Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
Виждам, че настана всеобщо умиление.  Едно житейско наблюдение върху гладкостта на комуникационния процес. Това, което човек си позволява в собствената си самоирония, не трябва да си позволяват събеседниците му. Максималистично изискване е, и е наистина детайл от висшия пилотаж на доброжелателното и изискано общуване. По тази причина не е редно да се изисква от всички, което и аз не го правя, но не мога да не го отбележа все пак, от семиотична гледна точка, не нещо друго, сакън.  Редактирано от - Геновева на 06/12/2006 г/ 17:02:57 |
Елеуса (гр. Ε λ ε ο ύ σ α — милуваща от έ λ ε ο ς — състрадание, съчувствие), както би потвърдил г-н Симитис.  |
| Артисте, извинявай, че се изхилих на цитираното от Геновева. Не беше възпитано, наистина. Но се опитай да резбереш. Въпросното нещо бидейки извадено от контекста звучи много смешно, още не мога да си събера усмивката. Смехът на чужд гръб обаче е неприятен и жесток. ОК, пуиленце? |
Бе то на човек като му доде една наративна семиотиката...и си 'бамамата!  Айде бе...у Чирпан вече бият булките си, къртят черчевета и вадат ножове! Вий к'во още прайте тук?  |
Аз чекам да стане 18.00 ч. и напускам раб. място. Абе, днес нещо лафчето не провървя, но то не може всеки ден. Дано вечерта за всички бъде приятна, няколко или само едно рибно блюдо да има на масата, пенливо винце, ракийка със салатка, хубава компаниЙка и т.н.   в ред. Геновева, ти ще правиш риба, нали? |
| Гиче, може ли да не ти отговоря на въпроса? Нека моята трапеза си остане забулена в тайна...  Персонализацията на кулинарните рецепти много пъти има за цел да ги направи някакси по-близки и реални, а не да даде отчет за нашето времепрекарване. С изключение на случаите, когато сами сме пожелали, щото разсъбличането винаги трябва да бъде доброволно - вж. горния ми постинг за границите. Нещо ми се чини, Гиче, че ти не разбра за чия самоирония стана реч, но може и да бъркам, а пък и в никакъв случай не е толкова важно. С което ти желая приятна рибна вечер, а да знаеш, и че миризмата на риба от готвенето и консумирането се маха най-лесно с лимон, или поне с оцет. Редактирано от - Геновева на 06/12/2006 г/ 17:35:20 |
| Няма проблеми, Многострадална. Хубава вечер и от мен. в ред. не е важно, според мен. Надявам се, че и другите мислят така и няма засегнати или обидени. Редактирано от - Гичка Граматикова на 06/12/2006 г/ 17:41:39 |
Ей, да не се карате на тоя хубав ден Никулден? Моят шаран е вече готов, въртя му се два часа, капнах от умора, но пък, да ви кажа без никаква самоирония, че по-хубав шаран от приготвения от мен самата - не съм кусала. В това ме уверяват и домашните, които /по-специално поколението/ риба да не видят. Вече е късно да му давам рецептата, ако някой би я пожелал, евентуално. Геновева, мама е завършила българска филология, с втора специалност руска филология. Била най-любимата студентка на проф. Симеон Русакиев, дали го почетохте и него на това тържество? Питам, защото толкова съм слушала за него, че го чувствам някак близък. Редактирано от - Сибила на 06/12/2006 г/ 17:51:06 |
| Да, беше споменат, проф. Русакиев, от първите, и аз с удоволствие си припомних името му, защото май той беше литературовед, мен ме е изпитвала неговата асистентка Теменужка едикоя си. А почти бях забравила това име, щото аз не си падах много по литературата, а езиковедските специалности ми бяха хобито. Издали са един много хубав алманах на катедрата, със снимки и спомени, там дори има и една моя мемоарна статия публикувана. Щото машинният превод в България се пръкна именно от руската катедра, колкото и да звучи невероятно, чрез първият ентусиаст-пионер в тази дисциплина, преподавател именно в тази катедра. Та бях писала едно мемоарче, именно за първите стъпки на машинния превод у нас, а те ми препечатали част от статията. А на мен, нали знаеш, дай ми мемоари и рецепти... А имаше една група весели дами, от випуск 56-та май, т.е. завършили преди половин век, много енергични, рецитираха стихове, малко извън програмата бяха, но приятно беше. Алманахът обаче много кът, само на автори го раздадоха. Но красиво издаден. Много меценатски е помогнала за издаването му Светлана Шаренкова, от форума Русия-България, и са си позволили едно много хубаво оформление. Тя, Светлана, ми е дружка пък от политиката, ама това е вече друга тема... |
Мама говореше с много топлота за него, а в дневниците си си непрекъснато го споменава. Дори е написала, че той й е предложил първо назначение след завършването и с конкурс в ГЛАВЛИТ, но като го проучила се отказала, защото й казали, че това е литературната ЦЕНЗУРА, не било за нейните нагласи, но въпреки това му е много признателна, че е бил така загрижен за нея. Времената са били такива, какво да се лъжем. Нямам време да попрепиша нещо от тези дневници, адски са интересни. |
| Аз да си кажа за нашето пийване и хапване: Изяде се всичката рибка, както казах по-горе, печена на скара - лефер и скумрия/любимата на шефа/. Изпихме: 3 литра "Траминер" от Търговище, 1 литър водка с 2 литра разредител, 3 литра "Мерло" от "Телиш". Не броя салатите...Сега всички сме се прибрали...Някои от по-младите продължават купона в постоянните си компании...Това е животът...И така, до края на света... |
| Късметлии такива. А у наше село шарани няма. Опитах се да поръчам - не стана. Майната му на шарана, викам си, отиваме в Red Lobster. Поне някаква морска храна ще да е. |
| "Философията на езика", пардон, "семиотиката", ми подсказва че това парещо-сладко-лютиво нещо може така да ти "сбърчи" стомаха, че пакетчето хлябна сода ще ти се стори "земен рай"! . P.S.Лъжичка сода - чаша вода, и пак...лъжичка сода с чаша вода...до "изригване"! След което разбира се, спокойно може да се отпочне - кат мръфка, кат винце(или водка), кат мръфка...и т.н. Бе вий що не мезите от киселото зеле? Редактирано от - OLDMAD на 07/12/2006 г/ 13:42:32 |
