Отиди на страница:
| Cruella de Vil, Вие Алеко Константинов с тоя лайньо ли сравнявате? Та на него му липсва бегла идея за историята на нашата държава, култура и народ. Той не е от нас. Той не принадлежи към нашата кауза. Тогава как смятате, че той може да напише нещо съществено, нещо велико и самокритично като Захари Стоянов или Хаджийски. Извинявайте, но птичия мозък на таз мижитурка стига да изцвъка едно малко птиче ако колкото на Фичу, Гръцко и пръцко да им замирише на по-убаво. Чест прави на бай ти Хасаня, че не се е включил в тоя нездрав хор. И все пак накрая сте казали нещо, което аз от 5 години пропагандирам във форумите: Огромна обществена енергия се хаби в полемики. Именно!!! Ако редакторите на в-к СЕГА си бяха свършили работата и не бяха допуснали това ако - нямаше да си губим времето в безмислени полемики. |
| Крю дай да го кажем по белгииски , или англииски ако щеш ?!? Има още монархии но ме мързи да мислим ?!??! Та въпроса ти е точен  |
| За ма прощаваш, Кракра, ама я не мислим, че казах нещо, дет заслужава чест.Я само казах, че историята е такава, каквато е, ама некои другари обичат да се кипрят с розови очила. Та, изхождайки от горепосоченото/и ако си свалим тез очилца/, съвършенно верно е туй за Плевенската епопея. Наистина е имало епопея.Ама не такваз, за каквато ти си мислиш, уважаема Кракра. Истинската история се базира на факти, а не на кралимарковски легенди с три синджира роби. Със здраве. |
| Интересни мисли на Наум, както и тези на цитираният професор. Първо да уточним. Има ли проблем, огромен проблем, пред БГ-обществото или няма такъв? - Аз мисля че има. Ако този проблем не се реши, с Родината на всички ви тука е свършено. Казвам Родината, защото тя е тази сила която държи духът на един народ буден и пламтящ. Хора без родина, загубили родината си, са загубили една част от себе си. Примери много. И не се съзнава в мнозинството случай, но е факт. Тук често се пишеше, че Родината България не е вече Държавата България. Да, не винаги има припокриване на понятията - сега най-малко от всякога. Така е било и през тъмните 5 века. Едното понятие е било заличено - държавата. Но това не е попречило на хората тук да се опитват и пак да се опитват да възстановят и двете. Именно това е необходимо сега. Те да се припокрият отново. Тогава може да възродят и нацията и държавата. Някой ще каже - да ама нали ще влизаме в ЕС и ще излее цялата сюрия празни приказки по темата. Да, но ЕС не изключва обичта към Родината и Държавата. Както сами всички вие знаете, няма и помен от загиване на държавността в ЕС. Парламента на общността където се пращат собствените ненужни политици за да теглят локуми там - да, купища Комисии с купища ненужни дейности - също. Но я кажете на един французин, на един британец, на един германец, да затрият държавите си и ще видите тогава каква реакция ще изживеете. Защо тогава трябва да се допуска ликвидирането не само на държавата България? - Защото Тя в момента не е държава на мнозинството, а е място където определени престъпни и непрестъпни групировки пируват. И след като състоянието на нещата е такова, защо се чудим, че една такава констелация ще има както патриоти (малко), така и измекяри (много навъдили се в благоприятното безвластие)? Каква е рецептата? - Тя би следвало да не се получава на готово, а да е резултат на възможно най-голям консенс на мисли, предложения, дискусии. Тук медиите, ако те са действително на местото си, могат да запалят първата вощеница. Защото за един такъв разговор е нужна организация и трибуна .... Но най-малкото което всеки би могъл да направи, немедлено, е да погледне в собствените си четири стени. Да се огледа наоколо, да се опита всеки ден да променя нещо от негативното в себе си и в заобикалящото го. От там се тръгва. От грижата и любовта към близките, към семейството, от почистеното и спретнато жилище, от прибрания двор и посадените цветя, от добрата дума към продавачката на вестници или баничарката в забързаната утрин, от въздържанието да не засечеш в "стреса" тоз който е карал пред теб, да не минеш на червено.... Нека да се започне от малките неща! Големите ще ги последват от само себе си. А цялата бутафория и палящовщина може и да не е нужна - тя отново е, пак е сляпо копиране и криворазбрано поднасяне на чужди традиции и карнавални обряди.... Обаче изтъкването им, съчетани с внушенията на автора, не изписват вежди! По скоро те вадят очи. Всяко преекспониране, дори и да не е направено от лошо сърце, води до обратният ефект. Нещо многократно наблюдавано и тук, предизвикало не една ожесточена схватка.... ... Но, хайде да не уточняваме! |
| Науме - удоволствие е да те чета. Благодаря ти за хубавите постинги! ---------- Аз не знам кой патрйотизъм е добър и кой национализъм е лош, къде е границата между тях и необходимо ли е да се търси такава.. Но си мисля, че всеки напредък (всяко Възраждане, ако искате) за да бъде истински и траен, трябва да бъде изстрадан. Защото резултата (Възраждането) се постига с целенасочени (понякога дългогодишни) действия в дадена посока. Струва ми се, че като общество (в момента) сме склонни да чакаме резултата да се случи от самосебеси, и тази инициятива за поредното възраждане за мен е израз именно на това -събрали се няколко човека и решили да обявят че чудото вече започва да става. Така както А. Райчев изведнъж обяви, че прехода (който не е дори започнал) вече бил звършил. Ама кой преход, кое възраждане, не е ясно..... В този ред на мисли, много благодаря за линк-а към статията в "Стандарт". Статията ми хареса много, може би защото импонира на мойте възгледи. ---------- Накрая за всички които жонглират произволно с думичките, подкрепяйки една или друга "теза", бих искал да напомня "Ако наречеш нещо с термин, не значи че си го разбрал, още по-малко че си го обяснил". Какво остава да го "обявиш" .... |
Айс  поздравления ! Нервим се че няма да те прочетат , още повече че това което ти казваш СЕГА го приказвам от 3 години ! ЧИПА СЕ СМЕНЯВА ОТ МАЙСТОРИ © |
| В Плевен загинали и румънци, в Букурещ в центъра имат улица Каля Гривицей. На Гривица беше гарнизонния ни караул, на Мъртвата долина под панорамата ни беше бягането на три мили. Първия роман за Фандорин, "Турски гамбит", беше за обсадата на Плевен, младият Ераст хващаше опасен турски шпион, маскиран като европейски кореспондент. * Прочетох внимателно Петър-Емил - cheers Науме - има и някои неща още от речта му на основаването на Път към Европа декември 1989. И тогава имаше за думите "кеф", "келепир", че били непреводими на европейски, а "прайвъси" - непреводима на ориенталски. Такава лексикология развива и Вазов в Под игото - "таквиз думи (права, лична неприкосновеност) нито ги има на турски. Остави се, бе Кандов". И за Алеко говореше П.-Е. тогава. * П.-Е. въпреки правилния си патос е в плен на някои стари представи, представящи българския етнос романтически като исторически субект, какъвто той не е бил. Примери - "Геноцида" през 15 в., унищожаването на българските градове е нещо, за което скоро приказвахме, и което е съмнително. "Пасионарността" на "баламите, умрели в Балканската" също не е особено издържана като категория. [За Гумильов пасионарността не е социологическа категория, а едва ли не биологическа - просто мутацията, дрифта и естествения отбор в една популация някой момент създава изобилие на генетични пасионарии, и заспалите скандинавски рибари стават за няколко столетия кръвожадни викинги, ужаса на седемте морета, после идва "надлом" и накрая пак си стават кротки очилати шведи и норвежци.] * Храбростта на българския солдат в 1912 - 1918 била резултат и на социалната структура на България, обилието на неуки, но корави и чинопочитателни селяни. Агитацията на социалистите и военните несгоди, а не загубата на войната, турили край на велик е нашия кашик. "Благородството" на офицерите, както изобщо благородството, презрението към смъртта, основната воинска добродетел, е добродетел на кастите, чиято социална привилегированост е несъмнена за тях и за по-долните. Смелостта на Червената армия във ВСВ се дължала и на поделения на СМЕРШ зад тях. "Свободна България" не била "идеал" на мнозинството българи преди освобождението, нито "целокупна" - след, нито "комунистическа" - след 1944, нито "европейска" е сега. * Такава предпоставена "субектност" на етноса или нацията (или пък привържениците на Левски, ЦСКА или Спартак Вн) като някакъв мистичен организъм, който страда, дерзае, мечтае и т.н., не е съвременна и сама се корени в митовете на етнонационализма. Съвременния поглед изисква групите да се виждат от една страна като съставени от индивиди, а от друга страна - границите между големите групи хора като етносите да се виждат в тяхната относителност. Трудно е да говорим за българите през 19 в., без да говорим за гърците, сърбите, турците, циганите, власите, албанците, другите сега изчезнали или претопени в нашия етнос тогавашни народности у нас - гагаузите, "делиорманците", татарите, черкезите. * Да се разтваря "субекта" в "обективните" тенденции на времето е мода, станала поголовна в Европа със структурализма и "езиковия завой" в 60-те години и за съжаление не успяла да се наложи у нас. Основата на структурализма е марксистка, но антиленинска. Тя е, че дейността на отделния човек, даже да е гений, и на отделния етнос, не може да промени универсалните тенденции, "структури", на човешкото, които действат еднообразно във всички времена и култури. Размишлението за историята в термините на романтизма е точно обратното на това. То намира опора сега в "културния релативизъм", който се опитва да оправдае Саддам, Осама, Арафат, и с който е пропита и идиотската Нобелова лекция на Х. Пинтър от онзи ден. |
| Навремето, като бях дете, лятно време играехме на село от ранни зори до късен здрач. Четири неща нарушаваха неприятно нашия волен живот - сутрин и вечер козаря превеждаше козите по улицата и ни прекъсваше "мача". Козите минаваха за около 5 минути. Сетне бабичките излизаха да метат улицата, и ни отнемаха по половин час време за футбол. Днес не ми е мъчно за изгубените футболни минути, мъчно ми е, че няма кой да премете улиците. Било то и веднъж на ден. Все се чудя къде се загуби оная "мая", от която бяха омесени тея бабички..... Възраждане ли? |
Статията искаше нещо вярно да каже, ама не разбрах какво. Нещо за пародиите, за бутафориите, за историите, които се възраждат като фарс. Нещо за изкуствеността, за протоколността, за небрежното отупване от праха на вехти символи , колкото да се спази ритуала. За формалността. За кумирите. Да ме прости Стойнев, ама проф. Пантев преди него го беше казал по-красиво. Същото. Щото той е сладкодумец и си го може. Тим .Вежливи Лосе, трогната съм   |
| Гасане, винаги ще пръцнеш нещо накрая. Честитя Освобождението на Плевен. Какъв ти е проблема с историята и фактите? И с Шипченската епопея ли имаш проблеми? Специално за теб: (снимка: натиснете тук) [/i] |
| Eisblock Държавата трябва да започне да си изпълнва функциите и да служи на хората, но позволи ми да не се съглся с теб, че нещата ще се случат като хората започнат сами себе си и взаимно да се уважават. Такова чудо няма как да се стане. Нужно е някой да поведе, да даде пример и да използва държавата за да даде шанс и признание на тези които искат да променят нещо. Не знам дали изобщо такъв сценарий е възможен в обозримо бъдеще, защото е необходима радикална културна промяна в обществото. То е толкова болно, че хората не са в състояние да излъчват лидерите си и да им търсят отговорност. По-вероятно е да отлетят 3-4 поколения докато управлението отново спечели доверието на гражданите. Въпросът е какво управление - тип бате Гойко и вождовете или отговорно, стабилно, водещо и същевременно овластяващо хората. Европа да ни е на помощ  |
| Всеки здрав душевно човек обича семейството си, махалата си, родината си - малкото и голямото отечество (Радичков), които се преселят в чужбина може да обикнат и новото си отечество, и които имат приятели или любовници от други страни често обикват и техните страни по сватовство. Да не говорим, че и да си ходил някъде на екскурзия или да не говорим да си учил и работил, и това място ти става като таквоз, като свое. * Да се бърка интимното (и субективно) понятие за родина в политиката - т.е. да се обличат едни политически възгледи в "роднически" (или правовернически) одежди и да се клеймят алтернативните политически възгледи за "безроднически" (или еретически, невернишки, погански) е съвършено неправомерно, и ако за неизкусените и наивни хорица е простимо, то за изкусените манипулатори, които го насъскват, то е 100% гаранция за прекарването им на вечността smoking. * В политиката национализмът и писането на Родина с голяма буква е последното убежище на негодника. Публичното, политическото - това е мястото, дето се формира общия граждански интерес и дето въпросите, които макар и сложни, драматични и дълбоки (като за смисъла на живота, смисъла на историята, дали има Бог, кой е истинския Бог и каква е мистическата мисия на България), разделят, а не сближават гражданите, се оставят на съхранение в торбички на прага. * В съвременното общество няма един свръхречник, който да доминира всички останали речници - нито речника на науката, нито на религията, нито на партията, нито на либералните медии. Не е такъв и речника на обичта към родината, езика ни и сам Господя. Хората, които искат да турят "Родината" на мястото на Партията отпреди 16 г. просто съжаляват за миналото и не искат да живеят в бъдещето. Редактирано от - Чичо Фичо на 11/12/2005 г/ 01:36:18 |
фичо ами нър хората ти даоха възможност да говориш по политически проблеми , зашо продължаваш да говориш за децата си и за тебе лично ?!?!  |
| "Всеки здрав душевно човек обича семейството си, махалата си, родината си..." Ясно защо не обича Родината си. |
| Книгите на турския писател Орхан Памук (р. 1952) са наистина превъзходни, не знам дали ги има вече на български. Особено по сегашния въпрос препоръчвам романа му "Сняг" (Kar, 2001). Фарс, мистерия, трагедия, "родничество" и "безродничество", западен "атеизъм" и източна "духовност", ислямистки демократизъм и светска военна диктатура, място (Карс в Кюрдистан) дето руската архитектура е западна. |
Да се бърка интимното (и субективно) понятие за родина Фичо, Фичо, няма по-обективно понятие от Родина. Словоблюдството ти е уникално, както праволинейността и тесногледието ти. Народа го е казал с две думи: "дървен философ". Ника "Иванчо Йотата" би ти стоял къде-къде по-добре. Аре. |
| Обективно - прилагателно, което характеризира нещо, което съществува независимо от съзнанието ни. Пример - обективна действителност. За определена категория хора, да кажем нагаждачи, е доста трудно да се обясни защо Родина е обективно понятие. ------------------ ПС. Не държа точно ти да си ми задължен за каквото и да било. |