Отиди на страница:
Писна ми, Зе Мария това, което пишеш е валидно за всякаква казарма и няма нищо общо с тоталитаризъм или там каквото си въобразяваш. Един от прийомите за внушение на лъжи е като се закачи лъжата към някаква истина, за да мине покрай нея. Използва се доста успешно и при промиването на мозъци. Резултатът се вижда добре. |
| И за соц времето важи, че казармата е като държавата. Така че и соц казармата си имаше особености - повечето офицери (а политическите - всичките) - пълни тъпанари, издигнали се, щото са от комунистически род или щото са много верни на Партията. Нищо полезно не вършат, ред не въвеждат, но крадат много и си избиват комплексите, като тероризират по-нискостоящите и особено войниците. А сега им е жал за отминалите хубави години и мрънкат по градинки, кафенета и форуми. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Писна ми, Играл ли си на компютърни игри тип 3д шутери? Не те питам дали си гледал съветски филми и такива, направени последните години от руското и американското кино, посветени на войната-те също са красноречив пример. Препоръчвам ти Call of Duty - United Offensive. Та там има няколко нива, в които ти си руски солдат. Ти си пушечно месо, е схванал дори американския програмист, което е предназначено за пълнеж, за масовка. Изисква се дваж по големи качества да оцелееш, отколкото ако си солджър. Защото руската армия е армия от пушечно месо, командвана от комисари, където масовката е важна-докато за другите армии личността е важна. Те се прикриват един друг, пазят се максимално и са много по ефективни, докато ние разчитаме да вървим с голи ръце и винтовки вперед и се някой да стигне до вражеската линия... Българската армия-тоже самая. Къде видя лъжата, байно? |
| Писна ми, Manrico, а армиите по света, вкл. и сегашната българска армия бъкат от умници, поне така излиза според написаното от теб. Не е лошо да поразпиташ по-възрастните от теб да те светнат кое как е било преди години, а за сегашните какво ще кажеш? казармата на практика навсякъде е тъпа казарма, разликите идват от естественото развитие на живота през годините и от разликата между икономическото ниво на държавите. Останалото са изсмукани от пръстите лъжи. |
| Това е положението драги червени дебелосерковци.. майката му е платена армия, с мераклии за военна служба като вас. Ако нема паре държавата като наша БГ, Нема и армия. Ма да говориш за доктрини, спойки, дълг и подобни смехории и вехтории от склада на каксетите- не нам. Грам аванта да не се пуска вече за червените философстващи кретени. |
| Писна ми, Зе Мария, гледал ли си американски филми? Ако се съди само по тях, то жителите на САЩ са възможно най-тъпите, най-комплексираните, най-ограничените, най-неграмотните и изобщо в всяко едно отношение са с много степени по-ниско от останалия свят, с изключение на военната има сила. Това не означава, че е вярно, защото са само филми, макар и американски. При тях винаги има и пропагандна цел, както и при компютърните игри. Тъпо е от компютърна игра да взимаш инфо как е в живота. Има по-прости начини - взимаш Втората световна война, взимаш Първата световна война и сравняваш. Ако от държавата А се бие един полк с винтовки срещу държавата Б с автомати - то станало еди какво си и пушечното месо било някакво си. Но ако на съседния фронт било обратното - А имали автоматите, а Б винтовките, тогава какво става? |
| Писна ми, КЕЧ това, КЕЧ онова. А знаете ли за аналога на КЕЧ-а примерно около 1930-1940 години и кой и защо служеше там? Поне през 1970-1989 години, който служеше в КЕЧ-а почти винаги си го заслужаваше. Същото и за дисципа. |
| Да, казармата е тъпотия навсякъде, по принцип-това е вярно.Но при професионалните армии нещата седят съвсем иначе-те са доброволен и съзнателе избор, който рейнджърът е направил, докато при нас бяха задължителен. Мотивацията е коренно различна, съответно и отношението вътре, а оттам и резултатите. Никой не е питал руския солдат дали иска да иде да се бие в Афганистан, или пък в Чехия. И тук, внимавай много, ще ти дам един пример. Гледал ли си великолепния филм руски филм "9рота". Та там, избраните от кол и въже , предимно неблагонадеждни"руски момчета, ги пратиха в Туркменистан на предварително обучение. Всички до един искаха да избягат и се скатаят от Афганистан. Накрая на обучението ги строиха и генералът ги пита: "Има ли някой, който не иска да бъде пратен в Афганистан. Обещавам, че за него няма да има никакви последстви, просто ще го пратим в друга част на СССР да си дослужи." И двете момчета от ротата, за коато идеше реч, решили да се махнат(те имаха сериозни причини-семейни и др), се спогледаха. Краката на едното почти се отлепиха милиметър напред. Идвете не посмяха да излязат пред строя. Идвете загинаха сетне, естествено. Помисли си около този момент. Филмът е по истински събития, режисьорът ги е преживял--- |
| Кво научих в просташката комунистическа казарма IV Единственото готино нещо беше че дизела червен за мен дойде през Август. Просто царския син беше моя набор и приет за студент както и моя милост. На следвашата година немаше царски чеда и дизелите червени пристигнаха къде Ноември-Декември за компенсация Културно разбрах за малката и големата правда... Бе научихме туй онуй за живота и станааме мъже  |
| И аз това намекнах, ПИСНА МИ и ГАспаранито подскочи като ужиленн-абе нещо не му е чист косъма за КЕЧ-а. Иначе-да, добре са му промили мозъчето-глей само какаъв Ентелегентнен език вади |
А и още нещо Гаспарини- за доброто въоръжение-говоря по принцип за всеки тип такова. Извън КЕЧ имаше и ракети СС, например. И други високотехнобогични работи. Твойта представа за въоръжение май е от времето на тримата мускетари, ма ко да правиш....  |
| Писна ми, Зе Мария, какъв доброволен и съзнателен избор има в днешна България?! Кой сега става професионален военен - ами както и преди този, който не става за нищо друго, но сега с важното допълнение, който не може да си намери друга работа. Парите са страшно нещо, когато ги нямаш. Тогава си готов и да отидеш да се биеш и убиваш някъде си, където има голяма вероятност да те убият. Да си военен преди 1989-та година имаше няколко важни предимства: добра заплата, по-спокойна работа, по-ранно пенсиониране и често и по-добра възможност за жилище. Сега част от тези неща пак ги има, както и предишните недостатъци. |
| Аре да не си разказваме басни за супервисокото ни въоръжение. Служил съм в Трета армия, в бойно поделение, по времената и на новите(два модела назад от най-съвременните руски) танкове, и на подарените от братята САУта и 152мм гаубици, произведени през 1938-още ги има сигурно, и по времената на вече нарязаните ракети СС. Основното предназначения на нашата армия, според обучнието ни по ВТП, беше да задържим за 20 минути врага, докато додат братушките. Ей за тия 20 минути на нас ни таковаха мамата по всички параграфи. По време на многобройните тревоги през ужасните зимни вечери трябваше да се изнесем за нула време еди-къде си. От амнайсет джогана , въпреки катадневните експлоатации, запалваха около една трета. Ако си ходил в казармата, ще разбереш за кво иде реч. Място за крадене и скатаване на фатмаците и избиване на комплекси от ленчетата, които ги беше яд на избора им(най-хубавите години във военно училище) и сетне на късмета си, да ги забутат в бойни части, където освен да се напиват, друго не им оставаше. Кой ти мисли за друго? И тук виждам основна комунистически заблуди! Ние може да сме го яли на масово ниво, като хора; може да отстъпваме по вещи на бита, по качество на живот, , ама то е, щото във воено отношение сме ногу напред. Да пазим социалистическия мир, щото като доде врага.. Да, строят ни отстъпва в бита, но в Космоса и военната индустрия сме напред, и така поддържаме равновесието на световния мир. Глупости на търкалета. Нали същия мужик, който произвежда прахосмукачката Ракета и ЗАЗ-а, прави и ракетите и танковете. Същият, прогнил от пиене и социалистически морал строй.. То се видя кое как е. Писна ми, Абсолютно си прав в последния постинг. Страшно нещо е нямането и безработицата. Но от там нататък, ако избереш да влезеш в професионална армия е едно, а ако избереш да си волнонаемен в наборна, е съвсем друго. Надявам се, за нас, като данъкоплатци, първото да е значително по рационалния избор. Редактирано от - Зе Мария на 01/07/2006 г/ 13:38:02 |
| Аа, моля , моля, елегантното общуване с червени дървени посерковци кат теб научихме в родната камунистическа казарма. Нали там се научаваме на ногууу неща.... |
| За съжаление сте пичове! Ама какви пичове сте вие?!... България в този й вид не заслужава да си облечеш униформата, камо ли да се биеш под знамето й... . За кого би умрял на фронта? - един Мъж може да си зададе този въпрос! Един Мъж знае отговора! А как ще победиш, ако се наложи да влезеш в битка, щом не си хващал пушка?!... . Защо ли си губя времето с тази тема?... Добре са направили като са премахнали наборната служба. България няма нужда от редовна войска. Няма срещу кого и за какво да с бие една наборна българска армия. С 25000 наемници и 200 милиона лева на година може да се оформи стегнато военно образувание, което да ни отсрамва кога се наложи парад или да се зашлеви шамар на някой бабайт. Забравете за защита на Родината! Таково чудо днешна България не е! . А спомените за казармата? Някои мъже имаме спомени! Мърдите и мухлювците имат кошмари! Последните заплюй и отмини! |
| Писна ми, Зе Мария, не споря, че по-рано ги е имало нещата, за които пишеш, това, с което не съм съгласен, е че тях ги е имало само тогава и само в бившите соцстрани. По същото време примерно в армиите на Турция и Гърция са ставали още по-голями изгъзици, а нивото на офицерите им едва ли се е различавало от нашето. Смешно ли е или тъжно, че някои казармата, вкл. и КЕЧ-а, не ги е научил на нищо? |
| Моя боен полк се изнизваше по тревога за 2-3 часа вместо норматива от 30 минути. А след това още три -четири дни ходеха "тайно" от наблюдаващите през нощта да прибират забравени неща, включително автомати, каски и противогази...пълен забадак |
| Г-н Фотоне, Ако си бил някакъв смотан дрисльо преди казармата, сигурно там си възмъжал и имаш добри спомени от нея. Но аз бях национален състезател по бокс, когато Палми от антологията днес, беше треньор на Славия. Имаше един дебелак, над 120 кила, който идваше да тренира за отслабване при нас. Всяка тренировка ме изпращаше, купуваше ми кафета и всякак се осукваше около мен, едно да му правя индивидуална програма за отслабване и най вече да "му прилея авторитет", щото всички му се смееха. Не отслабна хич, защото квото свалеше, после възстановяваше у тях. Преди да вляза в казармата го виждам невероятно отслабнал и го питам "Аве кво става с теб?". Вика ми, като влезеш в казрамата, ще разбереш-голямо трибуквие е " Е, влязах точно при него, той ми стана стар. Спука ми четирибуквието от гонка и извращения- и то гадни, възможно най- гадни.. От един град сме, и така се радвах, че попаднах при него, в неговия взвод, даже той ми вика-ела при мен, ще те скатавам. Е, страхотно ме скатаваше.... Накрая на първата година, като стари кучета, влязохме за нещо в една маза, където имаше разни вехтории и той, въпреки, че вече сме стари кучета и уж вече няма гонка, , ми вкара изневиделица ъперкът в диафрагмата, щото нещо му се обадих. Праснах му едно кроше зад ухото, та сетне го пръсках половин час с вода, щото се уплаших, че прецаках Уво-то. Повече не се обади. Мръсник беше и мръсник си остана. Долна твар. Как щях да го разбера, ако не бях прекарал една година с него? Възмъжал си, викаш-и той възмъжа там.Имал си хубави спомени-имаме и ний. Простотии... Казармата отприщва най-низките страсти и нистинкти. Там наистина може да прецениш кой колко му чини капата. Но то и в панделата сигур е същото... Редактирано от - Зе Мария на 01/07/2006 г/ 13:18:13 |
| Г-н Фотоне, Не искам да те засегна-говоря по принцип. Писах "Ако си бил... За да ме разбереш-копи пейст на нещо старо по темата Джимарата и левият чип Джимарата ми е съученик.* Отличен ученик в елитно училище, мъжкарче, голям симпатяга. Висок, доста слаб, подвижен и гъвкав , и както беше на мода тогава -отличен боксьор. Никога не играх с него официално, защото винаги беше една категория под мен, но като че ли май мъничко ме беше страх, във всеки случай имах респект от него. Улавяше напред всяко движение на противника и моментално контраатакуваше рязко. Мнозина му бяха яли попарата, но и той, както мен, накрая го удари на живот и се разминахме със спортната рота, освен това имахме по нещо гнило в биографията на предците и така заедно попаднахме на нашата гара с остригани глави, за да чакаме влака за един южен град, с много войска в него. Бяхме рамо до рамо през цялото време. Първата година беше ужасяващо тежко. Джимарата много трудно понасяше гаврите и извращенията на старите, които на туй отгоре ни бяха градски, но стискаше зъби и очите му чак святкаха. Това ги караше да стават още по изобретателни спрямо него.. Веднъж го действаха индивидуално и ледът над Тунджа се спука, та се наложи да го вадя, целият премръзнал. Бяхме минавали като бойци това място многократно за да крадем дъски от дъскорезницата(печката трябваше да е маккенас голд, а кюмюра беше боклук) оттатък, но тогава ледът поддаде. Май той написа някакво писмо до майка си, в което описваше изродиите. Не знам изобщо дали имаше такова писмо, не знам и дали връзките на майка му изиграха роля защото никога не сме говорили за това, но нещата се промениха драстично. Разбира се, това стана точно когато станахме стари кучета, което ме кара да вярвам в тази теза-бюрократичният апарат се движи бавно. Доведоха още офицери, работата се затегна. Командваше ни един черен капитан, викахме му Херо, останал на служба от школник, невероятен кариерист, грандоман и нервак, но инак мъжкар и който дотогава развиваше теорията за гонката над боеца като фактор за боеспособността на армията. Джимарата никога не гонеше новобранците, защото беше над тези неща, но си правеше шеги с тях. Казармени, безобидни, като от рода на „Иди в еди кой си взвод и ми донеси от редника еди-кой си кутията с луфтомера” Въпросният редник-старо куче грабваше боеца както си знае, в зависимост от настроението; веднъж боецът се разминаваше само с присмех, но друг път му намираха някаква работа за наказание. Един от новите офицери обаче пуснал анонимна анкета сред бойците и най интелигетният от тях се оплакал, описвайки случая. Но ние тогава не знаехме за това-научихме го впоследствие. Един следобяд стари и млади бяхме насядали по пейките и пушехме, когато Херо се зададе по стълбите. Джимарата беше дежурен по батарея и се мотаеше по коридора. Херо го изгледа кръвнишки и се заяде за колана му , който старите държахме под копчетата като съществен идентификационен белег за служба. -Ефрейтор Петров! Бегом на плаца.- Джимарата се подчини с неохота. - Ефрейтор Петров, легни! -Джимарата не помръдна. - Ефрейтор Перов, повтори Херо. -Легни!- Джимарата пак не помръдна. Една жила се изви над челото му, той се препоти, но очите му святкаха. - Ефрейтор Петров-побесня Херо и започна да си откопчава кобура. Черните му очи гледаха страшно и хвърляха всички възможни мълнии. – За неизпълнение на заповед ще ви дам на съд! Легни и пълзешком напред! Стана ни страшно-никога не бяхме виждали Херо толкова бесен. Бяхме почти цялото поделение, заедно с бойците и това беше невиждано унижение. Ся, след толкова десетилетия, си мисля, че Херо преиграваше, но тогаз не мислехме така... Джимарата съвсем бавно се наведе и треперейки, легна и пропълзя един-два метра. Стани!-нареди Херо. -Наказвам ви с пет денонощия арест!- обърна се отривисто кръгом и се отдалечи. Неговите арести бяха бошлаф иникого не плашеше с тях. Даваше ги за щяло и нещяло, но рядко ги лежахме, поради чисто обективни причини. Често си говорихме с него за този случай. Той отлично знаеше, че Херо нито ще го гръмне, нито имаше право да го действа индивидуално, нито можеше за това да го даде на съд. Но казваше, че го е страх от системата, която Херо можеше да стовари отгоре му за едната чест. Беше прав, постъпи разумно. Жертва чест за сигурност. Преклони глава и поддаде. Джимарата не можа да прокопса през годините-то кой ли знае кво е да прокопсаш..Въпреки, че завърши няколко престижни образования, въпреки многото си качества и интелектуалното си превъзходство. Трудно се вписваше в соц и несоц колективи и винаги влизаше в противоречие с интересите на тарторите, все се бореше за правдата със силата на рационалния си инак интелект. Стана ляв активист и то когато левите излязоха от мода, въпреки произхода си. Но левите никога не го издигаха, макар да беше доста популярен сред тях и да ставаше сто пъти повече от безличните им лидери. Джимарата винаги беше техния човек за последните места на листите, човекът- опозиция, когото търпяха заради харизмата, популярността и интелекта му. Разведе се с жена си, сега е безработен и живее с майка си и баща си- инак чудесни, но много възрастни и болни хора. Казвал ми е, че винаги, когато е имал шанс, а той имаше няколко, е избирал врабчето в ръката пред орела в небесата. Мисля си, че Херо е доста виновен за това. Райх казва, че репресиите винаги се отразяват подсъзнателно на съзнателното ни поведение. Дамгосват ни за цял живот. Правят ни комплекси, от които никога не се оттърваме и се омагьосваме сами, оправдавайки се така пред себе си. Направо почваме да им служим, да търсим и да намираме смисъл в тях, да се самозалъгваме сами себе си, за да спасим остатъците от достойнството си. Че и другите, което всъщност е поантата на тоя моабет. Нали знаете: поантата-накрая. *Всяка прилика е случайна. Имената са измислени. Редактирано от - Зе Мария на 01/07/2006 г/ 13:29:20 |