КАКВО НАПИСАХ?
Отиди на страница:
| Натиснете тук Бих казала и от други неща... ---> "Първичен инстинкт"  |
| Любов Обви с крака кръста му, а ръцете й се озоваха на раменете му. Вгледа се в очите му с нескрито желание. Те сияеха като два огромни златни къса, за които биха се избили златотърсачи от времето на Златната треска в Америка, и тя се усмихна закачливо. Загали нежно гърба му, който изпод ръцете й сякаш се извайваше и ставаше твърд като дърво. В замяна той й шепнеше гальовни думи, гъделичкащи немирно ухото й. Това й харесваше, а имаше чувствителен музикален слух още от дете. Тогава майка й първа бе забелязала музикалните й наклонности и я бе записала на уроци по виолончело. Учеше се старателно и бележеше голям напредък. Преподавателката й бе влюбена в таланта й и я тласкаше към широки концертни изяви. Учението й изоставаше, но любовта й към музиката не секваше и с неимоверни усилия успяваше да съчетава и двете неща. Другата алтернатива бе да се откаже от виолончелото, да залегне над уроците и да стане я икономист, я филолог, или да загърби всичко и да се отдаде на пуберитетските занимания и свързаните с тях опасности, дебнещи отвсякъде. И тя жертваше всичко, и игри, и забавления, но не и виолончелото, с което си дружеше по свой начин. Като че ли го дочу в онзи интимен момент и наостри слух. Да, действително инструментът звучеше някъде наблизо, сякаш бе пред нея, а тя свиреше на него. Но това бе невъзможно и тя прие, че е някаква илюзия, развиваща се в главата й. Все пак от дълги години концентираше и не можеше така лесно да се абстрахира от музиката. Но не биваше повече да мисли за пленителните струнни звуци на виолончелото, изпълващи ежедневието й със съдържание и красота; трябваше отново да се настрои любовно и да отправи цялото си внимание към мъжа, комуто щеше да се отдаде. Склони глава на рамото му, за да скрие предателското изражение на лицето си. Не желаеше той да се усъмни, че мисли за други неща или нещо не е наред и по този начин да го накърни или разколебае. Но музиката продължаваше да се лее като из ведро и не свършваше... Сигурно бе стояла в тази поза с часове наред, когато разплете прегръдката си от виолончелото и го остави прилежно настрана. Стана от мястото си, протегна се и отиде до кухнята. Там си направи сандвич и го изяде с огромен апетит. |
| Последен валс II Министърът на икономиката и енергетиката напусна мегаминистерството. Беше му трудно да се раздели с колегите си от “Славянска” № 8, с които постигна бележити успехи, но традицията повеляваше този акт да бъде изпълнен като смъртна присъда и министърът я прие безропотно. Както всичко останало. Какво значеше тук някакво си гръмко “сбогом”, малко шампанско и сълзи, примесени с дружни другарски потупвания и парадни снимки, в сравнение с огромната жертвоготовност на министъра към партията-майка, за чиито святи идеали изоставяше министерската си кариера и свързаните с това облаги. Знаеше, че неговият героизъм и доказано дръзновение, впрегнати в служба на дълга, няма да умрат в забвение и дори бабите от Долно Кунаре ще помнят и предадат на внуците си, а те - на своите внуци, какъв достоен и безсрашен ръководител е имала БСП в лицето на министъра. Беше спокоен, че идните поколения ще увековечат неговия подвиг, написал със златни букви най-новата история на просперираща България. А кой знае - може един ден министърът да бъде канонизиран за светец, а житията му да се четат във всяка българска църква... В първия си делови ден като депутат ексенергийният министър си позволи да не бъде точен. Влезе в Народното събрание час след началото на заседанието - в 10 часа, а в пленарна зала издържа едва 20 минути. Всъщност стори му се цяла вечност, понеже му се наложи сам да попълни декларацията за депутат - ах, как се нуждаеше от секретарката си Мая... Замени бързо тази липса с въображаема закуска с пъпеш и диня и неизменния сок от червено цвекло с магданоз и се почувства по-добре. Закуската обаче трябваше да почака. Завъртя се във фоайето на парламента, размени няколко поздрава с колеги и се насочи към парламентарното кафене. От входа съзря експравосъдния министър, разположен на меко канапе с разлистен ежедневник в ръце. За разлика от събратимия си по съдба, ексминистърът от НДСВ беше прекрачил прага на парламента точно в 9 часа. Колкото да се регистрира за началото на пренарното заседание. Първото му и единствено гласуване за деня беше на текст за съдебната власт, чието титулярство беше негово. Прие символиката на този акт като поздравление за добре дошъл и се усмихна блажено. След това се отдаде на лаф моабет с колежка по банка. Компанията й бързо му дотегна и той пренесе телеса в селенията на кафе-клуба. - Ооо, г-н Министър! - възгласът се разнесе в парламентарното кафе и извади жълтия депутат от унеса му. Беше ексенергийният министър, който придружи поздрава си със сърдечно ръкуване с експравосъдния министър. - Изключително съм Ви задължен, г-н Министър! - започна пръв диалога депутатът от НДСВ. - Научих от министъра на вътрешните работи как сте решили въпроса с корупцията във Вашето ведомство и последвах примера Ви, за да ме запомнят с добро - поставих видеонаблюдение навсякъде, дори пред входа на министерството, от двете страни на тротоара. Резултатът е потресаващо добър, г-н Министър! Корупцията бе намалена наполовина, съдилищата заработиха трескаво, а от "Паркинги и гаражи" започнаха да си прибират глобите за неправилно паркиралите автомобили. - Така ли? - изненада се депутатът от БСП. - Радвам се, че съм Ви бил с нещо полезен, г-н Министър. Вие всъщност защо подадохте оставка - така добре работихте и съдебната реформа прибутахте без предпазни клаузи? Въпросът жегна неприятно експравосъдния министър и той инстинктивно тръсна глава. Със снишен и провлачен тон, характерен за след консумация на алкохол, но особено присъщ при медийните му изяви, продължи да изрежда благодарностите си: - Не само на моето, но и на финансовото министерство помогнахте, г-н Министър. Оттам решиха да патентоват изобретението след постигната повишена събираемост на държавните вземания. Дори се обмисля десетпроцентова ставка за плоския данък, който ще доизкара на светло сивия сектор и ще повиши значително доходите на гражданите. Но има и недоволни от действията Ви - Доган е много сърдит, задето сте му ограничили обръчите от фирми; а Бойко Борисов Ви обвинява в евтин популизъм... Масовото признание на усилията и творческия талант на ексенергийния министър от цели две министерства докосна дълбоко ранимата душевност на червения депутат и той реши, че може да си хапне пъпеш и диня, докато обсъжда с колеги превземането на нова крепост - местните избори в София... Към обяд черен мерцедес го откара към предишното му работно място на “Славянска” № 8. Там официално каза “сбогом” на бившите си колеги и отпраши в неизвестна посока. По сметките си за ток и парно ще го помним винаги! Редактирано от - Гичка Граматикова на 10/8/2007 г/ 20:12:50 |
| Одавна не бях ходила на Труден сайт. Харесах си това... За тях думите са прости, все пак това са онези малките неща.Тези дребните, ненужните, незабележимите за другите хора.Тези подробности, които те държат буден през нощта, които те карат да стоиш с часове загледан в ясното нощно небе. Малките никому непотребни трошички живот, всички тези капчици емоция, които образуват невидима за невиждащите я, стъклена призма.През тази стъклена призма, от живота се виждат само онези малки неща.Гледайки от вътрешността й виждам теб, изтъкан от искрящи прашинки, непотребни за другите, но за мен...това се вижда.Тази съвкупност от лунни и слънчеви лъчи преплитащи се в теб, цветната дъга, малките дъждовни капчици напомнящи сълзи от радост, всичко това си ти!Така те вижда стъклената призма със своето малко седефено, назъбено по края сърце. Бляскавите отенъци от дъгата по твоето лице са надеждата, която търсена в толкова безвремия, изведнъж се появи по-ясна и по-силна от всякога.Надежда, която така и не се роди в малкото седефено сърце.Но ти се появи и му подари част от бляскавата си силна и цветна надежда.С нови сили то започна да копнее онтово за своята тлееща в прашен студ мечта. Лунните лъчи нежно обгърнаха поочуканото по края мъничко сърце.Огряха в тъмнината запълнила стъклената призма и й дадоха толкова светлина, че тя започна да пръска искри извън студените си стени.Малките кристални отблясъчета поеха силата на пъстроцветната дъга и блясъка на лунните лъчи и разпръснаха навън цялата тази феерия от страст-лелеяна и желана дори от най-малките и микроскопични пукнатинки на седефеното сърце с назъбен край. Слънчевите лъчи...ах, тази жадувана топлина, струяща от очите ти, колко много копнееше за нея седефеното сърце.А ти в един миг се появи и го дари с топлината.Тези безвремия, които беше прекарало в студената стъклена призма за една малка част от някоя секунда свършиха.След като ти се появи, стъклената призма не е вече студена и тъмна.Сега тя е цветна и бласкава, искряща и пълна с надежда и толкова топла, че малкото седефено сърце бе готово да се пръсне на милион прашинки, за да се претвори в ново по-силно, по-цветно, по-блестящо седефено сърце, но без назъбения край. Топлината предизвикана от слънчевите лъчи бе толкова силна, а пречупена през стъклената призма силата и се утроява.Малкото седефено сърце за пръв път от непреброимо много време изпита чувство.Това беше отначало някакво странно чувство, слабо и доста неприятно.С всяка секунда силата на това чувство се увеличаваше, докато седефеното сърце не усети някаква нарастваща празнота, дори страх заради огромните пукнатини, появили се на мястото на микроскопичните цепчици.Болката на сърчицето беше неописуемо силна, пукотът от нарастващите цепнатини беше оглушителен.Седефеното сърчице не издържа и с пронизителен трясък се счупи на милион бляскави прашинки.Пъстроцветната дъга, лунните и слънчеви лъчи слети в едно жадно поеха частичките от сърцето.Ти сам събра всички малки люспички седеф, притисна ги в дланите си и еднинственото което направи беше да затвориш очи и тихо да промълвиш: -Моля те! Разбитото на трохички сърце почувства твоята тиха, едва чута молба.Почувства също как всяко парченце от него попива от твоята пъстроцветна дъга-надежда и жадно пие от твоята лунна сила.Всяка една малка частица от него се напои с теб.А ти все още нежно притискаше дланите си, като дете уловило светулка и внимателно я държи в ръцете си, радвайки й се и пазейки я. В един миг счупеното сърце отново усети онази ужасна болка, изпепеляващата топлина на твоите слънчеви лъчи и се чу пронизителният пукот.Седефеното сърце на парчета се гърчеше и всяка една малка бляскава люспичка ти причиняваше неизмерима болка, а ти отново едва чуто промълви своето нежно и глухо: -Моля те! Толкова беше нужно на счупеното сърце да преодолее болката, която го беше разбила на парченца, едно съвсем тихо: -Моля те! И сърцето с последните си сили се стопи в ръцете ти.Всичките малки трохички се претвориха в искряща, лепкава бяла лава, която изгаряше ръцете ти, а ти ги стисна вече не по детски.Болката на седефеното сърце стана и твоя, усещаше всичко което и сърцето. Чу се силен трясък, стъклената призма се пръсна на хиляди мънички стъклени капчици, а теб спря да те боли. Отпусна малко ръцете си и усети, че лепкавата, искяща, бяла лава се е втвърдила.Беше станала отново седефено сърце, но без да е назъбено в единия край, отразяваше блясъка на твоите слънчеви лъчи и от него струеше топлина.Беше изпъстрено с нови цветни надежди и беше силно като лунните ти лъчи, нежно слети със слънчевите. Ето това са онези малките неща, за които думите са прости и обикновени.Така се раждат те, но само за виждащите ги това значи много, само те могат да усетят болката от прераждането на седефеното сърце и да погледнат през стъклената призма, а за другите те са просто непотребни подробности.Но макар да са малки, те притежават огромна сила, могат да те накарат да почувстваш болката от раздялата на някой облак с неговата звездичка в ясната лунна нощ, докато ти будуваш с часове, загледан в лунното небе, чувайки писъка от раздялата им. А за мен, че това си ти, съвкуност от тези малки неща. |
| Желязната МиЛейди Прекоси самоуверено улицата и се насочи към фризьорския салон. Токчетата й тракаха живописно по паважа в допълнение на прекрасното й настроение и трепетно очакване. Беше облечена изискано, с права пола до колената, вталено сако, изпод чиито ревери се подаваше яката на безупречна риза, и кадифена шапка, опасана със сатенена лента в същия десен. Носеше дискретно бижу от перли, перлени обици и пръстен с нефрит, които издаваха сносен и издържан живот, дипломатичност и грация. В ръката й се мъдреше огромен чадър, понеже денят обещаваше да бъде лош и да вали, напук на метеорологичната прогноза за слънчев и топъл август... Фризьорския салон й беше препоръчан от приятелка, която редовно организираше соарета и пищни тържества и ходеше там да се фризира. Трябваше да търси Таня, обиграна коафьорка с авангарден поглед върху модните тенденции. Вземайки предвид безупречния външен вид на приятелката си и стилните й прически, възнамеряваше безусловно да се довери на изпитания й вкус. Поводът заслужаваше всякакви жертви и не пестеше нито средства, нито време, за да си угоди. Наближаваше рождения й ден и искаше да изненада близки и приятели с една нова визия. Беше готова да експериментира с косата си, но в разумни граници, без да нарушава основната линия на консерватизма си. Трудно й беше да се пречупи съвсем, но отзвукът от последната й загуба още не беше отшумял, въпреки прекараната почивка в Париж, и това я караше да търси коренната промяна. Нуждаеше се от нея повече от всякога, за да залепи счупените парчета, и след кратки вътрешни колебания се гмурна в морето от неизвестности. Замени стария си гардероб с нов; започна да излиза по-често навън сред неангажиращата компания на приятели и посещаваше културни мероприятия; забрани си шоколада, с който душеше депресията си; вглъби се в работата си, а вечер слушаше до припадък Даяна Кроул или препрочиташе избрани пасажи от “Бягащата с вълци”. Отделяше повече време и на двете си дъщери, които беше пренебрегвала заради стремглавата си кариера и чести пътувания в чужбина. Като една силна и волева жена, успя сравнително бързо да излезе от душевната летаргия и погледна на живота с радостни очи. Какво като се беше разделила с мъжа си? С това не свършваше светът! Пък и тя винаги е била водещата във връзката, крепяща се най-вече на нейния ум и авторитетност. Със същия успех можеше да си вземе куче и да живее не по-зле. Оставаше само да смени фризурата си, за да докаже на всички, че промяната е завършена и миналото е зад гърба й. И пак да бъде онази весела, самоуверена и мъдра жена, неспираща се пред нищо, за да постига целите си, и предизвикваща изключително възхищение у другите. Заради многобройните си изкачени в миналото върхове, които ще останат запомнени... Влезе във фризьорския салон и попита за Таня. Показа се снажна червенокоса жена, с огромно деколте и ексцентрична прическа тип папагал. Зачуди се дали е попаднала на правилното място, но възгласът на фризьорката осуети всякакви планове за безшумно бягство: - Здравейте, г-жо Михайлова! Познах ви веднага, а Соня ме предупреди, че ще дойдете. Каква прическа предпочитате? - Ами нещо по-късо, но не съвсем късо, моля – несигурно отговори бившата лидерка на СДС, докато сядаше на стола. Коафьорката възприе еднозначно желанието на именитата си клиентка и побърза да я успокои: - Отпуснете си, г-жо, и не се притеснявайте за нищо! Ще оформя косата ви по последна мода и ще останете доволна. С няколко уверени движения тя подстрига Надежда и я изсуши с четка. После й даде огледало, за да огледа прическата си. В първия момент Михайлова се смути – искаше й се нещо свежо за лятото, но френското каре й се видя твърде късо. По-късно обаче се поускопои, защото след Виктория Бекъм и още няколко знатни дами и тя беше подстригана по последен писък. А овациите от близки и приятели й помогнаха окончателно да хареса новата си визия. Беше щастлива от прекарания си рожден ден. Почти колкото когато министър-председателят Костов я покани в правителството си, да поеме Външно министерство през 1997 г. Редактирано от - Гичка Граматикова на 14/8/2007 г/ 18:47:20 |
| И последна вметка, всъщност въпрос... как мога да се свържа с "Таня, обиграна коафьорка с авангарден поглед върху модните тенденции" относно некои забележки във връзка с тенденциите ? |
| Ми трябва да се свържем с Надето Михайлова, за да обясни къде точно се намира тоя салон... Ти кво - да не си страстен почитател на шоколада, а? Аз - не съм! |
Ми тогава ще пусна нещо друго следващия път - мислех сега, но щом обиграните погледи с тенденции те задоволяват, другото ще почака...  |
| Да искаш да чакаш и да умееш да чакаш са две различни неща, но който ги умее и двете заслужава наградата си! |
| Все пак нека подгреем чакането с eдно парче на Преслава: Предай се на желанието Усещаш това, което аз усещам. Усещаш ли, че с мен ще ти се случи нещо. Една приятно жадна мисъл в теб напира, Докосна ли те тя изкристализира. Припев: (х2) Ще се разлея в теб до край ще се разлея. Щe те отпусна както само аз умея. Ще гъделичкам нежно всички твои чувства, И пак и пак ще искаш да ме вкусиш. Предай се на желанието да ме имаш, предай се на желанието да ме любиш. Останалото просто остави на мене, останалото-то се помни дълго време. Припев: (х4) Ще се разлея в теб до край ще се разлея. Щe те отпусна както само аз умея. Ще гъделичкам нежно всички твои чувства, И пак и пак ще искаш да ме вкусиш. Натиснете тук Редактирано от - Гичка Граматикова на 13/8/2007 г/ 20:10:48 |
| Па чакам си аз, ама времето не чака Побелях и остарявам но в сърце те нося Цял живот оставам, па макар и просяк Tи си моето имане ти ми взе душата Мой ангеле, моя сладка мъкa Натиснете тук Редактирано от - bgtopidiot на 13/8/2007 г/ 20:15:42 |