятности, и не го довършвам. И като се озовавам на острова, тръгвам да се разхождам по крепостта и пристанището, и си го взимам със себе си. И сядам на пейчици, и си чета, чета... И виждам една пълна автентичност, паралелност ли, на туристическите обекти, отбелязани навсякъде в крепостта, с описваните в книгата места. И разбирам, че изглежда авторката е отразила видяното в туристическото посещение. Нямаше нищо повече - като обстановка и сценарий на събитията, което да е повече от обозначените туристически обекти. А другите сцени, извън острова, разбира се, то е по други източници. Ама и така си беше хубаво, де... дай Боже, всекиму, четях си я таз книга, седнала на една пейка на пристанището, гледайки акостиращите корабчета. Верно, за diving бяха, с много надписи на английски, ама с повечко въображение... Шото някои и с платна бяха даже. Няма да го забравя това чувство, имам няколко гледки в паметта си, дето ще си ги спомням до последен дъх. Една от тях е точно тази - аз с романа до мен, сложен на пейката, един такъв кораб с бели платна навлиза бавно, бавно в пристанището, а в ушите ми - уокмен радийцето, на местното УКВ, и на Мария Калас мощното сопрано...  Благодаря ти, Боже, за тези гледки... Щото и тях ми даде, ама ми даде и способността да им се радвам и да ме вълнуват, с личния ми неизтриваем печат върху тях. Редактирано от - Геновева на 01/10/2007 г/ 21:33:54 |
| Твърдо съм решил да отида на остров Тасос, но защо пък на последвам траектория свързана със случая Джем!!! |
| Препрочетох си две от книгите на Ъруин Шоу - Нощна работа и Две седмици в чужд град.Бях ги забравила, както и чудесния стил на автора. Сега отново съм на Брокерът на Гришам.За кой ли път......поради липса на други...  |
| Ами ЕТО ОТКЪДЕ. И все пак по ми е драго да си спомня оназ дебела книга, дето ми тежеше в куфара в полетите с прекачване... и дето си я отварях и четях на каменните пейки под сянката на същите тези дървета, описани в нея. Може и да са били същите, кой знай... |
| Регистрирам участие с нов опит да чета Библията : " Притча 22 28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти. Притча 23 17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден, 18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече. 19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя, Притча 27 10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат..."  |
"Случая Джем " наистина е класика, не съм ходил на о.Родос , но го знам  .Всъщност покрай тази независимост на Косово да не говори за него и да не политизираме темата, може да се каже, нищо ново под слънцето или новото е добре забравено старо, и да поздравим авторката за прекрасната историческа творба, с елементи на литературно-исторически анализ. Лошото е , че няма кой да си направи поуки от историята. Последно препрочетох "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон в превод на Радост Цанева. Иначе от доста време се каня да си препрочета "Декамерон " на Бокачо, ама нещо все не става. |
| Луна и грош- бях я дала преди да я прочета, добре, че си я поисках. Съмърсет Моъм не е признат от английската критика, но е превеждан по цял свят. Визира живота на Гоген, без да е автобиография. По-скоро изследване на творческия процес в изкуството. Силно ме впечатли и много от концепциите и възгледите му за живота и изкуството ми допадат. |
| “Ако на погребението ми някой се разплаче, повече няма да му проговоря”, казва Стан малко преди смъртта си на 23 февруари 1965 година. Това прочетох току-що за Стан Лаурел. Стан е роден като Артър Станли Джеферсън на 16 юни, 1890 в Северен Ланкшир, Англия. Родителите му, както и тези на Чаплин са в театъра, но за разлика от Чаплин, детството на Стан е щастливо. Като малък прекарва много време с баба си, докато баща му ръководи поредица от различни театри. Стан има естествено влечение към актьорската игра и първото му професионално изпълнение на сцена е като е 16-годишен. |