Монд дипломатик
Усукване около неолиберализма...
Бернар Касен* 02 Ноември 2009, брой 249

Нови изпълнения от балета на Г-форматите

Появата на все нови и нови Г-формати - специално създадени конфигурации от държави - не издава ли отказ глобално да се противопоставим на рухването на капиталистическата система, чиито съставни елементи са финансовата, валутната, енергийната, хранителната и екологичната криза? Държавите от Г-20, които се срещнаха в Питсбърг на 24 и 25 септември, имат претенцията да решават съдбата на планетата. Те обаче не разполагат нито с необходимата легитимност, нито с проект за подмяна на съществуващия организационен модел на света, който вече се провали.
Кога ще бъде следващият Г-формат, който ще удължи един вече твърде дълъг списък с много варианти - от Г-2 до Г-192, ако включим и Общото събрание на ООН? Тези многобройни форуми са сравнително ново явление. Всъщност след разпадането на Съветския съюз единствените видими и обозначени с тази буква за удобство на медиите международни срещи бяха Г-77 и Г-7, който впоследствие стана Г-8 (вж. речника). На хартия нещата бяха много прости: от едната страна беше групата на т.нар. развиващи се държави, а от другата - шепа държави под лидерството на Вашингтон и въоръжените му сили - НАТО, решаваха съдбата на света, като те сами се бяха упълномощили за това.
Като пазител на икономически ред, който обслужва интересите на големите транснационални компании и на глобализираните финанси, Г-8 успя да си навлече всеобщата неприязън. Не само враждебността, макар и сдържана, на правителствата, които въпреки че споделяха политическата му логика, бяха изключени от него, но най-вече на социалните и гражданските движения, които осъждаха нелегитимността на този клуб на богатите. През юли 2001 г. в Генуа противопоставянето достигна връхната си точка с жестокия натиск, оказан от страна на полицията на Силвио Берлускони, която уби един човек и рани стотици други.
Осем години по-късно и в условията на криза на системата на капитализма срещата на върха на Г-8, проведена отново в Италия през юли т.г., не предизвика нова силна враждебна реакция. В действителност всички усещаха, че губят позициите си и че световните дела вече трябва да се решават от по-представителен форум. А и организаторите предвидливо бяха поканили още един Г-формат, а именно Г-5 (Бразилия, Индия, Китай, Мексико, Южна Африка), и така срещата се проведе във варианта Г-13 (8+5), който пък впоследствие стана Г-14 с включването на Египет. Освен това беше проведена и среща с ръководителите на пет африкански държави и още една с държави (като Австралия, Дания и Индонезия), които ще участват в преговорите по време на Конференцията на ООН за климатичните промени от 7 до 18 декември т.г. в Копенхаген.
В периода от 30 ноември до 2 декември в Женева ще се проведе Седмата министерска конференция на Световната търговска организация (СТО), нещо като Г-153, чиято амбиция е през 2010 г. да приключи кръгът от търговски преговори, започнат през 2001 г. в Доха (Катар). Тъй като упадъкът, та дори и изчезването на Г-8 изглежда неизбежно, два нови Г-формaта възнамеряват да поемат ролята на световна директория: Г-20 и (по не толкова явен начин) твърдото му ядро, а именно Г-2. Г-20 следва стратегията на кооптиране на Г-8: в световен мащаб да предпази неолибералния модел от всички сътресения, като го облече в нова премяна и като му спечели за гаранти още една дузина държави. Първите три срещи на върха на този формат, проведени на ниво държавни и правителствени ръководители (във Вашингтон през ноември 2008 г., в Лондон през април 2009 г. и в Питсбърг на 24 и 25 септември), завършиха с дълги декларации за средствата за преодоляване на кризата, но без нито една реално приложима ограничителна мярка.
Г-2 (Китай и Съединените щати) е по-ново журналистическо наименование. И въпреки че за момента все още е преувеличено да се говори за "Китамерика" (1), все пак не трябва да подценяваме символиката на смяната на наименованията на провежданите 2 пъти годишно срещи на Вашингтон и Пекин. До неотдавнашната им сесия на 27 и 28 юли 2009 г. в американската столица се водеше "стратегически икономически диалог". Днес вече става въпрос за "икономически и стратегически" диалог. Вмъкнатото впоследствие "и" променя всичко: на масата за преговори, на която са седнали двата гиганта, се обсъждат всички световни дела. И ако Г-2 постигне съгласие, той лесно ще получи и подкрепата на Г-20.
ООН, държана настрана
И всичко това е в ущърб на суперструктурите на ЕС, на който много му се иска Г-2 да се превърне в Г-3... Което несъмнено ще бъде оправдано от гледна точка на икономическата тежест на Съюза, но не и от структурната му неспособност да говори по политическите въпроси с един глас. А и най-силните му държави членки са повече от доволни от участието си в Г-8 и Г-20 и нямат никакво желание да се ангажират с позицията на държави като Естония, Чешката република, Полша и др., които лесно се впускат в атлантическа надпревара, както наскоро отбеляза държавният секретар на германското министерство на вътрешните работи, християндемократът Петер Алтмайер: "Държавите, които впоследствие бяха приети, станаха част от Европейския съюз по икономически причини, но продължават да взимат политическите си решения съвместно с американците" (2).
Единственият въпрос, по който всички членове на Г-2, Г-8 и Г-20 са единодушни, е, че трябва да се държи настрана най-многобройният и единственият напълно легитимен в международен план формат: Г-192, тоест обединението на сто деветдесет и двете държави - членки на ООН. Неотдавна станахме свидетели на зрелищна демонстрация на това желание с провала на инициативата на председателя на Общото събрание на организацията, отец Мигел д'Еското, да свика през юни 2009 г. в Ню Йорк конференция на Обединените нации за световната икономическа и финансова криза и влиянието й върху околната среда (3). Тоест да се проведе среща на водеща тема, която освен всичко друго беше обявена в доклад, изготвен от комисия с председател носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц. Достатъчно, за да бъдат привлечени държавните и правителствените ръководители, и на първо място на страните от Г-20, поканени да участват на нея.
Но въпреки отлагането на конференцията с три седмици с цел осигуряване на присъствието им, нито един от тези ръководители не намери време да участва в нея. Докладът "Стиглиц", който отчасти е отговорен за този бойкот, без обаче да излиза извън рамките на умерения либерализъм, е виновен за това, че обяви "нарастващото неравенство на доходите в повечето държави" за една от основните причини за кризата. Ето как беше поставен забраненият въпрос - за бума на неравенствата и на първо място в САЩ, епицентър на земетресение, чиито механизми бяха описани много добре (4).
Можем да направим следното обобщение: именно стагнацията и намаляването на трудовите възнаграждения ("дефлацията на заплатите" в тази държава, както и политическата необходимост икономическият растеж да се запази на всяка цена, доведоха до масовото задлъжняване на домакинствата най-вече заради закупуването на ново жилище. Благодарение на секюритизацията на ипотечните кредити (високорисковите ипотечни кредити) станахме свидетели на трансгранично прехвърляне на активи, за които финансовите институции по принцип знаеха, че са "токсични".
По-нататъшната история е добре известна: спукване на балона на недвижимите имоти; фалит на най-изложените на рисковете, а впоследствие и спасени от данъкоплатците банки; заразяване на световните финанси, а след това и на реалната икономика - особено в страните, които бяха последвали американския "модел" (Ирландия, Испания, Обединеното кралство); рецесия; бум на безработицата; планове за икономическо възстановяване и т.н.
Въпреки че за неудържимия старт на кризата могат да бъдат обвинени високорисковите ипотечни кредити и въпреки че банкерите и брокерите се държаха като пиромани, трябва да се върнем по-назад, ако искаме да разберем дълбоките причини за бушуващия пожар. Те не се дължат единствено на поведението на отделни индивиди, колкото и скандално да е то, а на идеологическия, политическия и нормативния фон, който ги направи възможни и дори ги насърчи, и който е най-силно повлиян от двата стълба на неолиберализма: свободната търговия и свободата на движение на капиталите.
Благодарение на първия стана възможно използването, най-вече от страна на многонационалните компании, на разликите в социалните, данъчните и екологичните норми в различните държави (включително и в рамките на ЕС) и региони в света, както и пренасянето на производствени единици от развитите държави към държави с по-ниско заплащане, което оказва постоянен натиск за намаляване на трудовите възнаграждения; на втория дължим т.нар. места на данъчен рай.
Въпреки това нито Г-8, нито Г-20, нито дори докладът "Стиглиц" не се осмеляват да поставят под въпрос тези два идеологически стълба. Точно обратно, представят ги като фактори за излизане от кризата! И искат да бъдат подписани нови споразумения за либерализиране по време на следващата министерска конференция на СТО, които освен всички вреди, които ще нанесат, ще доведат и до увеличаване на търговския обмен, тоест до увеличаване на обема на транспортните услуги и следователно на емисиите на газове с парников ефект (5). В пристъп на шизофрения те подкрепят и успеха на конференцията в Копенхаген за климатичните промени, чиято основна цел е да се намалят същите тези емисии...
В този случай добиваме ясна представа доколко нелогични са действията на ръководителите, неспособни глобално да погледнат на взаимосвързани проблеми. В продължение на десетилетия под опеката на международните финанси и на големите индустриални групи за политически компас им служеше утопията за един саморегулиращ се пазар благодарение на "свободната и неподправена конкуренция" (Лисабонски договор), въпреки че при всеки удобен случай я нарушаваха по мъничко. Установиха, че в сегашния си вид капитализмът вече е изчерпил движещите си сили и дори може да се самоунищожи. Но вместо да се опитат да намерят друг много по-справедлив, солидарен и най-вече не толкова вреден за биосферата модел, те се мъчат да закърпят съществуващия. Да предположим все пак - каква смела хипотеза само - че намерят необходимата воля и капацитет да го преосмислят. Задачата им никак няма да е лесна, тъй като им се оказва огромен натиск да не променят нищо. И така, в непрестанния танц на Г-форматите, всяка нова конфигурация бързо заменя предходната, но за да се завърти за пореден път около едни и същи неолиберални загадки.
Единствено Г-192, Общото събрание на Организацията на обединените нации, е способен да ни предостави алтернатива, която да се противопостави на налаганите от Г-форматите правила. Именно такава алтернатива е Боливарският съюз на американските народи (ALBA). Разбира се, всичките му девет членове имат скромно влияние в световен план, но тъй като съюзът им вече се е превърнал в пример и дори в притегателен полюс за държави от други региони на света, ще е по-добре полето на изявите им максимално да се ограничи.


(1) Вж. Martine Bulard, "Le fantasme de la Chinamerique" (Фантазията Китамерика), Les blogs du "Diplo", 29 юли 2009.
(2) Цитиран от "Льо Монд", 17 юли 2009 г.
(3) Вж. "Grand silence sur le G192" (Мълчанието около Г-192), Memoire des luttes, http://www.medelu.org
(4) Вж. Жак Сапир, "Тотеми и табута. Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници", "Монд дипломатик", март 2009.
(5) При тази перспектива сегашното намаляване на обема (с 10%) на международната търговия е чудесна новина. Друга положителна последица от него е поставянето под въпрос на модела на растеж, наложен от износа (Германия, Индия, Китай, Япония и др.), както и насърчаването на вътрешното потребление, изграждането на мрежи за социална закрила там, където такива не съществуват, и дори релокализациите.

Le Monde diplomatique
Превод Марта Иванова

Речник
Г-2. Понятие, свързано с идеята за нов световен ред, управляван от двойката САЩ- Китай. Към днешна дата тази концепция все още е по-скоро хипотеза, отколкото реалност.
Г-5. През есента на 2003 г., по време на проведената в Канкун (Мексико) конференция на СТО, Южна Африка, Бразилия и Индия подписват споразумение, с което се поставя началото на Г-3. Към този клуб на големите бързо развиващи се държави впоследствие се присъединяват Китай и Мексико.
Г-8. Отначало, през 1975 г., групата на 8-те най-силни икономики в света обединява само шест държави (Германия, САЩ, Италия, Япония, Франция и Обединеното кралство). През 1976 г. към нея се присъединява Канада (Г-7), а през 1998 г. и Русия. Последната среща на върха на Г-8 се проведе в Акила, Италия, през юли 2009 г.
Г-20. Освен държавите от Г-8 в това обединение участват и Австралия, Аржентина, Бразилия, Индия, Индонезия, Мексико, Китай, Саудитска Арабия, Турция, Южна Африка и Южна Корея, както и Европейският съюз като такъв. Всъщност Г-20 е създаден през 1999 г. след срещата на върха на Г-7 във Вашингтон, но до ноември 2008 г. се срещат единствено министрите на финансите и управителите на централните банки на страните. След това, при голям медиен шум, започват да се събират и държавните и правителствените ръководители.
Г-77. Тази група обединява 77 развиващи се държави. Създадена е през 1964 г. по време на сесия на Конференцията на ООН за търговия и развитие. Постепенно членовете й се увеличават и днес са сто и тридесет.
Боливарски съюз на американските народи (ALBA). Съюзът обединява девет държави: три от Южна Америка (Боливия, Еквадор, Венецуела), две от Централна Америка (Хондурас и Никарагуа), четири от Карибския басейн - Куба, Сейнт Винсент и Гренадини, Доминика, Антигуа и Барбуда (последните три са англоезични). ALBA е основан не на принципа на конкуренцията, а на принципите за сътрудничество и взаимна полза, като се отчитат асиметриите между държавите членки. Днес съюзът е на път да се сдобие и с общ валутен инструмент - захарта.

*Заслужил професор в университета Париж-VIII