Отиди на страница:
| "Ти, mart, сигурен ли си че родителите ти не са крали?" FL, държа да ми се извиниш веднага, защото скверниш паметта на баща ми, а той беше невероятен човек и много хора, които го познаваха ще потвърдят това мнение. Родителите ми НЕ СА КРАДЦИ, а ти си идиот!!!  |
Според мен има носталгия защото проблемите на демокрацията се истеризират и за това основна вина имат българските журналисти. Демокрацията е такава, драги зрители. За да има прогрес някои страдат. Единственото важо при демокрацията е къде минава чертата под която се страда и над която се живее. Ако тая черта е ниско когато хората казват "йебем ти демокрациата" са прави. Общество където 90% страдат за да живеят 10% е кочина. Обаче самият страх да пропаднеш дава тягата на демокрацията и пазарната икономика. Да знам че е цинично, но демокрацията е поне по-откровена с хората отколкото лицемерния социализъм. как беше "всичко в името на човека..."  |
| Статията даже и не я прочетох, четя Вашите коментари, Волгин ми е ясен.Какво да Ви кажа-живейте си живота и го променяйте всеки ден.Тези дни спорех с Параграфа за лявото и дясното.Може би се засегна от твърдението ми, че да си ляв е най-лесното нещо на света.Опитайте да бъдете десни, за себе си, за семейството, за обществото.Всеки ден.Нито Волгин ще четете, нито `соца` ще си спомняте.Трябва ни духовно пречистване.То се постига преди всичко с много труд.Опитайте. |
Виж това е приказка на място. Браво на Сашката от Дупница.  Лошото е само едно с неговото предложение - иска се бачкане и мърдане на задника. А тия от лево това го не могат и, най-паче, го не обичат. Те обичат некой "отгоре" да им спуска регулярно помийка в копанькята и ако това не стане почва се едно квичене, не ти е работа. Който не е виждал гладно прасе да квичи пред празна копанькя, само той не знае какво е индивид с лево мислене. |
| За голямо съжаление на хора като Волгин хората освен разум имат и инстинкти. Разумът може лесно да бъде заблуден. Инстинктите - почти никога.  |
| Носталгията по истинска лютеница, кисело мляко(краве, овче и от биволици), кренвирши с месо, създърмата от онзи ден заколена овца или теле не е измамна. Измамата е, че ги пише на етикето и на найлончето, а де факто ги няма. |
| Нещо бъркаш, Тодоре. Това хубаво дете не би могло да се превърне в злобното същество, полу-жена, полу-мъж Екатерина Михайлова. |
| Плюсовете на социализъма - почти нулева престъпност, истинска храна на народни цени, никакви наркотици, защита срещу международни мошенници от сорта Гад Зееви, защита на териториалната цялост на страната, управление на етническите баланси, силна държава, 0 външен дълг, папо за награда от големия брат тогава за реекспорт, и сигурно може да се изброят още. Минусите на "демокрацията" - престъпност до безобразие, храна-боклук на народни цени, наркотици край всяко училище, никакви прегради пред споменатите международни мошенници, териториалната цялост на страната е оставена на комшиите, за управление на етническия баланс няма смисъл да говорим, държава направо липсва, външен дълг милиарди евро, а новият голям брат е абсолютна циция - чистим задния му двор и за награда му плащаме. Списъкът може да бъде продължен доста. Някой може ли да ми обясни с две думи, защо трябва да се отказваме от всичко хубаво и да допускаме всичко лошо, като се налага да сменим общественото си устройство? Редактирано от - Han на 08/09/2006 г/ 23:30:32 |
| Винаги съм се чудил що за журналист е автора. Антени ли няма, бавно ли запецва, аудиторията ли подценява-просто не знам. Той като правило интерпретира нещо точно когато отдавна е излязло от актуалност, дъвкано е хиляди пъти, произнесли сме се синца, па и нищо неказано, никаква различна от интерпретираното гледна точка не казва. Темата за социалистическата носталгия беше актуална точно 2002-2003, темата Атака-миналото лято, темата масовия човек, преди няколко месеца- и т.н. Той интерпретира Атака зимъс, носталгията сега, масовия човек-вдругиден.Възможно е да ни подценява. Карай- няма лошо-но аз изобщо не съм впечатлен от неговите напъни. Най-много да зема да изровя кво съм писал преди петилетка по темата.. оциолозите вещаят победа за левите. Лицата на левицата, тъй осмивани и мразени преди няколко години, отново изпълзяха в медиите. Премянов, Райдовски и Димитър Иванов, другият Димитър и плеяда други трайно се настаниха из СМИ и започна пропагандата. Развихриха се малоумни дискусии из позападнали предавания “По добре ли се живееше преди Девети”, отдавна преглътнахме “На всеки километър” и Ламбо. Носталгията изпълзя и изпълни газетки, които забълваха умалителни истории от соцвремена, филмите на соца и неговите реликви предизвикват вече не омраза , а умиление, разревахме се по Дядо Тодора , а неговата унука не само, че влезе в политиката, ами взе и да ни наставлява с оценки за миналото. Нормалните хора изведнъж започваха загрижено да си задават въпроса Дали всъщност все още не живеем в сянката на соца или това е обикновено нагаждачество само с оглед приближаването на властта на комунистите. А дали не ни застрашава завръщане на социализма и всичко останало? Естествено, че не. Мнозина избират левите не по убеждение, а в знак на протест. Социализмът се разиграва като чисто политическа карта, носталгията е само инструмент. Ужасите на социализма, неговото насилие над личността и бедите, които нанесе и нанася още се третират с една лековатост, но не защото комунизмът като предмет на обсъждане е загубил жестокостта си, а защото страхът от него се е отделил от предмета. Просто в днешно време с носталгията може да се направи пропаганда, затова и тя не напуска българите. Затова владее медиите ни, вгорчава дебатите ни, създава спирали на критика и самокритика и оставя в крайна сметка отчаянието, че все още ще тънем в блатото на Морала на комунизма и беднотията на Прехода. Дори за Десети ноември и истиски случилото се на Девети, продължават да се водят препирни. Защо? Днес комунизмът и Живков станаха стока, която произвежда внимание. Всяко издание, което постави интервю с муцуна от миналото , се продава винаги. А всяко изявление за това би трябвало да блокира пред измерението на социалистическите престъпления-както по време на Диктатурата на пролетариата, така и през десетилетията живот в кочината. Хората не разбраха как станаха електорални единици и как от средно бедни станаха бедни. Те не проумяха, че политиката и стратезите ги употребиха и захвърлиха. И там, където свършва разбирането, започва опиянението от страха от миналото и царството на инстинктите, на което се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна боза по телевизиите Така носталгията по Живков постепенно се превръща в повествование от героичното и безоблачно минало, в което сякаш не сме живели ние, а е имало само спокойствие, сигурност, тънки почивки и чужди булки, подобно на Едема за терористите- мюсюлмани, Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото ние, свидетелите на Комунизма постепенно си отиваме, защото и нямаме и твърде думата –ни в партии, ни по медии, изтикани от напористи младоци, търсещи новини. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука. Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен и безотговорен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Комунизма останаха непоказани в учебниците, списвани всяка година от различни екипи и отразяващи близостта на издателите с поредното правителство. Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. След като навсякъде се правеха в първите години паралели с времето на комунизма, накрая те спряха да се забелязват Защото всяко докосване до времето на социализма произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото и се съпоставят със сегашното безвремие Лозунгите на комунизма, които ни се набиваха отвсякъде, тяхното безсмислие и абсурдът на времето “ Дружбата с СССР е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество и работи-не трябва да яде”, и още ред други, описани още от Оруел, не предизвика желаното усещане за ужас и абсурд, а само се претвориха в основни идеи и скечове от телевизионни реалити шоута Не можеше да съществува обща перспектива за комунистите и техните жертви, обърната към миналото, каквата беше основната теза в началото на Промяната. Резултатът днес е казан от Дянко Марков преди две години-“Благоденстват потомците на номенклатурата, а нашите деца са безработни и бедни” Между впрочем общата перспектива и за всички нас е илюзия. Зад нея се крие най-сериозната причина за това, че носталгията по соца продължава своя призрачен живот. И сред комунистите имаше извършители и жертви на режима. Но като се говори за комунстите, се мислеше повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха. Почти никой не опра пешкира за нищо. У самите дърти комунисти не успя да се наложи идеята за колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите за репресиите и отговорността на Партията, която представляваха не бяха убедителни.. Но съществува и нещо като "егалитарност на вината. Бремето, което може да се разпредели равномерно между всички, по-лесно се понася. Комунистите не се чувстват комфортно при мисълта, че някои от тях може да са по-малко виновни. Затова обичат да се говори за хората които не мислят като тях като за фашисти или полунацисти и по този начин да им се отнема превъзходството. Там, където се изпаряват всички морални разлики, възниква неясната представа за тоталност на престъплението, която обхваща всичко което е било при Комунизма . … Реторичната злоупотреба с миналото има фатален страничен ефект: Той се нарича омаловажаване. И просто някои отново натягат тази удобна за тях струна и вадят миналото от арсенала . За наша сметка, естествено.. Ама това всъщност беше цената на безкръвния преход и нашите илюзии.. |
| SASHKATA OT DUPNIZA, /:/ "...Тези дни спорех с Параграфа за лявото и дясното.Може би се засегна от твърдението ми, че да си ляв е най-лесното нещо на света.Опитайте да бъдете десни, за себе си, за семейството, за обществото.Всеки ден.Нито Волгин ще четете, нито `соца` ще си спомняте.Трябва ни духовно пречистване.То се постига преди всичко с много труд.Опитайте." ......................................... ......................................... .................................... Наистина съм крайно любопитен да видя "десен"/сиреч, Работодател/, как, с желание, НЕ само ще опита, но и ще стане "ляв"/ сиреч, Наемен Работник/- ей така, да го направи , просто за "МАЙТАП БЕ УИЛИ!" Тъй де! И обратното е голям Смях! Нали през 1990 г. над 1 милрион и 200 хиляди в София "се опитаха", поне за час-два или за ден, да бъдат "десни"- грандиозният ДЕСЕН Митинг, спомняш ли си?! Ама, така е- НЕ си кротнаха на ЛЕСНОТО "леви", ами тръгнали да МЕЧТАЯТ да бъдат баш трудното- "десни"!!! Явно, далеч си от СЪЩНОСТТА на понятиятя "ляво-ляв", "дясно-десен", щом считаш, че същественото е външното им проявление, а НЕ Причините! И щом считаш, че да си "ляв" /сиреч, Наемен Работник/ е ЛЕСНО- направо, Песен, може би, а?! И, че НЕ става въпрос за човек, който продава Работната си Сила- за да живее!- а става въпрос за човек, на който му е голям кеф- и по цял ден се смее! Ти или си ЛОШ Манипулатор, или си лош "анализатор"?! Ама, карай да върви- от мен да мине! НИЩО ЛИЧНО! |
нашите бащи и майки да живеят в мизерия това не се отнася за другарите комунисти; поредно доказателство - интервюто с др. П. Найденов - таткото на др. Ил. Павлов в съботната преса  |
| mart, нищо лично! Всички комунисти са крадци и престъпници! Нали "класоват6а борба" е да вземеш имота на богатия и да го вкараш в затвора, лагера или да го ликвидираш. |
| HAUPTMANN, Според партийната статистика на БКП, ПРЕДИ и малко след 1989 г., "комунистите в България" са били близо 1.7 милиона българи! Прибави към тях по 2 "членове на семейство"- това прави близо 5 милиона българи -"комунисти"- които, според теб, "сега живеят добре"! Че какво по-добре, тогава?! От 7.5 милиона българи, 5 милиона да живеят добре- СУПЕР!!!  Редактирано от - paragraph39 на 09/09/2006 г/ 00:06:23 |
бай Параграфе, "ляв" и "десен" не са единствено икономически категории - в тях се съдържа много интелектуален и духовен субстрат  иначе затъваме в блатото на вулгарния икономизъм |
| FL, "Класовата Борба" е: да експоприираш ЕКСПОПРИИРАНОТО! Сиреч, да си вземеш обратно това, което Работодателят, чрез ЕКСПЛОАТАЦИЯ на Труда ти, е взел от теб/Наемен Работник/- и е станал, поради това, Богат, а ти си остана, поради това, Беден!!! ""Класова Борба" е имало и при Буржоазната Революция- между представитеите на феодално-монархическата Аристокрация и зараждащите се Капиталисти! Щом има Класи /докато има Класи/- ще има Класова Борба!!!  |
| НAUPTMANN, "Ляв" и "Десен" НЕ са "икономически категории", а са ПОЛИТИЧЕСКИ! Те са въпрос на "Производствени ОТНОШЕНИЯ при и по повод Производството на Стоки и Услуги"! В Производството на Стоки и Услуги участват два вида хора: Собственик на Средства за Производство/капиталист-РАБОТОДАТЕЛ/ и Собственик на Работната /си/ Сила/НАЕМЕН Работник/! Наемният Работник е винаги "ляв" /по дефиниция/, а Работодателят е винаги "десен"/ по дефиниция/!!! "Затъването в блатото"/на вулгарния ПОПУЛИЗЪМ!/ идва, когато някой се опита да манипулира хората! Редактирано от - paragraph39 на 09/09/2006 г/ 00:21:24 |
| Зе Мария откога е дигнал високо летвата ма нема кой да скача. Отгоре(приказка за стълбата) отдавна са кьорави, отпиват от пълни чаши и замезват брюкселски мезета замерят се майтапски с пачки с бандеролче БНБ и долу им се види приказка и красота. Поради големия диоптър не могат види робството, а поради тлъстини в ушите не чуват и тъжните песни на жътваркитe. За тлъстините в душите да не обясняваме. А тия които са долу нямат сила от ежедневната непосилна умора да вдигнат глава и да видят маймуняците горе дето вчера са им били братя и им викат 'здравейте..". А по стълбата нагоре вече се бият и други нови маймунки млатещи се жестоко с викове „в бАтака - в бАтака ” Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 09/09/2006 г/ 00:26:50 |