Отиди на страница:
| По лана пуснаха телевизии. По Евроком кабел върви някакви да се обаждат по телефона и да казват кой е за затвора. Има - тея от парламента, грабят, Костов, Доган, всичките, Сидеров да ги изчисти, Кобургота е баш маскара, майко-о-о, още един атакист, трябват нови закони, тоя народ..., пак Костов, тия дето плюят по Костов, всички министри, Сидеров на психиатър, комунистите, Гоце, само Волен, комунягите са ортаци с царо... |
| Mrx++: "...Айнщайн не е бил ционист..." Айнщайн е бил ционист, но ако споделеше своите ционистки възгледи с Фичо, би бил обявен за комуняга и сидеровист. Елементарен пример: Айнщайн е един от авторите на отвореното писмо до Ню Йорк Таймс от 1948 г. срещу посещението на Менахем Бегин. В това писмо Айнщайн (заедно с други ционисти от "старото ядро"  директно обявява, че в Израел е в ход изграждане на партия от фашистки тип начело с Менахем Бегин. Писмото завършва с апел, който остава нечут: "The undersigned therefore take this means of publicly presenting a few salient facts concerning Begin and his party; and of urging all concerned not to support this latest manifestation of fascism." В следващите години Израел (и САЩ) следват линията, начертана от Бегин, а не от Айнщайн. Бегин става и министър-председател на Израел 30 години по-късно. От такава гледна точка следва да се заключи, че от гледна точка на днешното понятие за ционизъм Айнщайн е толкова ционист, колкото Маркс е сталинист. Отвореното писмо до NewYork Times може да се прочете, например, Натиснете тук |
| Прочее, ционизмът съвсем не е бил единно явление - има цял клон, който се е наричал "социалистически ционизъм", като Айнщайн се е числял именно към този клон. В този смисъл Фичо е прав - да, Айнщайн е бил и социалист. Но с течение на времето понятията могат да се променят по странен начин; с левия ционизъм се е случило точно това - има си го и сега, но "ортодоксалните" ционисти го разглеждат кат "ерес". Ето какво казва по въпроса един друг много известен бивш ляв ционист, Ноам Чомски: "I was very active in all sorts of left Zionist (what would now be called "anti-Zionist" mostly Hebrew-speaking "groups".Т.е., левите ционисти биха били наречени (и са наричани) днес "анти-ционисти". Е, значи и Айнщайн щеше да е като един Чомски, ако беше жив днес. И щеше да се води - анти-ционист. Диалектика, какво да го правиш. |
| Зевзи, Колко пъти ще дъвчеш едно и също? Ти ми напомняш за един виц: Петка видял Чапаев да дъвче нещо и мислейки, че това е дъвка, го помолил да му даде и на него. Пфу – изплюл се оня в ръката си и му показал какво има вътре – не виждаш ли, че си пера чорапите! Вземайки повод от този случай: Айде стига си дъвкал чорапи, като пишеш във форума, бе Зевзи! Щото, като ти каже някой, че колкото и да се стараеш – пак са си мръсни и миризливи, ти отново започваш да джвакаш, въпреки че при тебе причината не е в малкото дъвкане, а в слабостта на плюнката. Щом е така, обръщаме тактиката: Айде Зевзи, стига ги премята толкова тия твоите мръсни чорапи в устата си и стига маза всичко наоколо! Изпрал си ги вече, изпрал си ги. Браво моето момче, браво! Редактирано от - ламбен на 04/11/2006 г/ 23:32:56 |
| Марксе, Mарксе. Айнщайн бил демократичен социалист, като др. Лилов след десети ноември (има статия "Защо социализъм?') - тук. Критикувал обаче сталинизма - тук. А не бил сталинист като д-р Чомски. Einstein’s defense of the Communist Party did not imply support on his part for Stalinism. He was critical of Stalinist attacks on democratic rights, but he opposed the slander that the American Communist Party was simply an instrument of Moscow and that its members had no right to free expression and association. Социализма му си бил самостоятелен, а не следствие от ционизма. ФБР казва в сайта си, че бил участвал в трийсет и нам колко комунистически фронта и бил почетен председател на три комунистически организации. Маккартистите му създавали проблеми, трудно му дали зелена карта и гражданство - тук. Накрая с голям зор минал церемонията в щатската (на Джързи - живеел в Принстън, на един час с кола от Манхатън) столица Трентън. Бил ционист, но благ (а не пръскащ плюнки лидерист-сидерист): Although he was a longtime Zionist, Einstein also stated (in 1938), that he “should much rather see a reasonable agreement with the Arabs based on living together in peace than the creation of a Jewish state.” - Пак тук Помагал на мигрантите в Палестина (както и Хана Аренд, която била щатна служителка на ционистка агенция*). Участвал в създаването на еврейския (Hebrew) ун-т в Йерусалим, който издал сборник негови статии за ционизма. Предложили му да стане втория президент на Израел, отказал, не можел да работи с хора. Че Айнщайн не бил ционист е теза на арабската пропаганда - тук. _________ * Напълно естествено за хора с хуманистичен светоглед, ужасени от съдбата на европейското еврейство и сами прогонени от страната си. Редактирано от - Чичо Фичо на 04/11/2006 г/ 08:20:01 |
| Чичо Фичо: "...Айнщайн бил демократичен социалист... a не бил сталинист като д-р Чомски..." Я да видим какво казва по тоя повод самият Чомски, че очевидно на Фичо не му е останало време да потърси подходящ цитат; докато човекът си го е казал съвсем ясно: "... I was always anti-Stalinist; that happened very early, I'd say by the time I was ten years old, partly because of an interest in the Spanish Civil War in the late 30s.... I was also anti-Leninist, because it struck me at the time that however horrifying the Stalinist crimes were, they clearly had their origins in Leninist authoritarianism er and I was also quite sceptical about Marxism, not so much the particular ideas, as the concept of any movement that is named after a person already arouses scepticism; it suggests at once that it's a form of organised religion or something like that. So for example, in physics, there's nothing like Einsteinism, and in any serious domain, you don't personalise collections of beliefs..." Цялото интервю - Натиснете тук Та човекът си е казал съвсем ясно, че от крехка възраст е бил и анти-сталинист, анти-ленинист и скептичен към марксизма - но за един философ-марксист като Фичо това не играе и не може да играе роля. Защото Фичо така е научен от времето, когато е израствал в редиците на българските уманитари. А сред българските уманитари особено изпъква фигурата на уманитаря-философ. Нему е отредена важната задача да бъде идеологически работник и да лЕпи етикети. Тази задача е важна, тя е идеологическа задача - и уманитарят-философ я върши старателно леко навъсен - както подобава на един сериозен човек, зает със сериозна задача. А задачата е наистина много сериозна - той само на пръв поглед лЕпи етикети; в действителност задачата му е да променя света. Точно по Маркс, който е казал на времето, че задачата на философите вече не е да обясняват света, а да го променят. Е, промяната на света е трудна работа и затова се появяват философите-марксисти, сред които е и нашият уманитар Фичо. Тяхната "философия" е да "променят" света, като лЕпят етикети. Залепеният етикет се опитва да подмени действителността, опитва се да подмени фактите. Ако хората се подведат да съдят само по залепения от уманитаря етикет, то поставената "обществена задача" е изпълнена - етикетът е успял да заслони реалността и да изкриви начина, по който хората възприемат тази реалност. Което и е целта на всяка пропаганда, както е другото име на лЕпенето на етикети. А лЕпенето на етикети с течение на времето води и до деформации в личността на лЕпещия.Той почва сам да си вярва, че неговите етикети имат чудодейна сила, и че е достатъчно да лепне един етикет, за да промени нещата. Но това е нормално - всеки, който обича професията си, попада рано или късно сам в капана на тази обич. |
| Че Айнщайн не е бил ционист, не е теза на арабската пропаганда, иначе трябва да обвините и Стивън Хокинг, че още през 1986 е бил част от арабската пропаганда. То ... демокрацията не е само да се четат изрезки от вестници ...  |
| Хуне..., т'ва за философския камък много добре си го казал,  само се опитвай наистина точно така да развиваш и цялостната си философия, че по някога тук не съм сигурен, че не вярваш във философския камък. |
| Зевзек, Айнщай определено е почнал в определен момент да казва на селските тъпаци, какво да правят, защото не издържал на тъпащините им. А на специалистите работата им наистина е да правят, това за което са учили, но глупак е онзи, който се опитва да пълни с вода каца без дъно. |
| Юмжагийн Целденбал, Айнщай е отказал да стане президент на Израел, а и никога не е бил истински ционист. Просто е искал да помогне на несправедливо избиваните от едни тъпаци, лошото е, че е помогнал на други тъпаци, които си помислиха, че щом Айнщайн се е опитвал да им помага, то те не са тъпаци. Тъжно е, когато видиш някакви "нации" да се гордеят с националните си герои. Още по-веселото е, че германците днес броят Айнщайн за най-успелия и известен немски учен, нищо че няколко месеца след като емигрира в САЩ излиза книжка от 100 германски учени, които се опитват в нея да го опровергават.  Изобщо, комплексарите се много, нищо чудно и сред нашата нация да ги има в изобили, нищо чудно някои от тях да четат тези редове и най-вероятно супер се гневят на според тях обидните мои думи. ех ...  |
| Хун, Понеже днес е почивен ден и понеже ти имаш досадния навик да наричаш „фантазия” всичко, що не е съпосочно на твоите размътени видения, нека малко да си поиграем на логически загадки: “Смисъла на статистическите закони , ни отвежда в зоната на вероятното , което при много повторения на събитието се превръща в закономерност” – казваш ти. Като оставим настрани неправилната употреба на пълния член и запетайките, което е характерен косвен признак за липса тренирани навици в строгата научна публицистика, където се опитваш да буфосинхронизираш, нека да приложим върху един безспорен статистически факт логическия механизъм на твоето съждение. Този факт е следният: „99% от хората, починали от рак, са яли редовно краставици”. Употребата на твоята формула, че „многократно повтарящите се събития се били превръщали в закономерност”, върху данните от горната статистика знаеш ли до какъв „закон” довежда? Че всеки, който яде краставици, с 99% сигурност ще умре от рак. Виждаш ли какво става? Така е, когато говориш без много-много да му мислиш и повтаряш прочетеното отнякъде без самият ти да имаш и капчица опит в приложението му при решаването на каквато и да било практическа задача. Защото, за да имаш закон, ти трябва и още нещо. Хайде да видим дали си даваш сметка за него, защото в горецитираното ти дълбокомислие ти не го споменаваш. За мен верният отговор на тази малка и лесна загадка ще значи, че ти, освен много и понякога несвързано да приказваш, си в състояние верно да се ориентираш и да вършиш полезна работа. И между другото, така ще намерим и отговор на въпроса, по който всъщност ти се опитваш да спориш с мен - дали за намиране на верния път за решаване на проблемите на българския преход са полезни законите на статистиката, които безспорно действуват и при подбора на участниците в този форум, правейки го нещо подобно на народно събрание от гледна точка на статистическата вероятност за участие на хора, които могат да мислят и намират решения, а не само да приказват и правят впечатление. Или, което е моята теза - вместо да си правим подбор, основан върху законите на статистическата вероятност за правилен избор между добри, лоши и много лоши възможности, да бяхме оставили хората, които в началото на прехода са били вече доказано подбрани и дипломирани от живота, че могат да се справят в трудни положения, да решават проблемите на този преход. Животът вече направи експеримента с подбора на политиците в народното събрание и нещастния съответен крах на българския преход, който можеше да бъде много по-лек и безболезнен. Сега аз искам да повторим това с теб и понеже ти не вярваш в закономерността на моя извод - предлагам ти възможност да го изпиташ на гърба си. Редактирано от - ламбен на 04/11/2006 г/ 21:12:34 |
| Целденебал, Струва ми се, че се измъчваш от газове или др. чревно неразположение. Олаби малко жилата, бе артик. |
| Принос към тълкуванията на Айнщайн. Ционизъм. Глупости. Втората жена на Айнщайн е била активна еврейска общественичка. Съвсем естествено покрай нейните контакти са били правени много опити геният да бъде привлечен и омагьосан в защита на тези среди. Той, разбира се, не се е поддал, защото е твърде много над подобни партизански увлечения. Но, разбира се, без определени знаци на внимание и учтив интерес не е могло да се мине. Заинтересованите лица днес тълкуват това превратно – и разбира се, с цитати извън контекста на цялото. Същото, както впрочем става и с библията, когато заинтересовани фокусници се опитват да доказват с извадки оттам, че ... бог не съществува. Да се подлъгваме по това, значи да не можем да отделим плявата от зърното. Социализъм. Същото, както по-горе. Само, че – в началото на неговия учтив интерес ... става въпрос за първата му жена. И още нещо интересно – когато се доказват подобни неща има два метода – поглед отвътре и поглед отвън. Погледът отвътре изисква много специални знания и обективност, за да се направи преценка и баланс във времето на страшно много факти и събития. Обикновено, много малко количество от специалистите, занимаващи се с дадения въпрос, е в състояние истински да се справи с подобна задача. Погледът отвън обикновено е много по-лесен като методология. Той не изисква детайлно познаване на кухнята на нещата. Изисква се само да се направи преценка колко и какви външни източници са регистрирали наличността на факта, който трябва се провери, ако той е действително достоверен. Е, и в случая със социализма на Айнщайн – някой може ли да си представи какво щеше направи социалистическата (а пък и комунистическата) пропаганда, ако Айнщайн беше социалист наистина? Така, че – след като подобна реакция не е била на лице – значи този факт е съмнителен. В този случай, според мен, на интуицията на колегата, който твърди, че Айнщайн не е бил социалист, може да се вярва много повече, отколкото на знанията на фактоцитатниците, които с откъслечни изрезки от цялото се опитват да докажат обратното. Физически закони. Е, тук, слава богу, жени няма. Но, да се се говори за това може само между действително запознати хора. Не на това място и доколкото разбирам, не между нас. Национална принадлежност. Айнщайн е немец. Фактът, че той се е родил и израсъл в Германия и че най-големите му творчески постижения са постигнати и признати в немска околна среда е достатъчен. Дори и в Америка, той е мислил и е гледал сънищата си на немски език. Да, към края на живота му сигурно немският, като език и световъзприятие, е започнал да избледнява. Но, какво от това? Немците имат пълното право да се гордеят с него. Както, междувпрочем, те правят това и с ... Маркс. Който също е първо и преди всичко – немски философ. И понеже знам каква врява между игнорамусите ще предизвика това, едвам се въздържам да не задраскам последните изречения. Оставам с гореща молба към хаотичните им емоции и произволно подскачаща мисъл – не се заяждайте, опитайте се да бъдете ... А бе, ясно е, че няма смисъл от молби. Ако нещо можеше да стане от тия хора, досега да е станало. Поздрави. Редактирано от - ламбен на 04/11/2006 г/ 21:00:45 |
| Чичо Фичо: "...Целденебал, Струва ми се, че се измъчваш от газове или др. чревно неразположение. Олаби малко жилата, бе артик..." Очаквана реакция на уманитар-марксист, който няма какво да каже по същество. Сам ли измисли тоз полемичен похват, или ви го преподаваха в школата? Както и да е - да те светна, че тук е форум, а не чат, в който можеш да си ръсиш простотиите, които явно ти напират отвътре. |
| Още повече, тази реакция идва след като ясно му е показано къде бърка и лъже и колко е глупав и повърхностен. |
| Да бе, да. Щото така ще ти е по-лесно, нали? За да говори с тебе, човек трябва да приклекне, за да му виждаш очите, вместо върховете на обувките. Айде стой си там долу в ниското и поучавай хлебарките. |
| Ламбе, Колкото до социализма, ама не по съветски - съветската пропаганда "правеше" от него помним какво - социалфашизъм (Сталин за европейските социалдемократи в 30-те), по-сетне - ревизионизъм, опортюнизъм, буржоазен либерализъм, буржоазен национализъм. Не дай си Боже някой социалист да е па за Израел* - и ционизъм. Затуй не са превъзнасяли Айнщановия социализъм, но самия Айнщайн безспорно беше на мода в оттпельная Русия и благодарение на това сме чели писанията му, и книгата на Б.Г. Кузнецов, от която други червенеещи форумни никове щедро са преписвали тука. * Допреди 10 ноември 1989 (като го изгони Тато от политбюро му дадоха да чете задължителен спецкурс в СУ за природата на художествения образ, но все го избиваше на глобални въпроси) А. Лилов громеше "демократичния социализъм" на западните социалисти, след 10 ноември за около месец излюпи "Манифест (на БКП) за демократичен социализъм**". Много се смяхме у нас като донесох броя на РД с манифеста. Същото направи и Д. Спасов. Единствено бившия политкомисар на Горнооряховския отряд акад. Н. Ирибаджаков не си плю на суратя. _____________ * Разбира се, ламбените шишета не са чували, че ционистите, създали Израел, били почти всичките източноевропейски социалисти, и че в 1967 г., когато техния СССР скъса дип. отношения с Израел, последният се ръководеше от двама стари руски социалисти - Голда Меир от Киев и Леви Ешкол от Брест-Литовск. СССР кой знае защо взе страната на панарабския тоталитаризъм, че и воюва на негова страна в шестдневната война (а целта на арабската агресия беше унищожаването на Израел и изгонването на евреите от Бл. изток) и беше позорно разбит. ** Тоя лилав манифест беше последният опит на БКП да излезе с програмен документ от типа на Ирибаджаковата програма от 10 конгрес. След туй затънаха в разни мимикрии по Гоцевски. |
| А, и съветската пропаганда наричаше английската партия на труда "буржоазна работническа партия". * Мегутоа, западните социалистически лидери бяха хора като Вим Кок или по-добре Герхард Шрьодер - без баща, с майка чистачка, напуснал училще на 15 г, да работи в строителството, завършил право вечерно на 35 г., почнал политиката от чирак събирач на подписи и за 20 г. стигнал върха на партията и канцлерството. Е, сега е слуга на Путин. * Сергей Дмитриевич пък е образец за социалистически лидер по нашенски - син на висш сановник, изразъл в глезотии, неслужил, неработил, не участвал в никакъв нормален политически процес, апаратно парашутиран (кооптиран) на върха на партията и държавата. |