КАКВО НАПИСАХ?
Отиди на страница:
| ПЛЮСКАНЕ ||| (сонет) Най обичам га е пек да си зема малко шпек, да го туря в блажен вестник и с доматки малко пресни. Па да седна на мегдана с поглед като от стомана, Биричката да изсъска и народа да изпръска. Па да викнат: "Пеерас, що не си стоиш у вас?" и без изобщо да се моря с домат у чело да ги сборя. После да намеря сянка и да заформя там лежанка. |
Ти предизвикваш ли ме?  На друго място така ме предизвикваха и стана белята, т.е. наложи им се да се поизпотят, да ме догонят...  |
Хубу, щото смятам да си продължа спокойно серията от десерти  п.п. при сонетите не трябва ли четиристишията и тристишията да са х 2 ?!? Иначе си спазил задължителните 14 стиха Редактирано от - Гичка Граматикова на 16/8/2007 г/ 12:35:09 |
| Ми ако требе да са по две колко му е да ги прочетеш по два пъти. Ся кво, "Ода за шпека" ли да го кръстим? |
| Много добре сте показали разликата между лирическите герои - единият земен и реален, първо гледа апването и пийването, но не е примитивен - мисли и за възвишени неща (лежанка). Другият - откъснат от действителността, витае само във възвишените духовни сфери - щом отлага кифличките и кафето за след това. Предполага се, че е с lean and hungry look, съответно мисли прекалено много, може и да е опасен _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Нещо на семитизъм те изби май Horchat Hai Caliptus А иначе одата не ти мърда, обещавам. |
| ПЛЮСКАНЕ IV (сонет) Хомоти, пилета, жребци, а у храстите - стрелци, Па се дига олелия - и с онези, и със тия. Тъй си мислеше ламята плувайки у Бутамята, а отсреща динозавър мязаше на черен мавър. "Аз съм кротък динозавър не налитам на лами, аз съм кротък динозавър и се храня със треви" Петък вечер в зоопарка Моташе се сам Петрарка... (музиката е на Ози) |
| В петък вечер не е за оди, а за срещи - бързи и горещи. Одите са га вали, небе тъмнее и руйно вино се лее. |
| Последен валс III Ексенергийният министър и настоящ председател на Софийската организация на БСП беше угрижен. Кампанията за местните избори вървеше към зенита си, а София още нямаше своя кандидат за кмет от червения бастион, който да се изправи срещу Голиата в политиката – настоящия софийски кмет и да го срази още на първи тур. От БСП горещо се надяваха, че шефът на президенския кабинет ще поеме цялата отговорност в нощта на изборите с присъщо мъжество и доблест, отговарящи на генералския му чин, но човекът решително отказа да участва в надпреварата. С мотива, че има сериозни ангажименти към президента за поддържане на имиджа му пред обществото, шефът на предизборния щаб хвърли в ужас партията-столетница, която трябваше да насочи целия си ресурс от кадровици и финансови средства, за да изнамери и излъчи друг подходящ кандидат. Тази нелека задача, която се падаше по право на ексенергийния министър, следваше да се осъществи по най-рационалния за партията начин, без да се тръби излишно в публичното пространство, по възможност по-скоро и с по-малко ресурси. Тя трябваше напълно да оправдае великата саможертва на софийския червен лидер, сравнима само с обезсмъртения подвиг на Митко Палаузов, отдал крехкия си живот за Отечеството. Защо иначе ексминистърът се лишаваше от огромните си лаври в министерството, вместо да седне на тях и като един римски патриций да се наслаждава на по-спокоен и сносен живот, обкръжен от близки и колеги. В края на краищата с делата си беше заслужил такава почит и привилегии, но цената на повдига беше висока и изискваше неимоверни жертви, и червеният депутат беше готов да я плати накуп, без да иска нищо в замяна. За да предизвика, да одързости историята, да го впише в аналите си сред най-великите български политици, наравно със Стефан Стамболов и др. За целта трябваше да победи в София, при това безапелационно! На всяка цена! Висока кауза, превърната за кратко в култ към победата, в идеал, подобаващ само на равни нему... Но първо беше нужно да се подбере най-надежната за БСП кандидатура сред рояците желаещи да овакантят кметския пост и ексенергийният министър беше на път да я представи на обществото, след ожесточена селекция и окончателно одобрение от министър-председателя на Републиката. Оформи се солиден триъгълник от кандидати, като спряганите имена бяха на министъра на културата, министъра на външните работи и един от бившите съветници на президента. Да, именно онзи, който нееднократно си позволяваше да контрира публично едно или друго решение на Изпълнителното бюро на БСП... Ексенергийният министър смяташе, че този човек не отговаря на критериите за кмет, освен че е като змия в пазва, но премиерът беше на друго мнение. Смяташе се, че голямата известност на бившия съветник в публичното и медийното пространство (заради множеството му интервюта) го прави разпознаваем за червения електорат и изключително подходящ за мажоритарния вот. Освен това се отчиташе, че именно необуздаността и острия тон на немирника можеха накрая да направят огромно добро на партията, като спомогнат за обединяването и консолидирането на червените редици в столицата – единственият непревзет връх... И фигурата на бившия президенски съветник беше наложена безусловно като един от възможните кандидати за кметове. От ексенергийния министър се искаше да организира кръгла маса между тримата избраници. Там да се представят индивидуалните програми на всеки един от кандидатите и след обсъждането им да се спрат на най-близко стоящия до идеалния профил на партията за успешен кмет на столицата. Денят на голямото събитие беше определен и с наближаването му ексенергийният министър се изнервяше много. Припряността му, естествено, беше напълно оправдана. Поставяше се на карта бъдещето на управляваната от него софийска структура и един евентуален крах на тези избори можеше да значи приключване на политическата му кариера. Валс, който трябваше да изиграе, така че да не му бъде последен... На проведеното заседание, освен ексенергийният министър и кандидатите за кметове, присъстваше и министърът на вътрешните работи. Той винаги присъстваше. След кратка встъпителна реч, думата беше предоставена на министъра на културата, да обоснове своята кандидатура. Той изненада всички със стряскащото и неочаквано признание: - Не мога, другари! Не мога да участвам на изборите, защото, Културата, другари, има належаща нужда от мен! - Ама как така не можеш, Ламбо? – остро възнегодува ексенергийният министър и се изправи на масата, подпрян на длани. – Та нали си на всеки километър, мигар ще ни изоставиш в този тежък момент? Предпочиташ някаква си нищо и никаква култура пред партията? - Не мога, г-н Министър, защото, откакто разпродадохме Киноцентъра на ония американци, ресорът се наля с пари и живна! – оправда се министърът на културата. – Сега се организират нон-стоп културни мероприятия под моя егида, партита, соарета... Не мога да изоставя отрочето си, когато вече е пораснало... Пък и съм стар за подобни екстремни преживявания, дори вече не се снимам в чужди филми... От огромния шок червеният лидер се обърна с невярващи уши от чутото към другия кандидат: - И ти ли, Ивайло, няма да се включиш в борбата? - Уви, и аз съм възпрепятстван да се кандидатирам за кмет, другари, въпреки жиланието ми – с уверен глас, подпомогнат от лидера на БСП, отговори външният министър. – След освобождаването на нашите медици от Либия, съм лично ангажиран от президента да съдействам за тяхната по-бърза адаптация на родна земя и да им намеря сносна работа. Горкичките, още бъркат банкнотите... - Достатъчно! – прекъсна го червеният шеф и с ехидна усмивка се обърна към бившия президентски съветник в трето лице: - Сигурно и на Коцето не му стиска да се кандидатира? - Напротив! Стиска ми, другарю – запротестира депутатът, - но работата ми в парламента и проекто-законите, които в момента прокарвам, ме правят негоден за кметския стол – умът ми е на друго място. - Абе, как може да ви е страх от един никаквец, другари! От един балон, Батман и Попай Моряка, взети заедно! – повиши неконтролируемо тон ексенергийният министър, а кръвното му мигом удари двеста. – Ако не успеем да издигнем кандидат от по-широките среди на БСП, ще трябда да заложим на тясно-партийна кандидатура. Разбирате ли какво означава това? – в многозначителни нотки в гласа се опитваше да въздейства на аудиторията той. - Защо не привлечем отново в кампанията госпожата с поправката на чл. 155 от НС? И да я хвърлим срещу вълка, а? – бързо предложи културният министър, за да тушира нарастващото в залата напрежение. Министърът на вътрешните работи, който до този момент стоеше безмълвен, се разшава и взе думата: - Не препоръчвам този избор, другари! – Тишината в спалнята на тази дама води до политическата й ненадежност за взимане на адекватни решения. И не бъркайте Вълка с Генерала – първият е много наш човек... В този момент иззвъня телефонът за извънредни случаи. Беше премиерът: - Накъде вървят нещата, Овчаров? - Още дискутираме възможностите, г-н Министър председател – глухо излъга червеният депутат, за да прикрие неблагоприятната развръзка. - Опичай си акъла, Овчаров! От ДПС и НДСВ ме притискат за обща кандидатура за София, а ако до утре не ми представиш за одобрение човека, който ще се изправи срещу Борисов, си стягаш куфарите и заминаваш посланик в Коми – и затвори слушалката. Софийският шеф беше съкрушен. Всичко, в което вярваше, се изнизваше като неканен гост на обилна софра и той не можеше по никакъв начин да го задържи. Поставен до стената, нямаше друга алтернатива, освен да се самоиздигне за кандидат за кмет. Какво пък, нищо не губеше от тази ситуация - можеше само да спечели. След още няколко секунди обяви на всеослушание решението си: - Аз ще се изправя срещу Генерала в битката за София – и без това с него имаме стари сметки за уреждане. Но преди това се обадете на архонт Слави Бинев, да дойде от Брюксел и да се помоли за нас... Редактирано от - Гичка Граматикова на 30/8/2007 г/ 12:38:55 |
БРАВО!!!  Г-це Граматикова, чета всичко което пишете в тази тема.Без изключения ми харесва много.С нетърпение чакам следващия разказ.  |
Къде беше оная снимка с червената разгърдена ризка и синджирчето? Да проследим еволюцията все пак, а човекът май е същият. Е па тия емигранти, Гугъл не ползват ли, за малко предварителна справка...  А, те го нашичкия, тя му била у нашата къща снимчицата.  Sorry Геновева, имигрант съм от 9 години и не съм червен(комунист/социалист), ами чист капиталист, моята приятелка германка я храни само с пари.И става въпрос за евро, за много евро.  E*и ги бедните държави, отиди в богатите. Редактирано от - slan на 27/8/2007 г/ 00:13:53 |
| ама изобщо не е ставало дума за форумец, мързи ме сега да си търся постинга, било е в отговор на споменаване на някаква публична личност. слабо ме познаваш, аз хапя по друг начин, не толкоз пряко... или, както се вика, от мен лоша дума няма да чуеш. |
| Професор Вучков в телевизията бачка... Професор Вучков с акъл ще ви измачка. За професор Вучков даже слънцето е сянка, само с мисъл можел да разбие банка. Професор Вучков не занимава се с интриги. Професор Вучков е написал много книги. Професор Вучков винаги изслушва госта. Професор Вучков не би изтрил ти поста. Професор Вучков може всичко с устата. Професор Вучков по-красив е от красотата. Професор Вучков сам самичък си е секта. Професор Вучков бил измислил Интелекта. Професор Вучков абсолютно всичко сътворил е. Професор Вучков динозаврите избил е. Професор Вучков всички с думи може да затрие. Професор Вучков нищичко от никого не крие. Професор Вучков със звездите си говори... С професор Вучков даже лудият не спори. Професор Вучков даже Бойко превъзхожда. Професор Вучков на България е вожда. Ние тук се правим на поети, а той в леглото прави пируети. Професор Вучков не обича просто "женки". Професор Вучков спи само с манекенки. Професор Вучков всичко може да докаже. Професор Вучков с логика ще ви размаже. За професор Вучков няма неизвестни! За професор Вучков новините са непресни... Мъдростта за него нещо е банално. Професор Вучков е богатство национално!!! _________________           |