
| Eто моя дян за деня и в унисон с темата: Представям си те като едно шишкаво картофче, което жадува за ръцете ми как те обхождат целия, за това как взимам картофобелачката и те обелвам след това, бавно, как с ножа те нарязвам на тънки филийки и те слагам във фритюрника да се пържиш заедно с други картофки. Там ти е малко топло и некомфортно, но стоически издържаш изпитанието, защото знаеш, че всяко хубаво нещо идва трудно и с много жертви. Мислиш си единствено за това, как те изваждам от "клетката-убиец" и те поднасям към устата си. Мисълта за това ти помага да забравиш физическото страдание от пърженето и сравнително леко приемаш факта, че се променяш и ставаш хрупкав. А заедно с това и много закачлив. Накрая те вадя от фритюрника и о, ужас. От страст и желание си изгорял и не ставаш за ядене. Не бой се, няма да те изхвърля в кофата с боклук. Ще те дам на котката си, която не е капризна като мен и с охота ще те погълне. Амин. |
| С една забележка от "наблюдаващия" офицер: "Жената трябва да може да прегърне мъжа с ръце и крака"! (справка - "Усещане за жена" с Ал Пачино). Редактирано от - OLDMAD на 28/11/2006 г/ 16:20:18 |
| Този скромен опус на колежката Гичка ми напомня за онази Буриданова магаричка, която дълго тимарила двата картофа и накрая изтичала до секс-шопа, за да си купи вибратор. Алилуя! |
Топре, че Исякото не ме е надушила още, защото в противен случай да ме е сложила вече в джобчето си по повод темата за пърженето и човешкият елемент, като част от нея. ![]() |
Скъпи докторе, въпреки тънкия ви намек смятам, че няма нищо лошо любовта да върви ръка с ръка с храненето. А когато те са неразривно свързани, последващи едно след друго или са омешани в интересна сплав, като гореизложената, не ни остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на хибрида и да отпиваме от питието си, ако имаме пред себе си такова. Не мислите ли като мен? ![]() |
Докторе, знаете ли каква е основната разлика между нас двамата? Вие гледате на нещата твърде практично, а аз подхождам творчески. Но се срещаме понякога по средата и именно това е хубавото. Наздраве. ![]() |
Гичка напрао искъртила мифката(творчески), но и фолософски намекнала, че едно е да кльопаш хрукавото картофче, а друго ти да си картофчето и да те кльопат с кеф.. |
Гиче, това с картофчето ми хареса, бравос , обаче котки да ги ядат препържени още не съм срещала, дали има такива след тия капризни принцеси?емидим, ти си много мил форумец, видях се там - сред любимите ти бисери ![]() |
| Така е, и аз не съм виждал котки или кучета да ядат картофи, но моето куче много обичаше слънчоглед(печен и осолен).. Следва въпрос с повишена трудност. Ползвал ли е някой от вас, освен МВ печка и фритюрници уредът „сач”(лично)? Този уред не ползва кабели(захранващ и интерфвйсен), както и дистанционно. Ползва се след силно нагряване. Мръвките "добавени" после стават със суперски вкус(Олдмад знае), който наподобява скара на дървени въглища, но е по-друго. Аз съм пекъл по гореописани начин мръвки(кюфтета, пържоли и даже шишчета), а и 1-2 пъти и катми. При "домашни" условия(тераса) уредът се ползва съвместно със силно нагряващ котлон. |
Както правилно отбеляза Ганю/ ![]() |
Картофките в къщи са най-предпочитани в такъв вид : сварени, обелени, посолени, нарязани на кубчета - още топли - поръсени с препържено масло, копър, и стрити две-три скилидки чесън, утепало се е. Геновева, този глагол "посещавам" във френския роман, в случая - ястие, посетено от скилидка чесън, е frequenter, по-голяма преводаческа сполука щеше да е вариант с "навестявам", "спохождам". Мое лично преводаческо мнение, с тая уговорка. |
Обаче, Гиче, Ган е написал "фолософски", добре че не е "фалософски", но може би пък щеше да е още по-добре. |
обаче котки да ги ядат препържени още не съм срещала Те въобще не близват пържени картофи, знам. Поне мойта не. E, не съм ли уникална, кажете... както се беше изразил един доскорошен форумен участник тук "Е, те такова животно нема". |
Ган, сач едно време, спомням си го от прекрасното време на детството ми, магиите, извъртени на сач, ги владееше баба ми, Бог да я прости - най-вече превъзходните "катми", които никога вече не опитах след като тя си отиде. На двора - напален огън, после само въглени, над тях въпросния сач - голям, черен, опушен, плосък. Мазнат с парченце сланинка и отгоре разлята вероятно някакъв вид палачинкова смес, но на по-плътен слой, вкусът е невероятен |
| Брат'чет, забрави нещо - като се загрее, сачът задължително тряба да се забърше(натрие) с парче солена сланинка. След туй мяташ отгорце му...а бе, това с което разполагаш в момента(включително и картофки Гиче), но за предпочитане си е мръфката - колкото по-дебела, толкоз по-добре . P.S.Тю, Сиби ме преварила Редактирано от - OLDMAD на 28/11/2006 г/ 20:11:38 |
Картофките в къщи са най-предпочитани в такъв вид : сварени, обелени, посолени, нарязани на кубчета - още топли - поръсени с препържено масло, копър, и стрити две-три скилидки чесън, утепало се е. Само че аз ги обичам и пържени такива. ![]() |