Отиди на страница:
| Мен стари войници не са ме гонили поради простата причина че ни гонеха военните свини наравно и нямаха време за подобни забавления. Е имало е приказки и дребни ебавки, но старите бяха от Старозагорския санджак- културни, незлобни, и добри деца. Но па за сметка на това какви долни типове командири, фатмаци и т.н. военна паплач видях, за които целокупния БГ народ и м плащаше заплатите та още ми се повръща. Та сичките тез болклуци след трагедията с удавените и още два други нелепи случая ни обвиниха че сме били недисциплинирани, мърша и гръцки войници за да прикрият вината и некадърноста си. Виках ура когато ни разсформирофаха полка. КЕЧ ли, виде ми се като курорт...  |
| Зе Мария, за спортна рота ли става въпрос? Мен стари войници не са ме гонили...", а в казарма бил ли си? Редактирано от - Писна ми на 01/07/2006 г/ 13:56:10 |
| Зе Мария, не съм възмъжал в казармата. Не съм бил боксьор. Не съм бил състезател по никакъв спорт. В казармата бях и 2-те години в НШЗО - Плевен. Един от онези прословути "фазани". Взводът, на който бях пом-командир 2-та година стана първенец на школата и командира за награда влезе без изпит в академията. Имаше момчета, които когато пристигнаха не можеха да се държат на висилката. В края на обучението бяха с "отличен" по физическа подготовка. Не им е било лесно, но пък са разбрали какво е да си начело. Да си сред първите никак не е лесна работа! Всеки спортувал и съзтезавал се знае какво е да си "в тройката"! Ще кажеш натегач някакъв! Не, не мисля! Винаги съм казвал, че престоя в казармата трябва да се възприема като една сериозна детска игра! Само така можеш да преживееш всички тъпотии, които наистина не са малко, кога се струпат "извадки" от всички слоеве на обществото в една прошнурована и номерирана по устави /правила създадени от някого/ обстановка. . Но да ме оставим мене. Аз не съм типичен пример. В запас, без да съм бил военен, имам почти година време отгоре - дори академия и т.н., длъжности, звания и т.п. неща, които днес нищо не значат. . Но е добре, че сина ми няма да ходи в казарма! В днешната българска казарма не си струва. Ще се наложи да стреля и на "тактика" да го уча аз сам. По-добре ще му бъде, вярвам. |
| И на мене ми е чуждо трагическото светоусещане на Зе Мария. В моите две казарми го имаше това, за което пише Митко Денков. Имаше една морална яснота по причина на казания вече общ идеал и ценности, общ враг, общ структуриран живот - например в казармата нямаше моралната мътилка, която цареше тука едно време. Пет години едно същество, мъчено от една черна женска завист, да ходи по петите ти да те каля, обижда, и другите да гледат (и някои да се кефят) - в казармата още в началото щяха да го сплескат. Едно одеяло отгоре в спалното. Имаше общо презрение към връзкарите от София (не всички софиянци бяха такива, имаше големи пичове), към връзкарите, които ненадейно си отиваха в отпуска вечерта на 31 декември. * Също противно на Зе Мария, в казармата комсомола не беше нещо омразно като в университета. Носехме си значките доброволно, като малки амулетчета от цивилизацията, на комсомолско събрание си казвахме "другаря Терзиев" вместо "ст. лейт. Терзиев". В комсомола нямаше арести и лъскане, само мрънкане, и беше важно и ти да си съгласен. В университета комсомола беше символ на най-противото, с малки изключения. * Неприятно е неслужили да дават примерчета с комерсиални филми. Според мене романът "Параграф 22" (писан в 50-те години) е най-автентичния художествен документ за казармата за нашето поколение. "Швейк" ми опротивя поради ексцесивното цитиране на форума (като Майстора и Маргарита едно време). * Историята на Гаспарини с циганското крадливо племе е много истинска  И аз съм бил в положение да нямам едни гащи, и съм крал от въжето. Нищо в казармата не се губи. |
| Ами, естествено, че щом българска войска ще трябва да "воюва" по бойните полета на Ирак, Афганистан, Босна и Хепциговина и... където САЩ каже- тази войска трябва да е ПЛАТЕНА/НАЕМНА/! За да НЕ пита защо е там! А КОЙ да плаща на такава армия, за да е ття ам- това е въпрос с повишена демократична трудност! Би трябвало, на ПЛАТЕНАТА армия да й плаща този, на когото тя му върши "военната УСЛУГА"- Ирак, Афганистан, САЩ, НАТО и прочие !!! Или, ако ще плаща Народът/чрез данъците/, ПРЕДИ това Народът да бъде питан- с Референдум!- съгласен ли е българската армия да ходи там, където искат САЩ или НАТО, или филанкишията! Аз НЕ съм съгласен български войници за МОЯ СМЕТКА да се бият и да умират / и да им плащаме "кръвно Обезщетение!/за Здравето и Щастието на братските афганистански, иракски, бушменски и прочие Народи- за тази работа си има ООН/което да организира, командва и плаща на такива ИНТЕРБРИГАДИСТКО-демократични ПЛАТЕНИ армии! КАЗАХ!  |
| Писна ми, Писах, че не иде реч за спортна рота-имах печат в досието за неблагонадежност по произход, а не заради това, че накрая, последната година го ударихме на живот, както си мислех, докато него видях, когато ни откомандироваха-виж началото на Джимарата и левия чип. Иде реч за редовна казарма, 2 год и няколко дена, в бойно поделение на трета. Половината време прекарах в двата анй-големи гарнизона на Трета, а другата-в триъгълника на смъртта. Г-н Фотоне, Писах, че за фазаните беше друго-вж първия постинг по темата-ние бяхме врагове, за нас -трибуквието. Хич не си прав за сина си. На кой му трябва това, Тези мигове са му нужни, както пееше Дони. Нима искаш и той да изпита това, което сме изпитали ние, за да стане по наш калъп? На кой му трябва това, тези мигове са ми нужни, кой ограбва всички мои дни без срам? Кой обърка света, тези приказки са ми чужди, за пагон и страх искам своя светлина Как еднакви сме пред вас, нямаме коси, а честта остана зад стени от страх. Слънцето блести над нас, над всички нас блести. Някой иска да ни скрие от лъчи. |
| Чичо Фичо, Когато обсъждахме казармата и Алберт, писах, че тя беше доста различна, също като живота.. Често две поделения в един и същ гарнизон, по едно и също време имаха коренно различен вътрешен живот. Така, че не беше толкоз важна службата, тоест специалността, (радист, шофьор и прочие) колкото самото поделение, близост до големите началства, качество на офицерите и фатмаците, вътрешни традиции и прочие. Моето беше първата година "Бог високо-цар далеко", втората устав до побъркване. Освен това ти си бил в нарядно и секретно поделение, където нещата бяха съвсем други-имам наблюдения Но аз имах печат "Годен за втора категория-без ракетни, секретни, ШЗО, гвардия" и нямаше как да попадна в такова. По време на пътуването си, когато ни превозваха от моя град до гарнизона, фатмакът, който ни съпровождаше, си избра четирима за точно като твоята служба, но сетне, като отиде до гарнизона, си коригира избора с един човек. Този човек бях аз, а момчето, което избра за служба като твоята, ми беше приятел-та оттам зная кво е. Така, че всеки съди от собствената си камбанария. |
| Писна ми Посерко, не са ме гонили стари войници защото бях пич.... Първо набих писара на батарейния, а след това любимеца на фатмака... като ме подгониха фатмака, ЗКПЧ-то, та накрая и спеца на полка, кво да ме гонят.....старите, само се подхилваха и ме питаха кой е следващия неприятен дрисък(като тебе) за пребиване....  |
| Бе кво му се обяснявате на тоз посерко от фазанарията. Почне ли да ти говори за отличници по бойната и полититическа подготовка значи е скопен в главата.... |
Ако трябва да се сбират форумни герои за екранизация на "Параграф 22" (КЕЧ 11) предлагам Фичо за ролята на Арфи Ардварк - щурман, Гаспарини ще да е Вожда Бял Полуовес, изглежда, а за Майлоу Майнъдрбайндър някой трябва да се самопредложи  |
Колкото и да се рационализира и интелигентно да се обяснява - истината е една към днешна дата - и тя е, че казармата е абсолютна безСмислица и губи време! Сори, за всички които са били вътре - все си е било гадно! Направо не можах да повярвам, че някой ще напише такава статия, но факт - тук има направо бездънна пропаст мужду поколенията. Вместо да я оплакват някои - по добре да празнуват с децата си и най-сетне да забравят тъпия лаф "аз като бях в казармата..."!  |
| Солидарност значи учела казармата. Предполагам, че от оная солидарност, която се демострира пред всички и демостриралия я получава потупване по рамото, званието пич и възхитените погледи на останалите, а когато не сме в светлината на прожектора може и по иначе. (Гаспарини нямам предвид твоя постинг като споменавам пич.) Веднъж видях на Плиска как циганка тичаше с портмоне в ръка, а след нея тичаше жена която крещеше, дръжте я, открадна ми портмонето. Беше пълно с народ и никой не се мръдна да помогне, а имаше и индивиди на които половата им принадлежност говореше, че вероятно са били в казарма. Такива неща като съпричастност, солидарност, помощ към по-слабия се учат далеч преди казармата. Не ми се ще да мисля какво се случва в казармата с хора които не издържат на тъпотия. |
| Krydderi, Аз затова успях да се скатая от прословутата българска казарма, защото нито тогава, нито сега се подчинявам на идиоти. Пределно ясно ми беше, че един ден ще ми писне, ще дигна "Калашника" и ще почна наред. След това - разстрел и червей, както пише вашият поет. . А който не е оформен като личност преди казармата, на него просто му липсват първите седем години. Познавам много хора, които са на 20 години, а през живота си не са изхвърлили дори кофа с боклук и не знаят как да попълнят една бланка. |
| Хе-хе, тоя Банков беше некакъв softie и не можеше да стъпи на малкия пръст на старшината Толупски. Иначе, ако не беше изискването да поддържаме 100.000 щика да пазим Варшавския договор, същинската цел на казармата - военна подготовка се постига за къде 9 месеца. Треба само да се махне нескончаемата трамбовка и екзотични предмети като имаше едно време Кагезе по Пепере - водеше го един подполковник - професионален патриот. Основно раздуваше за дебнещи мира определени кръгове, величието на СССР и бдителността на Партията. При димУкрацията чух че настъпил упадък след разтуряне на строителни войски и кеча и в редовни поделения вече половината били циганори. То верно полза от такава армия - йок. |
| цуцурко ако наистина те интересува що гена ни е путьовски преброй мнозинството изказвания във форума и ще забележиш очевидното и сам, а то е е че п@#$ите май са твърде множко |
| Съвсем не! По едно време от Партията бяха натиснали баща ми (Бог да го прости) да ми повлияел "в положителна насока". А баща ми казал на партийното бюро: "Синът ми никога и на никого не се подчинявал, камо ли на мен". Само веднъж ми посегна да ме удари с една тръба, когато бях 13-годишен, но му отпорих такъв десен прав, че се заби в стената. Разплака се и избяга от къщи за две седмици. След това се върна много хрисим. |