малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
| wwwe, Пиша моите спомени, ти можеш да кажеш за своите, но реалните, по възможност - отношението на възпитатели и учители към децата, отношението на лекари към болни, на чиновници към граждани в нужда. Истината е там някъде, в спомените ни. Ако трябва да съм честна, най-обидното за мен при соцреализма беше нашата средновековна, дивашка закрепостеност. Ние бяхме предопределени да живеем завинаги там дето се е случило да ни рoдят майките ни. Х е роден в Пловдив и той има право да живее само на това място. X разбира се е далеч по-лъки от У, който е роден с. Мечка и трябва да се примири със социаланите дадености на селото. Да, У има право да се моли за друго жителство (или да се жени за някой с по-хубаво жителство  ). Подчертавам, да се моли. Понякога дори му разрешаваха да не живее в с. Мечка. Плюс, и двамата, и Х, и У, нямат право да излизат извън границите на България по простата причина, че те нямат документи с които да може да се направи това. Ако Х случайно реши все пак да опита да излезе извън страната, той трябва да се моли (подаваше се молба, нали?) в МВР да му дадат паспорт, а те можеха да му откажат, особено, ако пътуването не е в социалистическа страна. Но дори да му разрешаха краткосрочно излизане, самият паспорт беше с дата, която изтичаше скоро след заявения срок на пътуване и гражданинът беше длъжен да върне паспорта си на следващия ден след като се е прибрал в страната, в...МВР. Знам, че има хора всякакви. Някои може би обичат да ги унижават по този начин. Аз определено не обичах и се дразнех всеки път като се докоснех до този проблем. BTW, когато в 1986 имахме едномесечно пътуване (част от разменна програма между Софийския и Московския университети) в СССР, дори нямах паспорт в собствения си джоб. Паспортът ми стоеше главно в джоба на ръководителя на групата. В момента в който се приземи самолетът ни от Киев в София, и минахме паспортния контрол, паспортите ни бяха веднага пробрани, като ни казаха, че се предават в МВР за унищожаване. Това беше соцреализма в действие. Всеки, който твърди, че това му е харесвало бих го изпратила на ... лечение.  И да, да не забравя, имаше една малко партийна клика люде, които имаха международни паспорти в джоба си (никой не им искаше да ги връщат в МВР), главно дипломатически. Преди 1989, а и дълго след това, дипломатически паспорти имаха (за български срам) дори шофьорите на дипломатическите ни мисии зад граница. Просто това беше най-..свободния начин на малка номенклатурна група българи (партийни иждивенци, техните любими дейци на "културата", няколко спортисти, може би някой виден механизатор, плюс слугите/обслужващите на изброените) да пътуват навън. Разбирам на тази малка група да им мило всичко преди 1989, и да въздишат безутешно по онова време, щото Партията/Комсомола ги е дарила с привилегии, които 99% от народа нямаха. Чувствали са се черешката на сладоледа. Но как може на обикновения човек това да му харесва и да въздиша по времето на десетилетия унижения, главата ми не го побира? |
| Разбира се, абсурдът на соцреалистическата действителност позволяваше дори на българския турист в Москва, с временен паспорт в джоба, да се почувства бял човек. Имаше някакъв шик ресторант в Москва, Прага се наричаше, решихме да отидем на вечеря, и...се оказахме пред една огромна тълпа чакащи да влезат вътре. Мутрите, които охраняваха Прага, високомерно казваха на хората да се разотиват, щото пускат само хора с чужди паспорти. За щастие, в този момент, имахме паспортите си. И вратите на Прага се отвориха за няколкото скромно облечени студентчета от България. Не че намерихме маса. Вътре също имаше опашка, този път само от чужденци. BTW, така ще запомня Москва, Ленинград и Киев, през юли 1986, с вечните опашки. В Мсква имаше опашка дори за бутилка Пепси (тогава Кола там не продаваха, само Пепси)- дълга, предълга опашка, чакане около 30 минути и то за какво? За пепси. За домати същото имаше опашка - там пък обикновените хора надяваха и ордените си от Втората световна, което им даваше право на покупка извън реда. Наистина ли някой мисли, че половинвековните унижения (при СССР дори повече от половин век) на т.нар. Източна Европа е нормален начин на даден човек да изживее живота си? |
| Нели, поздравления за точния виртуален обзор за времето ни ...определено , не съм попадала на нещо толкова проницателно ! Тази година чак прочетох книгата на В .Пелевин - "Поколението Пепси"...порази ме така както някога "1984" на Оруел ! Със здраве ! |