Бавната смърт на европейските социалдемократи …
Отиди на страница:
| Една интересна статия от паяжината: End of an Era? The Slow Death of Europe's Social Democrats Across Europe, social democratic parties are in crisis and on Sunday, the German SPD could slide to its worst result since World War II. What has happened to the once-glorious center-left parties on the Continent? And how can they recover? http://www.spiegel.de/international/europe/the-demise-of-social-democracy-in-europe-a-1168670.html |
| През последните няколко години чета/слушам/гледам летални прогнози кажи речи всяка седмица. Но ще прочета статията. Ще бъде много жалко, ако бъдещето на социалдемокрацията е единствено по пътя на радикализацията, той е задънена улица. |
| @Minderbinder 22 Сеп 2017 19:04 През последните няколко години чета/слушам/гледам летални прогнози кажи речи всяка седмица. Но ще прочета статията. Ще бъде много жалко, ако бъдещето на социалдемокрацията е единствено по пътя на радикализацията, той е задънена улица. Ами и пътят на кооперацията също се оказва задънена улица. Нали не намекваш нищо за трети път? |
Ще бъде много жалко, ако бъдещето на социалдемокрацията е единствено по пътя на радикализацията, той е задънена улица. Бъдещето на социалдемокрацията не е по пътя на радикализацията. Бъдещето на левицата, обаче, е. И като така, бъдещето на социалдемокрацията не е бъдещето на левицата. |
Когато изборът е дясно и крайно дясно, значи няма място за леко в лево  Срещу това може да има само крайно ляво. |
| Статията е дълга. Същественото е накрая. Changing Bases The social milieus that supported social democrats in Europe for decades have dissolved. From the German cities of Hamburg and Bremen to France's coal-mining regions to the industrial regions of northern England, every country has its so-called social democratic heartland. But almost everywhere, those hearts have now stopped beating. It's not just social democratic ideas that can now be found across the entire party spectrum, but also the people who once belonged to social democratic parties. Some have moved away, to the neighborhoods of the new middle classes. Those who live in poorer neighborhoods are realigning themselves. Неравенството расте. Средната класа, с присъщата и умереност, се трансформира, разслоявайки се. Малцина нагоре по стълбицата на доходите, мнозина - надолу. Неравенството създава бедност. Бедността радикализира. Левият радикализъм, уви, е само една от възможностите при последващата преориентация. Десният радикализъм е друга. Национализмът - трета. Маргинализацията - най-масовата. До степен на социално изключване. Така работи "машинката" на капитализма тези дни. И този, който се прави, че не вижда и не знае това, не е ляв. Но пък може да е ... социалдемократ. |
But it isn't easy to get rid of people like Blair and Schröder.They are the ones who most recently led their parties to victory, which means a lot in parties that have experienced nothing by electoral failure since. И защо социалдемокрацията трябва да се отърве от точно такива като тези двамата? След като и двамата са показали доста успешно управление, особено Шрьодер с необходимите за Германия реформи, оздравили съществено нейната икономика. Освен това по мое лично мнение бъдещето е на центристките партии, които малко или много отчитат интересите на по-широки слоеве на обществото, а не само на работническата класа, разбирай на по-необразованите и по-нископлатени слоеве от нея, след като и авторът признава, че част от нея (по-образованите и по-амбициозните, пропуснал е да го спомене) са станали средна класа. |
| Нещата са кратко и ясно обяснени от Великата Маги: The problem with socialism is that you eventually run out of other people's money. За да има успешни социалисти, трябва да има натрупани и натрупващи се много пари, които социалистите да харчат за социални политики. Светът обаче е друг, времената на стабилен висок икономически растеж в развитите страни отминаха, няма излишни пари за харчене. Значи социалистите или могат да провеждат социалистически политики, които ще сринат икономиките за по-малко от един мандат време, за което да бъдат изритани или на избори или с камъни в по-екстремните случаи, или да не са баш социалисти, а центристи - могат да управляват, но пък губят социалистическата си идентичност. Вероятно не е случайно, че европейските социалисти от много време търсят идентичността си не толкова в икономическата и икономическо-социалната сфера, а например в толерантността към ЛГБТ, имигранти и т.н.. |
Бъдещето на социалдемокрацията не е по пътя на радикализацията. Бъдещето на левицата, обаче, е. И като така, бъдещето на социалдемокрацията не е бъдещето на левицата. Боже! Не е истина просто! Вчера ме вбеси с еврогермащината си, но не мога да не се съглася с горния цитат |
Така работи "машинката" на капитализма тези дни. Ми така работи, ама си пропуснал нарочно или случайно да кажеш защо е така. Глобализацията, Китай, Индия, вече и Виетнам. Работникът, който преди беше средна класа, сега е изместен от много по-евтин китайски работник. Или трябва да се вдигне в горния слой на квалификация и качество, който засега е недостъпен за китайци и индийци - но там могат да се вдигнат малко, или да изпадне социално. А с протекционизъм не става, щото същият този работник иска да си купува телевизор за €400, не за €2000. То добре, че на китайците им се повишиха доходите, та като сметнеш и едно-друго пак излиза сметката да се произвежда нещо в развитите страни. Добре и че който е видял индийски ИТ специалист (от останалите в Индия за €300 заплата, не от емигриралите в развитите страни), все е пропищял, та и аз още имам работа и доходи, а не съм станал маргинализиран социалист. |
За да има успешни социалисти, трябва да има натрупани и натрупващи се много пари, които социалистите да харчат за социални политики. Светът обаче е друг, времената на стабилен висок икономически растеж в развитите страни отминаха, няма излишни пари за харчене. Значи социалистите или могат да провеждат социалистически политики, които ще сринат икономиките за по-малко от един мандат време,   Едно не мога да разбера, как от Виенската опера успяваш да скочиш директно в "Сивия кон" през седемдесетте години на миналия век? Такива бъртвежи съм слушала само по кръчмите тогава и то от много пияни "интелигенти".  |
Вероятно не е случайно, че европейските социалисти от много време търсят идентичността си не толкова в икономическата и икономическо-социалната сфера, а например в толерантността към ЛГБТ, имигранти и т.н.. Социалната им база ерозира, нищо че непрекъснато се мъчат да подгряват "класовата" борба с приказки колко бедни хора имало на Запад след като де факто много народ в по-бедните държави може да мечтае за стандарта, осигурен на безработните. Доказателството са тълпите имигранти, наводняващи Западна Европа. А този стандарт се осигурява за сметка на високите данъци, плащани от по-добре платените работещи. Гореизброените малцинства са потенциален електорат, на който се обещават нови и нови права, затова и левите партии толкова усърдно ги ухажват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
| Като си цитирала, дай поне цялото изречение, иначе наистина се получава пълна безсмислица. Значи социалистите или могат да провеждат социалистически политики, които ще сринат икономиките за по-малко от един мандат време, за което да бъдат изритани или на избори или с камъни в по-екстремните случаи, или да не са баш социалисти, а центристи - могат да управляват, но пък губят социалистическата си идентичност. Авторът на статията без да иска е дал точно такъв пример на добре управлявали леви лидери: Блеър и Шрьодер. |
| @Manrico 22 Сеп 2017 21:51 Нещата са кратко и ясно обяснени от Великата Маги: The problem with socialism is that you eventually run out of other people's money. За да има успешни социалисти, трябва да има натрупани и натрупващи се много пари, които социалистите да харчат за социални политики. Или изобщо да няма пари. |
Бъдещето на социалдемокрацията не е по пътя на радикализацията. Бъдещето на левицата, обаче, е. И като така, бъдещето на социалдемокрацията не е бъдещето на левицата. Радикализираната левица ще трябва да се бори за същия електорат, за който се бори крайната десница. |
Радикализираната левица ще трябва да се бори за същия електорат, за който се бори крайната десница. Между двете няма особена разлика с изключение на отношението към имигрантите и малцинствата. Популизмът им е почти един и същ. Или изобщо да няма пари. Пример - националсоциалистите в Германия. |
Или изобщо да няма пари. Тва коги???? Кат доди комунизЪма ли? И нема да има паре? Еееее, шо така ве, бате???? И тогаз ли па нема да има паре????  |
| Като говорим как средната класа в Западна Европа "изчезвала" и оставали само бедни и богати добре е да се позовем на статистиките: http://www.pewglobal.org/2017/04/24/middle-class-fortunes-in-western-europe/st_2017-04-24_western-europe-middle-class_0-04/ В различните западни държави от 64%(Испания) до 80%(Дания) са средна класа. Бедните и богатите са сравнително по-малък процент. Разбира се, кризата от 2009 г. повлия на този процент, но с възстановяването на икономиката нещата се подобриха. Даже и в България се забелязва нарастване на средното благосъстояние. Така, че при такъв процент на средната класа в държавите от Западна Европа много трудно може да се очаква, че някакви радикални идеи ще могат да получат обществена подкрепа. |