Отиди на страница:
| Казармата е несъмнено най-гнусното място, което съм виждал през живота си. Сблъскваш се с най-долните взаимоотношения които съществуват в природата и същевременно си поставен в невъзможност да се протовопоставиш и си принуден да или тичаш с глутницата, или да полудееш, или да те изядат. Тия басни дето ги разправят за ползата от армията идват или от хора които никога не са влизали там, или от тези дето са си останали там завинаги (жалко за тях, но това си беше основната цел на занятието; в основни линии - постигната). Известно е че комунягите се страхуваха повече от вътрешни врагове отколкото от външни. С това си обяснявам големия и траен успех с "набиването на канчетата" на войниците, осезателно видим и до днес и не чак толкова големия успех във военните дела. Ето мен на какво ме научиха там: * Че труда е наказание. Може да се разхищава неограничено и е по-малко ценен от което и да е друго нещо. Ако те мързи да измислиш какво да свършиш, развали предишната работа и я свърши пак. * Да мразя групово. Стари срещу млади, войници срещу фазани, срочно служещи срещу щатни, Първа батарея срещи втора, Софиянци срещу Перничани, и т.н. и т.н до безкрай. Като се отървеш от работа, мрази за да си запълваш времето * Една цигара почивка. Които не пушат - да разчистят района от боклуците да не се излагаме * Нормално е да искаш от другите едно, но да правиш точно обратното. Нормално е правилата да не важат за някои. Първа цел на всички е да станат като тях. * За всичко са виновни другите. * Викай силно за да си убедителен * Най-нормално е да се изразяваш с най долни псувни, да им е.а п...а м.....а * Не се обажда, трай си. Не са за учудване резултатите който берем днес. Родната казарма има решителен принос. * Чудя се да се сетя и за нещо хубаво, но не мога. Трябваха ми години за да се отърва от кошмара. Забравил съм. |
И аз няма да кажа, отче  Да не ставаме като някои фазани, дето си ъплоуднаха цялата автобиография и развалиха прелестта на Нета. Редактирано от - цуцурко на 01/07/2006 г/ 18:50:22 |
| Хайде да дам едно мнение и за казармата, та да бягам вече. Аз мойта казарма я забравих в момента, в който излязох за последно през портала. Животът преди и след това беше пълен с неизмеримо по-интересни неща. А някои монаси още носят девойката от потока. |
| Calina Arhiman, ти си божи човек. Да удариш баща си не е повод за гордост. От CV-тата които прочетох разбрах , че ТЕ не са служили където трябва. |
| Ми другари и другарки, да запеем дружно една заупокойная на част от репресивната камунистическа машинария, така наречената българска народна армия. Место където се оформяше младия камунистически индивид. Место на кражби, издевателства, смачкване и омърсяване на всекакви морални и етични норми. Зад високопарните и смехотворни слова на партията и нейната грижа за създаване на хармонично и всестрано развити личности лежеже един цирей изпълнен с лъжи, корупция, доносничество и кражби, който се пръсна след отсраняването на правешкия апаш и показа нагледно какви рожби е откърмила и създала в родната казарма майчицата партия- крадци и бандити довели до съсипване на цела една държава.... Дизела Червен седи ръждясал на гара Мастанлии, щото Черепа не дава пари за гориво, другари и другарки....   |
| arhiman, Вашите мнения са ми създали представата, че сте далеч от чувството за коректност и почтеност... Явно такъв сте от още от пубертета... А баща ми казал на партийното бюро: "Синът ми никога и на никого не се подчинявал, камо ли на мен". Само веднъж ми посегна да ме удари с една тръба, когато бях 13-годишен, но му отпорих такъв десен прав, че се заби в стената. Разплака се и избяга от къщи за две седмици. След това се върна много хрисим. Боже, колко мъка... Наистина, не Ви ли е срам?... Редактирано от - редник на 01/07/2006 г/ 22:04:58 |
| Редник Павлов, Този форум е като някакъв театър на сенките, буфо опера. Всички се крият зад никове и лъжливи адреси, а само аз нищя откровено спомени от биографията си. Вероятно съм сбъркал публиката, защото не очаквах толкова цинизъм. . Има доста неща, от които се срамувам като всеки човек, неопериран от апендисита, наречен съвест. Но не и от това, за което разказах отчасти. Защото не споменах, че баща ми, побеснял от гняв, искаше да убие една нощ майка ми и аз застанах между тях, за да я спася. Тогава се опита да убие мене, но си намери майстора. Това беше самозащита. Толкова по въпроса! |
| Леле!!! На "мъжагите" български им отнемат удоволствието! Единственното и неповторимото! На чашка ракийка да споделиш армейските си спомени! Достоверни и напоителни: - Как си прецакал фатмака("майката на ротата"  , как си се "скатавал" от наряд или караул, как си вкарал у казармата яка пиячка, как си свалял местните ученички, как си лъскал...тоалетните с четка за зъби, как си правил "сапунка" на спалното, как си връщал "гонката" връз новобранките("дивак", "иръпшън", дихател" и пр.), как от "героичните" ти подвизи "ротнио се осра пред комбата" - подвизи юнашки, чутовни и незабравими!!!И дизела също...оня, червения, дето идва след телеграмата и третата ракийка във вид на песен...или рев "УВО"! Това ли е всичко? Ако Е...много жалко - "профитата" в момента вадят на чашка абсолютно същите спомени! За "рейнджърите" от Ирак, Афганистан и Босна да не споменавам - абсолютно същите говн*, че дори и още по-по-най... Тъй като на мъжкарите е природно зададено фуклявенето и перченето(справка - всички мъжки индивиди от животинския свят), с отнемането на задължителната военна служба, на много мъжкари ще им се наложи да се доказват с други средства! |
| "Казармата ги правила мъже"!!! Казармата ги прави путьовци. Мъжете ходят при кмета, изритват го заради далавери и слагат друг на негово място. Мъжете реагират незабавно на всяка неправда и на всеки опит да им се ограничава свободата. Мъжете си защитават интересите и собствеността с бой. Мъжете трудно можеш да ги окрадеш, да ги преебеш, да ги унижиш, да ги поставиш в безизходица. Казармата точно това прави- смачква всичко мъжко и произвежда путьовци. След казармата можеш да ги тъпчеш, да ги обиждаш, да ги унижаваш, да ги командариш, няма проблеми. Ще търпят до сто и едно и няма да се обадят, защото в казармата вече са смачкали мъжкия им дух. Направили са ги безропотни изпълнители и търпеливи животни. Такива хора наистина са необходими на тоталитарните режими. Но в свободните общества тези хора преди всичко не са полезни на себе си. В Америка служилите ползват предимство при наемане на работа. Завалиите, за нищо не стават. Само за послушковци. Не могат да правят кариера и затова на никого не пречи, че ги наемат с предимство. |
| И аз мисля, че монаси в БПЦ в наше време могат да станат само младежи с тежки проблеми. То и на запад е така май. * Зе Мария е прав, че строевата подготовка, а не "маршировката", създава военна (моторна и душевна) дисциплина, както балета и пианото създават дисциплината на девойчетата от средната класа на запад. "Воинския колектив се кове в строя", както се казваше в учебниците. Като биеш крак три часа и пееш "ех, школа любима", накрая ти се втълпява донякъде, че наистина обичаш школата - емпиричен факт. Team spirit, който също се кове там, също е важно нещо - например на изпита по физ. подготовка, на кроса от "три мили" се разрешаваше да теглим закъсалите си другарчета за ръцете - мога да кажа, че всички по-бързоноги теглихме в последните стотици метри по някого на буксир, даже двама теглехме един. * Че казармата създавала тоталитарни ценности е същото да кажеш (и спо-голямо основание), че футбола създава тоталитарни ценности. Т.е. врели некипели. Казармата и футбола отразяват общите закономерности на обществото. В САЩ, както и в България, бизнес лидерите имат почтително отношение към военните и обичат да кокетничат с военна терминология, бизнес кейсове за военни не липсват в програмите на бизнес школите (Харвардската бизнес школа има готови военни кейсове), бившите офицери се пласират добре в корпоративна Америка. Мога да кажа, че разказите ми за казармата пред американски босове винаги се посрещат с интерес - те не са служили. Приемат се като разказите за спорта, за пътешествия в екзотични страни. |
| Зую, тия тестостеронести мъже къде си ги наблюдавал в природата? Аз имам по-други впечатления, особено форума като гледам |
| Мисля, че манастирите са подобни на казармата в много отношения - защо един здрав младеж в атеистична България за Бога става монах? Едно време - за да избяга от тежкия селски труд и да се наяде. А сега? Спасение от жените, секса, семейството - разни разплакани бащи с тръби и т.н., бизнеса, конкуренцията, с една дума отговорността, отговорността... * Безбрачието на войниците (и наборниците, и професионалните*), тяхната бедност, жертвата им за обществото ги правят в очите на "обивателите" (цивилните) "свети" като монасите. Присъствието на безбрачни и доброволно бедни индивиди сред останалите смъртни е полезно и възпитателно за нравите. ____ *Отношението на американските "обиватели" от Ню Йорк към ам. войници, които виждат след 11 септември по станциите на метрото с пушки, момчета и момичета, е много подобно на това на българските от мое време, а също на английските доколкото съм видял на парадите на Хорсгардс. |
| Кво научих в просташката комунистическа казарма V На всеки 4-ри години артилеристите от полка ходеха на морски стрелби. Пътувахме с камионите към гара Мастанлии , където щехме да се товарим на влак, който щеше да ни отведе до морето. Малко преди Мастанлии, целия кортеж се отби на една голяма поляна където началник артилерията почна инструктаж за безопасноста по време на пътуването с конски вагони. Бях писал на едно мое гадже което идваше да ме вижда на всеки три месеца в зоната с открит лист , че след 1 Юни ще бъда южно от Варвара. Малко преди да свърши инструктажа, подполковника заби кръвнишки поглед към нашта батерея и се изкряка " и не искам никакви роднини да знаят къде отиваме и да ви идват на свиждане, а не като една личност от 2-ра батарея-поклонник на жени дето писал" и тука продължава с женски хленчещ глас " след 1 Юни че бъдем южно от Варвара, ако можеш ела". Ха, па тез гадове ми бяха чели писмото дето го пуснах в казармената поща. То и в града да го пуснеш , се тая. Една поща и население от само турци и военни. |
| Фичо, ти наблюдаваш форума, но във форума всички са минали през българската казарма. Не ги търси там. Мисля, че добре се изразих. Българските мъже, преминали през българското училище и през българската казарма, стават завършени путьовци. Народ от путьовци. Ти, като даскал и като запасен офицер, по-трудничко ще разбереш за какво става въпрос. |
| Не може да се отрече, че поручик Дуб е класика в жанра. Не е напразно, че образът е даскал, запасен офицер и от хайлайфа около околийския началник. Хашек е преценил, че такива говеда могат да се получат само при кръстоската на образователната система с военното дело. Фичо, трябва да се замислиш защо не обичаш Швейк! |
| така както мразат казармата некои "пичове" не мое се запрат ни растегат локуми и лакърдии. жилетката от пике се подмокрила нещо как го повнат сичкото това отпреди 50 годин незнам явно нема много друго кво да се повни. у казармата страдаха негодниците в наи общ смисъл. тиа къде се измъкваха беа по негодни и от последните |
Архиманът сигурно още преди 13 години е чел "Мать" на Горки. Там когато тейкото на героя Павел Власов (на 16 г.) поискал да го "потегли за косите" онзи взел чука и сериозно казал "не тронь", а старият се обидил и казал на жена си "От днес нататък няма да ти давам никакви пари, Павка да те гледа", а тя попитала с ужас: "какво ще правиш с толковa много пари". "Не твое дело, сволочь", изджавкал обидения тейко, "может и любовницу заведу".  * Зуйо, Фичо, пък и аз, не харесваме вече Швейк по много прозрачна причина - група форумни пут...вци (според твоето сполучливо определение) така се бяха захласнали по нея и я цитираха де трябва и де не трябва, че това стана най-омразната и омърсена форумна книга. Същото стана и с любимата ми "Мастер и Маргарита". Същите пут..вци успяха да ме накарат дотолкова да я намразя, че ако някой цитира нещо от там в реална ситуация просто напускам съответната компания. * Познавам казармата по разказите на баща ми (бил е в 50-те години офицер, после е уволнен), брат ми и Фичо. Имам доста голяма разлика на години с брат ми. Бях в първите отделения, но си спомням караницата в къщи - баща ми настояваше, че ще е добре брат ми да отиде в школата в Плевен, а брат ми твърдеше, че няма намерение да върви по гайдата на естаблишмента. Щял да бъде не само прост войник, ами след това щял да стане и обикновен работник и нямало да учи в Софийския университет. Първите месеци в Сливен, в артилерията, изпариха всичките му интелигенстки забежки. СУ му се мержелееше като рай и спасение. Спомням си на клетвета му не можех да откъсна очи в ръцете му - бях още дребничка, очите ми бяха на равнището на китките му. Хубавите ръце на брат ми, с дълги пръсти и красиви нoкти, бяха се превърнали в червеникаво-кафява мес, рана до рана, за изпочупените нoкти да не говорим. Никога не се е оплаквал, псуваше единствено софийските копелета (извинение, цитирам), които били доносниците на взовода му. Втората година изкара някаква 6 месечна школа, която му даде известен брой нашивки и време да чете книги. |