Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
| Не знам, може и да има - единият дядо е от Солун, бабата му - от Гевгилия, едната пра-баба - от Крушево, пра-дядото от Костур (на една от техните щерки съм кръстена, нейният съпруг пък от Велес). Сите се пишеха за българи от Македония. Ама знае ли човек, при това преселение на народите. |
Ама и аз съм един... Казах на шефовете за едно магазинче и после кво? Трябваше да купя и донеса на всеки от тях - прошутонещо като пъстърма/, кайзер-пъстърма и бабекова наденица. Радвам се, че успях - дано им харесат  |
| Салата Оливие или Руска салата В изобретението на Люсиен Оливие има много случайности и неясноти. Той бил най-малкият от четирима потомствени братя-готвачи, роден в Провансал, Южна Франция. Пристигнал в Русия вече като известен готвач през 60-те години на 19-ти век. В началото приготвял престижни ястия по поръчка. Но скоро направил пачка и построил ресторант “Ермитаж”, който станал любимо място на аристокрацията. Оливие имал 100 души персонал от които 32-ма готвачи! Разказва се, че той използвал нов сос, донесен от Франция, наречен “Провансал”, който по-късно станал основна съставка на новата салата. Според изкушени кулинари обаче, откритието на соса станало случайно и то в ресторант “Ермитаж”. Веднъж Оливие поръчал на готвача да приготви традиционния френски сос с горчица, включващ още масло, оцет и стрити сварени жълтъци. Готвачът бързал и съкратил процедурата като вместо сварени, прибавил пресни жълтъци. Вкусът на соса потресъл Оливие, който преценил, че откритието може да промени всяко ястие.Този сос, по ирония на съдбата, днес е известен като... майонеза.А тогава така се е наричала традиционната френска салата, която Оливие приготвял за клиентите си. Всички нейни съставки – месо, зеленчуци и новият сос, били подредени разделени в една чиния. Блюдото се наричало “майонеза от дивеч”. Вероятно случайно станало така, че веднъж продуктите се смесили. Така се родила салатата Оливие, която бързо се прославила. Тя включвала много съставки като хайвер, раци, екзотични зеленчуци и месо от диви птици. Оливие не разкрил приживе точната рецепта. Следват години на забвение, докато през 1904-та година салатата се възражда с други съставки, но под същото име.След 1917-та година знаменитото блюдо отново изчезва, за да възкръсне пак през 30-те години. За нея се сетил Иван Иванов, един от помощник-готвачите на Оливие, станал впоследствие главен готвач на най-престижния ресторант “Москва”. Той заменил “буржоазните” продукти като месо от дивеч и каперси с ползвани от широките маси, като кръстил творението си“Столична салата”. По-късно се появили нейни разновидности като “Московска”, “Месна”, “Лятна салата”. На писателя Михаил Светлов приписват появата в рецептата на варени моркови. В Брежневската застойна епоха творението на Оливие мутира в “Съветска салата” – месото от птица се заменя с шунка или някакви колбаси, които тогава могат да се намерят по магазините. Днес името Оливие е напълно реабилитирано. Ще завърша с кратка рецепта за истинска руска салата “Оливие”. Във всички разновидности на великата салата винаги са присъствали два основни продукта – варени картофи и майонеза. Останалите съставки нека бъдат дело на вашата фантазия. |
| През 68 година, още по времето на хранителното изобилие в Москва на евтини и качествени продукти, видях за пръв път заглавието - Салат Оливье, пред една тава в кулинарен магазин, редом с червените хайвери, сьомгите и разни други вкусотии. Много ми е интересно, защо са използвали това заглавие не за класиката, за която ни говори Доктора, а за една чудна смес от някакво нарязано кисело зеле (но не много кисело, нещо като съвсем леко втасало), чувстваше се и зехтина, омазняващ сместа, но НЕ майонеза, и няколко вида плодове - имаше клюква, някакви боровинки, нарови зърна, нарязани ябълки, и може би декорирано с маслини. Ей тоя чуден вкус не мога да го забравя, а всичките варианти на салат Столичний, в Чехия - Влашки салат, може и Францоузки, у нас - Руска, са ми известни и многократно дегустирвани от мен. Да отбележа само, че в доброто изпълнение на салат Столичний по московските добри ресторанти винаги влиза крехко варено телешко, не нарязано вътре, а на няколко тънки резена увенчаващо купчинката с майонезеното творение - за отбелязване, с не много майонеза, както сега салатите Кенар, в които няколко царевични зърна и още нещо се гонят в майонезата. Много малко майонеза, само да слепва ингредиентите. И като се прибави, че руската майонеза е лека, киселка и по-течна от нашата, разликата е очевидна. |
| Нещо не се храните напоследък! Пък аз така си хапвам...Подариха ми 15 кг лук, но приказката не свърши дотук. Вече няколко пъти си хапвам месце с много лук...Не ме интерсува как го наричат, но е адски вкусно  |
Така е, като не можеш с изкуство, отиваш на гастрономия! Хващаш една проста пуйка(американка)!Колиш я(може и да и скъсаш главата ако ти държи!Потапяш я в гореща вода известноа време и после почваш да я скубеш!Оскубана я пърлиш и после я почистваш е разцепваш!Пълниш я с ориз дребулии отстрани кисело зеле ипечеш на бавен огън!Ако има хубаво бяло вино ==става жестоко!  T |
| Честит 3 март! Бъдете щастливи! Шефката ми стана Доктор хонорис кауза по журналистика, което си е хубаво и за мен. Друго си да имаш шеф - доктор по журналистика. Но голям кеф беше и менюто, свързано този тържествен момент - панирани броколи и карфиол, лозови сърмички, няколко вида месца от ония, тънко нарязаните, тънички филийчици от франзела с вкусотийки върху тях, топли малки кюфтенца, набодени върху клечици и върху полусфера от прясно зеле... Това го преглъщахме с бяло вино от Сицилия, червено Мерло от Телиш, марково уиски - някъде от Шотландия, водка - някъде от Русия и на фона на онези тоги, дето съпровождат това събитие...Харесвам такива моменти...Е, да ме простят тези, които имат по-възвишени вкусове, но така виждам нещата...и така мога да ги разкажа... |
| Много се радвам, че повечето хора са на диета...Така остава повече за мен...Вярно, че съм само 98 кг., но лекарите не ми позволяват повече...По тази причина в неделя не посмях да хапна повече от едни панирани дробчета в едно ресторантче в планината...Едно биволско кисело мляко...и половинка малиново вино...Скромно, но с голям кеф.... Приятна вечер на всички здравоядящи... |
| Една руска рецепта за домати, стават и за мезе. Продукти: Домати, чушка, чесън, лук кромид, чер пипер, копър, бахар- слагат се във всеки буркан. Марина: На 3 л вода се слагат 1 ч ч оцет, 4 с л сол, 4 с л захар. Всичкото се кипва. Приготвяне: Напълнени с горните продукти, бурканите се заливат с вряла вода, стоят 1 мин, излива се водата и се заливат с врялата марината, затварят се с капачка и се обръщат. Така вакуумират |
| Рецептата за тези доматчета ми напомня вкуса на едни унгарски буркани от по 3 л., пълни с "мариновани краставички и домати", продавани само в Москва, в добрите времена на продоволствения обмен по СИВ. Бяха хем вкусни, хем красиви - ситни и равни. Също бяха чудесно мезе, то е ясно на кое. Българската кухня не употребява домата в натурален вид за туршии, с изключение на някои екзотични смески. Така че с удоволствие бих опитала това, още повече, че не е голямо количество, и се консумира веднага. Аз туршии в големи количества не правя и е жалко, защото готовите са много солени. Бих направила една добавка в посока - единство, творчество, красота, като бих намалила количеството на бахара, за сметка на семе от копър, както при краставиците. А впрочем, като стана дума, на пазара са вече корнишоните, време е за пресносолните (на руски - малосольные) краставички, нали? Пак бързо, лесно и вкусно, и няма да го чакаш месец да ти втасва в мазето. Най-много три дни на балкона, и вадиш и ядеш. Приемат се рецепти. |
| Имах руска рецепта и за корнишони, за да са хм ... хрупкави беше с хрян също го има и у нас, но по-късно като я намеря. Между другото хряна лекува синузит и я използвах, когато имах такива проблеми. Добре измитите малки краставички се нареждат в буркани. Отгоре се поставят няколко листа от вишна, касис или грозде, няколко клончета копър или малко хрян. Едва тогава се заливат със саламура- на 1 л вода- 4 пълни супени лъжици сол. Така напълнените буркани престояват 24 ч. След това саламурата се излива, кипва се и гореща отново се налива в бурканите. Затварят се плътно и се обръщат наопаки. Обръщат се всеки ден в продължение на 5-6 дни. Редактирано от - Виолета на 31/7/2007 г/ 08:18:55 |
| Петел по Константинуполски! Продукти: 1 млад петел - около килограм; четвърт чаена чаша зехтин; 40 грама масло; 200 гр. червени домати; малко гъби печурки - 7-8 броя; двадесетина маслини; 250 гр. бяло вино; червен пипер, черен пипер, сол, магданоз Приготовление: Нарязвате петела на парчета и ги запържвате в мазнината до позлатяване. Изваждате ги, осолявате и поръсвате с черния пипер. След това в същата мазнина запържвате последователно доматите, нарязани на дребно, и гъбите нарязани напречно. Като се позапържат гъбите, прибавяте червения пипер, виното, маслините и месото и варите на слаб огън. Поръсвате с магданоза и готово. Добър апетит! Редактирано от - Костас_Симитис на 30/8/2007 г/ 20:17:26 |
| Един приятел-ловец ми обеща 10 угоени пъдпъдъка, те в началото на септември се угояват преди да отлетят. Смятам да приготвя другата седмица пъдпъдъци в патладжани. Редактирано от - Костас_Симитис на 30/8/2007 г/ 18:35:31 |
| Напоследък гъбите ги правим по тази рецептата на мъжа ми Нарязват се измити и почистени гъби, салам, пресни домати или от консерва, лук на ивички, добавя се сол краве масло и вода. Всичкото това се запича във фурна. Малко преди да е готово се залива с 2-3 разбити яйца. |
| Отдавна вече не готвя гъби, освен като прибавка, ей така, за идеята, към някакъв сос. В обикновените магазини освен тия култивирани гумени печурки друго не можеш да намериш, в маринован и всякакъв вид, което не променя вкусовите им качества. По пазарите не ходя, пък и от там ме е страх да купувам. Така че, който си има хубави други гъби, пресни, брани, гарантирани, може...  |