Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Може ли някой да ме инструктира как се конвертират книги от Читанка за да се вкарат в Киндъл пейпър уайт. |
| = | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Я очень вами извиняюсь, как говорят в Одессе, но из всего Достоевскего у меня один любимейший кусок. Предоставляю его вашему вниманию: ...Как нарочно, в то же самое время в Москве схвачена была и поэма Степана Трофимовича, написанная им еще лет шесть до сего, в Берлине, в самой первой его молодости, и ходившая по рукам, в списках, между двумя любителями и у одного студента. Эта поэма лежит теперь и у меня в столе; я получил ее, не далее как прошлого года, в собственноручном, весьма недавнем списке, от самого Степана Трофимовича, с его надписью и в великолепном красном сафьянном переплете. Впрочем, она не без поэзии и даже не без некоторого таланта; странная, но тогда (то есть, вернее, в тридцатых годах) в этом роде часто пописывали. Рассказать же сюжет затрудняюсь, ибо, по правде, ничего в нем не понимаю. Это какая-то аллегория, в лирико-драматической форме и напоминающая вторую часть «Фауста». Сцена открывается хором женщин, потом хором мужчин, потом каких-то сил, и в конце всего хором душ, еще не живших, но которым очень бы хотелось пожить. Все эти хоры поют о чем-то очень неопределенном, большею частию о чьем-то проклятии, но с оттенком высшего юмора. Но сцена вдруг переменяется, и наступает какой-то «Праздник жизни», на котором поют даже насекомые, является черепаха с какими-то латинскими сакраментальными словами, и даже, если припомню, пропел о чем-то один минерал, то есть предмет уже вовсе неодушевленный. Вообще же все поют беспрерывно, а если разговаривают, то как-то неопределенно бранятся, но опять-таки с оттенком высшего значения. Наконец, сцена опять переменяется, и является дикое место, а между утесами бродит один цивилизованный молодой человек, который срывает и сосет какие-то травы, и на вопрос феи: зачем он сосет эти травы? — ответствует, что он, чувствуя в себе избыток жизни, ищет забвения и находит его в соке этих трав; но что главное желание его — поскорее потерять ум (желание, может быть, и излишнее). Затем вдруг въезжает неописанной красоты юноша на черном коне, и за ним следует ужасное множество всех народов. Юноша изображает собою смерть, а все народы ее жаждут. И, наконец, уже в самой последней сцене вдруг появляется Вавилонская башня, и какие-то атлеты ее наконец достраивают с песней новой надежды, и когда уже достраивают до самого верху, то обладатель, положим хоть Олимпа, убегает в комическом виде, и догадавшееся человечество, завладев его местом, тотчас же начинает новую жизнь с новым проникновением вещей. Ну, вот эту-то поэму и нашли тогда опасною. /Из "Бесов"/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Дорис, туй гавра с Тургенев, хаха. Според някои литературни интриганти. Не че е истина, де. Степан Верховенски уж бил Тругенев. Дали е Тургенев е спорно, но... ФМД добре е представил литературните таланти от либералния уклон и то толкоз не чрез убийствената сатира, а чрез синът на Верховенски - щото в Писанието е речено, че чрез плодовете им ще ги познаете, демек чрез сина му, както е описан. Та моят призив е: Дружно да прочетем Достоевски, след него други книги почти няма да ни трябват, с малки изключения. Например една твоя книга със стихове си я препрочитам най-редовно. И не на последно място, защото ми прави кеф изданието с твърди корици. Сега някои ще кажат - тоя досадник карагьозов пак преиграва и ни поучава - не е така, мотивите ми са чисти и после ще видите, че просто говоря това, което е реално и ще бъде. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Дорис, туй гавра с Тургенев, хаха. Според някои литературни интриганти. Не че е истина, де. Факт, че не е истина - Иван Сергеевич не е имал залитания по пеещи минерали. Но Достоевски много го е мразел. Защото Тургенев не го наричал "гений". Съжалявам, не съм Достоевскивист и никога няма да бъда. Моля да ми простите. |
Във Варна щели да провеждат форум на богомилите, та варненският владика се е видял в чудо, човекът, та питам кой и защо реши да финансира форум на богомилите баш тая година, баш във Варна?????! какво му е лошото на форума на богомилите ? нали се гордеехме с тях ? е малко са екстравагантни като учение, доколкото си спомням, адът и раят са на земята, няма задгробен живот, религиозните практики са леко особени, иконокласти, но са дълбоко демократични и разбираеми. учудвам се обаче, че има съвременни практикуващи богомили, мислех, че са изчезнали от векове. освен ако това не е форум НА а ЗА богомилите. тя нашата църква от всичко се плаши -- от католици, протестанти, мормони сега и от богомили. това не говори ли само за нейната слабост ? прилича на една огромна бизнес машина, която предлага услуги срещу заплащане, ако искаш да си купиш това-онова, заповядай и виж ценоразписа. и какво получаваш -- мърморене под носа, протяжно неразбираемо пеене, кандила, димки и тамяни, паравани да се крият ония страховити брадясали дедита с корони и царствени наметала. да е цирк, да се посмееш, ма то не е както е казано, в пълен тупик са поповете –– nec vitia nostra nec remedia pati possumus |
| , | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Препрочитам книгата на Иван Папанин - "Жизнь на льдине". Това е една от първите книги, които съм прочел на руски. Оказва ми много освежаващо въздействие. |
Препрочитам книгата на Иван Папанин - "Жизнь на льдине". Прочети после забавния разказ на Илф и Петров "Чудесные гости"! Върло смешен и трогателен до сълзи. |
| Нет уж - дудки, я вам Папанина за Достоевского не дам! "— Значит, так, — говорил Икапидзе, поминутно наклоняясь всем корпусом вперед, — мы вам даем Водопьянова, а вы нам... вы нам да-е-те Молокова. — Мы вам Молокова? Вы просто смеетесь. Молоков, с вашего разрешения, спас тридцать девять человек! — А Водопьянов? — Что Водопьянов? — А Водопьянов, если хотите знать, летел из Хабаровска шесть тысяч километров! Плохо вам? — Это верно. Ладно. Так и быть. Мы вам даем Молокова, а вы нам даете Водопьянова, одного кочегара с детьми и брата капитана Воронина. — Может, вам дать уже и самого Воронина? — сатирически спросил Барсук. — Нет, извините! Мы вам за Воронина, смотрите, что даем: Слепнева с супругой, двух матросов первого класса и одну жену научного работника. — А Доронин? — Что Доронин? — Как что? Доронин прилетел из Хабаровска на неотепленной машине. Это что, по-вашему, прогулка на Воробьевы горы? — Я этого не говорю. — В таком случае мы за Доронина требуем: Копусова, писателя Семенова, двух плотников, одного геодезиста, боцмана, художника Федю Решетникова, девочку Карину и специального корреспондента «Правды» Хвата. — Вы с ума сошли!.. Где я вам возьму девочку? Ведь это дитя! Оно сейчас спит! И долго еще эти два трогательных добряка производили свои вычисления и обмены. А обмен давно уже устроили без них. Героев водили снизу вверх и сверху вниз, и вообще уже нельзя было разобрать, где какая редакция. Ночь была теплая, и на улице, в полярном блеске звезд, возле подъезда обеих редакций в полном молчании ожидала героев громадная толпа мальчиков." |
| Бих прочела Папанин. Обичам старите книги, сигурно бившият ми мъж я има, ма той трудно дава... Като иста викторианка констатирам, че новите книги не стават. За 10-12 години, откак имам достъп до безплатни рекламни книги, само една харесах - "Измерване на света" от Даниел Келман - за Гаус, Хумболдт, Гьоте и пр. световни величини. Има елегантен хумор, освен вселенска познавателност. От нея научих, че Хумболдт е стигнал чак до Сибир. До Амазонка някак ми се виждаше къде по-лесно!  |
| Започнах една скандална, неполиткоректна, антидемократична книга - "Бремя белых. Необыкновенный расизм" - Буровский Андрей Михайлович. Започва с мото /преразказ/: Според Аристотел, при демокрацията хората имат равни права. И никой не може да бъде по-нисш от другите. Дори най-бедният гражданин трябва да има поне трима роби"... А натам - основният въпрос: защо е забранено генетиците да изследват различията между расите? ---------- Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
Ночь была теплая, и на улице, в полярном блеске звезд, возле подъезда обеих редакций в полном молчании ожидала героев громадная толпа мальчиков. Гениален финал. Майстори! |
| Бях ви споменал за рубриката, в която всеки ден представям една книга. Ето ви от Папанин - Натисни тук Истински антиквариат. Съжалявам, че снимката от корицата, която намерих в интернет, е изчезнала... ------------------------------ Сайтът на Генек |
Дорис 04 Апр 2016 17:56 Прочети после забавния разказ на Илф и Петров "Чудесные гости"! Върло смешен и трогателен до сълзи. Дорис, аз го намирам по-скоро за трогателен и тъжен - когато се оказах за първи път в Москва, направи ми силно впечатление с каква жадност обикновенните хора приемаха всяко ново известие за нещо добро, голямо, геройско, велико извършено от съветски гражданин. Струваше ми се, пък и сега мисля, че този велик народ страдаше и продължава и днес да страда от неизбити "комплекси за непълноценност". Може би и това е причина за една постоянна теме - темата за руския дух. Тези дни си спомних за едно съчинение на Бердяев - "Истоки и смысл русского коммунизма" - което на времето упорито се натрапваше от един от феновете и (предоплагам) създателите на сайта "vehi" . Излиза, эе цялата руска история е безкомпромисна борба на възгледи, вери, философски сблъсъци и какво ли не - там се твърди, че първият болшевик е бил Петър Първи. Това според мен говори за една отчайваща на моменти неувереност и търсене на отговор на "проклетия въпрос" (Блок) - "Что делать". | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гео |
Дорис, аз го намирам по-скоро за трогателен и тъжен - когато се оказах за първи път в Москва, направи ми силно впечатление с каква жадност обикновенните хора приемаха всяко ново известие за нещо добро, голямо, геройско, велико извършено от съветски гражданин. Трогателни, но много смешни са пазарлъците между редакторите и изброяването на почерпушките. Все пак Илф и Петров - винаги крият трогването зад усмивки! |
карагьозов ...... Мисля, налага се да прочетеш поне някаква книга от Достоевски, за предпочитане от Петокнижието. ........ Като цяло съвсем сериозно съм ви препоръчал Достоевски за четене, просто защото няма друг начин да разберете, че при Достоевски изобщо не става въпрос за литература, а за нещо много по-важно, което Достоевски ни разкрива чрез средствата на литературата. А дали Достоевски прави това или някой друг... Нужно е да се преодолее литературата, да се отиде някъде другаде, в едно трансцендетно надлитературно пространство. Това е и стремежът на духа - да преодолее именно литературното в себе си, да се освободи от себе си в качеството си на един епизодичен герой от някоя страница в роман и да се самоснеме от дневния ред на "изящната словесност" на живота. чела съм Юноша,но дори не помня фабулата, Братя Карамазови и Престъпление и наказание, както и и книгата на Анна Григориевна Достоевска за писателя но чак сега разбирам какво казваш ти за Достоевски и абсолютно споделям винаги съм мислила, че независимо дали принадлежим към някакво вероизповедание, е необходимо да държим разума си отворен за трансцендентното и също, че е възможно то да се свързва с части от ума ни, за които дори не подозираме какъв е механизмът за това, съществува ли той , кои са избраните , как приемат информация е неясно възможно е да е чрез Достоевски |