Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
Възможно е, Гиче, но едва ли е същото. Сварени имат една бебешка пухкавост, мекота, особено ако са един вид сладки, пръхкави картофи, почти лимонено жълти. |
| Сачове(глинени тигани) и сега се намират около Бачковския манастир, димитровградския пазар, а сигурно и другаде. Барбекюто на спирт, дървени въглища и ток е слаба ракия. |
А, не, Ган, сачът не е тиган, поне бабиният не беше, вероятно е бил от чугун, много плосък, само по края с удебелен загладен ръб, още си го спомням. |
Оригиналния сач е грънчарско производство(глинен), с диаметър около 35-40см, печен заедно с грънците и задължително "гледжосан"  |
| Re: Рецепти за сач Изпратено: snejka (IP регистриран) Дата: 21 януари, 2006 15:16 Опитвала съм тиквички на сач и бяха невероятни * Сача на вид е като натиснеш една пица(глинена) с малко по-малка тенджерка. Ефектът се получава от бавното, но пълно топлоприемане/отдаване. Най-хубавото е, че при градски условия възпроизвежда селския природен вкус. |
| Интересно нещо е кухнята. Почнали сте темата за сачове, та и аз да добавя нещо. Тексасците (и по другите щати, но по-рядко и в селски местности) използват много често съдове от черен чугун. Включително нещо като тигани, напомнящи нашенските сачове. Технологията е проста - тиганът се нагрява на открит огън до слабо зачервяване, мръвката се лепва отгоре и се обръща почти моментално. Вкус - да не описвам, още повече че според майка ми тукашното месо било по-вкусно от това в България. По същия начин се пекат и палачинките, само дето не загряват тигана толкова силно. А за американските палачинки - приличат доста на руските оладьи, едни такива дебели и малки по диаметър. В смеските явно има готварска сода, ама знам ли - същата смес става и за вафли. Вкусни са, особено с вишнево сладко от България, ама и класическата рецепта с кленов сироп също се яде. А, и да не забравя - чугунените съдове тук не се мият, само се забърсват с хартишка. |
| Истинският сач става тогава сач, когато на него са правени поне година катми. Защото чак тогава поема мазнината. Гиче, и аз  Ето ви една рецепта на Есил Дюран: Необходими продукти: два комплекта пилешки гърди, 100 г кашкавал , 4 скилидки чесън, 2 зелени чушки, 2 домата, главa лук , 5-6 с. л. зехтин , магданоз за поръсване, черен пипер и сол на вкус Чушките и лукът се нарязват на шайби, а месото – на малки парченца. Нагорещеният сач се намазва със зехтин, слага се нарязаното месо и се запържва до златисто. Добавят се нарязаните лук и чушки, разбърква се и се изчаква да омекнат. Когато това стане, в сачът се добавят настърганите на ситно ренде домати и счуканият чесън и внимателно се разбъркват. Огънят се намалява и в сача се добавя нарязаният на парченца кашвакал. Когато леко се стопи, съчът се сваля, поръсва се с наситнен магданоз и се сервира. Редактирано от - Doctora на 28/11/2006 г/ 21:06:15 |
Фани, да не забравя, честит рожден ден на патерици на детенцето, а на теб кентавърски сърдечен привет  .Чугунен ще да е бил сачът на баба ми, тежък, катранено черен, с матов блясък, какъвто тиган понастоящем имам аз китайски - с тежко дъно. Къде отиде, не знам, вероятно у леля ми като наследство. Ние си прибрахме само домашно тканите от баба ми чаршафи с навезани дантели по краищата, сгънати неползвани в старата ракла, толкова години минаха оттогава, а те още са здрави и живи, поизбелели, но с непреходна прелест. |
| Невероятно се получи, наистина! Но струва си по нататък да се обсъдят и други деликатеси като симид, колачета, мекици и пазлами.. |
| Чугунная сковородка, се казваше тоз уред, познат на всяка руска домакиня, дъъълго преди цептери, тефлони и т.н. Главно блини се приготвят на него. Имах си един в Москвето, малък, на него превъзходно ставаха, никога не можеше да стане фал - справка нашите катми. Не си го взех при тръгване, и много съжалявах, докато една дружка не ми домъкна един такъв от Москва, с вайкане как е мъкнала в багажа си таз тежест. Седи ми сега в съдовете, ама тия дни гледам - нещо е поръждясал отгоре, което ми говори, че трябва наистина да го поддържам намазан с мазнина. Дори и дръжка няма, а една специална държачка. Предполагам, че се нагрява на много силен котлон, тъй като в Русия технологията беше на газ, където пламъкът е много, много силен. Благодаря за подсказката, утре ще го извадя от бюфета. И е с доста ниско первазче, съвсем като сача. Та как беше технологията, подскажете - първо го нагряваш много силно и тогава хвърляш там, квото ще хвърляш, а? |
В петък, живот и здраве, ще има купон. Поръчали са ми до осигуря и направя от т.н. "Мои салати". Преди няколко дни един от шефовете ме видя че режа целина и каза: - Ако ще правиш салата - оставам! И остана... Пък салатата в една купа с диаметър 40 см и дълбочина 20 см се свърши с едно сипване...Ядат хората |
| Ух, Вев, подсети ме за чугунката - имам си един такъв съд в България, подобен на нашенски гювеч, но от емайлиран чугун. Като си спомня как го влачих, ама беше на млади години. Б прави намеци да го докарам тук, ама ще има да чака, докато не дойде с мене, туй чудо тежи поне 10 кила. Ама пък задушава .... мръвката просто пада от кокалите. |
| Свалям шапка за поздрав към чудесната и благородна компания, събрала се покрай тази чудесна тема!  И аз си имам сач, чугунен и много си го обичам. Особенно зимъс, когато не върви да се излиза да се пече в градината. За да допринеса и аз - ето ви една най-любима рецепта (която лично, сам, си изобретих като дете - за плоча на котлон). : Нагряваме сача добре (газ), поръсваме го обилно със сол, счупваме отгоре 2 - 3 яйца, като гледаме да се разлеят равномерно. Вадим когато яйцето леко позагори и тогава лесно се отделя със шпатула. Божествено е. Гарнирам с печен лук. Пак на сача, средни глави, сцепени на две по екватора. Пак сол. Вадят се като поомекнат. Върви с козе сирене. Който няма - да завижда И - вино. (И двете сачови забежки са доста опушващи, да го имате пред вид, трябва добра аспирация) |
Ле-ле, ще се удавя в слюнката си... Ако се спомина, да знаете, че Дъртреалист ще е моят фактически убиец и него трябва да го дирите.   Хубав ден на всички.  |
| Като стана дума за рецепти някой да знае за ходене 3-4 дни до Европа дали треба медицинска застраховка като едно време или не треба. Би требало вече да не треба ма де да ги знаеш. |
| Абе, аз винаги си вадя, за всеки случай, като католичките попове, дето не били женати, в оня сръбски виц, но никога не ми я искат. Последното ми ходене в ЕС беше през април в Атина и не стана дума за това - на атинското летища. А от 1 януари уж ще е друго, ама ... То са пет-шест лева, във всяко пътническо бюро, каквито в София са на всеки ъгъл. |
| Не толко за парите, ами масраф. Гледах и по сайта на външно - и там не пише че треба. Като му дойде времето ако има попътно може да зема, ако не - със здраве. |
| Категорично ДА. Вие не сте осигурен за тяхната здравна система. Застраховка "Злополука с медицински разноски за чужбина" ви дава покритие в случай на застрахователно събитие. Ако се случи, изисквайте документи - изследвания, епикризи, рецепти, касови бележки. Уведомете за събитието застрахователя си ако има нужда от асистънс. |