Отиди на страница:
| Той нашият Ян - Пламен, след 20 години повторил историята, я повтори като , фарсразбира се, пък и такова беше времето, на фарса и на фалца... Но, както отбелязах, с появата на Хайдут Сидер, попълнихме тези исторически липси, нъл тъй... **** |
 Юмжагийн, имаше въпрос, отговорих, истина е че много се кефуркат с чичо Фичо и се измъчва, мене не ми пука, щом дедо ме харесва страшно нема |
| Зе Мария и Д. Иванов ? Кой ми хареса повече? ЗеМария е май по-права, а и се запомня по-лесно. То за старците е ясно - забравят. Ама и ние младите често забравяме. Не, че имаме какво толква много да помниме - 16 години. Цял един преход. А за В.Сидеров - вчера го гледах малко. Разправяше за някакво дете и как то било пребито от много други деца с ...камъни. Нещо се подсетих за две други - май пак бях претрепани с камъни. Лоши работи. То май и бутилката отвориха и нещо се измъкна навънка - остава да видим как ще свърши всичко това. Но не се знае - също както чашата на половина. Едни викат полупразна била - други: Не, сакън - полупълна. Иди ги разбери хората - та и Воленчо. Дали е полупразен или полупълен? Поне е тука, още не е избягал в чужбината. |
| В тази България, която моето поколение провали, докато слухтеше пред радиоапаратите да чуе по "Гласът на Америка":[/red Съгласен съм Димитри. Провалихте я. Но все пак различните хора с различни чувства са слушали това радио. Едни да го докладват, други .. за друго. Нали? Всичко това събрано с традиционата българска робска психика, наистина провали поколения. Имам чичо. Много надъхан комунист. От онези дето друго не виждат и не знаят. Децата му са в Португалия сега. Той си продаде кончето за да им купи билетите. На мен ми казваше: -Ти да ми беше говорил, за провокатор щях да те взема. Ама децата ми ми го казаха. 'Тате тука всичко е умряло вече'. Тъжно е някак си накрая на живота си да разбереш че всичко е било грешно. И аз так мисля. Тъжно е. [/red] Редактирано от - bot на 15/2/2006 г/ 09:11:09 |
| Ебахти комуната се събрала тука развииш ли? А, щях да забравя да хвърля още една провокация. Най-лошото на българския преход към демокрация беше че беше мирен. Един вид комунистите ни го турнаха мирно и спокойно. А и още като не са виновни 60 годишните къде ви са 30 годишните бе аланкоу?  |
| Вени, за какво “Наистина, Димитри е много прав.” Напротив хич не е прав като твърди “тази България, която моето поколение провали! Това че той и такива като него са се провалили не означава, че цялото поколение се е провалило, още по-малко България! Те се изживяваха като непризнати гении, на които комунизма “пречеше” на изявата, в същност бяха едни завършени сноби. В условията на демокрация и свободна конкуренция истината за тяхната провала очевадно блесна. Провали се не поколението, а галениците на поколението - тези които услужливо през деня превиваха врат, вечер слухтяха по късите вълни, а сега в условията на масовата мултимедия, пропуснали технологичния скок, само мрънкат епистоларно по стар навик! Видяхме до къде стигнаха великите “наблюдатели” единият се паркира в Сега, а другият в Стандарт и толкоз, само от време на време се размърдват да напомнят за себе си, че още съществуват, без да правят нещо съществено. *** Който се бори може да спечели, който не се бори вече е загубил! *** Смешно ми е, като гледам сегашните борци за демокрация, които по времето на комунизма бяха примерни комсомолци, политически “фазани”, подготвяха се да бъдат идеологически кадри и рупори на партията, изучиха отлично идеологическите марксистко-философски дисциплини, че даже и докторати защитиха и очакваха да достигнат административни висоти, но колко лошо ... палачинката се обърна и те бързо плюха на всичко българско и започнаха да “дават акъл” като слуги на лъжата отвъд океана срещу паница леща! Те са също част от така нареченото провалено поколение, защото за тях няма нищо свято освен GOD BLESS AMERICA. Ами да си стоят в любимата им Америка и да не дават натрапчиво акъл, където никой не им го иска. Друг е въпросът, че освен всичко друго, салтоморталето на ценностната им система им нанесе тежки психически поражения, като ги порази с неизличим нарцисизъм, до степен да се изживяват, като истина от последна инстанция и вездесъщо да дават оценки за щяло и нещяло. |
| Щастието, монголецо , според едно есе в Ридър Дайджес, написано преди 70 години, е във възможността ежедневно да повтаряме малки неща, които ни доставят удоволствие... Като причинените от каналът Спейс Платниум, да речем. "Нищо на света не прави щастието по непостижимо, отколкото опитът ни да го открием" Историкът Уил Дюрант описва как търсел щастието в познанието, но открил само разочарование. След това потърсил щастието в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството открил недоразумение и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора.Един ден видял жена, която чакала някого в малък автомобил със спящо дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потеглило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щаститето. След това се успокоил и формулирал откритието си че " всяка нормална жизнена функция, съдържа известна наслада" Calwood, June.The One Sure Way to Happines-Readers Diges, 1974, Oct. и по темата.. Из "21 август 1968-а"(със съкращения) -"Когато часовниците са спрели" Георги Марков В София хората бяха изненадани и попарени.В първите часове на всички ни се струваше, че става някакво недоразумение.Вестниците излязоха със закъснение, защото, както се разбра, е трябвало да променят напечатаното съобщение за нашествието.В първата реакция е било съобщено, че войските влизат по покана на новото нравителство на Чехословакия, а след това променено в смисъл, че влизането става по покана на работнически и селски колективи.Недоразумението беше произтекло от неочаквания факт-че нашествениците НЕ УСПЯХА ДА НАМЕРЯТ 14 чехословаци от 14 милиона граждани на страната, за да съставят така необходимото им правителство, за което да може да се каже, че ги е поканило. Редактирано от - Зе Мария на 15/2/2006 г/ 01:10:43 |
| Гледаме - балшевистката антибългарска паплач пак е надигнала глава на форума. Да не се налага пак да пеят "Къде си верна ти лиубоф народна". Когато Швейк изхвърлял за ТРЕТИ път един нахален кредитор казал: "Бог обича троицата" Май натам отива работата... |
| Зе Мария: "...Щастието, монголецо , според едно есе в Ридър Дайджес, написано преди 70 години, е във възможността ежедневно да повтаряме малки неща, които ни доставят удоволствие..." Щом казваш... На мен ми харесва повече казаното от Ингрид Бергман: "Щастието - това е да имаш добро здраве и лоша памет". Хайде чао, че в Монголия вече отдавна съмна и трябва да се заемем с дела. |
| Аре, успешен ден! И аз тряба да полягам в моята бгюрта, щото инак "Спейс"-а ще ми причини твърде много щастие..душевно..  |
| >>><<< Зе Мария, не се коси толку, се някой слънчо ще те разбере, но какво от това?  Какво от това ако някой те разбере дори по-добре отколкото си го замислил?...А? |
| За да допълня монгола, ще цитирам един 'мерикански титан на мисълта - Уинона Райдър: I feel my best when I'm happy! |
Чичо Фичо: Поколението в България просто си харесваше комунизъма, ясно като бял ден. Още не може да го забрави. _________________________________________ ____ Така е, прав си, харесват си го. И аз като тебе неведнъж съм го констатирал това.Масово го харесват.Родени в таковата време, детството им, учението им, работата им, къща построили, семейство създали, деца родили, изучили ги...И си го харесват наистина, бе!С всичкото му, дето ти се потрисаш от него, така, само като ти мине мисъл/толко си пострадал!/-а те да си го харесват?! Е, и? Кво да ги праим ся, като е така?Да ги трепем, да ги подиграваме, да им викаме-прости, да ги мачкаме, да ги млатим, къде ги срещнем в тъмното, да се молим Богу по-бързо да си ги прибере и да се очисти земята българска, та да се оправим и да забогатеем? Та белким спрат да харесват, това, дет не е за харесване! И вий за демократи по душа се имате, мале, мале...Плюнки, а не хора. И ДИ припява на таз тъпотия  |
| Демонизирането на българския "комунизъм" роди днешната "демократична" реалност. Сал едно не ми е ясно: "Като как тия демони, комунягите де, дето в името царско главите им режеха и по селски мегдани насилваха мало и старо да плюе върху рязаните им глави не само не пратиха Симеончо и фамилия в Белене, ами им разрешиха да си натоварят багажа и отпрашат където им угодно? Нещо да им е пречело?" А това, че от бивши номенклатурчици се пръкнаха наи-върлите антикомуняги не би трябвало да учудва никого - еи, ги и тук пишат убедени, че всички останали пасат трева или че още е 10 ноември. Както казваше баща ми наи-големият проблем на комунизма бе че не можа да научи хората да работят. Тая тема може да се чепка до безкраи. Аз бих добавил, че БГ "комунизма" лумпенизира голяма част от народа. БГ"демокрацията" обаче превърна лумпена във воинствувщ такъв, оттам и резултата (виж първото изречение). А категорията платен плямпач никога не е оставала без работа в нашата татковина. Сега е ред и на "доброволните" такива да се изредят под постинга ми. * Happy Valenine's Day! |
Капитане , направил си много точен анализ на самоопределящите се като "загубено поколение" !  БлаЗЕ ти МАРИЯ , пак си на висота и е радост да те чета ! |
| Господин Димитри Иванов, моля те да напишеш нещо с заглавие "Коефициентът на предателството".Като идея вземи Вилхелм Тел, австрийският наместник Геслер и стигнеш до: Може ли в България някога да се роди нашият Вилхелм Тел, и можем ли някога да наритаме руските наместници в България Станишев и Първанов? |
| JJ6, аз също имах доста неправилна представа за комунизма, и знаеш ли докога? Докато случайно не попаднах на сравнително високо място, и особено - докато не станах активен форумец. Дотогава си нямах понятие за въпросната стихия. Раснахме под стъклен похлупак, с илюзии за цивилизованост и "ведрост". * У нас всички се смееха на Тато и разказваха вицове. Баба, учителка от образовано семейство, никога обаче не ми е казвала, че в подземието на тяхната гимназия след девети били убити 200 (!) ученици легионери. Приемаше "реалностите" след войната и ме учеше на "политкоректност". Не бях чувал за Слънчев бряг, за Белене бях, но като нещо от друга планета. Баща ми само дето не искаше да влиза с мене в катедралата, накъдето все го дърпах, живеехме близо. * Но които са живели в 40-те и 50-те, те видели и чули всичко. И го забравили заради египетските котли с месо. После скачаха, вярваха, че земите на дедите им в реални граници ще им донесат апартаменти в София, после поверваха на царя, сетне на Монитор, сега на Атака. |
| Фичо само 200 ли? Дали пък не са биле 201? А дядо ти какво правеше по това време? Ти като баш СДС-ар да беше обяснил на верващите "После скачаха, вярваха, че земите на дедите им в реални граници ще им донесат апартаменти в София, после поверваха на царя, сетне на Монитор, сега на Атака." Или ти не ги караше да скачат? Ами какво стана с месото в хамбургера, словослагателю? |