Отиди на страница:
| Димитри, Написаното ми хареса. Ся ще ти пусна нещо старо, в твой стил, па утре ще ти напиша друго, спешиъли фор ю. Сори-Зарезан! "Мнозина си мислят, че великата октомврийска е протекла по мед и масло: достатъчен е бил един залп и царистите моментално изули гащите. Нищо подобно. Болшевиките, които направили революцията октомври-декември 1917, били твърде слаби и никой не си ги турял наум, а знаменитата фраза на вожда “Есть такая партия!”, тоест, че има партия, готова да вземе властта, предизвикала смях в залата, където била произнесена. Но после на смеещите се хич не им е било до смях. Болшевиките твърдели, че вземат властта временно до създаването на Учредително събрание в началото на януари и декларирали, че ако на изборите в Събранието не ги изберат, ще отстъпят властта на победителя. Само, че властта им се усладила. И когато от 715 депутата избрани се оказали само 183 болшевики, Ленин не се двоумил много, за да разгони събранието. Още в края на ноември наредил на матроса Дибенко да събере 10 хиляди матроси за разгонването на учредителите. С толкова хора матросът можел да разгони и ленинската партия, но се надявал на министерско кресло после. На 5 януари 1918 година, в деня на откриването на Учредителното събрание на улиците на Петроград излезли повече от 60 хиляди демонстранти – интелигенция, работници, войници от гарнизона, студенти, за да подкрепят демокрацията и да подкрепят предаването на властта в страната на волята на учредителното събрание. Насреща им хората на Дибенко открили огън. Паднали стотици убити. Дибенко после писал в спомените си, че стреляли във въздуха. Влезли на Учредителното събрание. Там пиянката-веселяк Дибенко саморъчно сложил кръст на демокрацията в Русия, но историята обаче е записала фразата на неговия подчинен, анархистът матрос Железняк "Караул устал. Очистить помещение! Пора расходиться". После Дибенко, както всички лидери на Революцията, които не успели да умрат от естествена смърт, бил застрелян – позорял често идеята. Когато условията са назрели, винаги се намира слон за стъкларския магазин. „Нищо не се повтаря освен глупостта, а историята е глупост и се повтаря”, казва Лао Дзъ. След опита за нападение над казармите в Монкада хващат Кастро докато спи, като патрулът е имал заповед да го убие, но не я изпълнява; отделно стотиците опити за покушение срещу него. Така нямаше да има „La Historia me asbolvera” Така го оправдава историята, че хиляди не искат да я живеят с него и оставиха костите си по океанското дъно на път за Маями. Залпът на полицията през Мюнхенският пуч е можел да уцели Хитлер, вървящ в пърата колона. „Аз съм ръката на провидението, което ме е натоварило с мисията да Ви обединя... аз живях за нея”, казва той. От неговата мисия немците се наложи да правят филма „Залезът”, за да се отърват от десетилетното чувство за вина. „Епископски сан, присъден на Лутер в подходящ момент, може би щеше да охлади хъса му за реформациране на църквата. Младият Карл Маркс вероятно също е можел да бъде спечелен от прусащината с някаква титла и важна държавна служба и да не напише „Капиталът”; а Ласал – с титла и униформа на царедворец”- пише Ерик Хофър. Сите българе-заедно.. През 2001-ва Волен Сидеров можеше да стане депутат от НДСВ, но Провидението реши друго. „Дързостта на водачите идва от чувството, че притежават някаква неудържима сила - сляпата вяра, че са избраници на провидението или убедеността, че имат мисия”, пише Хофър. Станишев можеше да отстрани пияния и компрометирал се сам лидер на БСП-Русе Иван Иванов, но си трае и вместо него колективите се събират да изключат Мариан Димитров, постъпил като европеец, гражданин и родител..Защото заместникът на Станишев -Ивелин Николов, се намеси в полза на..Иванов... А независимата "Дума"-мълчи... На втория конгрес на НСДАП през 1925-та, Хитлер трябва направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. На тази среща Хитлер за малко да потъне в историята, защото на конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските социалисти, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на "нестройните социалистически принципи". Там Хитлер държи дълга реч и Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Въпреки конференцията, разривът там между националисти и социалисти намира кърваво решение едва в Кристалнахт през 1934. Още със създаването на СА през ноември 1921-ва, Рьом, водачът на СА, и Хитлер се скарват жестоко, но този конфликт се проточва с десетилетие, свършвайки пак в Кристалнахт. Рьом се застрелва, така както и съратниците на Кастро, междувпрочем–никой от тях не остава докрай с него. Революциите си ядат децата. Само Вождовете – не. През 1930-та Вилхелм Райх пише, че копирането на Малкият вожд винаги е клоунада, понеже възпроизвежда стремежът на малкия човек да прилича на големия, но лишен от качества, той го прави гротескно. Пак Райх пише, че масите са ирационални, че ги водят инстинктите, които периодично довеждат на власт политическата реакция. Два самеца се бият за женската. Един трябва да е кандидат за нейната любов. Няма двама победители при инстинктите. Евгени Дайнов писа тук, че параноидалния комплекс, който е от сферата на ирационалното (неподходящо за разумни обяснения) причинява образуване на групови фантазийни механизми. Колапсът тресял здравите общества през 15-20 години. А нашето не било такова. „Напротив, висшисти и учители са ядрото на фантазийната група гласоподаватели на Атака. Именно хората, чиято работа е да предотвратяват фюрерски ксенофобски движения, са онези, които в България ги крепят.” Тях пък ги затресе стачката. Капка Георгиева заяви, че Вера Кочовска е предугадила процентите на Атака. Волен има мисия – й казала тя. Затуй не вЕрваме на приказките, за спихтясването на Атака. Ха върви срещу Провидението, де! Особено ако се повтаря. Глупостта чия е?" Редактирано от - Зе Мария на 15/2/2006 г/ 00:08:25 |
| Фичо нито пиша за теб, нито ти дължа отговор. За разлика от теб, не съм бил старшина-школник, нито фильософ, нито дипломат. Та от теб самия едва ли има някои, които да може по-добре да отговори на въпроса ти. И аз бих те попитал защо толкова недолюбваш комунизма, като се има предвид горното, но го намирам за излишно пък и имам отговора. |
| Когато Зле Мария цитира Дайнов - шапки долу! Не само Вера Кочовска - Капка е гледала на карти на Сидеров и също му е познала процентите .  |
| Drug, понеже едно време, вуйчото на г-н Чичо, който е бил Пълномощник на ЦК на БКП, му е отвъртял два шамара - та затова сега се пише дисидент и мразещ комунизЪма. |
| Колко е прав Д.И.Ако това беше станало преди десетилетия , България вече нямаше да я има , българи нямаше да има , и проблеми нямаше да има. И да знаеш уважаеми Д.И , фактите ги няма както в книжките , така и в идеологиите..Там се пишат художествените измислици , за да не ги нарека изгъзици. Там има метафизика.И сега ще те възпяват , но пак метафизически , с измислици и допускания. И не хората са оптимисти и песимисти , т.е.с разбрицан разсъдък.Фактите ги правят такива.Апашите днес са непоправими оптимисти , нормалните хора са реални песимисти.Барон Мюнхаузен го питай , може и да ти го каже.Нали и той прилага метафизиката. А ако ти стигне кураж и имаш кураж , пиши чрез фактите , тези от действителността. |
 Чичо Фичо, не обичам да ме хвалят, хората около мен не го правят, знаят, и ако не им държи да казват истина, значи не стават за екипа, другото оправя майтапа, иначе не се издържа. Щом те дразнят отговаряш и готово, другата буза.... |
| Съдбо, съдбо наша историческа... Нямахме своя Ян Палах, затова пък сега имаме своя Сидеров...  малиии, шашна ме тази последователност, нооо, може би двата факта са взаимосвързани, а? Нека да помислим...  |
Признавам, че едно такова книжле ме заинтересува и ако го намеря, ще го прелистя. Озаглавено е "Спонтанността и как да я планираме" (Spontaneity and How to Plan for It). Авторката се казва N. Wizbicki (простете, че изписах името й на латиница, но не зная как да го произнеса, нито как да го изпиша на кирилица). Няма да успееш да го прелистиш, Джимо, защото такова книжле и такава авторка просто няма. Май не си разбрал майтапа на John Kenney. |
| Разбира се че когато няма Ян Палах има Сидеров. Когато я няма доблеста на Палах идва ксенофобията на мижитурките на Сидеров. Просто. |
| Нямала България своя Ян Палах.Хората се палят като факли , скачат от етажите , борят се да си отидат от живото и от тази деградирала държава , ама на , нямало Ян Палах. Има и имаше , даваха го с дни по телевизията , пожарната на пост стоеше , той се обливаше с вода и заплашваше да се пали и вместо той да се запали , друго горя.И купища книги горяха.И биваци от диваци имаше.Поркаха и жулеха наркотици като шашави.Всичко имаше.Днес ги крият тези герой.Днес никой от тези герой не ще да каже какъв бабаит е бил. Какво ярко доказателство , каква метафизика ще се взриви-от измислици и лъжи.И разбира се пак ще излезе комунистически номер.Важно е да се лъже , да се извърта , да не се говори за тези типове и примитиви. |
| HC11, по-скоро подобните на теб са мижетурки. Сигурно си седнал удобно и пишеш ли пишеш, докато някой друг трабва да изрине авгиевите обори, за да могат мижетуркити да стъпян на чисто. Егати отвратите нагли!!! Пръста си не мръднал - квалификации прави. |
| Зе Мария: "Дет са вика-сал един ме разбра, и то погрешно". Понякога може би в това е щастието - да не са твърде много тези, които ще те разберат. Че ще те разберат погрешно е почти сигурно. Днес, по друг повод, разказах вече историята на младия пионер-футболист Вездехуй Самаьобов, останал също така погрешно разбран (но от много повече хора), - когато се качил на ринга на боксов мач, за да разтървава биещите се там боксьори. Цялата публика го разбрала, и се изредила да му засвидетелства разбирането си. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 15/2/2006 г/ 00:32:01 |
| Г-н Иванов, предполагам че поглеждате за реакциите на форума. Затова си позволявам да Ви задам въпрос, имайки предвид голямата Ви ерудиция. Знаете ли период от време в цялата известна история на човечеството, когато хората да са живели без да имат измислен враг от себеподобните? (Измислен, защото тези врагове винаги най-напред са измислени, после стават истински.) Така, да си живеят, грижейки се за живота си, за прехраната си, за поколението си. Вероятно такъв живот би могъл да се нарече “щастлив”, защото е естествен. И, BTW, дали такъв живот няма драстично да удължи живота на човека? Защото няма спор, че омразата разяжда индивида не само психически, но и физически. Разбира се, не очаквам тук да ми отговорите. Но ще бъда доволен, ако някога прочета Ваши разсъждения по този въпрос. С искрено уважение, Графът |