"Булевардът"
Отиди на страница:
Ооооо, колко тъжно - изгледах го, изслушах го - убиха Професионалиста с министерска заповед  , а музиката е прочута и е супер.Редактирано от - Сибила на 18/5/2008 г/ 22:20:11 |
| Е вие сте професионалисти, но проблема с караокетата го знам добре - явно много хора решават да попеят около полунощ. Снимката ще я пусна и при теб, но след като я пооправя - излиза ми много малка в момента при положение, че оригиналът е над 2MB - дори е прекалено.  |
Ау, но това е направо сюжет за малък разказ,   , а аз ще ти пусна на мейла снимки от едно знаменито караоке, където още говорят за нас!  ПП. Пощальонъъъъът!  Редактирано от - Сибила на 18/5/2008 г/ 22:58:03 |
| Дефилират милион непознати - Димитрова, Николов, Петров и повикана по телепатия бърза новата ми любов. Булеварда с лиричния ритъм аз не сменям за Шанз Елизе, тук възкръсват след дългото скитане уморените ми нозе. Този факт е световно известен, че на 'Руски' започва денят и цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят. Старшо, това е Булевард - се разхожда пеша, се пътува на колела , се приказва всичко, се спира и се тръгва, се обядва или вчеря в ресторант с приятели, се пие кафе в кафене, се пазарува в магазин, се пее в караоке, се смее и се плаче, се мълчи, се среща с познати и непознати, и както е казал поетът,  се цъфти, се прецъфтява и пак се цъфти.Ето ти например - има-няма четири месеца откак прецъфтя, но пролетта дойде и ти пак цъфна. Ако знаех, че раздялата ще ни е толкова за малко, нямаше да ти пожелавам на добър час, сбогом и бъди щастлив. Но то е защото човек за другите съди по себе си, особено пък дума като даде. Но тъй и тъй си цъфнал отново /за което се радвам/, надявам се и да си сменил старите цветове с нови - така е в природата, а пък и всяка история се повтаря вече само като фарс.   |
| Много работи се правят на Булеварда, а също човек може и да почерпи - пък и само на крак де, за имен ден, да речем... Черпя ви с една песен от едно далеееечно, далееечно минало, от поредицата - капят сълзи като боровинки, което не винаги е свързано с тъга. Една песен за СЪРЦЕТО. Щото то е най-важното и трябва да се грижим за него (във всички възможни смисли на тази дума). Редактирано от - Геновева на 21/5/2008 г/ 12:24:04 |
| Честито, Вев! Жива, здрава и да продължаваш да крачиш все тъй бодро по Булеварда ; -) Другите именници също да се чувстват поздравени! |
| Да сте живи и здрави! Благодаря за СЪРЦЕТО Радвам са за вас, а още по се радвам за близък човек, който днес бе награден със "Златно перо" в СБЖ!  |
| ... Ден на Героите ... Шапкии... Долу! |
| Старшина, нещо авансово го давате... Днес, 02.02.2008г, в 12:00 ч., Мирно!!! И с наведени глави... . P.S. Показаха го и по талавизора" - "Бакшиши" ма'ат на поразия, людете си маршируват спокойно, трамваи и тролеи не спират, самосвали стоварват бетон... Какви "шапки долу...", к'ви 5лв?! На кой му пука  Редактирано от - OLDMAD на 02/6/2008 г/ 12:19:47 |
| .. Вярно, Старо ... к'ви 5 левока ... азисовци по паветата ... нихната ... 'що ли са мрели ония, смахнатите ... Редактирано от - Старшината на 02/6/2008 г/ 22:21:06 |
| Мъртвило я! Всеки си грабнал чукалата и родата, и айде на "викенд" .... Леко дъждовна неделя... У нивята с рози на "Института по розата" фрашкано с народ! Японец до японка, бг-псевдо селяни и селянки в народни носии и с кошници гюл, официалните лица с изкаляни патъци се цупят, скучаят и чакат...кьорсофрата, рускини щракат с фотоапарати, полицаи гонят циганета да не просят... "Мила родна картинка"! И сефте за тази година...китайци! Ама много китаец, много нещо - берат гюл в найлонови торбички, щот' някой ги залъгал че едно торбе цвят 100 гр.(около две шепи)=1пирографиран дървен мускал с розов парфюм - не, не е масло, парфюм... Боде им и им лепне по пръстите, пчелите и осите налитат, става още по-кално, отнякъде долита миризма на скара, по-младите зяпат прозрачните деколтета на ученичките с народни носии, отгоре делтапланери с пръскачките ръсят розова вода, две чалги бият тъпани и дуят гайдите... Кеф и сеир! "Празник на розата"!  |
| Празника на Розата. Мили спомени, отпреди 20-на и повече години. Решихме да направим един бългериън тур на моя близка дружка, българистка по професия, но специалист в Института по чешки език. С много любов към България, към книги, песни, природа. Всяко лято идваха със самарите с двете си деца и после ми прожектираха в Прага диапозитиви от Пирин, Рила и Родопи, от места, които никога не бях видяла и нямаше да видя. Качваме я на старото Запорожец, от костенурките. С мама и тати. Тръгваме по подбалканския път. Минаваме Копривщица, паметника на Боримечката, за човек, който обича България и българската история - незабравимо. Продължаваме по Розовата долина. Отляво - рози, докъдето ти стигне погледа, отляво - лавандула, на виолетово сини кълбета, до хоризонта, плюс някакво ярко жълто, сигурни е било синап. Запорожката непрекъснато се разваля, ние спираме по пътя, искаме помощ от минаващи коли. Ние притеснени, постлали едно одеало край пътя и се тюфкаме, а чехкинята вика - тук бих останала и два дни да чакам. Минаваме Карлово, Сопот, Калофер - все имена - трепетни за човек, учил български и история. По едно време, към Казанлък - сърпрайз, сърпрайз! Пред нас един камион, на бавен ход, от каросерията девойки в китни национални носии, разпръскват розови листенца по шосето, листетата падат по Зазката. Е, чехкинята умре направо. А сирените пък завиха точно, като бяхме в Калофер. Нарочно да го бяхме планували, нямаше да го измислим по-добре. Последният пункт - Жеравна. Посрещнати сърдечно от тогавашния кмет - иженарицаеми Кольо Кучката. Понеже тейко фактор в паметниците на културата, уважение големо, пир в битова одая, прясно сирене и други деликатеси, спане в автентична стара къща и т.н. Чехкинята беше много впечатлена, най-вече от факта, че кмета се подвизава под името Кольо Кучката. Мисля, че това беше краят на пътуването, на връщане разгледахме и Шипка. Дай Бог всекиму. Такива впечатления. И до днес си спомня милата Лида за тези времена, и ми прожектираше диапозитиви, тя с цялото ми семейство, всред розовите храсти. Такова беше времето. Сега не смея и да мина по Розовата долина, познайте защо.... |
| Геновева, няма да познавам, сама трябва да се убедиш! Явно напоследък не си пътувала из "Долината на розите", та затова си толко скептично настроена - просто не си видяла за к'во става дума. ... Значи... Първом кацате на летище "Кълвача-Газ"(подходящо само за бизнес-самальоти и...академични таквиз), следва сауна, подплакване и плацикане у СПА-Център "Мин.бани Овощник", лек аператив у "Мокрио бар" на "Първи Аква-Център у БГ"...и с леко "намокрени" дупета паркирате на "Плажен комплекс - Копринка". И се почва отначало - мента с лед и тоник, пъстърва, амур, шаран, толстолоб, "сулка" на шиш(10 бр. на клечка за зъби), кебапчета, бира...и музиката свири! 'Ногу напреж сме с "матриала" значи . Има и още... След три години(японско време), ше си имаме ДУПКА у язовир "Копринка"(не е "дупка в морето", не е!), оградена с 50-метрова стена с панорамен ресторант най-отгорце, позволяващ безплатен "кириз-пиниз" отвисоко на "Долината на тракийските царе"! Отначало и аз не повярвах... Обаче се оказа, че всичката работа ше се прави от японците...налице е подписан договор за инвестици от около $70млн. С проектите, с макетите и чертежите, с финансирането и материалите... Дори с разкопките у "Дупката"(др.Китов на първо място ), и с ремонта на яз.стена(вкл. с предварително източване и изчистване на тинята - правиха го веднъж, резултатът беше уникален - "мама-шаран" с тегло 80кг. и дължина 2 метра!)...Сроковете за всичко това са "японски", не български! . Тъй че..."Не си права"! |
| Sir, Yes Sir! Старшо, кога почнат да го източват, ще ми тряба "жипка" с теглич...за сомовете и "шарана-мама" от по 20-тина и нагоре кила! Ако се интересуваш де |
| ... както казва Кръстьо Секирата, мой горски комшия и най-лют политически враг, "за таков случай и реална мома ще намерим" ... даааа ... в ред. .. и да не се бърка комшията с Киро Секирата .:-)) Редактирано от - Старшината на 09/6/2008 г/ 16:48:13 |