"Булевардът"
Отиди на страница:
| Дето е сега Червило ли? Или пицария Виктория? Аз не си спомням. А би трябвало, толкова съм се размотавала по Руски, като съм бягала от лекции. |
Eх, Геновева като спомена бягство от лекции, та се сетих за масовите бягства на моя клас от часовете по матекатика и физика в средното школо. В такива моменти ходихме на мачове на стадион "Славия" или посещавахме киното на Красно село. Спомням си една година 5 последователни пъти бях гледала "Зов за завръщане" за една седмица. Много гадна даскалица по математика имахме...  |
| Веднага вдясно на ЦДНА, дето има и сега плитко дворче. Май Червилото е още една идея вдясно, не познавам добре съвременния булевард... Нямам работа там. А глобусът беше два човешки ръста по детските ми спомени. В сладкарница България на витрината имаше пък шеметен модел на платноход... |
Аз пък се сещам в сладкарницата срещу 20-та поликлиника какви баклави ядяхме, на път за трудовото в 34-то и 36-то. Ех, а бозата колко хубава беше ...  Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/12/2006 г/ 20:41:24 |
| Да, в това тясно дворче сега е май таз пицария Виктория, а едно време там се влизаше в нещо като Клуб на ЦДНА, ограничен допуск, дето му викат, само некви полковници там, ченгета, с карти, веднъж ме заведоха едни другари там, обстановката беше казионна, повечето военни и меценатствани от тях художници и писатели, от сорта пишман, дето творят на военна тематика. Не останах с добри спомени. Гичке, ти май си карала детството в тоз квартал, дето сега ми е на мен мерака да се преселвам, ама от нагодина от лятото нататък. |
Допускът до глобуса беше общочовешки, Вевче. Говоря за годините приблизително между смъртта на Висарионович и Априлския пленум  Където и да бяха пръснати приятелите на родителите ми из града, в неделя водеха всички нас децата по Царя /още му викаха така по навик/ от х-л България през Глобуса до Зоологическата градина, а после през парка до Обсерваторията, а при жеги - до плажа, дето сега се вика Мария Луиза, не помня Република ли беше. Някъде по средата или на връщане се хапваха кебапчета, най-често - в разрушената Ариана, над езерото, дето бате Бойко щял да го пълни пак. Беше си целодневна екскурзия. ...Колкото до бозата, най-добрата, която помня, Гиче, от същия времеви отрязък, я точеха от гюмове в дюкянче на ул. Лайош Кошут, близо до Руски паметник и през две врати от музея на Благоев. Но хич може ли една боза, всекиму своята, да ни крепи от младост до вехтост  |
Мога само да гледам и въздишам , аз само съм роден в София , квартал Горна баня и имам само една снимка пред мавзолея 1954г , но тя е в България !  Но идеята за публикувану на стари снимки е прекрасна !  |
А коя улица се е наричала "Сталинградска"? Чета в дневника на мама от ученическите й и студентски години, има интересни описания на случки и събития от тогавашна София, а и с младите /тогава/ Блага Димитрова / която в качеството си на редактор възложила на мама да превежда Есенин - тя го нарича Серьожа/; Й. Пенчев, който в точно този момент на дневника спечелил конкурса си за асистент и мама много се тревожила за резултата от изпита му, и какви ли не още любопитни неща, но са много лични и преплетени с описания на стара София, хубавото им е и в това, че са съвсем непосредствени, ежедневни и неподправени, така, както човек литератор си пише в дневника. И снимки има - черно бели - на баба и дядо, мама - дете, ученичка и студентка, а моя милост също - в бебешка количка тогавашен фасон Изкушавам се да пусна части, но не набирам смелост, а нея я няма вече на тоя свят, за да ми даде разрешение. Вие какво ме съветвате? |
| Кефурко, да не те обидя като те нарека набор, ама тия години много добре си ги спомням. И Арианата, и Мария Луиза, ама тя се казваше Република, старото Зоо и всичко останало. След Априлския пленум някоя и друга година, съм изтърквала тия павета, но по вечерно време. Щото си имаше движение в София, стъргало, дето му викат. И така, с дружки гимназиални - безброй кръгове, започва се от Славейков, след това по Ръкси до ЦДНА, оттам наляво до Мавзолея или надясно до Коня, няма значение, все едно и двете посоки ще оттигелираш. Ако решиш да се прибираш от Мавзолея, минаваш по Левски и се отбиваш в Млечния бар за едно шейкче, след това се прибирахме - по Васил Коларов, да се сети който може какво е това, по Сталин, пак да се сети който може какво е това, та до района на черквата Свети Георги, където домувахме повечето участници в стъргалото - е, не в черквата, а около нея. Една натурална пешеходна зона, не защото е била обявена за такава, а поради естествени причини. Стъргало, където си искаш. А по-неофициалното стъргало, така, само на училището ни, беше по Цар Борис, от Патриарха до Васил Коларов - и така, дор 20-30 пъти, спирахме се по ъглите, разминавахме се, закачки, флиртове и кикот. Сега ми се изправят тия вечери в паметта, дори в мразовита или мъглива зима, съгрети от тъмносините или черни палтенца. Но барети и фуражки - никога! Това беше нашият бунт срещу системата. *****Хайде от мен да мине: Сталин - Мария Луиза, Васил Коларов - Солунска, останалото е същото. Впрочем, смех голем, Цар Борис си беше просто ул. "Борис I", същото и за Аспарух, Асен I, Симеон и прочие короновани особи, детронирани от народната власт, както се оказа - временно. Редактирано от - Геновева на 01/12/2006 г/ 23:14:19 |
Аха, ясно, Геновева, значи Сталинградска е сегашната пак Мария Луиза, по мое време Георги Димитров, а всъщност най-стара Мария Луиза. |
| Не си спомням улица Сталинградска, имаше си Волгоград доскоро. А аз нещо я възприех като едно цяло, от край до край, та избързах да я прекръстя в минало време, Сталин си беше Витошка, а Георги Димитров - Мария Луиза. Впрочем, Сталин като име се държа до развенчаването на култа, след това си стана Витоша, и така е доста отдавна. Виж Георги Димитров се задържа до демокрацията, същото и за Волгоград. Аман от тия промени, таман научих майка ми да казва Васил Коларов, Жданов и Найчо Цанов, те пък взеха та им върнаха старите имена, та после пък аз свиквах да казвам Солунска, Пиротска и Нишка - както казваше майка ми, сгълчавана от мен. А Толбухин и досега си го употребявам, не мога, твърде ми е близко, а Васил Левски - ехеее, направиха я една дълга, дълга, та и Дякон Левски, понеже се получи дублиране. Ех, пък уж аз ги преименувах... Не мога да си спомня Сталинградска, но пък си спомням, че имаше улица Волоколамско шосе, което беше доста комично, впрочем. Сталин се казваше и нашето училище, да не говорим за хубава Варна, също имаше и техникум, с доста добра репутация, сега не знам кой е, а имаше и техникум Киров също. Ами такъв човек, правилно, Джугашвили, в един ден се е родил с мен, това само е достатъчно. |
Софийските ми дядо и баба си имали и семеен фотограф - професионалист, който бил кръстник на мама, а ме е снимал и мен като бебе, явно вече съвсем ветеран. На всички тогавашни черно-бели снимки има печат - фото "Тодор Гешев". Абе, имали са си традиции старите кореняци софиянци. А аз, по майчина линия, съм точно такава. Питаха ме веднъж кого наричат кореняк софиянец. Според мен, тия, на които бабата и дядото са софиянци. |
Аз приемам, че не съм коренячка софиянка, просто съм родена тук, на ул. Ами Буе. А баба ми е от Самоков, ето я и нея, пред къщата, която и сега е моя, и много я обичам и ценя. Времето е студено, и двете сме в кожухчета.  *** хайде, пускайте и вие снимки, де. Редактирано от - Геновева на 02/12/2006 г/ 00:08:22 |
| Аз ще пусна снимки, но имай малко търпение, нямам скенер тук, трябва както със младата снимка на Й.Пенчев - мъж ми да ги сканира в службата и ще има голямо наводнение от Стара София от моя страна. Поне. Аз съм родена на бул. Сливница, ех, тогавашния кротък и красив булевард с тополите и пейките с влюбени, старата ни къща, тия красивите тъмножълти, сега опушени и омърляни от автомобилните газове кооперации на три етажа около Лъвов мост - между две такива -вътрешни дворчета с цветя и тайни, където всички деца се събирахме докато стане време за вечеря и бабите се показваха на прозорците да ни повикат. Ето го пасажа със Сталинградска от маминия дневник. Има такива на всяка страница, а мама е писала дневници от 14 годишна, богат материал, имам 32 нейни дневника: "Блага ми предложи да продължа с Есенин. Това ще направя. Ако трябва дори ще умра, но тя ще има 3 хубавички излъсканички и изгладенички преводи на тоя мечтателен и нежен Серьожа. Само че и утре вечер ще тичам до Йорданови за книгата. Той беше тая вечер у дома. Най-напред беше Ж., после аз излязох да го изпратя и тъкмо срещнахме К. и разговаряйки тримата, изведнъж гледам по Сталинградска се спуска той - аспиранта по съвременен български език  , бръкнал в джобовете на сивата берлинска мушама, върви ли върви срещу вятъра с едното рамо издадено напред, а вятърът вее в косите му. Хубав мой ненагледни приятелю. Нищо, че по пътя все се караме".... |
| Ами щом е писала, че се спуска, сигурно това си е Волгоград, сега Васил Левски, щото предполагам, че е направен Волгоград тогава, когато и града го преименуваха, след разобличението на нашия астрологичен близнак... то там си е и стръмно, де... а Йордан Пенчев на младини живееше в Хаджи Димитър, нищо чудно там да го е виждала, то там идва тролея от Хаджи Димитър. За снимките няма страшно, има време, аз лично малко се въздържам да пускам снимки с мама, щото и тача паметта, че да я излагам на виртуално обозрение, не съм решила още. |
| Никой не ми помни Глобуса, нито Платнохода, нито бозата до Благоев.... Абе аз ли съм най-дъртият тук |
То и аз се колебая, мама може би не, но дядо може, с мен, а той е такъв елегантен и красив, франт - с шлифер, с мека шапка - много изтупан и впечатляващ. Не мога да разбера откъде е идвал Пенчев, все пак, останах с впечатление, че пеша вървят от Сливница да се изпращат с някакви приятели и срещат Пенчев, случайно, тръгнал за към нас, да се спуска по Сталинградска пеша и се връщат обратно заедно с него. Вероятно това е Волгоград, наистина. |
| Коя боза бе, наборе, до Благоев, в сладкарница ли? Аз хубава боза помня срещу кино Влайкова, а също до нас, на другия ъгъл срещу сегашната община Лозенец, на Фритьоф Нансен и Толбухин, и до кино Млада Гвардия имаше сладкарница, там също хубава боза. Впрочем, бозата навсякъде си беше хубава, прясна, истинска, питаш - резлива ли е или сладка, и в зависимост от отговора си поръчваш. Най-малката - 4 стотинки, средната - 6 стотинки, голямата май 10 стотинки, а по-нагоре и не съм опитвала, може и да е нямало. Ми платнохода и глобуса не са ме вълнували, аз все пак момиченце бях, а виж, Ариана си я спомням, но не толкова с кебапчетата, а с мостчето, по което се влизаше в бирарията, и с лодките, дето се наемаха срещу заплащане от млади гребци. Впрочем, Кефурко, сега видях, не става дума за кино Благоев, а за музея на Благоев. Ми да, там са ме приемали в комсомола мене, и всички тържествени събрания там ги правехме (Ти си ми от маалата, явно, но на Лайош Кошут и Шандор Петьофи съм ходила вече на гости по гаджета). Ама чак от гюмове да се точи, такова нещо не съм виждала. АЗ си спомням ония тенекиените тезгяси, ламаринените мерки-канчета за видовете боза, големите ръбести чаши и кранчето, от което се лееше скъпоценната течност. Тебе пращали ли са те вашите да купуваш боза в бутилка от литър и повече? Ами че едно много вкусно меню си беше просто боза с хляб, и нищо повече. За тържествени случаи можеше да се прибави и халва, и така ставаше - халваджията за бозаджията... Редактирано от - Геновева на 02/12/2006 г/ 01:30:31 |