Отиди на страница:
| И съдбата на българите в Източна Тракия лятото на 1913 също се дължи на гения на Фердо и на новото младотурско виждане за турската държава - инородците вън или под ножа. Понеже турската етническа нация вече е над всичко, не бащицата халиф, който е бащица на всички народи и приемник на римския цезар. Младотурското виждане показва голяма "живучест" в нашия край и досега в лицето на възр. процес, голямата екскурзия, кланетата и етночистките през югокризата и в атакаджийството. Тъкмо когато Турция почна успешно да се демократизира! Редактирано от - Чичо Фичо на 20/2/2006 г/ 01:42:33 |
 Хора, всекакви, верващи, атеисти винаги съобразявайте делата си и с гледището на дедо Господ, дал е правила , сметка държи на всеки |
| Една безспорна прилика между Левски и Джеферсън е, че били привърженици на subsidiarity, вземането на решенията на най-ниското възможно равнище. Той искал центъра на агитацията да се премести от Букурещ в "Привременно българско правителство" в България (Ловеч). Комитетите на Левски не били само органи на бъдещото въстание, но и субекти на бъдещата българска власт. В тях трябвало да участват всички политически активни лица (по това време - национално осъзнатите българи мъже). * Джеферсън смятал, че всеки гражданин (по това време - всеки бял мъж) трябва да заема обществена длъжност. Това е условието гражданите никога да не се отегчат от политиката и я оставят на "експертите". За целта трябвало окръзите (counties), на които се делят щатите, да се поделят на wards, толкова малки, колто е нужно. Към края на живота си той пише:
В пълно противоречие с казаното от Тим за неразумното бунтарство на Левски, той имал прагматично гледище, комитетите не били за него отряди от самоубийци, а ядрото на бъдещото българско правителство. След провала на Д. Общи, когато председателя на БРЦК Каравелов наредил на Левски да дига въстание, той отказал - нямало никаква готовност за успешно въстание. Според книгата на В. Мутафчиева "Процесът 1873", колкото гарибалдиеца Общи искал да прави сензационни разкрития за "грамадната" революционна организация в България, които да гръмнат в западния печат, толкова Левски мълчал, криел за организацията и омаловажавал дейността си. Затова и скрил десетина години от възрастта си (той бил на 35) - години, в които бил в легията, из четите (знаменосец на П. Хитов, преди това с Ильо войвода), в емиграция във Влашко. * Не ми изглежда правдоподобно и казаното от Тим за необразоваността на Левски и неприязънта му към учените (Захари пишеше това за Бенковски). Левски работил в БРЦК заедно с образования в Московския ун-т Каравелов и с училия в Одеса Ботев били приятели ("приятелят ми Левски е нечут характер"...). Сред хората на БРЦК имало и други образовани. Не съм чул някой от тях да е имал лоши чувства към Левски. Макар без високо образование, Левски според мене бил по-интелигентен поне от всички български държавни глави, които съм виждал в живота си, и знаел повече езици - освен турски, говорел свободно гръцки и арменски, и няма как да не е знаел и румънски и малко сръбски. За зрелостта на политическите му идеи вече говорихме. За личната му порядъчност също се знае. |
