Отиди на страница:
Браво, Веско.  аз повече нямам какво да казвам по въпроса. Всичко е ясно. (вчера ме заболяха пръстите да им го обяснявам, ама си има некои които са : Не та не! Искат си хората цирк и туй то. Ами нали и него го бяха направили по ония времена изкуство...така че...ей...свикнали са си да го вземат като такова и туй то. Вари ги, печи ги...не става и не става. Цирк, та цирк! Е, те ви цирк, да го еба.  |
| Жалко.Наистина жалко, щом и Граци се е присъединил към този хор, подет от Веселинчо и форумното философ Фичо, де все се праи на утрепан, га го попиташ за дребни нещица от реалното свет. Историята на България е такава, каквато е.Но се иска и малко смелост тази история да се прочете и обясни на младото поколение точно така, каквато е. Защо ли другарите от веснико ту ни предлагат глупости от пурфесори кат Божко Д., ту ни шашкат с нихилисти кат Пешо Волгин и тоз Веселяк? Народ без минало нема бъдеще, приятели. Та и затуй у братска Турция дечицата ката ден се кланят пред путрета на Ататюрк. Прав, крив, ама заради него Турция е тва, което е. * О, неразумний юроде, поради что се ГЪРЧЕЕШ.... |
| Отлично есе!!! Браво!!! А на неразбиращите мога само да кажа - щом това не разбирате (толкова логично, аргументирано и ясно!!!), имате сериозни проблеми в образованието и с мисленето.  Приличате ми на зубрачи, изпитващи върховно удоволетворение от повтарянето на чужди изречения и факти... В тая връзка искам да спомена думите на П.Слабаков от днешно негово интервю (по памет) - "Аз не се срамувам от предците си, но те сигурно ще се срамуват от нас". Защото решаваме днешни проблеми с техните идеи. . Историците (хеле тези във ВТУ) са се консервирали в Просвещенската методология за изследване на миналото и са превърнали историята в гола пропаганда, насочена според вятъра на конкретната промяна. Те не четат нищо друго, освен история - себе си и колегите си. Това наистина вече става вредно, защото възпроизвежда "възрожденци"-въздухари - посредствени и агресивни.  Продължаващото и несвършващо непълнолетие се превръща в диагноза - инфантилизъм... |
| Есето не е лошо и даже бих казал е доста добро.Но да ми замени очакваното съботно удоволствие от Райчев, Кьосев или Дичев-някак си ми се струва , че още трябва.. Бих писал четворка и един плюс, за поощрение, но повече не ми се дава... Темата е твърде дъвкана, отделно, дето е по повод подобна публикация. На нея пък бих писал пълна шестица, като авторът е от хората, чието име ме карат да подскачам до тавана поради идеологически различия и непримиримости. И въпреки това-пълна шестица там и темане до земята. Става дума за публикацията от сряда и четвъртък на проф Петър- Емил Митев в "Стандарт" на име "Сите българе заедно в ЕС" Вижте за кво иде реч, па тогава да говорим. И аз имам едно изхвърляне по темата, скоро наплодено, тип барабар Петко с юнаците, но за това после, а може и хич. |
| статията е вярна , но скучновата. Важното е, че провокира Лосчо да цъфне, и като така авторът заслужава премия! |
| Оценката на статията, като се абстрахираме от литератулната й страна, зависи кое определение за нация приемаме като вътрешно чувство и убеждение - американското, френското, израелското, турското или възрожденското българско. Авторът е стъпил на "единствено правилното"- американското, което се мъчат да наложат и в Европа. Аз пък съм за възрожденското българско, това на Левски и на Ботев. |
За статията  За Лоса и Бай Хасан Един малък народ, като еврейският се е съхранил именно благодарение на едно такова припомняне на своята история всяка година! Всяка година те празнуват Песах-освобождението на евреите от египетско робство и плен с ПОВСЕМЕСТНИ театрални постановки на тази тема- в училища, на градските площади, по радиото и телевизията! Със цялата му пищност! Всяка година празнуват празника Пурим, олицетворяващ спасяването на евреите от унищожение в Асировавилония! Всяка година се празнува Ханука-прогонването на римляните от макабиянците(Войските на Иеуда Макаби)! И още и още! Така се съхранява история, нация, държава! Не с нихилизъм и делене на червени, сини, зелени и пембени!  |
| Не можах все пак да разбера Възелин Стойнев к'во го боли това честване? Като писал - направо му се е късало сърцето! Горкия! Бе много интересно - в целия свят най-малко САЩ са етническа нация, но те не са чели тази статия и мрът да изтъкват своя патриотизъм. Всъщност цитираното в статията "мероприятие" е типично е американски стил, що пък толкова не харесва на автора? Нека драсне статийка до "Вашингтон поуст" и да им обясни да не се изхвъргат така на 4-ти юли, да обясни на разните етноси да си се занимават с техните си проблени, а не да се чувстват част от някаква измислена американска нация и т.н. |
На снимката отчетливо са видими арабски студент и фолкпевица, нежели цар и царица, т.е. посланията са по-скоро свързани с настоящето, а не със славното минало  Кичозността на подобни глупости (каквито, за справка на аФтора, има из цяла Западна Европа - то не са Олимпийски пръдни, Наполеонови, рицарски, викингски и секви други маскарадаи) не оправдава липсата на каквато и да е мярка в писанието на др. Стойнев, която липса превръща и самата статийка в поредния кич по темата, само че с обратен знак. Един Волгин ни стига, плииз! Лосе, Бай Хасан |
| Самата концепция за ренесанси, възраждания и прочее е изкуствена и невярна. Въздигането на българския национален дух епрез 18-19 век не е било в резултат на грижи на държавата или "национално отговорния" капитал. Всекакви подобни инциативи НЕИЗБЕЖНО се израждат в кич. Честването на 1300??? години намквоси роди лъжливите и кичозни "филми" като "Дъ глори ъв дъ кхан", филмчето за Борис, серийката за Симеон и т.н. Да не забравяме шедьовъра 1300 и 35 от тех на гения Ив.Славков. Подобни инициативи служат на бездарниците за да изместят кадърните и да блъскат як кич на държавни разноски. Кое си требе оно си сака... |
| видеме ги и кадърните за 16 години колку са кадърни... ама защо ли па на тебе то разпраям, ти си толку залупен че нема по-кадърен от тебе  |
| Господин Стойнев, голям недостатък на интелигентното и просветено писане или говорене за национализъм е че предполага усилие да четеш, мислиш и анализираш. Силата на пропагандата е в достъпността на посланието. До голяма степен споделям раздразнението на автора от "официозния" патриотизъм и склонността към фанфари и представления, но сами по себе си те също са необходими за поддържане на общностен дух. Друг е въпросът какво е отношението към тях у различните групи- професионални, етнически, религиозни и др. Разтварянето на българскатакултура и история в балкански, европейски и глобален контекст има две остриета- едното е неразбираема за масите елитарност, на която "патриотични" бизнесмени и интелектуалци с удоволствие и лекота опонират, и другата- невъзможността да разтвориш националното в универсалното поради факта, че и двете отразяват същностни черти на европейската култура. Т.е. всички имаме отношение към проблема и той няма удовлетворяващо всички страни решение. Е, колкото до "манифестациите" те ще си отидат заедно с това поколение, което ги помни. Колкото до вредните последици от дирижиран от различните властови центрове национализъм, с тях ще се срещаме и в бъдеще. |
| Калина Малина, отлично! Присъединявам се към добрите оценки за статията. Защото според критериите на патриотарите, първо трябва да обявим за родоотстъпници Захари Стоянов, Алеко Константинов и Иван Хаджийски. Човек, който е критичен и към себе си е в състояние да осъзнае грешките си за да не ги повтаря. Това важи и в исторически и в индивидуален план. Вечното хленчене "Ние сме добрите, другите - лошите и все ни прекарват!" може да е някаква утеха за "прекараните", но не им върши никаква друга работа. |
| Част от текста към вчерашната снимка във Велико Търново бе обявено началото на Второто българско възраждане. Общонационалната инициатива е подета от фондация “Българе” и е подкрепяна от българския предприемач Стефан Шарлопов. Възстановяването на старопрестолния театър “Ново възраждане”, който е действал във В. Търново от 1979 г. до 1981 г., е един най-съществените проекти на инициативата. Та как се вписва този театър в написаното с статията? По принцип, когато искаш да манипулираш/прекараш някого, можеш да го направиш по-лесно като го лишиш от себеуважение и от уважението към майка му, баща му, родината му, историята му. Успееш ли, после можеш да правиш каквото си искаш с него. Той вече няма база, няма основа, на която да се крепи, няма достойнство, няма чест. Между другото по повод на точка 1 в статията - са какво вече може да се похвали българина пред света, освен с историята си и с някой и друг успял българин най-вече в спорта, които не се срамуват да кажат с гордост, че са българи. |
| Писна ми, И на мен отдавна ми писна от интернационалисти, ...pardon космополити, ...pardon глобалисти, ...pardon граждани на света, ....., ПАРДОН! |
| Бре , някой пак съборил керемидите на сундурмата... А, да са мерим пак кой по-българин, кой-по прост, кой по- интернационалист , кой по- културен.... на кого по- му отива чалма , на кого будьоновка , на кого стетсън.... меренето е майката на сегашното време... няма значение к`во мерим ...важното е да мерим ... по олимпийския принцип... и накрая както обикновено... Абе майсторе три пъти го режа и все късо идва...и всъщност що го мерихте.... каквото и да е то... |
| Началото на Второто българско възраждане е сложено от група патриотични бизнесмени-генерали-милиционери още преди няколко години, когато вземат решение да се създаде нова националистическа формация и да направят за лидер посредствения журналист Волен Сидеров. Защото от няколко месеца пък по патриотичната ТВ Скат ние гледаме насълзени и умилени женици, които бришат сълзи по импулсните телефони”Каква те е майка раждала, да е жива и здрава, и ти да си благословен”Ти си новия Левски!” Да грабваме телата и да ги изметем,”преминаващи в досущ познатото”На оружие, братия” и прочие напоминания, които ни връщат в „Пиянството на един народ” и описанията по посрещането на Бенковски в Панагюрище, така добре отразени от Захария. Малко преди това имаше репетиции, които почнаха още през 96та с паметното посрещане на царя в Търново, сетне преминаха в Генерална репетиция, около идването на Месията през 2001ва. Оня ден гледах пак по патриотичната ТВ един професор. Стоилов се нарича(как даваха тези титли по соца, -направо не е истина) който формулира една отлично позната ми теза. В обществото разни платени правозащитни организации и пишман политолози, социолози и т.н.(само дето не каза КирякСтефчовци или Хаджииванчопенчовци,) налагат тезата, че видите ли, имало добър патриотизъм и лош национализъм. Добрият бил полезен, а лошият, национализмът, вреден, защото той сравнявал и изтъквал едни над други. Няма такова нещо. Патриотизмът и национализмът са едно и също нещо, каза той, те имат един корен –любовта на човека към околната му среда. Няма нищо по естествено човек да обича и познава средата, от която е произлязъл, корените си и хората, които го заобикалят и да прави всичко, за тяхното добруване и процъфтяване. Това е тезата на професора и неговите думи(перефр) с които ние няма как да не се съгласим. Всъщност, ние се съгласяваме с последното изречение, но не и с предното. Изглежда, обяснението на великият ни писател Георги Марков в есето „От Витоша по високо”за интимната и съкровена същност на първото и площадната ураджийска , стадна, външна комплексарска насоченост на второто са твърде сложни дори и за един български професор, та кво остава за бай Стамат и стрина Костадинка. То, не , че професорът и стрината са го чели, де, но все пак... И тук важна подробност. Много мастило се изля, но никой не се напъна да обясни с думи прости що е туй патриотизъм, що е туй полезен патриотизъм и що е туй вреден, пред портите на ЕС. Кво да вземе там и кво да оставим в миналото , при Андрешко, Ганя и мускалите. В основата на думичката е, както казва Стоилов, думата ЛЮБОВ. Така е. Но по един начин обича бай Стамат, по друг обича, примерно, Чичо Дичо от Манхатън. По един начин стрина Костадинка, по друг Жан от уличката Passage des Soupirs около площад Гамбета Натиснете тук. Единият с „Ша та прая да умиргаш” другият-с Петрарка, екскурзии, бутилка вино и свещи, любов и разбиране. Едната-с „Убий-ма-убичам тъ” другия, с общ трудоден за очистване на празно незаето място и превръщането му в градинка. Едните-с боклуците през прозореца, другите, със съзидателен труд на полза роду. Едните , естествено, си имат вожд за тяхната любов.. Той е Сидеров-„да ги изринем, синца да ги изметем, сиганите на Сатурн. „И що е лош? Ами щото Хайтов го е описал. Онзи, който се правеше на партиот, на поборник а всъщност беше рекетьор и сетне стана градоначалник . И който трябва е описал-този, който не е като него. Дето помагаше на бедните турци след Освобождението и те на него помагаха. Същият, дето питаше „Мемет, расте ли пишката!” Та така-любовтана нашенеца може да проследим в отношенията му към жената. Един си я бие и си я обича веднъж у месеца на три ракии, като героят на Велко в "Да обичаш на инат", а тя му носи чехлите. Друг си й вижда кусурите, но си я трае. Докато отиде във висшето общество и тя го изложи, защото почва да му пречи. Единият я оставя, друг я култивира, у трети не подлежи на култивация, четвърти , най-малкото като брой, обаче, се разбира и живее в хармония. Щото човек никога не знае кой тип жена, кой съсед или приятел ще се наложи да му изтрие чертичките от дъската(рабоша), или да го изпрати. Нито кой - кому ще помага, ако не е правил хаир по-рано, или "не си е послал" Има и дрг начин, по лесния-то винаги по-лошото е по лесно-да си отидеш сам, като куче, край кашоните и бедността. Горд, неразбран, озлобен и беден.. Но все пак четвъртият има най-голям шнс, нали? Та това е разликата между единия и другия патриотизъм. А историята ли? Историята ще е напишем, докато се разберем по тази тема, според който победи. А вие как мислите-кои са повече. Тогава? |
| Наум, Хубаво произведение отново, но дали патриотизъм е точната дума на онази любов, към заобикалящото ни, не съм много сигурен. Любовта към ближното и ближния ни я напътства и сам Бог, но ... това което днес повсеместно обличаме с думата патриотизъм, никак не е любов към ближната заобикаляща ни среда, а по-скоро нагон за разграничаване от другите, в стремежа да покажем, че ние сме с нещо по-по-най от тях. Тоя тип патриотизъм го има във всяко българско село или град, тоя тип патриотизъм, го има и във всяко НЕбългаско село или град. Имали са го и същите парижански граждани, които са облагородявали градинката си. Но често някои наши разбирания и усещания така се преплитат, че си позволяваме да ги формулираме с категорри, които ни се иска да използваме, независимо дали сме анализирали достатъчно добре нуждата да използваме точно тях в случая. Изобщо всеки говори за и хвали патриотизма, но навсякъде в тези хвалби мирише не гнили задушени в собствен сос комплекси, които намирам за много опасни и не се свеня да жертвам което и да е понятие за да се боря срещу тази комплексираност. Много неща са писани по темата, малко пъти са били разбирани. Библейска истина е, че човек се стреми непрекъснато към лъскавото и лесно-смилаемото в краткосрочен план. Разбрал го е още Мойсей, ако не и малцина други преди него, но поради липса на писмени източници нека се задоволимс Мойсей. Та ... какво да кажа първо не знам. Човекът има много поводи да мисли, но рядко го прави, не бива да използваме всяка малка искрица надежда, която показват някои стараещи се да бъдат човеци, за да ги канонизираме веднага за светци. В този дух и аз пак ще отрека разликата между патриотизма и национализма, макар на малко по-друго ниво от онова на "твоят" професор. поздрави |