Отиди на страница:
| Според секретен доклад на ЦРУ, получен след изтичане на информация от канцеларията на Дик Чейни, най-важната стратегическа цел на САЩ за февруари е препечатването на датските карикатури от китайски вестници. |
| Нямам обичая да препоствам чаршафи, но нека да пием вода от извора: Два Запада Разговор, проведен в Института Аспен (Италия), между професора от Харвард Самуел Хънтингтън и проф. Антъни Гидънс, директор на Лондонското училище по икономика и политически науки. ----------------------------------------- --------------------------------------- Самуел Хънтингтън: Централното разделение на Запада се състои в това, в което много от хората днес са съсредоточили вниманието си: разликата между силата на Съединените щати и на Европа. Това разделение съвсем естествено предизвиква нарастване на противоречията, понякога и на конфликтите и определено води до разлики в перспективите и интересите. Това обаче не са отношения ограничени само до САЩ и Европа. Аз вярвам, че в основата си, това са отношения на глобалната структура на властта. По време на Студената война ние имахме две суперсили, които неизбежно трябваше да се конкурират една с друга. Сега имаме една суперсила и няколко големи регионални сили, чиито интереси понякога неизбежно влизат в конфликт. Съединените щати, като глобална суперсила, имаха интереси във всяка точка на света и са склонни да поддържат тези интереси във всяка точка по света. От другата страна са тези, които аз наричам "главни регионални сили" като Европейския съюз или Русия, или Китай, Индия, Бразилия, които също имат интереси в своите региони. Те съвсем естествено смятат, че не трябва да губят своята възможност да се намесват в събитията, случващи се в техния обсег на влияние. Тези разлики в перспективите и интересите неизбежно и в много случаи водят до конфликт. Също така, във всеки регион има страни, които не са големи регионални сили и не желаят да бъдат доминирани от своя по-силен и влиятелен съсед. Понякога, както виждаме, от една страна те се обръщат за подкрепа към САЩ, а от друга, търсят съюзи с второстепенните регионални сили. Ако се обърнете назад и разгледате миналото десетилетие, вие ще забележите, че отношенията между САЩ и много от тези второстепенни регионални сили стават все по-близки. Проявите на този факт бяха очевидни през миналата зима, когато Съединените щати получиха подкрепа в Съвета за сигурност на ООН именно от подобни държави. Антъни Гидънс: За да подсиля вашата позиция, аз бих казал, че проблемът на трансатлантическото разделение, по мое мнение, не произтича главно от различията, свързани с Ирак. По-скоро разногласията около Ирак, тази ужасна пукнатина, която се получи, идва преди всичко от неразрешените проблеми, върху които не сме мислили, но които ни бяха завещани от Студената война. Аз ги наричам "остатъчните" проблеми на 1989-та. Мисля, че ние постепенно осъзнаваме колко дълбоко Студената война е оформяла нашите институции. Има три остатъчни проблема, които аз разглеждам като най-големи: първият е какво разбираме под Запад; вторият е идентичността на Европа (защото Европа се разви значително като формация на Студената война и сега се изправя пред огромния процес на глобализация); третият проблем е американската военна мощ по отношение на Европа. Сега, аз смятам, че има два Запада, които ние трябва да различаваме: аз ги наричам Запад Едно и Запад Две. Първото разбиране на смисъла на Запада ни отпраща към конституционалната, към юридическата система, към поредицата от индивидуални права, към управлението на обективното право, гражданските свободи и така нататък. Аз страстно вярвам, че в този смисъл Западът е все още Запад. Аз страстно вярвам, че принципите, които се оформиха от западните демократични системи са приложими за целия свят и че тези принципи могат да бъдат възприети от всяко общество. Запад Две обаче е нещото, което се дискутира, което повдига въпросите за разделението. Запад Две е геополитическа формация и тук имаме сериозни проблеми. Аз все още смятам, че това са главно следвоенните проблеми на Студената война, а не проблеми, предизвикани от последните събития. Тук остава важният въпрос, че европейците трябва да признаят естеството на новите заплахи. Има една голяма разлика между типовете тероризъм, които ние познаваме в Европа (местен, сравнително ограничен, свързан с националната идентичност) и новият геополитически тероризъм. Новият тероризъм влияе върху силата на гражданското общество. Културната пропаст и ролята на религията. Хънтингтън: Това прекрасно показва моята по-нататъшна позиция: второто значително разделение на Запада се намира в културата. Очевидно е, че Европа и САЩ са много близки, но между тях има една действително значима разлика: Съединените щати са дълбоко религиозна страна, а европейските държави са светски. Американските заселвания през ХVІІ и ХVІІІ век бяха създадени в голяма степен по религиозни причини. Религиозността на американците прави впечатление на всеки европейски посетител в САЩ от времето на Токвил досега. Ние все още сме най-религиозният народ в света и по този въпрос сме изключение сред останалите индустриални общества. Религията и национализмът в глобално отношение вървят заедно: хората, които са по-религиозни са склонни да бъдат и по-националистично настроени. Като цяло американците са дълбоко обвързани със своя Бог и родина, а европейците изглеждат по малко ангажирани с подобни въпроси. В допълнение към това, основната религия на САЩ беше реформисткия протестантизъм и това създаде една дълбоко моралистична черта в американската култура. Ние, повече от европейците, сме склонни да дефинираме проблемите с терминологията на добро и зло и тази тенденция определено достигна своя връх при настоящото правителство. Това очевидно съдейства за открояването на разликите между американците и европейците. Гидънс: Проблемът за религията е интересен, но не съм убеден, че в това отношение между Европа и Америка има голяма разлика. В САЩ има много силно ниво на вътрешно-църковна секуларизация: религията винаги е имала различна функция в по-широките общества, отколкото в Европа. Разликата между Европа и Америка не е недвусмислено в религията, а в политизирането, в политизирането на религиозното право в частност. Хънтингтън: Резултатите от поредица изследвания върху обхвата на вярата в 17 страни ги подрежда по ниво на религиозност. Според тези резултати Америка е на първо място с рейтинг 1.7. Сред европейските страни Ирландия има рейтинг 4.7, Полша 5.2, Италия 5.9, Великобритания 11.6 и накрая е Германия като в нейните рамки западна Германия е по-религиозна от източна. Западна Германия има рейтинг 12.1, а източна 16, 3. Трябва да се отбележи има глобално възраждане на религията. И това се случва навсякъде с изключение, вероятно, на Западна Европа. Религията става все по-важна и по-важна по отношение на начина, по който страните определят своята национална идентичност - по начинът, по който правителствата се опитват да спечелят легитимност. Също така тя е важен елемент и в обществените конфликти. Що се отнася до Америка, тя е по-религиозна днес, отколкото беше преди 20-30 години и има много доказателства в подкрепа на този факт. Америка отново преминава през това, което наричам "голямо пробуждане". Първото "голямо пробуждане" беше през 30-те години на седемнадесети век и през 40-те на същия век, което подготви пътя за Американската революция. Сега има ново "голямо пробуждане". Дали религията се политизира в САЩ? Да. Тя става много политична. През 2000 година всеки кандидат за висшите държавни постове - с изключение на Джо Либерман, изповяда своята вяра в Исус Христос. Това никога не се е случвало в американската политика. Демокрация и ислям Гидънс: Позволете ми за момент да се върна назад към Запад Едно. Сега имаме четири пъти повече демократични системи в света, отколкото преди 25 години. Мисля, че има структурна причина за това. Ние живеем в нещо като глобално информационно общество: хората вече не са пасивни граждани, те искат да са по-активни в ръководенето на своя живот. Това е една от причините да мисля, че дискусията върху демократизирането на Ирак днес е толкова различна от дискусиите върху демократизацията на страните в миналото, дори преди 10-15 години. Сравненията със следвоенна Германия и Япония вече не са подходящи. Настоящата дискусия вече трябва да бъде свързана с широкото разпространение на демократичните системи, което преди бе невъзможно. Хънтингтън: Вие правилно насочвате вниманието към огромното разпространение на демокрацията по целия свят; обаче повечето от страните, към които демокрацията се разшири бяха или страни с култури близки до Северно-атлантическата - например страните от Латинска Америка и Източна Европа - или бяха подложени на продължително американско влияние - като Южна Корея и Тайван. Аз не казвам, че това може да бъде универсално средство за възприемане на демокрацията, но смятам, че културният фактор все още изглежда важен. Както Джо Лапаломбара каза: "да демократизираш означава да позападняваш". Аз бих искал това да бъде истина, но фактите показват, че в мюсюлманския свят, където имаше избори, те бяха спечелени от фундаменталистки групи. В голяма степен тези групи представляват популярното мнение. Ако ние сега организираме избори в Ирак, аз мога да се обзаложа, че ще спечелят най-крайните шиитски и сунитски фундаменталисти. Така, ако ние всички сме за демокрацията, то трябва да се въздържаме от желанието някои страни да стават демократични. Гидънс: По отношение на мюсюлманския свят страни като Малайзия, Бангладеш, Турция и Индонезия са очертаващи се демокрации. Не е задължително техните схващания да са неизбежно несъвместими със Запада. Има очевидни различия между проблемите в арабския свят и проблемите в "широкия Близък Изток." Аз смятам, че битката на нашето време не е битката между цивилизациите - въпреки че вашата теза за "сблъсъка" е една от най-брилянтните, която може да бъде открита в днешната политическа наука - а между космополитизма от една страна и фундаментализма от друга. Космополитизмът е в сърцевината на Запада, в смисъла на Запад Едно: универсално приложими принципи, които позволяват на хората от различни култури да се свързват едни с други и да живеят заедно. Фундаментализмът е определен тип фундаментализъм - не просто ислямски, не само религиозен, но също така етнически и националистически. За мен фундаменталист е човек, който казва, че има само един възможен начин на живот и че всички останали трябва да бъдат отхвърлени. В този смисъл, аз бих казал с голяма, наистина голяма страст, че Западът е все още Запад. Хънтингтън: Да, но все пак Западът има проблем със своята легитимност. Ще уточня: светът се изправя пред пропастта между силата и законността. Ефективното, авторитетно управление е възможно само, ако двете - силата и легитимността - са заедно. Сега Съединените щати имат силата, но в очите на по-голямата част от света им липсва законност. Глобалната общност се изправя пред основния проблем как силата и законността да бъдат събрани в едно: в дългосрочен план съществуващата без легитимност сила може да доведе до много вредни ефекти. Ако реша да изпратя писмо до Буш в Белия дом, то ще звучи много в стила на Русо, който бе казал: "Силният никога не е достатъчно силен, за остане винаги господар, освен ако не обърне мощта в право и подчинението в дълг." Събирането на легитимността и силата е въпрос от критична важност, независимо дали това ще става постепенно като се дава все по-голяма легитимност на американската сила или пък по-голяма сила на легитимността на ООН. Или ООН трябва да бъде реформирано, или САЩ трябва да направят повече и да действат според мултилатералната мода и чрез международните организации, с което могат да спечелят легитимност. Гидънс: Как се постига легитимност в международната система? Добре, аз мисля, че е съвсем просто - чрез правила. Безпристрастни правила, които се съблюдават от всички. Ето защо Световната търговска организация е толкова важна. Това е организация, основана на правилата и факта, че зад тези правила застанаха Китай, Тайван, Русия ни дава основание, че те са желаели да направят това. Това е много важно. Хънтингтън: Да, няма ли институционални средства? Аз мисля, че има и те не трябва да бъдат пропускани. Например, Съвета за сигурност на ООН може да бъде просто преструктуриран като се допълни със страни - постоянни членове като Индия, Япония и Бразилия. Това, според мен, ще създаде един Съвет за сигурност, който повече или по-малко ще отразява структурата на силите в света днес. Във всеки случай, настоящите различия между Америка и Европа изглеждат далеч по-умерени в сравнение с разделенията, които съществуваха в миналото и по-специално през ХІХ век. Аз смятам, че е важно да се набляга на общото историческо и културно наследство, което обединява Америка и Европа назад през вековете. Те имат общо минало - Ренесанса, Реформацията, Епохата на Просвещението, развитието на Вестфалската система и националните държави - и още по-важното - традициите, които споделят в разделянето на светската и духовната власт, управлението на закона, социалният плурализъм, представителното правителство, правата на личността… Всичко това е в основата на Западната цивилизация. Това минало и традиции различава европейците и американците от другите общества и култури - тези на китайците, японците, индийците, мюсюлманите, арабите и т.н. Гидънс: Аз мисля, че Макс Вебер - известният германски социолог и икономист - имаше право, когато казваше, че произходът на Запада в основата си произтича от върховенството на закона и по-специално на всеобщия, обективен закон. Няма друга култура, която да е имала закони, обвързващи всички. Хънтингтън: Критичните различия днес, разбира се, произтичат от ангажирането на Западните страни с исляма и това се показва в цяло разнообразие от проблеми. В Европа вие имате мюсюлманска имиграция: това създава сериозни социални и културни проблеми и повдига въпроси, свързани с националната идентичност. Това също съвсем очевидно създава и проблеми със сигурността, поради факта, че много от терористите са направили от Западна Европа свой дом. Те, разбира се, са част от глобалната, по-широка проява на войнствения ислям. Ние трябва да правим разлика между войнствения и нормалния ислям, но първият определено заплашва Запада с тероризма и бандитските държави, които се опитват да разработят ядрено оръжие. Мюсюлманите са замесени в много от обществените конфликти в днешния свят. Списание Economist установи, че през 2000 година са се случили 32 големи конфликта по света и в повече от две-трети от тези конфликти ние ще видим мюсюлмани воюващи с други мюсюлмани или мюсюлмани воюващи с не-мюсюлмани. Оттук ми изглежда от първостепенна важност Европа и Америка да разберат, че са едно цяло и да се опитат да работят с обща стратегия за справяне със заплахите към техните общества. Аз бих добавил, че една стратегия, която позволява изпреварваща война срещу спешни, непосредствени и сериозни заплахи, е абсолютно необходима за САЩ и Западните сили в този период. Нашите врагове - главно войнственият ислям, но също и други групи - не могат да бъдат разубедени по нормален начин и това е толкова очевидно. Трябва да се знае, че ако те се приготвят да ни нападнат, то ние трябва да сме готови да атакуваме първи. от Media Times Revieu, февруари 2006 |
| Тц, не е догодил нещо днес матряла Спахийски... Много амбициозни намерения, бая постно изпълнение - независимо от чоколадото, манджите и закачките с гробницата на имам Али (нищо че Ашура, мегьу тоа, е в чест на имам Хюсеин). Тц  |
| Истината е, че чрез т.нар. "Глобализация", националните "Политически Класи" се превръщат в ЕДИННА интернационална/глобална/ ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА!!! Краткото /мое/ определение за "политическа Класа" е: група от хора, които, срещу Възнаграждение, управляват Държавата от името на останалите хора в Държавата, но САМИ определят възнаграждението си! Това е причината- и възможността!- "политическата класа" да събира все повече и повече ДАНЪЦИ от физическите и юридическите лица- за да си осигурява все по-голямо и по-голямо определено от самата нея Възнаграждение!!! "Политическата Класа" НЕ е притежател/Собственик/ на Средства за Производство/Работодател/ и НЕ е Наемен Работник на КОНКРЕТЕН Работодател! По-скоро е Намен Работник и Работодател ЕДНОВРЕМЕННО на самата себе си, но НЕ е участник и страна в "Производствени Отношения- "средството й за производство" е Властта!!! Ерго, т.нар. "Политическа Класа" НЕ защитава интереси на другите Класи, а защитава свои собствени интереси! Това се отнася и за СВЕТОВНАТА "Политическа Класа"!!!  |
| каруцар, е да, вярно, "никога" е твърде силно казано. Няма вечни приятели... Но да смяташ, че САЩ имат сили и воля да "стъпят на врата на ония диваци в Иран, Сирия или Пакистан" след затъването в Ирак е прекалено оптимистично и определно нереалистично. |
| Хънтингтън е американски political scientist, не историк, и не познава добре нито една чужда култура, а недостаъчно и своята собствена. "Сблъсъка на цивилизациите" е примитивна и стара като света "концепция", заета от него за обяснение на неразбираемата му иначе югокатастрофа в 1991. Самото му понятие "цивилизация" е абсолютно неисторично. Преди сблъсъка той славеше "третата вълна" на демократизацията, обхващаща нови и нови страни по целия свят. * Религиозността на Америка наистина е нараснала в сравнение с времето на хипитата и сексуалната революция преди 40 г. Тогава бейби-бумерите (родените след ВСВ) влизаха в колежите и си пуската дълга коса, слушаха психеделик рок и се стичаха боси с десетки хиляди на love-ins с марихуана, ЛСД, четене на бийт поезия и скандиране на индийски мантри - докато страната се тресеше цяла от движението за граждански права, "войната с бедността" и за "великото общество" и протестите срещу Виетнам. Президенството на Кенеди беше съпроводено с небивали надежди за промяна. Сега Америка е почти напълно променена в сравнение с тогава, и благодарение на процесите в 60-те години. * Поколението на бейби-бумерите започва да се пенсионира и да се чуди как да си осигури здравните осигуровки. Междувременно неолиберализма в икономиката възтържествува, СПИН видя сметката на сексуалната революция, децата днес масово четат Million Little Pieces - колкото повече скандали около нея, толкова повече. Предполагам, че твърдите наркотици ще намаляват. Все повече вниманието се насочва към абортите и все по-трудно става на pro-choice да удържат извоюваното от тях през сексуалната революция в 70-те години. Все повече обикновените хора чувстват либералите високомерни и чужди на всекидневните им проблеми. Затова мегацърквите в провинцията се пълнят с десетки хиляди млади хора и Буш спечели убедително въпреки всичките си сакатлъци. Всичко това няма общо с "християнството" като такова. * Агресивността на изтока към запада също няма нищо общо с "исляма" като такъв. Поради консерватизма на елитите си, бруталността на режимите си, респ. безпросветността на населението си изтока изостава катастрофално от модернизацията на запада, от жизненото му равнище, от военната му мощ. Не че преди 40 г. не изоставаше пак - наистина сега изостава още повече - нефта не е вече толкова важен фактор в икономиката като в 1973 - но сега източните хора вече нямат залъгалката на студената война ("гражданската война на запада" според Хънтингтън), а имат сателитна телевизия и интернет, които им носят ако не плодовете, то образите на западния живот у дома. И те искат да живеят като на запад, както и българите искат, и всички хора по света искат. Понеже не живеят като на запад, и нямат перспектива като нас с ЕС, като всички фрустрирани люде източните хора развиват комплекси и фобии и стават лесна плячка на тоталитарни вождове. Политическия ислямизъм е израз на светска обида, светска завист, светски комплекси в "религиозна" дегизировка. * Има рационален подход - да се лекуват политическите, икономическите, социалните причини за кризата с повече модернизация, повече демокрация, повече интегриране в световния обмен. Помага ли обаче религиозната конфронтация и обявяването на исляма за непоправимо зло и причина за кризата? Вреди. |
Много добра статия, поздрави на автора.  Приемам възмущението на мюсюлманите, но не и ексцесиите. Определям размириците като политически а религията е само параван. |
| Според мене комплексите в основата на ислямизма са много сходни с комплексите в основата на българската чалга. Могат да се резюмират с притчата за таткото червей и малкия червей, дето излезли да подишат, само че гостоприемника на ислямизма и чалгата е по-скоро виртуален. |
| Фичо, спри бе! Покажи, че имаш целесъобразно функциониращ и в етично отношение сърдечен мускул! Шъ нъ умориш от мисловен дюстабанлък! |
| Снощи гледах едно интервю с българка мислиманка от Родопите. Жената без никакво притеснение обясни на журналистката, че всеки който не изповядва правата вяра е гяур и в най-скоро време гяурите ще бъдат изклани и избити. Кога? - попита водещата Скоро, скоро. Иде момента. Ще разберете - каза правоверната * * * Г-н Чичо, в този момент се сетих за вас и изтръпнах при мисълта как ви режат главата на дръвника, на вас и на вашето семейство. |
| Основният постулат на всички създадени от евреите религии /юдеизъм, християнство, ислямизъм, фашизъм и комунизъм/ е вярата в нещо хубаво – някога и някъде.– и масово изтревление в името на тази вяра. Фашизмът и комунизмът , като по съвременни, обещават това да стане на земята и в името на това изтребват милиони – зер то не може на всички да стане хубаво. Другите религии обещават това да стане в друг свят, но жертвите обезателно трябва да се дават в този свят, и никакви аванси и кредити – първо жертвите , а след това като ви утепат и на вас може ви стане хубаво. хубавото е под най–различни форми – за едните девици, зер те такива на земята и на картинка не могат да видят, на други разходки по облаците с бели чаршафи с прелитяващи ангелчета /а бе вие от птичи грип не се ли боите/. Няма по голями убиства по света в миналото и сега от тези направени в името на създадените от евреите идеологии. За това евреите нямат никаква вина, те си правят извън лабораторни социални експерименти, а тъпанарите включени в експеримента се трепят. Така както създателят на футбола няма вина, че запалянковците се псуват и трепят. А ако сте запалянковци псувайте и трепете съдията /Библията, Корана, Капитала, Моята Борба и другите подобни литературни измислици /. Трябва и да се помни, че псуваш ли ще те псуват.Не бъдете тъпанари. |
| Истината е казана - "Никой неможе да слугува на двама господари. Защото или ще намрази единия, а ще обикне другия или ще се привърже към единия, а другия ще презира." Дошло е време разделно. Едните вървят с науката напред, а другите с религията. Само времето ще покаже, кой път е по-успешен. |
Американците си падат открай време по силния шериф, по униформите и перченето. Обсебени са от чувството за мисия, независимо дали има мъдрост зад нея. Тези "ценности" са дълбоко вкоренени в американската душа и роувизмът (Карл Роув – "мозъкът на Буш" съзнателно ги експлоатира. Непоколебима дисциплина, демонизиране на враговете, пренебрежение към реалносттите и лично чувство на непогрешимост (базирани на вярата) са тухличките на една теокрация – президентът като папа или молла , довеждаща политиката до абсурда на религиозна война. Спомнете си :в следизборните анкети на Лос Анджелис Таймс повече от половината (!) гласоподаватели на Буш посочиха моралните въпроси като основна причина за поддръжката им за него – повече от всеки друг въпрос, включително тероризма, войната, икономиката, здравеопазването, образоването и околната среда. Обратно - почти половината поддръжници на Кери определиха икономиката като най-важния им проблем. |
| Бай Иване и ти си почнал да откачаш на тема евреи. Щом изкара и Хитлер евреин, той ще се обърне в гроба си баш ариеца. исторически саможертвата в една идеология е позната отдавна и не само в еврейската идеология- така например в Япония и на много други места. За съжаление историята се е движела и големите исторически промени винаги са ставали с жертви и саможертви. Например Маркс никъде не говори за саможертва или за жертви. Даже той е допускал, че във Великобритания комунизма може да дойде по парламентарен път. В полуфеодална Германия по това време, обаче той виждал, че това може да стане само по революционен път. Революцията не винаги означава кръв. Науката е новата митология, нова религия, която най-добре пасва на това, което знаем за реалността. За съжаление тя е много сложна и трудно може да бъде разбрана в детаили от масите. Многа е по-проста е наивната религията. |