Отиди на страница:
| Я какво интересно материалче, при това писано от НЕ болшевик. Четете бе момчета, хиората пишат , ама кой да чете! СДС И ПАРИТЕ НА ЧИЧО САМ Когато българите проявиха нахалството да изберат не тези, които трябва, Съединените щати веднага побързаха да поправят грешката. Последвалото въстание е отличен пример на "нова политика на вмешателство" [/red] Уилям Блум/William Blum [Интересната и документирана статия, която поместваме тук, разглежда събитията в България от периода 1990-1991 г., като обръща особено внимание на грубата намеса на САЩ и готовността на тогавашната опозиция да я приеме, по същия начин, както и в други източноевропейски страни Редактирано от - bot на 15/2/2006 г/ 09:13:55 |
Хи, хи, хи Джимбо и коктейл Молотов....  Сигур след 10 години(ако е жив) ще се сети че е имал приготвена гневна филипика срещу посегателството на фундаменталистите върху свободата и словото на печата в Европа, ма го е било страх от арапските касапи от Женския Пазар да не му ударят калъчката..... |
| Обикновено има доста изживяващи се като "загубено поколение". По трудно се намира някой да посвърши нещо. |
| В 1989-90 бях хлапе на 27 г., повечето неща не ги разбирах като сега. Никого обаче не съм карал да скача - напротив, и СДС не ме удовлетворяваше, догади ми се от опашката на големия митинг (около Яворов), от града на истината и палежа на партийния дом. Както сега ми се гади от атакаджилъците. Несъзнателно съм долавял ченгеджийската завера. Още на първия голям митинг на СДС пред Ал. Невски усетих, че няма ни идеи, ни кадрови потенциал, ни обществена готовност за истинска промяна. Така си е горе-долу и досега, ако не беше зора за НАТО и ЕС. За съжаление СДС не беше променен и при Костов, поне от края на 1998 старото се върна с пълна сила. Не можа да се промени и ДСБ, макар че пак разчитахме. * Преди десети беше друга работа, в СУ и института кипеше, помня идването на Митеран - януари 1989, института беше закрит като неблагонадежден и пак открит, четяхме руската преса, псувахме възродителите и голямата екскурзия, подписахме се за Рила и Места, бях на първото неуспешно събиране на еколозите зад Военния клуб и за пръв път видях десетките ченгета с шлифери. На боя пред Кристал не ходих, малкия беше много болен и точно тогава ги пратиха от Първа градска в Пирогов, изписаха го на 9 ноември. |
| Ей тва харесвам я у тебе, Фичо ми чичо-имаш прекрасна памет и развинтена фантазия. Е, от време на време и амнезийката та фаща, ама туй е за периода, га очите на теб и Нелка беха пълни с комсомолско плам. Лошото е, че ка си я подкарал с дисидентската дейност, кат нищо за се окаже, че ти си пратил бат Янко у пенция. Разбира се, в тим с Д.И., щото и оно дисидент е било, ама не е имало кой да го забележи. Представяте ли си кво щеше да стане ако Фичовото отроче не се разболяваше баш га не требе? Редактирано от - Bay Hasan на 15/2/2006 г/ 06:11:08 |
| А на уважавания ДИ ще кажа (въпреки, че съм няколко пъти по-млад от него), че щастието е индивидуална дисциплина, а не масов спорт с националните му гарнитури и световни, и европейски първенства. И: "който трупа мъдрост, трупа печал". Но съм сигурен, че той тези неща ги разбира много добре. Въпросът е дали той наистина се чувства така, или просто колонката трябва да върви. Залагам на второто. Българите може и да не сме нещастни, но виж - мърморковци, това да. Ако всеки гледаше повече собствения си живот и по-малко общата мизерия, която в огромна степен е изобретение на вестниците, нещата сигурно щяха да са далеч по-добре статистически. Редактирано от - цуцурко на 15/2/2006 г/ 06:13:58 |
| Бай Гъзане, ама и ти го раздаваш парче дисидентлар, бори се и още се бориш срещу неверниците та чак в USA-то se навърте. В Бърлогата на класовия враг, ауууууу.... ======================= Курана ми вземете, партийния билет върнете...... |
| Питам се, пък и него да питам/Д.И./ , защо се захапал с барон Мюнхаузена? Дали не иска да ни каже, че комунистите ни набутаха у блатото и само те могат да ни извадят отам?Не е ли това и причината да нямаме и ние нашия Ян Палах?Щото им вярвахме във всичко. Даже и като затриха и Тексима. Дето осигуряваше работа на хиляди.Ако не го закриха в началото на седемдесетте, другите братски партии щяха да ни дишит прахта през осемдесетте.На комунистите им дай само да закриват. Дано да не успеят да закрият държавата. |
Знам, че е неверифецируемо, ако нямам национална извадка с гнезда съдържащо поне 100 човека  , но позволете ми да направя едно обрзовано предположение: хората пишещи по форумите от България (имащи собствени компютри и интернетен достъп в България) от 5-6 години, които са на годините на родителите ни, т.е. родени между 1930 и 1945, са или партийна номенклатура, или ченгета. Често и двете. Личи по мненията, по злобата, по лъжите, по мръсният език и най-вече по цинизма. Вие сте видели гадостите на комунизма и сте се примирили с него. Вие сте знaели за Белене и сте си мълчали. Вие сте знаели за лагерите на Сталин и сте ги мислили за част от нормата. Вас са ви пречупили, вам са взели мечтите, вас са насилвали да си затваряте очите. Иначе, поздравявам Димитри за признанието за изгубеното им поколение. По-добре късно, отколкото никога. И моля ви, малко почит към възрастта - човек роден в 1944 не може да пише "ние младите". Какви млади, какви пет лева. Моето поколение е средното, роденото в 60-те и началото на 70-те. Ние сме "едно поколение", дето пееше песента. Доста сме оптимистични и като цяло нецинични в сравнение с горните за които говорих. Нам авторитетите никога не са влияели така силно, присмивали сме им са. Не, не защото сме били нещо по-по. Просто комунизмът си е отивал, когато ние сме станали на годините за ходене в СУ. Късмет.Младите са нашите деца - тия дето учат или завършват университети. Имам специално мнение за родените в 50-те и живеещи в България и до сега. |
| “Просто комунизмът си е отивал, когато ние сме станали на годините за ходене в СУ.” Именно тогава вие редовно си плащахте членския внос в комсомола и бяхте активни комсомолци по бригади и манифестации и не случайно записахте в СУ да учите марксистко-ленинска философия, за да бъдете идеологическия резерв на БКП, като се изучихте с отличие, а не ви изключиха от СУ например като студента от вашия факултет писателя Димитър Бочев и не само него! Вие бързо се сбутахте с лактите напред, когато сбърканата българска демокрация даде път на такива като вас - войнстващи посредственици, ама активни еничари, та се добрахте до държавна служба в чужбина, за да можете елегантно да емигрирате и от там да плюете удобно по България. Другите ви зулуми няма да ги споменавам, защото са добре известни още от публикацията на вестник 24 Часа от 2000 година. Едно си знаете и него си правите и винаги по посока на “ПРАВИЛНОТО ТЕЧЕНИЕ” и с “ПРАВИЛЕН НОВОГОВОР”. ”Младите са нашите деца - тия дето учат или завършват университети.” Вашите деца не ги слагайте в сметката, тях вече правилно сте ги възпитали в дух GOD BLESS AMERICA и са бъдещето на АМЕРКА! |
| Тежко било на Ботйов после тая участ с верния му съжител. Той влизал вечер във воденицата с някакви си отвлечени предразсъждения, оглеждал се, ослушвал се, мъчно затварял очи, все му се струвало, че ще да дойде Христо. Но щастието му помогнало да си намери друг другар, другар подобен нему, другар скъп и велик, в лицето на когото той скоро се опростил с паметта на Христа. Тоя другар бил сам Васил Левски, пак карловчанин, който по онова време не беше още прочут, както и сам героят на настоящата книга, не беше си определил и начертал великото и благородното звание - апостол на свободата. Васил Левски наскоро се бил завърнал от Белград в Букурещ, гдето (Белград) лежеше в болницата от една тежка операция. Щом се побавил в Букурещ, запознали се двамата едномисленици, двамата бъдещи огнени хора и като нямаме никакво съмнение, че и Левски не е бил в положението на Ботйова, то не е мъчно да си обясним защо и той е станал гост на последния в пустата воденица. Левски бил нравствено тържество за Ботйова. Като по-опитен, с по-твърда българска натура, той го съветвал да не бъде толкова краен, странен и да почне да живее малко по-човешки, за да бъде пример на другите във всичко. - Вие сте хора учени, постъпвайте така, .щото да произвеждате почит на другите ни братя. Учете ги с перо и с думи какво значи свобода, отечество, човещина, честност, постоянство и любов един към другиго - говорел Левски на Ботйова. - А ти си се затворил във воденицата като изпаднал търговец. Да знаех аз колкото тебе, то чудеса щях да направя. Вземи пример от Раковски. Ако Хаджията умря със сто и двайсет души, ние трябва да умреме с хиляда!... Ботйов слушал и се оправдавал, че духът на българите е убит именно от горчивата участ на Хаджията и на неговите другари. Както и да е, но по това време той се запознал с някои българи от читалището "Братска любов", влязъл с тях в разговор по разни въпроси, политически и обществени, а за Ботйова било доволно да размени само няколко думи и даде на своя събеседник да разумее с кого има работа. Заинтересували се хората, намерили се мнозина, които почнали да го зяпат в устата. - Твоя милост кога допадна в Букурещ и где си се спрял? - попитали го някои търговчета, които желаели да влязат по-тясно в неговата съдба. - Скоро съм дошел в една частна къща, там на края живея - отговорил нашият сериозно и си представил воденнцата във всичкия и разкош. Подир няколко деня при входа на това заведение било залепено известие: "Идущата неделя ще да се държи сказка: от младия българин Христо Петков" (така се наричаше тогава Ботйов - вместо името на баща си туряше онова на дяда си). Сказката му била политическа, със скрита революционна тенденция, за старото величие, за настоящото рабско и унизително положение на българския народ и средствата за подобрение. Сказките се повторили и потретили, младежите били трогнати, името на Христа Петков, който тайно продължавал да живее в познатата воденица, захванало да става предмет в много аристократически къщи. Когато той си държал сказката в читалището, то и Васил Левски присъствувал там, скромно и сиромашко сядал в най-затънтеното кьоше и се радвал в душата си на тоя прогрес. За живота му в тая воденица и за сказките в читалището "Братска любов" той пише на Кира Тулешков, по това време в Браила, следующето: "... Пиша ти, приятелю, че аз останах тука (Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха и мен ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край в Букурещ, в една вятърничава воденица, заедно с моя съотечественик Васил Дяконът. За препитанпето ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си уталожим глада... Тия дни мисля да държа сказка в читалището "Братска любов", но как ще да се явя, не зная! При всичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово... Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрина, щом си отвори очите, пак пее.Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Прнятно е човеку да живее с подобни личности!!!..." |
| Чичо Фичо: "В 1989-90 бях хлапе на 27 г., повечето неща не ги разбирах като сега." При нас във футбола нещата явно текат по-динамично: на 27 години си вече повече към категорията на възрастните. Некои по-грубички направо класират 27-годишните като "старци". Ама хайде да заебем футбола, той не е типичен случай. Представям си Христо Петков, дето са му пуснали горе некви спомени, как би звучал: "В 1875-76 бях хлапе на 26-27 г., повечето неща не ги разбирах като сега. Никого обаче не съм карал да скача - напротив, и БРЦК не ме удовлетворяваше, догади ми се от опашката на големия митинг в Копривщица (около мостчето), от "хвърковатата" чета и палежа на Батак. Както сега ми се гади ...". Хубаво е, че поне е писал под друго ЕГН (или друго фамилно име, как беше точно), та да остане баре нещо от него за по-напосле. |
Уизбики, с ударение върху второто "и". За останалото ще си трая, че оня прзн прклт (  ) пак ще ме емне...* "бях хлапе на 27-28 години" е разтърсващо самопризнание, спрете се и се замислете малко... * Когато Швейк изхвърлял за ТРЕТИ път един нахален кредитор казал: "Бог обича троицата" Hugin, разкрит си - ах ти, гнъсна кунумяга! Само кумунягите мислят за кредиторите в категорията "нахален" Редактирано от - Mitnicharъ на 15/2/2006 г/ 09:11:15 |
Я Слънчо пак огрял, тънко, истимаро, ама не се разбира, ногу пластично, пируетично, я по.ясно мъжки, натисни педалите  |
| Защо да е пропаднало по старото поколение? Въпреки всичко , което е станало аз изпитвам позитивни чуства към тях. Създали са много. Я вижте колко години се разграбва и още има! Винаги ли трябва да отхвърляме, всичко-що за нация? ДИ, захванал да се чуди, ама това можело да стане така, ама, ако беше така!После се тръгва да се търси вината. След това се руши и унищожава всичко, защото напомняло на някой за нещо, като оня мавзолей.Не го оставиха да се ползва за нещо , билиотека, някакво хранилище. Скочи се и срещу поети и писатели ама тотално отричане на цялостното творчество.Ами извадете това което е на идиологическа основа, а другото го оставете. Има лирика например.Пък и какво пречи да го оставят.Да се чете и да се смеем.Традицията продължава с отричането.Пример-нашето законодателство.Ново правителство, нов закон. Ами то най добре да не се прави нищо.Да си седим. Така и така, като дойде новото поколение и за нас ще каже, тези вафльовци нищо не са направили. |
...Въпреки конференцията, разривът там между националисти и социалисти намира кърваво решение едва в Кристалнахт през 1934. Още със създаването на СА през ноември 1921-ва, Рьом, водачът на СА, и Хитлер се скарват жестоко, но този конфликт се проточва с десетилетие, свършвайки пак в Кристалнахт... Зе Мария, яко бъркаш чистката Nacht der langen Messer с анти-еврейските погроми Cristalnacht. Попрелисти си книжките отново. |