малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
Тъкмо няма нов брой, време за отваряне на тема.  Да започнем от тази хубава българска собственост на 62 улица в Манхатън, между Парк и Лексингтън авеню - консулство ни в Ню Йорк. Сградата е със статут на местна забележителност и не може да се поправя без изричното съгласие на кметството. Бялото буиче, с отворения капак, е пак българско. Паркирано е спокойно на т.нар. дипломатическо място - такива има стотици из целия град. Тези места имат извънреден статут и не се подчиняват на законите за обикновено паркиране. Облекчават работата на дипломатите, но предизвикват от време на време гнева на граждаството, което плаща по $105, ако паркира някъде незаконно:  Редактирано от - Нели на 14/1/2006 г/ 20:54:37 |
| На 9 май миналата година, 2005, празнувахме едно наистина голямо събитие за българската общност в Ню Йорк, успешната кампания за закупуване на пиано Стейнуей В с парите на тукашното българско гражданство. В кампанията участваха 142 дарители, 67 от които с над $500. Събраха се над $52 000 само за 2 месеца. Стефка Евстатиева, сопрано:  Стефка Евстатиева и Павлина Доковска, пианист. Това бяха двете главни организаторки на кампанията:  Мария Салабашева, пиано и Димитър Московски, кларинет:  Емма Тахмизян, пиано с Павлина Доковска:  |
По време на концерта се откри и тази плоча с имената на т.нар. Piano Campaign Honorary Committeе (contributions of $500 or more): Я в малко по-близък план : Това са имената на хората от плочата, Piano Campaign Honorary Committeе, дали по $500 и повече за кампанията: MR&MRS ROBERT GIPSON MS. PAVLINA DOKOVSKA JURIDICAL ASSOCIATION, AD - SOFIA, BULGARIA BRAYKOV'S LEGAL OFFICE - SOFIA, BULGARIA MR. DIKO MIHOV MR&MRS. TED VASSILEV AMERICAN STANDARD FOUNDATION MR. MARVIN DILTS PROTECTION & SECURITY, INC MR&MRS. BOJIN TEGOV MALINCHO INTERNATIONAL, INC CHOLAKIAN FAMILY MR&MRS PLAMEN DANTCHEV MS. MARIA PROYTCHEVA MR&MRS ANTON KARLOV HRH PRINCESS MARIA-LUISA MR. STЕPHANE GROUEFF ST. CYRIL AND METHODIUS FOUNDATION AMBASSADOR&MRS SOL POLANSKY MRS STEFKA EVSTATIEVA & MR. MLADEN KOVACHEV MRS. NELI HADJIYSKA AND MR. VALENTIN HADJIYSKI MRS. KRASSIMIRA STOYANOVA HON. JUDGE STEVEN MCEWEN MR. STEPHEN FILLO MS. JANE GROSS DR. SOLOMON MIKOWSKY MR. BOGDAN MILTCHEV MR.&MRS. ATANAS GORANOV MR.&MRS ROLAND SAINTZ MR&MRS VLADIMIR ZLATEV MR. ELLIOT ROSE, M.D. MR. PHILIP KIRSCH MR & MRS ARNOLD GOLD MS. VICTORIA SCHONFELD & MR. VICTOR FRIEDMAN MR&MRS BOJAN STOYANOV AUGUSTIN PEITCHINOFF FOUNDATION MR. STANOY TASSEV & MRS. ANNA RAYTCHEVA MR&MRS EVGENI MITKOV MR&MRS ALEXANDER DIMITROV MRS. BENEDICTE CONTAMIN & MR. GEORGE GANTCHEV MS. DANIELA DOKOVSKA MS. GENEVA GRIZ MR. ATANAS PUMPALOV MR&MRS STOYAN STOYANOV MR&MRS ROBERT BAKISH MS. MARIA ATANASOVA MS. KOIANKA TRENCHEVA MS. DANIELLE POPOFF MR&MRS KAMEN CHOPOV MR.&MRS. VLADIMIR IGNATOV MR. TOM IVANOV MR&MRS SETRAK AGONIAN DR.&MRS HUSEYIN BEKIROV MR. ASO TAVITIAN MRS. IVETA GIGOVA & MR. MARK BROWNLEE MR&MRS. BERNARD BODO MS. GINKA ORTEGA MRS. SLAVKA SPANTA CAROL SELLE PODKREPA LABOUR UNION CONFEDERATION MR.&MRS. DAVID MODI/AMERICAN STANDARD MR.PETER SEROV MR&MRS ELIOT ELIEFF MR. JOSEPH ALCALAY D.D.S. MS. ZORNITZA GOTZEVA ST NETWORK, INC. Редактирано от - Нели на 14/1/2006 г/ 21:18:33 |
| А ето горните хора в картинки. Сол Полански и жена му Кей (изключително мили хора) и тогавашния консул на България Антон Карлов:  Посланик Елена Поптодорова, гост на концерта:  Отляво, посланик Тафров и Сол Полански:  Тогавашният консул на България в Ню Йорк Антон Карлов и жена му Зорница, Елена Поптодорова, семейство Полански;  Най-вляво е Томето, Том Иванов, има го в списъка, човекът, който и до днес поправя безплатно различни неща в консулството, има златни ръце, от старата имиграция е. Той е също и човекът, който заплати за изработката на благодарствената плоча по-горе:  Редактирано от - Нели на 15/1/2006 г/ 02:50:29 |
| Кара, опитахме се да убедим г-н Карлов да ни запише като чичо Фичо и Нели, но той не рачи, твърдеше, че трябвало да бъде като в шофьорската книжка. |
Взех, че забравих, тези двама зрители (и хористи от детския хор), госпожица чичоФичова и госпожица Карлова : А също и ръководителката на детския им хор, кака Гергана:  Редактирано от - Нели на 14/1/2006 г/ 21:05:03 |
От октомври 2004 към консулството има български детски хор, а от октомври 2005 и българско детско училище за децата от хора. В началото репетициите се правеха на елктронно пиано, а от февруари 2005 на... Steinway. От ляво на дясно: Стефка, Даниела (пианистка на хора), Яна и Нели (учителки) и отдясно е Гергана, ръководителката на хора: Част от малките по време на час:  Големите в междучасие:  Редактирано от - Нели на 14/1/2006 г/ 09:26:45 |
| Абе, искам да попитам, що не фанете да си дойдете, да се потопите в българската действителност и да мирнат душите ви, ами се мъчите в таз робска чужбина да се борите за българщината у Америчко. Тука, тука се борете, а не да ми събирате пари за пиано. Пиано ни не требва, с птичия грип война водим, че ако ни умрат патките - тогава става страшно. |
| В отговор на питането на Форест еди-кой-си: след като сме тук това очевидно показва желанието ни къде точно искаме да живеем. Относно българщината - Америка е страна в която фактът, че едно дете говори, пише и чете на майчиния си език се приема с ентусиазъм и се насърчава активно от обществото, родителите, учителите и приятелите. Моето лично убеждение е, че деца, които не знаят добре родния си език не могат да усвоят дълбоко и чуждия, особено в по-абстрактната му част. Такива деца остават само на равнището на битово общуване и нямат добър успех като цяло в което и да е от тукашните училища. В случая не е интересно дали Форест одобрява или не факта за събирането на пари за пиано в консулството ни в Ню Йорк. Това е лично и свободно гражданско решение на група български ентусиасти и техни американски приятели. Предполагам, че ако Форест живееше в 19 век той нямаше да одобри събирането на пари за построяване на тогавашното Висше училище (сегашният Софийски университет) от братя Георгиеви. Сигурно аргументът му щеше да бъде тогавашен шап по искърските говеда.  Идеята за пиано има своята поне десетгодишна история. Преди в консулството рядко се правеха концерти по причина на това, че трябваше да се взема на заем пиано, доста скъпо начинание, което българската държава не можеше да си позволи и се поемаше от частни лица-ентусиасти. Знам само за един-два такива случая. В момента консулството прави концерти всеки месец, другата седмица е българо-арменския концерт с участието на Кеворк Парзамиян, Варта Чакарян и Наварт Зерониан. Тези концерти също са изцяло гражданско дело (подобно на събирането на пари за пианото), абсолютно безплатни за слушателите. Имаме си Advisory Board (9 човека от организаторите на кампанията за пианото) и Executive Board (млади български музиканти), които се грижат за цялата организация. |
| Най-хубавото на тоя формат е, че свързва seamlessly (безшевно) разни емигрантски групи - от дарителите повечето са от старите емигранти, хора и училището са от новите зеленокартци. * Гледам на снимките едно от "ченгетата" според 99 - бай Тома, стар емигрант от Ямбол, който набил в шумата след девети, бягал през границата в Турско (като Емил Боев от "Господин Никой", ама наистина), там бил в лагер, служил в американската армия, бил пратен в Германия, дето се оженил за немкиня и получил американско гражданство. Двамата "патриарси" на старата емиграция - журналиста Стефан Груев и ресторантьора Августин Пейчинов - също са в списъка. |
| В списъка има и много млади наши музиканти - певци, пианисти, цигулари, кларинетисти. В него са всичките онези, които участваха в концерта на 24 май в края на миналия век, когато внасянето на пиано под наем беше цяла епопея, заради тесните стълби на сградата. Тогава за наема на това пиано плати един американски зъболекар от Ню Джърси, който спонсорираше оркестър от млади музиканти, главно българи. Редактирано от - Нели на 14/1/2006 г/ 22:05:33 |
А на това е на 24 май 2005. На тази и следващата снимка децата пеят "Смешка" ("Има ли, има ли морков, с дънки по тънки от праз? Ооу няма подобен мърморко, той е от другия клас... " и пръстчетата им сочат назад )  Следващата песен беше "Робинзон Крузо", по текст на първи братовчед на форумния Граци. За изненада на родителите, което предизвика триумфиращо веселие у децата, от публиката, от последния ред, излезе един батко (някогашен хорист на "Бодра смяна" ) и запя басово репликите на Робинзон "ооо, охо-хо-хо, той опитно имал око и знае стария моряк (баткото към децата "какво деца" ), "че днес прочут е Слънчев бряг". Накрая завършва с въздишка "неземна крaсотаа" ( оригиналното изпълнение е на Тошко Колев). Много приятен соцреализъм : Редактирано от - Нели на 15/1/2006 г/ 07:20:57 |
| А тук българската колония празнува края на учебната година и се готви да заминава на ваканции (повечето в България). Къщата, двора, поляната, поточето :са е на приятели от Лонг Айлънд. Гостите са се погрижили за обеда. Практиката тук е едни да дават терена, а другите да се грижата за храната. Възрастните: .jpg) .jpg) Мъжете (каквото и да са пили някога в България, тукашните мъже започват да пият само бира, и зиме, и лете): .jpg) Жените: .jpg) Домакините, пловдивчани :.jpg) Децата: .jpg) .jpg) .jpg) .jpg) .jpg) |
| Нели, както гледам и при вас роялът е култов инструмент. Тук преди няколко години също се сдобихме с едно такова трикрако животно и даже имаше тържествен оперен рециатал по този повод. Бългъринът виж, за това евала. Може всичко друго да се изпокара с ближния, може да се псуват по партийна, спортнопринадлежна или даже естетична там някаква си линия, ама ще остави всичките тия ежби и "кой е па то'а с'а на мене да ми се пра'и начи на полковник?"...) на страна, стане ли дума за музика - ще се сплоти там и ще даде даже и по някой лев. То нашия комай пак Кънев (дет' му викат тук Kaneff) комай пак беше мажоритарния дарител...ама какво да правиш с'а...дето вика бай ти Ганьо:Имал-дал. Тук, когато закупиха роял даже и три попа го опяха.( да не ти разправям как притръпнах като ги видях как тръгнаха да го ръсят с оная ми ти светена вода). Ма'ат, 'начи нашите с босилека, сякаш е някакво си мистично добитче, та чак си викаш на акъла: Те с'а и се разгони майката на политурата...ама какво да правиш - ритуали там христиенски. |
| Граци, ама ние си нямаме Канев като вас. Хората от Honorary Committee-то, 67 човека (онези от плочата), дадохме по равно. Събраните пари от тези 67 са $42 000 и от тях само един човек е дал чек за $5000. Ние си нямахме попове, Павлина Доковска бдеше като орлица над инструмента. За това пък си имахме куриози като този с бившия външен министър Мони Паси, който беше дошъл за ден в Ню Йорк през март миналата година, събрал няколко познати и обявил пред тях успешния край на капмпанията за пиано в консуството на Ню Йорк. Това му изявление беше изненадало силно дори тогавашния консул, който не видял нито един дарител сред присъстващите на срещата. Както написах по-горе, официалното откриване на инструмента стана на 9 май 2005, Паси беше успял да ни изпревари с цели 2 месеца и кой знае защо счете за необходимо да присвои тази заслуга на парвителството в което участваше. Иначе Фичо посочи нещо много интересно - дарителите бяха смес от царисти, комунисти, нови емигранти, стари емигранти, откровени антикомунисти, антицаристи или просто аполитични хора. Хора всякакви. На мен, например, и досега ми е смешно името ми да стои редом с името на адвокат Даниела Доковска (сестра на тукашната известна пианистка Павлина Доковска). Но както сам казваш, тук не става въпрос за политика, а за нещо базисно и общо за всеки българин. |
| Абе - по-рано сме наемали и просто upright пиано, ама Павлина Доковска искаше най-хубавия роял - професорка по пиано в Манес колидж, сестра на адвокатката Даниела. И останалите бълг. пианисти са на седмото небе, Емма Тахмизян сред тях. Фабрика Стайнуей ни е подръка - в Астория, Куинс, всичко се прави на ръка от бели мъже, някои работи - с уникални японски машини отпреди Балканската. Ръсене нямаше - двете ни църковни власти разколничат, продадоха църквата, отец Василий се разпопи. Нямаме си и магнат като Канев, само няколко по-дребни търговци, а повечето - разношерстна интелигенция, с по някой лекар и банкер. Много студенти. Но концертите ни са един път - професионални и всеки месец. |