КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
| Украинският парламент е приел един закон който установява че гладът който в годините 1932 и 1933 уби 10, 000, 000 души беше геноцид на украинския народ от страна на съветските власти. Украинското правителство иска Обединените Нации да признае статуса на геноцид - убийство на цял народ - на издевателствата на комунистическа Русия над украинския народ. |
| Какво казва прословутият Комунистически Манифест от 1848 година ? Това е една конкретна програма как се маркира началото на социалистическата ера.: 1. Премахване на частната собственност над земята и въвеждане на лихва за земята за общо ползване. 2. Силно прогресивен или градиран данък на заплатата. 3. Премахване на всякъкво право на наследство. 4. Конфискация на имуществото на емигрантите и противниците. 5. Централизация на кредитите в ръцете на държавата чрез монопол на една единствена държавна централна банка. 6. Централизация на комуникативните и транспортни средства в ръцете на държавата. 7. Повишаване на държавното участие във фабриките. 8. Задължение на всички да работят. Организиране на индурстиална армия специално да роаботи в селското стиопанство. 9. Комбиниране на селското стопанство с манифактурната индустрия, постепенно сливане на град със селото. 10. Свободно възпитание и образование на децата в училищата и комбинация на възпитанието с индустриална продукция. |
| Две неща се набиват в очите при четенето на горния манифест. Първото е че повечето повеления в програмата са осъществени във всички развити капиталистически държави. Това са 2, 5, 6, 7, 9 и 10. Другото е че съчинителят на писанието въобще не споменава думата демокрация, или поне споменава възможността населението да не е съгласно да прави социализъм. Кой го пита обикновенния човек как иска да живее живота си, след като такива "възвишени" умове като тези на дядовците Маркс и Енгелс вече са определили какво прави простия човек щастлив и от какво той няма нужда ? Когато човек чете Маркс и Енгелс асоциациите водят винаги до фантазиите на Жул Верн. Ако беше само така обаче, те щяха да са безобидни. Това което ги прави толкова опасни е тяхното заобикаляне на моралните въпроси като "субективни" и "сантиментални глупости". По морални и етични въпроси тези другарио са много двойнственни и си противоречат непрекъснато. Марксизмът пропагира за "вчовечаването" на човечеството като същевременно обрича една голяма част от него, под мантията на "необходимост", на унищожение. Марксизмът говори за "справеливост" и същевременно отрича морала като "буржоазен". |
| Какво представлява прословутият "ленинизъм"? "Ленинизмът" е Лениновата версия на марксизма. Всичко което таваришч Ленин е писал е контроверсално. Но понеже никой не е смеел да го критикува докато е бил жив, критиката почве след като умира. Първият и най важен въпрос които сериозно мислещи хора около него а и извън страната, са поставяли под съмнение дали има изобщо някаква здрава мисъл в това което той е писал, дали има въобще някъква система в мисленето. Това което западните изследователи подчертават е, че Ленин като политик е опортионист. Всички мероприятия които той провеждат имат не за цел построяването на социализма, а узурпирането на властта. Като илустрация могат да служат двете му писания "Какво да се прави ?"(1903) и "Държавата и революцията" (1917).* |
| В "Какво да се прави ?" Ленин описва създаването на една конспиративна, строго централизирана елитна партия , която ще узъпти масите и ще ги "революционизира". В "Държавата и революцията" Ленин описва една демократична система в чиито управление масите активно участвуват още от началото. На това му викат "едно говори а друго върши". От 1917 нататъка няма и помен от "масово участие на масите в управлението". Аз бих характеризирала Ленин по скоро като "лъжливия профет на марксизма". Първо защото в Лениновото мислен няма оргиналност. Това се отнася дå икономическите и философските му писания. Най ориганлното което той е написал е неговата политическа теория за съотношенията както при капитализма така и при "диктатурата на пролетарията". |
t
| Да се говори за "ленинизъм" като някакво самостоятелно тълкуване на марксизма не е възможно поради простата причина, че това което се приписва на Ленин често не излиза от Ленин, а му бива приписвано от болшевиците и Сталин с цел да могат да легитимират собственните си деяния. Така че този който говори за ленинизъм, говори в действителност за "сталинизъм-ленинизъм". Това което е сигнификативно за Ленин е напрекъснатите амбиции да тълкува собственните си постъпки и мероприятие като израз на някъква метафизична необходимост, някаквъа "диалектична повеля": избиването на хора става акт на "историческа класова борба". Сите корифеи на болшевиките, включително Каменев Зиновиев и Тротцки, са убедени че знаят "истината"за света, единствена и неделима, и са готови да пожертват всичко тази "истина" да победи. По това те страшно си приличат с исламистите-фанатици. Или по скоро: те са идентични с тях. |
| Централната мисъл в "Държавата и революцията" е стара Марксова идеа, идеята че революцията за да бъде успешна трябва да да се съкруши съществуващия административен и военен апарат на стария режим. Тази задача се поема от "диктатурата на пролетарията", която като изпълни това си задължение, ще изчезне и с нея също така държавата. Що се отнася до икономиката обаче, Ленин е много по консервативен. Вместо да унищожи капитализма - както Маркс предсказва - Ленин иска да впрегне капитализма в служба на социализма. Това обаче не бива да се обърква с развихренния капитализъм под благословията на китайските таваришчи в момента. Ленин си представя нештата повлиян от немските социалисти, които са виждали в централизацията на капитала някаква форма на развит капитализъм която се поддава на социализиране. |
| Това което Ленин не е могъл да прозре е че държавата е един много нескопосан ентерпреньор. Всички часни предприятия стават нерентабилни при одържавяване и се нуждаят от "изкуствено дишане" във форма на субсидии за да преживеят. Това е най-фундаменталната прокоба на социализма. Държавата сама по себе си не може да впрегне, тя може само да стимулира двигателните сили на икономическото развитие като престане да се меси в процесите на свободния пазар. Сравнениято между комунистИческите и капиталистическите страни е поразяваща със своята недвусмисленност. Сравни ГДР-то с Западна Германия, Северна с Южна Корея, Кампучея с Тайланд, а да не говорим за сивомрачната аура на Източна(комунистическа) Европа в сравнение с Западната (капиталистическа). Символът на ГДР то ще си остане за винаги Трабанта, докато на Западна това са Мерцедес, Ауди и Порше. |
| Това е първата и най-голяма илюзия на социализма- това е че може да победи капитализма в областта на икономиката. Социализмът доказва непрекъснато че не е способен да конкурира капитализма в тази област. От там идва и комунистическото лъжене и желанието да се покаже една фасада, Потемкинови кулиси, които искат да заблудят светът че нещо се осъществява което всъщност го няма. На това желание да се прикрие импотентноста на системата да задоволи нуждите на населението в сравнение с развития капиталистически свят се дължат и амбициите в областта на спорта, завладяването на Космоса, изкуството и така нататъка. Втората голяма илюзия е илюзията че една такава диктатура - както и да я украсяват и наричат нейните привърженици - не е нищо друго освен една екстремна форма на еднолично управление на един човек и на една организация, "партията" , зад фасадата на "народно управление". Това е същата форма на управление което Хитлер въведе през 1933 година в Германия. И там бяха Водачът и Партията всичко. И там бяха комунистите учителите на фашистите.Чак когато фашистите и нацистите започнаха да прилагат комунистическите методи, светът разбра че няма особена разлика между двете социалистически идеологии - национал - социализма и болшевишкия социализъм - и пласира тяхнито форми на управление под понятието "тоталитаризъм". |
| Третата голяма илюзия на социализма е идеята че болшевишката революция ще подпали целия свят и навсякъде ще пламнат революции. Това далеч, далеч не се сбъдна. Така че комунистите протължаваха да лъжат и описват ситуацията в света като пред-революционна, докато светът се развиваше в съвсем друга насока. И ако американците не бяха преценили така погрешно ситуацията в Куба след падането на Батиста - и почти принудиха Кастро да се обърне към ком.Русия - нямаше и да има и помен от комунизъм в Карибското море. (А пропо Шавес: погрешно е да се мисли че тази негова социалистическа реторика отговаря на действителноста и на неговата политика. Шавес поддържа най - добре съотношения както с индустриалната върхушка така и с банковата система в Боливия. Шавес знае много добре, че капиталистите правят парите, а социалистите ги разпределят.) |
| Абе...къде е батко? Спамът все пак трябва да е в някакви граници. . P.S.Вероятно колегата emidim ще се окаже прав...относно провокацията  Редактирано от - OLDMAD на 06/12/2006 г/ 11:33:22 |
| Самото създаване на политическата система в ком.Русия е резултат на импровизация. Болшевиците принудиха цялото руско население да спазва правила и начини които самите те са прилагали в собственната болшевишка организация. Въпреки че комунистите никога не успяха да оправдаят теоретически дългосрочната еднопартийна диктатура която те въведоха, тази диктатура остана най-голямото "постижение" на системата. Хитлеровата система "склопи очи" след 13 години, комунистическата в Русия след 73. За Ленин и неговите съклетници бе съвсем естественно да упражняват неограничена власт:това той нарича "историческата роля на Партията" в победата на социализма в света. Същевременно той прокламира че е взел властта в името на "съветската демокрация". Изобщо този който се опитва да чете Ленин трябва да асе въоръжни с ангелско търпение за да не се подлуди от всички противоречия на които той става виновен. Когато истината е прекалено явна Ленин лъже направо в очите на хората, без да прикрива лъжата под "диалектически необходимости". Лъжата става същност на съветската политика. Никога никой не е давал на Ленин еднолична власт. На втория съветски конгрес са правили допитване дали искат диктатура: няма един единствен от съпраните който да е поиска въвеждането и. |
| Дали пък Ленин не казал нещо много важно в областта на журналистиката, а? Някой знае ли? Или повечето знаят предимно казаното от Оскар Уайлд...? |
| Въвеждането на еднопартийното управление има както деструктивни така и конструктивни последствия. Първо, унищожаването на всички останки от стария режим, както царистки така и "буржоазни". "Буржоазно" във речника на комунистите, означава демократично. Това са политическите партии, свободната преса, органите за самоуправление, амрията, юридическата система и цялата икономическа структура върху основата на частната собственност. Това е най-деструктивната част на Лениновата политика, стремежът да унищожи всичко което напомня за стария режим. Това е било възможно само поради съществуващата анархия в Русия. И точна тази анархия болшевиците правеха всичко възможно за да стимулират. |
| Натиснете тук Естонските власти миналата седмица внесоха в парламента проектозакон, криминализиращ употребата на съветски и нацистки символи, съобщиха информационните агенции. Според текстовете му всякаква демонстрация или разпространение на сърпа и чука, свастиката, съветския флаг и химн и други символи на съветското или нациското минало ще бъдат третирани като "подбуждане на враждебност и омраза" и ще бъдат наказвани с глоба до 4200 долара или три години затвор. Очаква се до края на годината законът да бъде гласуван от парламента в Талин.  [/list] |
| Има един много прост "диалектичен" принцип, който Ленин не е знаел че съществува е принципът : лесно е да рушиш, мъчно е да се създава. Първото с което той е трябвало да се справи, е да озъпти от него самия предизвиканата анархия в страната. Като втора втора точка идва оформянето на авторитет за новата власт, образът на една напълно ново, невиждана и нечувана система, която да смае всички. Обаче трябва да се подчертае, няма нищо ново в системата на съветите, освен реториката на болшевиците. Цялата система е едно повторение на "московитския патримонел абсолютизъм". Тоест, на най грозния вариант на царисткото управление. Ленин въвежда освобождаването на правителството от отговорност пред съветите- които според теорията стоят над правителството - и ги превръща в играчка в ръцете на партията. И над всичко стои Партията. Ленин казва през 1921 година "Нашата партия е правителственна партия и решенията които партията взема са задължителни за цялата република." |