
От няколко седмици нюйоркерите (в това число българските такива А ето самата скулптура, от различни ъгли: Редактирано от - Нели на 22/1/2006 г/ 05:30:58 |
| Нели пак приятелски снимките са под всякакна критика ! Оправете ги маааму намерете си някой човек да ги оправи ако не можете вие самите и тогава ги пускайте ! За срам ставате ! Сори но е така ! |
| Мненията за The Virgin Mother са разнообразни, от възторг и сравняване с балерините на Дега до ужас и загуба на апетит - скулптурата се вижда от ресторанта на Lever House-a. Eдно е сигурно, количеството бронз е впечатляващо, скулптурата има височина на 5-етажна сграда. Една жена твърди, че работейки на 5-я етаж вижда на върха на главата нa това произведение, с пукнатина на нея (вече!!!), но най-забавното било шокираните лица на посетителите. Ходейки из Ню Йорк и виждайки тази реклама на всяка крачка: започвам да си мисля, че това е просто временно увлечение по биологията в 9-ти тукашен клас. Онзи ден, когато щерка ми учеше за срочния си изпит по биология, твърдеше, че я болял rectus femoris-а на левия крак и extensor digitorum-a на дясната ръка BTW, очите на Virgin Mother са интензивно сини, особено вечер, сякаш в тях горят огънчета. Скулпторът Хърст беше направил и акулата в Бруклинския музей преди няколко години, същата изложба дето кмета Джулиани се възмути от sick art-а на африканския художник с мадоната с гърди от elephant dung. Редактирано от - Нели на 22/1/2006 г/ 07:35:11 |
| неснаечт, благодаря за топлите грижи. Като дойдеш в Ню Йорк ще имаш възможност да направиш по-прецизни фотографии. Толкоз мога, толкоз правя Всяка хубава и известна сграда в Ню Йорк си има места за изкуство. Това пък е прочутото Червило, харесва ми отражението на съседните къщи в него: Това, по думите на един наш познат шофьор, е "попарт, килимчета" (двете думи за него бяха синоними ) във фоайето на Червилото:Редактирано от - Нели на 22/1/2006 г/ 05:51:20 |
| Признавам, че тази сграда ми е голямата слабост, до Citicorp, на Лексингтън и 53 улица: Особено, когато я виждаш на излизане от метрото, еднакво поразяващо красива и в проливен дъжд, и в ярък слънчев ден: Случаен велосипедист край него Този надпис означава, че ако влезете в Citicorp и ще има място да седнете да си починете, или да напазарувате нещо в малки спретнати, подвижни павилиони на хора на изуството (в един от тях имаше и една българка, продаваше бижута): Барнс енд Нобъл в Ситикорп. Разказвала съм, че тукашните книжарници са като големи библиотеки. Във всяка има кафене на фирмата Старбък, на масите на които хората четат книги от книжарницата, докато пият кафето си: |
| Нели - имаш голям проблем в разбирането със останалите . Особено със мене . Аз ти говоря че снимките не са ти ясни нямат визуална чистота! Това не е обида . А те подсещам че вместо да пишеш и си губиш времето с глупости намери си една програма и без пари можеш да я намериш с която да си поправяш снимките ако не са като хората ! Сори ма ми е интересно да видя не толкова кулите вили и могили които харесваш , колкото децата и хората в ясна светлина ! Ми даже Фичо дето е със момиче едното му око го няма дори и с очила да е ! Не си професионалист знам , но това не ти пречи да избираш ако не можеш да ги поправиш и да пускаш що годе снимки дето хората могат да ти кажат и добра дума ! Маааму яд ме е и за пиянистката дето ръководи детската група и нейните снимки са замазани . Ами покажи свестна снимка бе жена ! ПП- Извинявай че ти говоря като професионалист , но не е нормално това което правиш ! Не са ти лоши снимките но я няма силата да ти залепи окото по снимките ! А силата е чистотата - не лустрация имам предвид ! |
Ето още една снимка във фронт, даваща представа за размерите на статуята, но на мене най-ми харесва зрителния ъгъл от първата и последната снимка на Нели на стр. 3. Мадоната е обърната с левия профил към Парк авеню, макар оттам че се виждат само краката й (ноктите на ръцете и краката са грижливо направени, само върховете на пръстите на лявата ръка са отрязани като с лазерен лъч там дето стигат до разреза на корема). Това е статуя, за която ще се говори сигурно много (ще има постмодернизми, феминизми, плътоядство, "Лейди Лазарус" на Силвия Плат...), и въздействието й е много силно. Днес минах два пъти там и гледах как хората почти без изключение се отбиваха от пътя си по Парк авеню да я зяпат - командирован мъж, тътрещ се пеша от гарата - на 4 преки - с куфара на колелца, група бели гимназистки, няколко черни 12-годишни момченца, хип майка с бебешка количка, две възрастни бели двойки. Фигурата е неевропейска, прилича и на балерините на Дега, но и на фигурите в профил от египетските пирамиди, лицето освен на Египет напомня и на таитянките на Гоген, и на африканските маски, от които Пикасо моделирал Госпожиците от Авиньон. Гледа вдъхновено нагоре и напред, очите й са лазурносини (явно фосфоресцираща боя) - наистина греят и денем. Косата е сплетена - май по античному, дясната ръка е кокетно извита и е облечена в кожата си, дето я има, като в дълга бална ръкавица. Дето е "забелена", кожата на дясната ръка и дясното бедро е обърната като маншет. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/1/2006 г/ 02:19:10 |
| Точно така казвали и за Госпожиците от Авиньон на Пикасо преди сто години, и за голите жени на Реноар преди него, предполагам и за иконите по време на иконоборството в 9 век във Византия и може би и за рисунките от пещерите. |
| Към снимките на стр. 3 - Кристо и Жан-Клод (с огнената коса) дойдоха за пръв път в българска мисия на 24 май м.г. Кристо разговаря и на български. Те са доста възрастни и крехки на вид. Но той още работел по 17 часа в работилницата си, тя е дипломат, пиарчик, маркетер и финансист на семейството. |
| Я да слезем малко на юг и леко на запад в Америка. Специално за форумния д-р Звездников малко картини от Ривиера Мая и Канкун в Мексико: Изгрев на Мексиканския залив: Горната картина я снимах от тази тераса. Хамаците са по-разпространени за четене на книжка или просто сързерцаване наоколо от обикновените столове: Това е също при изгрев, всяко листенце е саксия с цветя, беше необикновено красиво и с това осветление, и през деня: |
| Непривично и малко необичайно е да видиш католическата Коледна украса в слънчев ден, 27 С, на поляната пред хотела си. За тези, които не са запознати с местните обичаи - преди Коледа библейската сцена с раждането на Христос и пристигането на 3-мата влъхви може да видите на всяка крачка: Признавам, че едва в Ривиера Мая узнах, че Христос липсва от този театър до самия ден на неговото раждане. Куклата на бебето Христос се поставя грижливо едва на връх Коледа: Тези саксии са тичпична украса за Коледа, жълтите и червените листа траят от 2 до 4 седмици. Под големия камък има 3 любопитни костенурки, не знам дали се виждат, а във водата плуват стотици дребни рибки като палец. Това е част от фоайето на хотел, който иначе по стар карибски обичай се проветрява от всякъде (често няма врати, а само покрив отгоре и много зеленина наоколо): Тези венци също значат Коледа. Не рядко съм слушала коментар от българи от рода на"Кой е умрял?" Редактирано от - Нели на 24/1/2006 г/ 17:59:22 |
| В Канкун и Ривиера Мая всеки уважашащ себе си хотел има поне по 3 басеина. За плуване: За водни спортове: За пиене, хората седят на столчета под водата: Лично аз си падам по първите, при това рано сутрин, когато няма силно слънце. Американците си падат по другите два, особено онези, които току-що са навършили 18 и Мексико е мястото, където могат да пият без да им искат документ. В САЩ пиенто на алкохол е забранено до 21 години, в Мексико само до 18. В Ривиера Мая пиенето се лее като река, включено е в цената. Същото е и с храната. Една от редовните шеги е някой да те покани на бара или ресторант заявявайки, че той ще плати. ![]() |