Важни въпроси за нищене
Отиди на страница:
| Защо по време на възраждането с радост се откривали училища дори от по няколко ученика, само и само да почне народът да се ограмотява и образова, а днес с радост се закриват училища, защото не била спазена някаква определена от някакви чиновници някъде бройка? Защо радостта от образоването е изместена от "икономическа целесъобразност"? При спора между две истини побеждава оная, която е по-близо до Истината. Защо истината на икономическата целесъобразност е по-близо до Истината от истината на образоването? Верен ли е горният въпрос? _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Не е точно така, за жалост. Издръжката на тези патриоти обикновено се поемала от местната община и църквата. Мнозина от тези будители, са работили за едната квартира, храна и дребни галагани. (Вж. Първи учителски събор в Шумен 1873 г). |
| А ДДС-то тогава колко е било и колко пари са оставали у местната община след набезите на държавата? _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Тогава да считам ли, че навремето общината е давала, ама щото е имала повече, а е имала повече, щото е била изсмуквана по-малко? И ако това е така, то пак си идвам на моя въпрос-защо сега държавата затваря училища по нецелесъобразност, при положение, че тя е крайният паразит и от нея зависи съществуването на тия училища. _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Въпросът ми беше все пак друг: Защо някога се е акцентирало върху образоваността, а сега се акцентира върху ик.целесъобразност? По цял свят ли е така? _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Сега вденахте ли що вече не се вика турско робство, а османско присъствие? Щото ако онова е било робство, това днес щеше да е зомби и вуду магия. _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Ти не викай дявола! Ако ни турнат по един спирометър за вдишване с калкулация на дихателния обем и един оборотомер на сакрално място... Щем - не щем, ще трябва да емигрираме...   |
| Преди сме били под турско робство, сега бехме под десейско зомбиране. Излиза, че турците са по-добри паразити за нас и по-умерени от десейците, значи режем главата на доганя и тургаме останалото ДПС на власт.  _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Кайли много ме кефи Има реална позиция, а не са само думи като при тази по-долу: Любо не го бях виждал поне десетина години, но се познахме веднага. Беше си все така широкоусмихнат и безцеремонен като хипопотам в кладенец. Спря на средата на улицата и направи недвусмислена сгъвка в лакътя към колите зад него. Приличаше на интелигентна копърка без табела. - Къде си бе, бандит! – избоботи към мен и без да ми чака отговора продължи, - с приятелката ми ще ходим на море за 3-4 дни, тръгвай с нас тази вечер, ще поотморим като в доброто старо време. Изобщо не се и замислих. Наближаваше още един горещ прашен уикенд в София. Пот се лееше дори и в басейните. Жените плуваха в грим, а мъжете им мечтаеха за океани от бира. Стегнах сака и в полунощ потеглихме. Приятелката му Ваня се оказа миловидна и интелигентна жена, която с всички сили се опитваше да ми покаже, че трябва да се чувствам уютно в тяхната компания. Още от началото се държеше с мен като с шофьор, който заспива на път, а тя трябва да го държи буден, независимо, че караше Любо, а аз блажено се бях изтегнал на задната седалка на техния Крайслер. Тя започна дружеската си беседа точно за него. След половин час аз знаех за качествата на колата повече от професионален автомонтьор. Аз научих за мениджмънта на компанията дори повече от Ли Якока. И тя успя да вдълбае тези знания на човек, който принадлежи към единия процент мъже, които изобщо не се интересуват от коли. След серийното автомобилостроене премина към Формула-1 и веднага си пролича, че това е нейното призвание. Дори леко започна да се задъхва. Не я попитах каква е разликата между кокпит и питбул, макар че бих искал да знам. Нещо ми подсказваше да не го правя. Тя бъкаше от подробности за всички неща, които ми бяха абсолютно безразлични, и считаше за свой дълг да ги сподели с мен. Любо гордо се усмихваше на невероятния и обем от знания и мълчеше. Аз учтиво кимах, дори направих грешката да се опитам да поддържам монолога, който бях приел за светски разговор. Заредихме бензин някъде извън София, което провокира анализ и сравнителна характеристика между различните бензиностанции и петролни компании. Тя знаеше плановете и стратегиите на Нефтохим по-добре от Лукойл. Отгоре на всичкото покрай всяка бензиностанция имаше закусвални от типа на Гудита, Хепита и Лъкита, които аз дори не успях да запомня, камо ли да им науча менютата наизуст, както ги знаеше тя. Тя дори ги знаеше, калкулирани по калории. Вече си мечтаех да разкарат вдън земя всички тези светещи заведения и около пътя за морето пак да се вият бостани, но не бях сигурен за познанията и относно дините и броя на семките в тях. След 2-3 часа се досетих да се скрия зад седалката, но тя се извърташе и ме търсеше с поглед. След като ме фокусираше, тя очарователно се усмихваше и поразяващата и уста веднага започваше да ме осведомява за надморската височина в момента и с какво се различава Нова от Стара Загора. Добре, че като наближихме едната от тях се досетих да се направя на заспал и дремех тревожно докато зааленее зората. Изгрев над морето не бих изпуснал за нищо на света и спряхме да му се полюбуваме, но и досега в главата ми са разни цифрички, свързани с деления на слънчевия спектър. Бях си извадил дори тефтерчето да ги запиша, но и това не помогна. Тя любезно ми ги продиктува след което премина на летните тенденции в дамската мода и изключителната колекция на някакъв вожд от Нова Каледония, представена от френски манекенки. Не успях да им запомня имената на всичките. Тръгнахме по Южното Черноморие. Ставах в 5 и половина сутринта и отивах на някой скрит плаж, но те бяха с кола и ме намираха. Не можеха да ме оставят сам – бяха възпитани хора. Тя приказваше дори когато плуваше и думите я държаха над водата като въздушна възглавница. А вечер ми изясняваше особеностите на всяко ястие и намеренията на всяка по-почерняла от мен девойка, която имах неблагоразумието да погледна. Знаеше тънкостите на абсолютно всяка жена - от Михайлова до Минчев. Последният ден се сетих да си купя тапи за уши и слушах Саймън и Гарфънкъл до прималяване. Време беше да се връщаме обратно. Скалъпих набързо една морска любовна история и им казах, че оставам. Гледаха ме с искрена тъга, а тя както винаги – и с отворена уста. Помахах им. След което си изключих телефона и бавно се затътрих към автогарата. |
Хе хе, тоз разказ с тая всезнайка досущ моите перипетии с ино магаре и Санчо Панса му.  _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Не спа във форума, оказа се, че говоря 2, 5 пъти по-бързо от средностатистическото, а пък изобщо не чета, така че насмогвам навсякъде. За 20 минути мога да ти натропам 40 постинга, а на бас. _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Ма мога поне да опитам. За 30 минути обаче със сигурност ще насмогна. Найш ли каква закалка съм получила, като случайно уцеля вечер новия весник и държа да си заплюя първия постинг. _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |