Отиди на страница:
 има наука народопсихиатрия та тя казва робска психика времето лекува, горд гражданин значи свободен човек, селянин с картие или монблан водел слепи роби, три синджира  |
| АБСОЛЮТНО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С ТОВА: Застаряващата политическа върхушка, за която протакането на прехода е въпрос на просъществуване, а и на оцеляване, не може да се примири с реалностите, дори с реалностите сред собствения си електорат. За нея влизането в ЕС е катастрофа - колкото и да тръби, че точно тя е избрала този път и тя го е прокарала. Като гледа и слуша обърканите й, но все тъй накокошинени водачи, човек си припомня едно тъжно стихотворение на Валери Петров, което така е и озаглавено: "Тъжно". |
| ***** Защото българската политика е бизнес без хесап! Никой никога не удря чертата и не търси сметка и отговорност. Така в нея всички са на печалба. Загубите ги отнасят други. А съзнанието за безнаказаност е неизчерпаем източник на политически пакости. ***** Редактирано от - bot на 03/11/2006 г/ 13:23:59 |
 Зе Мария ,  ,В общата ни претенция , че СМЕ И ТРЯБВА ДА БЪДЕМ , много политици ще "свършат"... По-важното е , НИЕ , да ги излъчваме и да не спираме да ги свършваме... Дай Боже , и Опитът да ни помогне , та да не повтаряме една и съща грешка за ... десети път... |
| докато не ти държи да им кажеш, че крадат, лъжат, и заплатата ти задоволява потребности на роб а не гражданин, докато им мрънкаш, че не са достатъчно добри има да си чакаш гражданско общество и справедливост |
Много пъти съм бил на български театър и у нас и не там. Често ми е правило впечатление, че след като свърши представлението, публиката почва едно пляскане … едни бисове …. Да си призная, някои от въпросните представления не са били никак за бисове, но българина май има в съзнанието си да се издокара модно, да иде на театър и да ръкопляска накрая "до припадък". После излиза като от храм от театъра, което все още не е лошо, но според мен това усещане за удовлетвореност, че си бил съпричастен с истинска култура, а не някаква си чалга певица, т.е. чувстваш се извисен само заради присъствието си там не е най-точния смисъл на театъта като явление. Сякаш си бил на театър за да те благослови, това е нещо като онези дето ходят на църква за здраве.  Ако питаш излязъл от представление дали му е харесала пиесата, той ще отговори в поне 90% от случаите – ДААА, разбира се. Ако го питаш обаче дали е разбрал смисъла на пиесата, той ще почне да се чумери и да се чувства некомфорно, нищо че преди малко бурно е ръкопляскал. Въодушевен е бил, но от какво?!  Не че е лошо да се аплодира, нито пък намеквам, че не бива да се ходи на театър. Но … май нещо куца в тази схема, а?! К. Донков е прав, че и в политиката ни има много: “които напират да играят Жулиета, когато в натюрела им е останала една само баба Гицка...” Браво за тази статия трудно ми е да добавя нещо към нея. Интересно тук се е изказал “зе мария”, интересно в смисъл такъв, че според мен не е видял нещо важно. Има разлика между хора като Калин Донков и Дмитри Иванов от една страна и хора като пияната балалайка А.Пантев, О. Сапарев и подобни. Разликата е, че първите си осъзнават, какво им е в натюрела, единия откровено дори сам си признава дори, че го е страх да казва истината понякога. Докато създания като Пантев за които "зе мария" е напълно прав в оценката си, не осъзнават натюрела си. Ето защо съм против да слагаме двамата от първия отбор във втория – отбора “баба Гицка напираща за Жулиета". Тъжното е, че ние като общество не можем да правим разликата, кой актьор си играе добре ролята. Тъжно е, че ръкопляскаме на всеки и на бис го викаме, само защото е актьор в театър. Нито можем да сме гражданско общество, нито публика в театър, според мен.  А иначе ... фикусите растат. Живота върви и всяка пролет почва наново. Айде белким идната пролет е по-различна!  |
| елементарен пример е австрийската еvn енергоразпределителна фирма, надписа ли сметките, австрийска ли е, закупи ли пловдивския тец, колко надценка получават по света такива фирми, 8, тук колко е, кофти въпроси, а |
| чичоПейчооо, пак пееш веселко, Любими мой, времето само по себе си нищо не лекува!!!  Всяка една химична реакция протичаща изобщо може да бъде ускорявана от катализатори, но трябва първо да е възможна. За невъзможните ... времето не помага. Но клишетата са сладки, а специално Това с времето е една от най-сладките дъвки за умните ни, но недоучени деца. бон апетi  |
| не ми остават пари за театър, театро иначе бол, а и от изкуство не вдявам, там противоречията правят едно хепи и енд, творчеството драги е сензитивноста и мечтите на различните, а ти, ти си стара мантра и не съм ти любими, пляс, пляс Редактирано от - Пейчо Пеев на 03/11/2006 г/ 15:19:15 |
| любим си ми, ама комай несподелена е страстта ми за пореден път. Какво пък още една дупка в платното, но то още държи на вятър и движи кораба.  Мечти казваш ... мечтите не са творчество сами по себе си, но от някои може и творчество да се роди. Все пак виждам имаш голям мерак да се доказваш тука пред публиката, така че няма да се напъвам, блести си. Аз само скромно споделих прозаичното си мнение за театъра и за политиката. |
ма то има различни любови бре ... и ти поет уж... божкеее, ама кат' си безчувствен ... аз какво да правя.  |
| Калин Донков всеки петък мрънка за нещо. Тъга, поетична меланхолия и много мрънкане. Това да не е някакъв нов медиен жанр - мрънкаща журналистика. |
Така е при демокрацията. Можеш да констатираш фактите, но нищо не можеш да направиш, за да ги промениш. Това някои наричат мрънкане и може би са прави, вместо да се гръмнем, казваме очевадни истини. |
| чичоПейчо, бе ... кой те знае ... Паганини. Мен ако питаш си по-скоро изпълнител на ноти. Но може и да греша. По делата ще ги познаеш пише в Книгата. --- а фикусите все пак си растат ... |