В нормалните държави постепенно се свива делът на балъците и бандитите, а се увеличава този на умните хора
СТРАНАТА НА ГЛУПЦИТЕ
За България коефициентът е 50 на сто във всяка група хора и в обществото като цяло
Михаил Константинов
Половината български избиратели са типични тъпанари, защото с избора си за кой ли път навредиха на себе си, но и на малцината останали свестни хора
Известна е в частност поговорката, че акълът и мензисът си приличат: закъснеят ли, не ги чакай
Когато избиеш елита на нацията, ти избиваш и неродените му деца. И в дупката нахлуват хора, за които елементарната грамотност е проблем, а простащината - емблема
Според италианския икономист професор Карло Чипола хората се делят на четири основни категории. В първата категория са умниците. Те са доста малко, но все пак ги има. Умните хора правят добро на другите и добро на себе си. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си. Втората категория са балъците. Балъкът е човек, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Трета група са бандитите. Бандитът прави лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго.
Четвъртата и най-многобройна група е тази на глупците. Глупакът е същество, което се изхитря да прави лошо както на другите, така и на себе си. Глупците живеят тъпо, не се радват на живота и са недоволни от всичко. И понеже глупците в крайна сметка доминират живота ни (поне в България е така), то е полезно да се знаят основните закони на човешката глупост.
Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак. Вторият закон на глупостта гласи, че винаги и неизбежно всеки не-глупак подценява броя на глупците, които го заобикалят. И наистина, всеки не глупав човек в даден момент от живота си по някакъв повод се е чудил как е възможна чак пък такава глупост. А не е трябвало да се чуди. Защото според Втория закон така и трябва да бъде.
Съгласно Третия закон пък, шансът някой да се окаже глупак не зависи от която и да е отличителна черта на този някой. Така за всяка държава съществува един постоянен процент, наречен коефициент на глупостта, който за България е 50 на сто. Това е процентът на глупците във всяка група хора и в обществото като цяло. Казано другояче, в една група цигани вероятно половината са глупци. Но също така и половината от политиците са глупци, половината от министрите, както впрочем и половината от университетските преподаватели.
Според Четвъртия закон не-глупците винаги и неизбежно подценяват разрушителната мощ на глупците. Разбира се, това се отнася и за самите глупци, но при тях разумното поведение поначало е изключено и подценяването е без особено значение. Петият закон е обобщаващ и гласи, че
глупакът е най- опасното същество на този, а вероятно и на онзи свят
Законите на глупостта имат и забавни следствия, някои от които са открити от български изследователи. Известна е в частност поговорката, че акълът и мензисът си приличат: закъснеят ли, не ги чакай. Друго българско откритие е Комбинираният закон за гравитацията и глупостта. Според него, ако хвърлиш камък право нагоре, той винаги и неизбежно ти пада на простата глава. Тук понякога се задава наивният въпрос: "Ама не може ли човек да се дръпне?". На което следва назидателният отговор, че не, не може. Защото това не е закон само за гравитацията, но и за глупостта.
След като делът на глупците е едва ли не световна константа, то какво все пак отличава нормалните държави от откровено ненормалните? Ами отличава ги това, че в нормалните държави на глупците не им се позволява да се развихрят в цялата си красота и мощ. Докато в ненормалните държави глупостта необезпокоявана бесува, а всички я гледат като изоглавени и питат: "Ми с'я к'во стана?" Ми сега е станало това, че глупците са били оставени да се наглупеят на воля. И по-точно, да ни наглупеят нас, останалите. И друго, в нормалните държави постепенно се свива делът на балъците и бандитите, а се увеличава този на умните хора. Защото само умните могат да компенсират щетите, създавани от откровено глупавите им сънародници.
Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък. Първо, защото коефициентът на глупост у нас е поне двойно по-висок, отколкото в белите държави. И второ, защото е много нисък процентът на умните хора. И не само е нисък, но и не иска да расте. Поне през последните 64 години не иска. Не че след Освобождението нещата са били по-различни, де. За шест години, през 1912-1918, България води три тежки войни. И докато българската армия печели битките, българската политическа класа губи войните. По-голяма глупост от това, здраве му кажи. И още, докато 900 000 български мъже тогава гният по фронтовете, в тила група бандити - мутри и политици, грабят като невидели, а жените пишат отчаяни писма на синове и съпрузи. И всеобщата глупост българска стига дотам, че армията дезертира и противникът като на шега завзема позиции, пред които дотогава е давал нечуваните във военната история жертви в отношение 10 към 1. Че и цели 50 към 1 при Дойран, който англичаните ще го помнят, докато я има държавата им. А и след това. Но глупостта ни тогава надделява над нечовешката храброст. И днес над Владая се издига сигурно единственият в света паметник на една дезертирала армия. Добре поне, че опазихме бойните знамена. Всичките, което пък е другата уникална особеност на същата тази армия.
Унищожаването на българския политически, стопански и духовен елит през септември-октомври 1944 г. от шайките на Отечествения фронт начело с масовите убийци Кимон Георгиев, Трайчо Костов и Никола Петков, е типично бандитско деяние с елементи на явна глупост. Поне от национална гледна точка. Защото национален елит не се създава за едно поколение. И за две също, а понякога и три не стигат. Днес всички реват, че страната ни нямала личности. А откъде да ги има? Когато избиеш елита на нацията, ти избиваш и неродените му деца. И в дупката нахлуват хора, за които елементарната грамотност е проблем, а простащината - емблема. Глупци, тоест, нахлуват. А от глупака какво да очакваш, освен някоя глупост? И глупостите не закъсняват. Отвратителният комбинат "Кремиковци" и не по-малко отвратителните му събратя в Стара Загора, Девня, Средногорие, Пловдив и къде ли не, са траен и незаобиколим паметник на комунистическото невежество и арогантност. На комунистическата глупост, тоест.
Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, докато да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим. И да знаеш, че рано или късно (и по-скоро рано) все пак ще те свитнат, а преди това ще отвлекат детето ти и ще ти го връщат пръст по пръст. Големи злини сториха тези хора, но и голяма беда си докараха - точно според определението за това, що е глупак. И тези с изпълнените смъртни присъди май удариха тотото. Щото се отърваха.
Половината български избиратели са типични тъпанари също. Защото с избора си за кой ли път навредиха на себе си, но и на малцината останали свестни хора в България - типично за глупак поведение. Интересното е, че след всеки избор реват и викат: "К'ва я мислихме, тя к'ва стана?". Работата демек. Ми к'вато сте я мислили, точно тъй е станала. И пак ще стане, и още повече, че догодина през лятото точно два избора ви чакат. И двоен мегдан за глупави изпълнения също ви чака.
Така нареченият български строителен инвеститор често е типичен тъпанар. Да бетонираш уникалната земя българска, да доизсечеш горите български - за това даже не глупак, а архиглупак трябва да си. Че и да изкорубиш кооперациите по "Витошка", за да загинат хиляди при среден даже трус - какво трябва да си? Ако беше жив професор Чипола, сигурно и пета категория - на българския суперглупак, щеше да въведе.
От почти година Европейската комисия ни предупреждава, че крадем неприлично много и малко трябва да се озаптим. В смисъл пак да си крадем, но с мярка. Но не би. До самия доклад на ЕК така яко се крадеше, че просто беше неприятно да се гледа. И накрая си го получихме. В резултат на собствената си глупост, днешните български управници се насадиха в крайно неприятна и без изход ситуация. И вместо да влязат в историята с добро, някои от тях ще влязат в панделата. С всички случващи се там екстремни преживявания. Но докато глупостта на управляващите някак си се подразбира, то глупостта на опозицията българска е принос в световната политическа история. Да ти поднесат управляващите на тепсия такива възможности, а ти, вместо да ги свалиш от власт, да се гръмнеш в крака. И не един път, а 'нам колко пъти. Като да си стоножка някаква.
В страната на глупците тези тъпи случки са естествени и подразбиращи се. Но не е естествено, и отникъде не следва, че трябва да оставяме глупците до такава степен да ни наглупеят. Не е ли време да се направим на бели хора?