Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
Оня ден завърших първия предебел том на нова биография на Сталин от Стивън Коткин. A в бързината аз го прочетох като: "нова биография на Сталин от Стивън Кинг...." Би било интересно... ще е як хорор-рррр... |
| Прочетох, при това с огромно удоволствие, "Яворов и Македония" на Милкана Бошнакова. Едно изключително изследване, с много нови факти, съчетано с анализ на творчеството и, разбира се, с голяма любов към гениалния поет и велик българин. |
| 20 книги, в които можеш да се влюбиш Read more: http://books.actualno.com/20-knigi-v-koito-mojesh-da-se-vlubish-news_531236.html#ixzz44JUwaTHi Казват, че всяка книга е интересна, стига да е близка до теб и твоя свят. На всяка трябва да се даде шанс, но малко са тези, които остават завинаги в сърцето ти. Книги, към които се връщаш през целия си живот и във всеки следващ прочит разбираш нова истина и виждаш нов смисъл между редовете. 1.„Любовникът на лейди Чатърли" -Д.Лорънс От гимназиалните ми години Д. Х. Лорънс ме плашеше с доста описателния си, леко остарял език. Не че съм го чела тогава. Превеждала съм абзаци, защото младата ни преподавателка по английски се чудеше с какво да привлече вниманието на групичка хормонално небалансирани бледи юноши. В опит да преодолея ужаса си от „класически” английски, реших, че трябва да чета Д. Х. в оригинал. Смятам, че г-ца Дончева би останала доволна да научи, че вече нямам затруднения с разбирането на смисъла на изреченията и думите. 2. „Чучулигата“ - Решат Нури Красивата, жизнерадостна и своенравна Фериде не е типичното турско момиче от последните години на Османската империя. Тя израства в богато и уважавано семейство, получава добро образование и наследство, но тя заминава за най-затънтените кътчета на Анадола, където бедните и неуките имат нужда от песента на Чучулигата. Там тя среща и голямата, истинска любов. 3. „Анна Каренина " - Лев Толстой Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему... 4. „Дневникът на Мая“ - Исабел Алиенде „Тази Мая ме накара да страдам повече от всички мои предишни герои. На места ми идваше да й зашлевя два шамара, за да й дойде малко умът, а на други ми се искаше да я прегърна силно, за да я предпазя от света и от собственото й объркано сърце.“ /Исабел Алиенде/ 5. „Щастието е чаша чай с теб“ - Мамен Санчес Този роман може да увреди сериозно песимистичното възприемане на реалността. Предизвиква пристъпи на смях и желание за още. Героите му са като децата: колкото повече грешат, толкова повече ги обичаме... 6. „Хиляди сияйни слънца“ - Халед Хосейни Мариам е незаконната дъщеря на заможен бизнесмен, принудена на петнайсет години да се омъжи за много по-възрастния от нея Рашид. След като разбира, че Мариам не може да има деца, той започва да се държи жестоко с нея и си взема втора съпруга – младата Лайла. С времето двете жени се научават да живеят една с друга 7. „Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман Простичко написана история, в която са вплетени много простички човешки емоции. Когато липсата на един човек може да те накара да се замислиш... има ли смисъл да живееш? 8. „Отклонение" - Блага Димитрова Роман за човешката близост, за оная бленувана любов. За любовта, която носи едновременно радост и тъга, сила и разочарование. “Отклонение“ е роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си. 9. „Слугинята“ - Катрин Стокет Ще се влюбиш в тази книга, сигурни сме! Ейбълийн е чернокожа домашна помощница, която отглежда седемнайсетото поред бяло дете. Тя го обгражда с цялата си любов и търпение, макар да знае, че сърцата и на двете ще бъдат разбити един ден, когато неизбежно ще трябва да се разделят... 10. „Дъщерята на пеперудите" - Мери Алис Монро „Истинската красота е в трансформацията, в смелостта да се промениш.” 11. „Под мраморното небе“ - Джон Шорс "Под мраморното небе" е първият роман на младия автор, но рекордно бързо превзема световните класации. Непринуденото държание и момчешката усмивка превръщат Джон не само в любимец на публиката, но и на филмовите сценаристи в Холивуд – предстои филмиране на романа 12. „Каин и Авел“ - Джефри Арчър Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият - син на милионер от Бостън, вторият - имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство 13. „На изток от Рая“ - Джон Стайнбек Долината на Салинас се намира в Северна Калифорния. Представлява издължена и тясна мочурлива и гъсто обрасла низина между две планински вериги; река Салинас се вие и провира по средата й, додето най-сетне се излее в залива Монтерей. Помня как наричахме в детството разните треволяци и скритите цветя. Помня къде живееха жабите и по кое време се пробуждаха птиците лете, на какво ухаеха дърветата... 14. „Джейн Еър" - Шарлот Бронте Само този, който не я е прочел, не се е и влюбил в историята, описанията, героинята и всички подробности, които правят този роман вечен. 15. „Гордост и предразсъдъци" - Джейн Остин „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга. Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си...“ 16. „Клетниците" - Виктор Юго Има книги, които сме пропуснали в училище, за да „минем между капките“, а всъщност сме изпуснали много. Гладът довежда Жан Валжан до кражби и престъпления, нищетата и страданията карат Фантина да се превърне в лека жена, а след смъртта й малката Козет остава на улицата. Въпреки това „Клетниците” е роман, в който от началото до края се върви от злото към доброто... 17. „Спасителят в ръжта" - Джеръм Селинджър Каквото и да кажем, малко ще е... 18. „Любов“ – Елиф Шафак ЛЮБОВ обединява в едно Изтока и Запада, минало и настояще, за да даде на читателя завладяващ, драматичен и жив разказ за любовта. Това е книга, която ни оставя без дъх, но най-вече отговоря на големия въпрос: "Как любовта може да промени живота ни?". 19. „Крадецът на книги“ - Маркъс Зюсак Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат... 20. Оставяме последното място за вас, за да оставите в коментарите си вашата любима книга, която винаги ще помните. Книгата, която събере най-много препоръки, ще включим в края на нашия списък. Read more: http://books.actualno.com/20-knigi-v-koito-mojesh-da-se-vlubish-news_531236.html#ixzz44JWsB6DT |
Ros 29 Мар 2016 20:28 12. „Каин и Авел“ - Джефри Арчър И моя скромна милост има някакво участие в издаването й на Български... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
За приноса Ви, Ганий!| Предлагам ви тази рубрика - Натисни тук ----------------- Сайтът на Генек |
Жестока книга, настолно четиво за всеки форумец. Авторът пише като току-що изскочил от каубойски пъб след десетото уиски на гладно индивид и даже в края на книгата е предсказал Конеца на Света, доказващ очевидно, че това е в резултат не само на виски, но и на пафкането на няколко свитъка полезна "трева".   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
Ros 29 Мар 2016 20:28 Много странна смес. Има | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Калки, споделям мнението ти. Безспорно не всички са мои фаворити, но номер 1 в класацията си е романът на Д. Х. Лорънс. Тишината в стаята се нарушаваше само от прелистването на страниците му.  |
| Снощи довърших за сигурно стотен път "Повесть о жизни" на К. Паустовски. Бивш жител на Созопол в последните си години. Панорама на царската гимназия и църкви, ПСВ, революцията, гражда́нката, интервенцията и началното строителство в СССР. И на природата и хората на цяла Русия со все Севера, Карелия, плюс Кавказ и някои източни републики. Голям, разноцветен писател. Приятел на България. В жизни мне пришлось много действовать. Действие все время передвигало жизнь из одного положения в другое, вело ее по разным руслам и поворачивало под разными, подчас причудливыми углами. Но в этом не было ни суеты, ни лишних разговоров, ни беспорядочного общения с любыми людьми. Наоборот, действие соединялось с жаждой наблюдений, разглядыванием жизни вблизи, как сквозь лупу, и стремлением придавать жизни (в своем воображении) гораздо больше поэтичности, чем это было на деле. Я невольно подцвечивал и подсвечивал жизнь. Мне это нравилось. Она от этого наполнялась в моих глазах добавочной прелестью. Даже если бы я очень захотел, то не мог бы уничтожить в себе это свойство, ставшее, как я понял потом, одной из основ писательской работы. Может быть, поэтому писательство сделалось для меня не только занятием, не только работой, а состоянием собственной жизни, внутренним моим состоянием. Я часто ловил себя на том, что живу как бы внутри романа или рассказа. Днес си извадих любимия "Дейвид Копърфилд", любимо "дете" и на автора си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Ros 29 Мар 2016 20:28 мисля си колко е страхотно, когато четеш тези книги за първи път - и добрите , и не толкова, всички се четат в началото, иначе откъде да разбереш кои са добрите защото с преситенето ми око май не бих прочела отново нито една, съмнявам се дали ще отворя и тези дето не съм прочела "върни ми ти възможността на старта" дето вика Христо Фотев |
след като измъчих душата си с умберто еко и неговите главоблъсканици ( всичко при него е ерудиция, енциклопедия и словолюбие, поднесено със силна доза сарказъм и циничност) имах нужда от нещо леко, въздушно и непретенциозно. и го намерих. потопих се в света на джейн остин. романите й, само 6, са като хубаво чаено парти. и да, всичките са филмирани, някои многократно. харесва ми да чета книгите и да гледам филмите по тях. този вечен въпрос как да се намери точния баланс между интереса и чувствата, така че хем да няма разочарования и пропиляни емоции, хем да не се изпада единствено в грубо гонене на сметки и доходи. все една и съща история, разказана 6 пъти, за хубавите, умни, но бедни девици които искат да впечатлят капризните и разглезени, богати кавалери. всичко това се поема с много английски чай и курабийки. и ако не беше оня стар циник, лека му пръст, едва ли щях да оценя простите четива |
Докато не изчетете от кора до кора Достоевски, включително "Дневник на писателя", нищо не сте направили, уважаеми. Лично мнение, не търся конфронтации с никого!  |
