"Булевардът"
Отиди на страница:
| Песента "След десет години" на ФСБ, с текст на Михаил Белчев, е най-гадното нещо което може да съществува на света! Щото вече съм на 55...и при всяка среща се броим...колко сме останали на този свят  ............. Днес ще се срещнем - след десет години, вчера ли бяхме на двайсет и две. Разделихме се с надежда тук, на този сив площад. Пак ще се срещнем - след десет години, за да разкаже всеки от нас със какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е надживял. Днес ще се срещнем - след десет години, влакове тръгват от всички страни. Но един от нас остава на една далечна гара, пак на двадесет и две. ........ А "Вчера" бяхме на 22... Басимамата  |
| Прав сте Док... "Сутрииин..." - не мо'а се гледам в огледалото! . P.S. И се бръсна леко разкрачен...да ми се опъне кожата на лицето  Редактирано от - OLDMAD на 29/11/2006 г/ 14:29:00 |
| Хич да не ти пука, акранче. Пий си пиенето, гони мадамите и кинтите. На нашата възраст само спирането убива.   |
В тоя ред на мисли  тоя път наистина Михаил БелчевМладостта си отива и е ясно това не от белите жички по мойта глава, не от ситната мрежа край мойте очи, младостта си отива - туй по всичко личи. Всеки осем цигари съкращават със час отредената възраст на всеки от нас, ако пазя диета и спортувам през ден ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен. Младостта си отива, ала не от това, и каква съпротива да окажем, каква? Младостта си отива, Боже мой, не върви да нагазя отново посред морски треви, да разтворя пак шепи и да видя във тях как искри сред водата златен лунния прах. Младостта си отива, преметнала сак, в стари джинси обута до крайпътния знак. С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей младостта си отива на един автостоп, хей, хей Младостта си отива - ето хлопва врата, пред разумния довод за всички неща, за всички неща, за всички неща. Младостта си отива, ах как помня това, уволнена си тръгва, но с горда глава, с уста си подсвирква, не поглежда назад, не и пука от нищо пред смълчания свят. Младостта си отива, пие чаша коняк незаконно щастлива край бургаския бряг, изпотена от ласки, цяла в пясък и сол младостта си отива с песничка в си-бемол. Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога? Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем. |
| От интервю на Михаил Белчев, преди две години: - Тази песен я изпях преди повече от 30 години, когато си мислех, че младостта си е отишла. А сега съм на 58 и тая младост все не си отива. Но и аз самият няма да позволя да си отиде духът, тялото може да остарее. Нямам право да се предавам. Имам малък син - Константин е само на 9 години, прекрасна съпруга, чудесни приятели, които чакат от мен още неща, имам и хубава публика, която не мога да разочаровам |
| И утре е ден Пак говорим с теб по телефона. Тази нощ за мен той е икона. Този път ще чуеш истини, скрити в първата ми изповед. Още ли обичаш бяла роза? Можеш ли в снега да тичаш боса? Още ли сънуваш мен и теб във някой град с гълъби и със зелен площад? Но сънен глас отегчен идва чужд и далечен. И уморен казвам : "Лека нощ!" И утре е ден. Пак ще се прегърнем На ФСБ Мен ми стига. Ти си тук. Имаш още мойто рамо. Стига ми, че без звук пак се прегръщаме. Тичам, блъскат се в нас думи, погледи. Никой и днес не разбра как сега се завръщаме. Колко улици със теб извървяхме под небе и липи пак да се намерим, пак да се прегърнем завинаги. Как един без друг сме живяли в този свят от бетон и стъкло, мъдър свят, в който всеки със вик се е раждал и очаква до днес любовта си.  Редактирано от - Doctora на 29/11/2006 г/ 14:53:00 |
| Очакване В един прозорец възкръсваш нощем ти, преварил изгрев с клечка от кибрит. Отляво ли, отдясно ли някой ще се появи? Улици се впиват в твоята врата. Изтръпват от чакане ъглите сега. Отляво ли, отдясно ли някой ще се появи? А срещу тебе тръгват влакове, свирки... Запалвай всички лампи и излез. Може би твоят дом ще е последна спирка за нечия болка или вест. Тихо стъпвай, градът отдавна спи. Последен шум и трясък на врати. Отляво ли, отдясно ли... Никой не се появи. |
| Те ви песнопойката... Натиснете тук |
Ооо, Вили Кавалджиев, какво стана с тоя човек? Тая му е страхотна песен. Пак Михаил Белчев: - Какво не си харесвате? - Аз изобщо не се харесвам, не съм си тип - прегърбен, заеквам, имам още маса недостатъци, всичко накуп. Майка ми ми казваше преди време: "Спокойно, някои хора говорят гладко, но няма какво да кажат, други са красиви, но никой не ги забелязва." Такъв съм си, не се харесвам, но пък имам много приятели, които ме харесват. |
| Недялко Йорданов Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 29/11/2006 г/ 15:17:26 |
| А Миряна си е велика: ТЕЖЪК ХАРАКТЕР Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене, нищо, че ми тежиш, от глава до колене нищо, че ме болиш! Като знак за магия, като биле за жар, като люта ракия, като бял хвърлен зар - цял живот - студ и огън, клетва и благослов, добро утро и сбогом, моя трудна любов. Натиснете тук |
Абе и аз се чудих, ама виж тук какво пише: Интервю на Дилян Вълев: Този въпрос е толкова мащабен и заедно с това толкова профетически, че ако тръгна да му отговарям, се страхувам, че ще изпадна в смешна ситуация. Има, разбира се, опити да се придружи едно литературно художествено произведение с, нека ги наречем, допълнителни жанрове, но те са само съпътстващи. Макар че, ако взема за пример песента, мога да кажа, че най-популярните български стихотворения са били текстове на песни - например на Павел Матев с "Черен кон, не умирай" - песен на "Щурците", на Миряна Башева с "Младостта си отива" - песен на Михаил Белчев, "Обичам те дотук" на Георги Константинов - песен на ФСБ; много са, нека не изреждам всички. (Да не споменавам песните по стихове на Вазов. Прочее група "Епизод" наскоро издаде албум - "Българският бог", направен точно по произведения на Вазов и Ботев.) Но заедно с поезията съществуват т.нар. текстописци, които не влизат в списъка на сериозните, важните поети на България - познаваш ли например ти несебърския поет, автор на голяма част от текстовете на песните на Тони Димитрова и "Тоника" Иван Ненков или дори да вземем човек от центъра - Александър Петров - кой го включва в братството на поетите? В същото време поети, особено от младите като Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Тома Марков, Петър Чухов търсят начини за разрастване на аудиторията си. Пламен Дойнов например рапираше по стихове от последната си стихосбирка, Тома Марков е рецитирал на челна стойка и т.н. |
| Има нещо детско, нещо ... знам, че това не е най-точната дума, но да речем миловидно в заекването на Михаил Белчев, ако въобще може да се каже, че това е приятно нещо, особено за заекващия, което заекване силно контрастира с уменията на твореца, безспорно. Поетът се притеснява като говори и това си личи - каква шега на природата и едновременно с това какъв огромен абсурд са се получили в неговия случай. И всичко това, заради уплахата от един петел, който "кацнал" на главата на малкия Михаил. Животът е низ от парадокси. Редактирано от - Гичка Граматикова на 29/11/2006 г/ 15:35:08 |
Една от моите най-любими българск песни е по текст на Миряна, в изпълнение на "Щурците", винаги, когато я чуя ми се изпаряват лошите мисли от главата и ми идва страхотно настроение и хъс за всякакви щуротии. Да е жива и здрава, а и Валди Тотев, че е измислил тая чудна мелодия. Като изтърсени от кош, валят звезди. Изящна вечер. И без понятие за грош спи половината човечество. Милиарди влюбени не спят - от сън и разум се изключват. Не спи Дежурният по Свят - той бди. И препрочита Тютчев. (Дежурството е лек, но кръст - понеже няма много работа... С приспивен Микроземетръс Дежурните се забавляват.) И пак е ден. Добре върви опитомената галактика. В града е шумно - с'еst la vie!* но никой не напредва с лакти: тук всеки има и талант, и възпитание на Гьоте. За всички тук е оправдан един античен израз - "gotini". И аз съм тук! Но не - така сама, не както нявга - някоя... На раменете ми - ръка: интелигентна, нежна, яка! А пътят - опнат като нерв. Животът - пак неразгадаем! Последният милиционер над Омир слънчево ридае... |