Отиди на страница:
| Mrx++ , Хитлер е евреин по всички еврейски канони, също и Гьобелс и Ницше. След провала на създадения от евреите социален експеримент – комунизъм в Русия, те решават да пробват комунизъм на който дават една степен на свобода /т.е. комунизъм с икономическата си свобода/. Знаем как завърши и този социален експеримент.Що се касае за евреите, до сега през дългия си живот не съм срещнал кофти евреин. Ако нещо ме дразни това е, че са много способни хора или с други думи казано много са способните хора между тях. То си е просто от завист. Не ми харесва, че така масово са представени навсякъде – в политиката, в икономика в културата, но какво да се прави, способни са, не може да се отрече. Ако се говори за солидарност то и ислямистите са солидарни, но лижат кенефите на света.Не може да се каже, че се заграждат само с евреи защото са евреи. Те и нашите селски комунисти се заобикаляха с тяхната си селяния ама видя се до къде ни докараха. Чудя се само какво ще предложат евреите като социален експеримент през 21 век. Дали няма да измислят нов пророк, то без това му е време да идва според литературната измислица Библия. Най–добре ще е ако измислят нов ислям където да дадат свобода или превъзходство на жената, ще бъде щур фурор. Няма да има нужда да трепят за 70 девици, тук на земята ще имат и по хиляда стига да могат като мен и теб. |
 Все повече се убеждавам , че авторите които твърдят , че човек е биокомпютър програмиран в моменти на неврологична уязвимост , дирижирани от ДНК са прави.  .Общо взето никой няма особен избор какво месо да яде или от какво да му става оная работа |
| Докторе - американците са индивидуалисти и анархисти и хич не си падат по униформи, виж - по оръжието си падат, особено в провинцията. Немците и руснаците по си падат по униформите. Американците имат конституционно право на бунт срещу тиранията (вж. декларацията на независимостта) и най-малко от всичко обичат "силния шериф". Либертарианството (десния анархизъм сиреч) е американски спорт. * Религиозността на американците се дължи на: (1) ефекта на основателите (американските колонии били основани най-вече от английски пуритани, бягащи от религиозните преследвания в Англия, и носи тяхната културна ДНК), стремежа към порядъчност (да спазваш договорите) и особено - към манифестиране на собствената еснафска порядъчност - естествен стремеж в силно конкурентно пазарно общество на дребни производители, оттам и липсата на завеси и огради в провинциална Америка, (3) природната набожност на селянина (до средата на 19 в. Америка била селска страна) и дребния занаятчия/търговец - "ръка набожно прави кръст, с ръкав избрише си челото и дълго гледа към небото", (4) Богът на просвещението, на Кант и Русо, на когото Америка "се уповава" (in God we trust) е нужен на републиката и демокрацията като "краен речник" или "постулат на чистия практически разум" по кантиански. * Религиозната община пък е първообраз на американската политическа организация (както бълг. църковна община била първообраз на бълг. полит. организация през възраждането) и духът на протестантските секти родил "духа на капитализма". Църквата е първообраз на корпорацията. * Религиозността на черните със своята екзалтираност пък много прилича на ранното християнство - религия на роби или бивши роби, каквото християнството исторически е. "Сърце на един безсърдечен свят, въздишка на потиснатата твар" (Маркс). * Създателите на САЩ разбирали отлично, че Богът, на който се уповават, е "неденоминационен" - каква точно е религията му е личен въпрос на всеки гражданин, стига да е искрена (да е порядъчен човек). Естествено, понеже във всеки град имало по няколко различни протестантски секти, англиканци и католици. |
| Г-н Чичо, оставете американците, а кажете на какъв дръвник предпочитате да ви чепнат умната главица. Висок, нисък? От какво дърво да е? Не разчитайте на профсъюзите да ви го осигурят. Имате свободата, като гяур, сам да си изберете дръвника. |
| Работил съм случайно (преди доста години) в британска фирма - нюйоркския й клон, отдавна не съществува. Много интересно - старосветската британщина с йерархията и бездумната чиновническа дисциплина и постоянния културен бунт на американците срещу нея. Американците разсъждаваха като европейски анархосиндикалисти и постоянно бяха на ръба на груповия протест, а индивидуалния, ползващ се с общи симпатии, беше всекидневие. |
Неизбежно се стигна до т. нар. "политическа класа". По отвратителна от тази класа е може би обслужващата я класа - създателите на митове и идеологически диверсанти. Тук спадат повечето журналисти и абсолютно всички даскали. А най-жалките и гадните от тях си личат по авантаджийските настройки и стремеж към келепира. Те са навсякъде където има аванта, независимо дали на копанята на Сорос, 85 и повече фондации и организации, "конкурси" и кьор софри. Сбират се по поръчка с другите раси, пишат поръчкови статии маскирани като конкурс. Отиват в Манхатън, ООН, Казахстан или където ги прати Чичко Паричко. Отблъскваща пасмина! |
| За разлика от Америка, Европа каквото загубила откъм религиозност, спечелила откъм социализъм (в широк смисъл, в какъвто и Шпенглер го изпозлвал - за "пруския социализъм" на Бисмарк). |
| Странно е да живееш в Америка и да продължаваш да приемаш, че неолибералната парадигма, която беше водеща идеология при Клинтън и проводник на корпоративната глобализация, продължава да доминира политическия пейзаж. При Буш външната политика е с все по-ясно изразена неоконсервативна парадигма – с ясно маркирани агресивни и арогантни имперски стремежи. Но какво да се прави, някои си контактуват директно с Бога...Между другото, в една наистина многонационална държава като Щатите представата за “Отечеството в опасност”, поражда в съзнанието на хората чувства, които са неизмеримо по-силни от онези, имащи място в период на мир и като последица от това връзките на индивида с обществото силно укрепват. Това всъщност обяснява и консолидацията на вота за Буш, който коментирах по-горе. |
| Еми, то е много простичко не прави на другите, това което не искаш да ти направят на тебе, ама кой да го спазва..., а да не говорим за обий ближния си... |
| ЧИЧО ФИЧО, /:/ "...каква точно е религията му е личен въпрос на всеки гражданин, стига да е искрена (да е порядъчен човек). " ......................................... ......................................... ..................................... ТРЯБВА ли да разбираме, че в САЩ, тези "американци", които са НЕрелигиозни/АТЕИСТИ!/ са и "НЕпорядъчни" и НЕискрени, по тази причина?!?   |
| Спахийски, много добре си описал преживяванията си, но както виждаш, хората са различни - едни те благославят, други те плюят, трети искат насоката да промениш. А четивото е едно и също! Ето, това не могат да разберат някои дебили във форума. (Костадинка, Друг, как сте?) По време на Великата Инквизиция, Библията не е била по-различна, нали? Просто хората са различни. Един чете с мозъка си, друг -с гръбначния. Едиственият начин да се противопоставиш, може би по-точно - тушираш злото, е да комуникираш, т.е. да разбираш другия, да изслушваш и обясняваш. Елементарно, но много хорица не приемат това правило и проблемите им започват още на семейно ниво. (Мога да изброя кои фор-умници са диктатори в семействата си, ако имат такива) Светът не е създаден според моите виждания или според тези на лицето Х. Той е толкова необхватен, че нашият тесен взор е само един лъч в необятното. Единствено Създателят може да види всички причинно-следствени връзки. Щом нещо съществува, значи има причина за това. Това, че някои с жалки мозъчета не могат да си ги обяснят, и най-важното да ги възприемат, не променя същността на битието. Е, сигурно има причина и за тяхното наличие. Спахийски,  |
| Това нещо не го разбрах, уж хората били създадени различни, пък после се оказаха дебили, защото различно възприемат статията. Нещо не се вързва. Вярно е че всяка човешка душа е уникална и заема своето особено място, както е вярно и че й е дадена пълна свобода на избора. От кое обаче тя не е свободна? От последствията, произлизащи от този избор. Именно във АКЦЕПТИРАНЕТО на различността е и главната разлика между двете култури! Там са корените на конфликта. |
| Ало, неболчо, ти май едно време ме гонеше в Бесарабия щото не ти харесваше мнението ми за Турция. Нали така? Сега виждам коренна промяна - приказваш за необятното, за Създателя, за причинноследсвени връзки и т.н. Културно, младежко, съвременно, мамата си трака. Що не вземеш да обясниш научно на тоя дебил Костадинка защо сестра ти иска да я заколи? Абе чиче, ти наистина ли живееш в Америка, или само се прайш? |
С години наред американците се считат повече от всякога за носители на една определена съдба и гледат на страната си като на “империя на доброто”-посветила се за доброто на всички народи по света, за свобода и демокрацията, което им дава правото да поемат отговорността им пред света. Днес САЩ са убедени, че бъдещето на света минава през установяването на една демократична култура, която те въплъщават. Естествено, те си присвояват правото да бъдат водачи на тази благотворна еволюция в световен мащаб. Американците считат че са най-добре пласирани в света, за да могат да различават доброто от злото, но без да изпускат от око своите интереси.В този американски месианизъм няма нищо наивно.Нека не се забравя, че в Америка-както се казва- бизнеса е бизнес, а милосърдието е изложено зад добре бронирани витрини.Очевидно е, че САЩ не са се хвърлили в кръстоносен поход в името на демокрацията, а са се заели с прагматично обвързване, визиращо подържането на определено ниво на демокрация по техен образец-там , където са заложени техните стратегически интереси. Също така, техният интерес понякога стига дотам, че те завързват приятелски връзки с недемократични режими, даже ги защитават-поради причини от взаимен интерес. Америка има доста изострено чувство към своите интереси и знае как да осигури единството си, когато се касае за тяхното приложение-тя желае свобода и независимост за всички, но при условие че самата тя отсъжда какви да бъдат те. Прагматичното американско поведение се състои в комбинация от интереси и идеали.По този повод прави впечатление едно изказване на М.Олбрайт–публикувано в US information service, от 9 януари 1997 на стр. 8, в което между другото тя заявява”..ние трябва да продължаваме моделирането на световната икономическа система така, че тя да работи за Америка....” Също така, партньорството на американците с останалите съюзници не е на дневен ред.На Балканите, в Бл.Изток или другаде по света, Вашингтон сам определя политиката, която й е удобна да води.Щом като някой е на тяхна страна, САЩ считат че те трябва да имат превес във вземането на решения и, че всеки трябва да приеме изцяло дадената от тях насока. Оспорването и противоречието са недопустими.Англия, както и някои от западните страни играят дисциплинирано тази игра. Все пак, Вашингтон не разчита само на военното си превъзходство, за да може да се налага .Неговата стратегия почива в/у икономическото съревнование- колкото интензивно, толкова и”толерантно”.Остава да научим, къде се намира границата на толерантността за единия и другия, понеже в сферата на икономиката, както и в международната политика, САЩ никак не са привърженици на установяването на едно мирно разпределение на света-те искат да бъдат господарите на пазара. Проследявайки, логиката на американската администрация със сигурност може да се каже, че тя се заключава в следното:да гледа на света като на пазар, а на БВП на САЩ като на оборот, чиято цифра трябва винаги да расте.Това е логично, като се има в предвид, че правителството и компаниите имат съвместни цели, за създаването на обща стратегия, позволявайки им да завоюват повече пазари и да отстраняват конкурентите си.САЩ са твърдо решени да се мобилизират, за да спечелят икономическото съревнование в света.Припомняйки си думите на Уорън Кристофер”Ние трябва да употребим толкова енергия в завоюването на световните пазари, колкото изразходвахме, за да спечелим Студената война”-нещата стават по-лесни за разбиране. |
| Докторе, понятията ти са объркани, но си донякъде оправдан - има и терминологична сложност. * Клинтън е, да кажем, политически либерал (умерен), Буш - политически (нео)консерватор. Икономически обаче (нео)консерватизмът е по-либерален от политическия либерализъм, т.е. по-пазарен и за по-малко правителствена намеса. Икономическия либерализъм е философията на неоконсерватичма. Но и Клинтън е "пазарен" президент, а и въпреки по-високите си данъци имаше по-малка държава и остави голям бюджетен излишък. А Буш с намаляването на данъците пък увеличи държавата и има голям бюджетен дефицит. * Външнополитически и Клинтън, и даже още повече неоконсерватора Буш, следват либералната традиция (Либералполитик) на износ на демокрация (към която в САЩ се придържали повече либералните политически президенти като Уилсън, Ф. Рузвелт, Кенеди, Джонсън, Картър) а не консервативната политическа традиция на Кисинджър (Реалполитик), към която пък спадат обикновено консерваторите без късния Рейгън. * Писача на речи на "кръстоносеца" Буш, Майк Герсон, пък е най-големия искрен радетел за помощ на Третия свят, който някога е бил на такъв пост. На всичко отгоре Клинтън стана голям приятел с Буш-старши и тримата президенти (заедно със сегашния младши) често се събират на приятелски моабет - нещо немислимо в миналите десетилетия. |
| Мето от факултето, пишеш, че Америка си гледа интересите така, сякаш другите страни не си гледат интересите. Работата не е, че си гледа интересите, а дали нейните интереси в нашия регион съвпадат с нашите. Според мене засега напълно съвпадат. * Основния въпрос, който подминаваш е: защо САЩ е толкова силен и може така да влияе в света? Оставам ти да отговориш, като сравниш исторически САЩ с ЕС, Япония, Китай, Русия. Само недей почва за печатането на зелените хартийки като капитан Бъди вчера, че се прозявам отсега. * Не си прав, че САЩ хич не се съобразявал с партньорите си - виждаш, че за Иран сега водещи са Германия и Франция, САЩ ги чака. |
Факултето, елементарната интернетна етика изисква като постваш нещо, което не е писано от теб, да даваш източник и линк.  |
| Степния, Става дума за тези които мразят и се опитват да "оправят" света като противопоставят хората. Съгласен ли си, че с противопоставяне далеч не се стига? Мето, тя е твоя сестра драги, не е моя. Родопчанката е твоя кръв, не ми я прехвърляй. Моята религия е друга, съвсен друга - там убийствата не са разрешени. Аз не чета Евангелието като дявола. А ти как възприемаш казаното (писаното) си е твой проблем. |