КАКВО НАПИСАХ?
Отиди на страница:
| НЕЖНИЯТ БЛАГОДЕТЕЛ Седеше в колата си, когато видя момчето. Със спокойна походка то минаваше под една улична лампа, която осветяваше фигурата му. Някъде в небето трябва да имаше луна, но булото й не достигаше до мястото, където беше паркирал той. Това беше странична улица с високоетажни панелни блокове от двете страни и представляваше свърталище на изгладнели котки, воюващи с клошари за преливащите от кофите боклуци. Идваше тук два пъти седмично, след почерпка в някой локал. Спираше колата в тъмното, изгасваше фаровете и чакаше. Понякога с часове. Всеки път бяха различни. Не помнеше нито лица, нито имена, но изискваше едно и също. Видеше ли някой силует да се откроява под светлинния сноп на близката лампа, насочваше вниманието си натам. Беше нетърпелив, но претенциозен. Диреше дребни, крехки фигури на хора, които с чара и невинността си да запушат зейналата в отеснялата му душа празнина; да стоплят оскотялото му към хората сърце; и да го направят по-щастлив. Искаше да се омеша с тях, да се вклини в измислените им светове, където да постои за малко и да си отиде вкъщи. А там да заспи спокойно и да сънува розови слонове, а не торбалани и таласъми, които го преследваха постоянно... Толкова ли много искаше за себе си? Да постигне макар и моментно избавление от самотата и страха, наслоили се в организма му като медна руда в огромен рудник?... В него имаше нещо безжизнено, съсипано, упадъчно. Беше дребен на ръст, със топчесто лице. Скрити под огромни очила очи шареха игриво и излъчваха и садизъм, и боязън. Нервна усмивка танцуваше по устните му, сякаш се бореше с остатъци от стари рани. Душевни рани, предизвикани и съпътствани от физическа болка. Един постоянен въртоп от гняв, страдание и безсилие извираше от лоното на отчаянието му и като нервно окончание реагираше на всичко наоколо. Плачеше неудържимо на сапунените латиносериали, но не успяваше да сдържа жестокостта си към животните. Радваше се на децата в парка, но мразеше майките им. Смееше се на маймунджилъците на политиците, но тъгуваше когато останеше сам. А той живееше самотно и беше асоциален тип. По дефиниция - от дете. Когато майка му го беше затворила в мазето заради някаква щуротия и прекара там ден и половина. И после не продума на никого цяла седмица. А бащата го биеше редовно с токата на колана си вечер, подпийнал, и търсещ закрила от ударите, се криеше на тавана в тъмното в часове - сгушен между кашони с вехтории, докато битовите страсти отшумят и сърчицето му се успокои съвсем, за да слезне долу и да си легне по-безшумно... И после - в училище повечето деца му се подиграваха, че е бъзпълничък и неконтактен. По-големите ученици също използваха незавидното му положение и го поступваха. В резултат детската психика, крехка като порцеланова ваза, се пречупи окончателно и той се изолира от света съвсем. Като по-голям се сдуши с по-отракани хора по странно стечение на обстоятелствата, опита се да завърти бизнес със тях, но си остана дебил. Лоена буца, обременяваща обществото със нестойностното си същуствувание. Просяк по душа -защото не четеше книги, а киснеше по цял ден в кварталното кафене, когато около него кипеше живота и пласмента на дрога - и инфантилен във всяко свое действие... Беше незаинтересован от жени и те - от него. Имаше ръце като на полски труженик, но работата му не беше физическа. Занимаваше се с интелектуален труд, който обаче не познаваше в детайли. Но не разбираше и себе си във всичките си деформации и противоречия и това го успокояваше. Обитаваше паралелен свят, но се нуждаеше да усеща и чужди метаморфози, в които съзираше единствената възможност за контакт с околния свят. И единствения шанс да бъде приласкван и да обича... Ходеше с омачкани сиви костюми и шапки с прихлупени периферии, които скриваха налудничавия поглед и омерзена същност, светеща издайнически като алена буква на челото му. В противовес на това имаш приятен, дори ласкав глас. Понякога пееше в остър пристъп на умиление от нещо и радваше съседите си, чули гласа му през тънкия панел. По този начин печелеше и доверието на ромчетата, с които се срещаше вечер скришом от хорските погледи – говореше им мили неща, докато криеше лицето си в тъмното под шапката. Обещаваше им закрила и пари, след което ги водеше в някой хотел. Там ги нахранваше добре и блудстваше с тях. Имаше си обаче любимец, когото водеше на вилата си в Панчарево... Разчиташе на изпитаната методика, за да улови в капана си поредната жертва. Проследи я с лаком поглед как преминаше покрай него и се насочваше към подлеза. Излезе стремглаво от колата, пресече от другата страна на тротоара и потъна в подземието. Момчето стоеше с лице към стълбището, а той се приближаваше бавно към него... В момент на интимна усамотеност, включваща уговарянето за хотела, към тях се приближи снажен левент. Усетил, че има нещо нередно в това по късни доби възрастен мъж да си бъбри в подлеза с малко ромче, дишащо лепило, непознатият попита дали всичко е наред. "Разбира се – отговори смутено депутатът. – Предложих му пари... И му казах да махне това лепило." В следващия миг мъжът го разпозна и стана един от главните свидетели при заведеното в последствие срещу политика дело за педофилия... Послеслов: След шест години провлачване на делото за педофилия, през май 2007 г. Владимир Кузов е осъден на три години лишаване от свобода на първа инстанция от Софийски градски съд. В момента той обжалва присъдата си, с аргумента, че станал изкупителна жертва за Доклада на Европейската комисия, на която й се замазват очите с неговото осъждане. Правят впечатление обаче вялите му протести и самодоволната усмивка – очевидно е приел положението си и се надява да бъде приет радушно в затвора, където да намери топлота и разбиране... Редактирано от - Гичка Граматикова на 02/10/2007 г/ 21:07:43 |
Гледам аз тук, че сте се "запознали" през ноември със снимката на моето детенце с неговото детенце!  И си казвам - я чакай да ви покажа колко много е пораснала нашата хубавица за тези почти 8 месеца от ноември насам...   |
Гиче,  , гледай, гледай, какви работи стават  . Когато от едното любопитство върнах страниците на първа ноемврийска, за да разбера кое с кое детенце се е запознало там, видях, че си ми посветила текст "За розите", който чак сега изчетох с удоволствие и се запитах защо е посветен на мен. И си отговорих, естествено, с най-хубавия възможен отговор.Добро момиче си ми ти, Гиче, бяло кокиче. Благодаря ти. |
| това готино тук: и се надява да бъде приет радушно в затвора, където да намери топлота и разбиране... можеше да се добави и "обич"  |
Гичка "ЗА РОЗИТЕ" и "ИЛИЯНА"  Но най-много ми допадна "КОМИКЪТ" Продължавай все така! Търси ДОБРОТО! П.П. вероломе- "възвишени" чувства те владеят брато  Вземай мерки! |
| ПОСЛЕДЕН ВАЛС Точно в 8.50 часа черен мерцедес докара Министъра пред икономическото ведомство на “Славянска”. Точен като сутрешната прогноза за времето. Или по-скоро толкова точен, че можеш да си сверяваш часовника по него. Така се мълвеше по адрес на Министъра в оставка, който продължаваше да изпълнява служебните си задължения и дърпаше конците на родната икономика и енергетика. Беше изтупан в елегантен кафеникав костюм, с червена вратовръзка и стилни обувки. Със забързана крачка се отправи към входа на Министерството, където почти се сбута с бременна жена, развяваща пликче с кисело мляко и кифла. - Дано да сте щастливо омъжена, колежке, защото парламентът гласува поправка в ГПК, според която съпругът ви може да поиска развод по време на бременността ви и до ненавършването на една година на детето ви – пошегува се с полусериозен тон Министърът и отмина вцепенената жена, останала неподвижна, докато не се скри от погледа й. Странно чувство за хумор притежаваше Министърът. Или по-точно широко чувство за хумор, изразявано по необичаен начин. Би трябвало всички около него да са свикнали с привичките му и с “невинните” шеги, които деликатно пускаше по време на оперативка или на работен обяд, но все се явяваше някой, изненадан от тяхното проявление като от ежегодно падналия първи сняг... А какво оставаше за обикновения данъкоплатец да се изумява неограничено и постоянно от далновидните и изключително прагматични действия на Министъра, валящи едно след друго като градушки на нива след сушава година? Именно благодарение на последователната му политика, бяха предприети адекватни мерки за намаляване цената на топлоенергията и като резултат повече домакинства си включиха парното. Токът и газта също поевтиняха драстично и хората започваха да готвят и перат повече не само на нощна тарифа. А “Булгартабак”, чийто принципал също бе Министърът на икономиката и енергетиката, стъпи успешно на нови европейски пазари, посредством масирана рекламна кампания, погълнала много средства. В последствие обаче хазната преля като язовир с постъпленията от тоя сектор и всички бяха доволни – най-вече пенсионерите. Но най-големи постижения Министърът и повереното му ведомство реализираха в областта на борбата с корупцията. За да очерни светлия им образ пред обществеността и Европейския съюз, някакъв си шеф на следствието поде компроматна война срещу Министъра, уличаваща го в пране на пари в особено големи размери и в редица заплахи за саморазправа. Но той не се поддаде на натиска и осъществи отколешната си мечта да превърне Министерството в “Биг Брадър”. Очевидци твърдят, че били поставени камери във всички кабинети, стаи и коридори, дори и в тоалетните. Така Министърът зорко следял как си вършат работата подчинените му, кога е месечният цикъл при дамите и по кои части на тялото си имат татуировки, и се борил срещу корупцията. За да компенсира създаденото наудобство на служителите си и по случай Деня на Енергетиката, Министърът завел цялото ведомство на театрална постановка. Гледали “Да си избереш жена от село” и всички били очаровани от безупречния избор. Министърът беше многоуважаван и обичан от колегите си и от Министър-председателя човек. За награда за безспорните му заслуги в областта на икономиката и енергетиката и за целите на партията-майка, беше предложен и преизбран за “член на Изпълнителното бюро на БСП”, както и за главен координатор за местните избори, като ръководител на Софийската организация на БСП. Бреме, непосилно за крехките рамене на Министъра, поради което трябваше да сдаде и Министерския, и Зам.председателския пост в БСП. Като един истински партизанин той се жертва непоколебимо за каузата и зае междинния статут на Министър в оставка, чиято смяна щеше да се гласува на Коалиционния съвет на Тройната коалиция. Дотогава обаче продължаваше да работи неуморно в Министерството и ползваше свързаните с това привилегии. С прясно изцеден сок от свежи стръкчета магданоз, целина и червено цвекло му започна и този работен ден. Телефонът иззвъня на пожар. Беше Министърът на вътрешните работи. - Румба, бесен съм! – започна мощно и без заобикалки вътрешният Министър. – Съдът в Страсбург настоява да ми се ограничат правомощията при използването на СРС и практически да се въведе изричен съдебен контрол за употребата им. Така всички граждани ще могат да получават информация от нас дали са били подслушвани и ойде коня у реката... Как ще ловим престъпниците тогава??? - Не се притеснявай, приятелю! – отвърна спокойно енергийният Министър и усети как етилови изпарения се промъкват като крадци през слушалката в ноздрите му. – Ще им спретнем на тия от Страсбург един “VIP Брадър”. Ще ги напием с евтин алкохол, както ти умееш и ще ги вкараме в изповедалнята, като германския канцлер Меркел, привикала в квартирата си спорещите за начина на гласуване страни в Европейския съвет на Министрите. И тогава всичко ще си кажат гадовете. А ние ще го използваме срещу тях в съда и ще докажем две неща: първо, че ония грешат и ти ще запазиш правомощията си върху СРС-та; и второ, че съдебната ни реформа е приключила успешно и имаме европейско правораздаване. - Да си ми жив и здрав, другарю! – смотолеви вътрешният Министър и продължи хълцайки: - Новият, все още неизбран Министър на правосъдието трябва да те черпи за тая идея, а от мене – наздраве! - и затвори слушалката. А енергийният Министър влезе в редовната сутрешна оперативка... Редактирано от - Гичка Граматикова на 07/7/2007 г/ 15:01:48 |
Гиче!  Аре и аз да не изоставам от "злободневните" теми. Работата и останалите Правиме ли нещо? Звучи тъпо по този начин зададено, всички правиме нещо, разбира се, но какво и защо именно? Излизам сутринта - боклукджиите дигат кофите. Излизам на обяд - клошарите дигат това, което се е изхвърлило след утринното почистване. Отивам сутринта до пазара, пълничкият юнак е заредил доматите и ми се подхилква, че днес са с десет стотинки по-скъпи. Аз пък не ги взимам и си купувам цитрусови на инат. Вечерта кльопам кисели лимони, а шишкото мята доматите в кофите. Не всички, разбира се, защото повечето са като пластмасови топки за тенис и не се развалят. Ще избутат и до следващия ден. Сутринта освен цитрусови си купувам и вестник. След това влизам в неговото интернет-издание и сравнявам дали там пишат същото. Умиротворен след сравнението, мятам вестника в кошчето. Други ги събират на кашони за вторични суровини. Бачкам частно телеуърк, обаче чат-пат се мяркам и в офиса. Колкото пъти се мяркам - толкова пъти охраната ме спира, за да ме проверява, а не знам защо нямам пропуск, какъвто им трябва да видят. През това време минават сума ти хора, които вдигат ръка за поздрав и преминават без никакви пречки, защото казват, че отиват при мен. Бачкам нещо, обаче понеже никой не ме вижда, че бачкам, то колегите смятат, че мързелувам. Когато ме виждат обаче, че редя някой пасианс, то всичко е наред - мислят си, че бачкам, защото ме виждат. Всъщност, къде по-лесно е да се разбере дари някой бачка или не по резултатите от работата му. Всъщност, защо бачкаме най-добре, когато никой не ни вижда и не искаме да работим, когато някой ни виси на главата? Имам предвид хората, които наистина вършат някаква работа, а не са отишли просто да им се отчете поредния ден до заплатата. Има ли някакво значение какво работиш или по-голямо значение има защо го работиш? Трудно е да си отговоря, не знам дали няма да се затрудните и вие. Единствената разлика, която е ясно определена, е в настройката. “С г-н Луис ще строим кораби”, каза Джеймс Морс в “Хубава жена”. Тъй като все още има значение, дали рушиш или градиш нещо. За самия теб. Останалото има значение за останалите. |
| Внимание! Шофьор на пътя! Колата криволичеше по нажежения от слънцето асфалт като Роси от “Биг Брадър” на три водки. Видял стоп-палката на полицая, шофьорът се концентрира максимално, за да отбие и спре. - Добър ден! Старшина Петров – важно рече катаджията, след като главата на шофьора се появи през прозореца. – Защо не спряхте на знака “Стоп”? Освен това карахте на зиг-заг. - Аз ли? – изненада се от тази констатация шофьорът, но бързо се окопити и отговори уклончиво: - Станала е грешка... - Документите за проверка! – нареди катаджията, а очите му фокусираха колата и прокъсания й кожен салон. - Документите...- засуети се шофьорът. – Ами аз тъкмо съм тръгнал към КАТ, за да си ги взема. Имам стар акт, който трябва да платя. - Излез от колата! Без резки движения! – заповяда още по-настървено катаджията, усетил тежката миризма на бира. Човекът излезе с усилие от колата и се подпря на капака. - Сега ша духаме ли? – размаха дрегера катаджията. - Аз на жена не духам, камо ли на това - запротестира клатушкащият се шофьор. - Хайде, хайде, лапай маркуча и трай, че ми е писнало от отворковци! – смени пак рязко тона катаджията и тикна уреда в ръцете на виновника. Дрегерът се закова на двата промила. - Сега к`во праим? – победоносно изцвили полицаят, но веднага си възвърна достолепоното каменно изражение и продължи делово: - А ужким не бил пил?! Абе вие за шарани ли ни взeмате, а? - Не съм пил бе, старшина. Само една бира преди обяд и две след работа. Това пиене ли е? - А-ха, значи дрегерът лъже, така ли? - Недоумявам как ми отчете тия промили. Сигурно е от жегата... - Защо тръгна с колата, а не с такси, като си пил? – иззе ролята на следовател катаджията. - Жената е в болница, а тъщата - в крепко здраве. Изплащам ипотечен кредит, а вкъщи четирима сина са ми на главата – заизнася на светло биографията си шофьорът. – Бачкам като шофьор от 15 години и никога не пием по време на работа. Честно! – тука той се почеса по врата за повече достоверност. – Ей го, днеска се сетих, че требва да ида до КАТ. Но нямах пари за такси, иначе щях с такси да ида. И колегите ми викаха да не пия, щом ще ходя в КАТ. Ама две бири пиене ли са, старшина? Да не съм луд да ходя пиян в КАТ?... - Казваш, че си тръгнал за КАТ, но си нямал пари за такси, така ли? – повтори катаджията, за да разграничи истината от лъжата. Но после мина директно на въпроса: - Поне десет лева за една почерпка нямаш ли? - Че отде десет лева? – шофьорът се ухили глупаво. – Е-хе, аз ако имах пари, щях да си пием мирно и кротко у кръчмата, вместо да се пържим у тоя таралясник в жегите – и скръсти финално ръцете отпред. Катаджията вдяна, че има много опак човек срещу себе си. Безсмислено беше да го проверява за светлоотразителна жилетка, аптечка и пожарогасител. Хем пил, хем няма книжка, а се опъва като магаре на мост! Десет лева пари ли са, мислеше си тъжно катаджията. Трябва да спре десетина-петнайсетина човека, за да върже за вечерта... Заради такива нещастници ставаха катастрофите по пътищата и умираха деца, продължаваше да разсъждава бюстителят на реда. А полицията беше безсилна да се противопостави с предвидените от закона средства, дори с последните промени в Закона за движение по пътищата, за да пресече черната статистика и да сложи някакъв ред. Всичко зависеше от домашното възпитание и от толерантността по улиците... - Аре махай ми се от очите, че стана късно, а ти ми загуби маса време – отпрати го с яд катаджията. Но преди да се отдалечи съвсем, подвикна:- Следващия път няма да минеш така лесно. Не всеки ден имам рожден ден... Редактирано от - Гичка Граматикова на 06/8/2007 г/ 20:50:45 |
| Тая Роси я гледах в шоуто на Слави. Истински диамант, отдавна не бях виждал да си правят такъв ташак с водещ (беше Росен Петров) на шоу публично. Ситуацията беше уникална, дори и пет водки на екс нямаше да могат да решат проблема. В Биг Брадър не съм я гледал (всъщност, от българския поради някакви случайни съвпадения не съм гледал нито едно издание) , но предполагам, че е била 1:5 като численост и масовизма е надделял - по-лесно е да кажеш, че е тъпа. Дразнеща е, но не тъпа. |
| ... иначе за самия разказ би могъл да се изкаже някой почитател на sci-fi, аз съм зле с тоя жанр. На нагорещен от слънцето асфалт стоп-палка можеш да видиш само ако се унесеш от изпаренията му. |
| А-а-а, Росито е много забавно момиче, Топовие. Нито е дразнеща, нито е тъпа -като си гледал Слави, помниш ли че запя руски песни? Седеше изискано със скръстени крака и и всяко нейно второ изречение започваше с паразитните думички: " уникална личност"... Тази словесност, този етикет и поведение не се учат в училище - уроците на живота са й подсказали как да се държи във висшето общество. С и без водка в ръка... |