"Булевардът"
Отиди на страница:
| Лодка в дъжда Дъждът вали, вали като преди... Пълзи и дълго дращи по стъклата, а аз и този път оставам прав във тишината. Като светулка плахо примижа една цигара някъде далече и аз дочувам шепот на жена, която тръгва, тръгва вече. Дали пътува и сега онази малка книжна лодка, която сгънах на шега над някаква дъждовна локва. А после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш, дори в това море от много дъжд ти до побързаш, да побързаш. Сега вали, вали дъждът по прозореца. От вестник стар изрязвам стих с много, много болка и препрочитам на глас как търси бряг в море от хора и дъжд книжна лодка. Дъждът и този път вали, вали... Пълзи и дълго дращи по стъклата, а аз запалвам клечка от кибрит във тишината. И само тази малка светлина, изгаряща от болка във ръката, дано покаже пътя към дома на лодката и на жената.   |
| Чета тук тази лирика, тръгнахме от Булеварда и ми се иска, ако някой е на кеф, по тази линия, да сподели за най-скъпите на сърцето му лирични гледки от София, може и свързани с някакъв спомен, може и просто останали в сърцето му. Да, става дума за този измъчен, задъхващ се, затрупан в боклуци (одушевени и неодушевени) град, който въпреки всичко продължаваме да обичаме и пазим в паметта си снимки от него, а и досега успяваме да улучим моменти от денонощието, ракурси, които ни умиляват и поддържат локалния ни патриотизъм. Той става все по-локален, верно е, трудно е да кажеш вече, че ти харесва София, можеш да говориш за отделни квартали - неее, и това е много, някои улици, някои ъгли - при известни условия. И тези фрагменти, колкото и малки и малко да са, все пак ни позволяват да кажем, че обичаме града си. Булевардът с лиричния ритъм е наистина една от главните, култови гледки в тази серия. Ама с голям кеф бих прочела нещо подобно от софиянци - кореняци и не чак дотам, това наистина няма значение, ние не си падаме по наследствените привилегии. |
| В края на 60-те и началото на 70-те срещу родилния дом "Шейново" имаше една стара, явно бивша богаташка къща. Макар и доста занемарена и с олющена фасада, си личеше аристократизмът й. Помпозен вход с външно извито каменно стълбище, с балюстри, които най-долу и най-горе бяха оформени като вази. Голяма каменна тераса с френски прозорци. Личеше, че на нивото на входа е голям салон-дневна и вероятно трапезария с вътрешна стълба. На горния етаж сигурно са били спалните, а най-горе на мансардния етаж - стаи за прислугата. Отстрани имаше сутеренни прозорци и врата, които по всяка вероятност са били към помещения за складиране на продукти, пералня или нещо подобно. Разбира се, това са мои предположения, защото къщата беше превърната в комунални квартири и на вратите имаше ред звънци и всяко помещение беше стая за наематели. Дворът й беше крайно запуснат, без никаква растителност. Въпреки това тя излъчваше страхотно очарование за мене. Обичахме с гаджето тогава да се разхождаме в района и да мечтаем как ако имаме пари /представяхме си цена от 100 хил.лева, защото при тогавашните заплати за тази сума трябваше да се работи поне 100 години / ще я ремонтираме и възвърнем блясъка й. Как ще спират файтони и каляски с прекрасни дами и и господа, които достолепно ще се изкачват по стълбището и след изискана вечеря сред изискана обстановка, в топлата лятна нощ ще пият чай или кафе на терасата и ще си шепнат тихо. Няколко години по-късно с голямо разочарование видях, че къщата е съборена и на нейно място е построена някаква ЖСК. Оттогава по никакъв повод не съм минавал по ул.Шейново и споменът за тази къща си остана една мечта за дома, който бих искал да имам. |
Пиле, покажи се с пръст де. Не се срамувай.  Многострадална, поздравявам те за чудесната идея. Да видим дали е достатъчно провокативна за форума и какъв отзвук ще предизвика. |
| Стига ма, Гиче, ти гаче ли план гониш - по форума, та какво, та колко. Мен ми стана драго като си спомних за булеварда с жълтите павета и жълтите кестени - имаше и такъв период, дето целият беше в жълти павета, та реших да попитам и други за софийски гледки с настроение. |
Ох, много съм настоятелна понякога и видимо стряскам околните. Старшото безспорно предизвика интереса ми с тая снимка, но може би искам повече отколкото мога да получа. Сорри.  |
| Кой мол бе, Старши? Кажи точно мястото, щото аз имам скъпи спомени от едно къще на ъгъла на Позитано и Антим Първи, сега там, в крещящ разрез с всякакви строителни норми, е пльоснато някакво МВР управление, на кестерме, затварящо няколко улици. Та цялата тая махала, като се започне от Стария цирк и се тръгне нагоре по Позитано, с малките къщета, ми е много добре позната. По нашата улица дори тогава имахме проблеми с паркирането - сите каруцари от гара Сердика си паркираха там каруците с конете. Чекай само малко, да намеря стари документи и да сканирам. |
| MallOfSofia :-)) Срещу техникума Сталин, бе .. а улицата е "Шар планина", м/ду "Позитано" и "Стамболийски" ... кюмура на половин София минаваше с каруци по нея ... от нявгашни каруцари съм се учил на псувни .. в ред. паркираха, защото там имаше един налбантин ... точно до стълбичките ... на Жабата (има го на снимката) баща му ...  Редактирано от - Старшината на 01/12/2006 г/ 15:37:31 |
.. а ето ти и "жълтите" павета ... 1957-ма ... видиш ли как юнашки съм си накривил капата :-)) в.ред. ама па балтона ми тежи сигур колко братчето ми с мокри дрехи .. Редактирано от - Старшината на 01/12/2006 г/ 15:50:20 |
| Еее, там в това малко къще, много народ се събираше, а на Шар планина имаше едно момче, после стана адвокат, не си спомням името му, а прякора му беше Джилерата, и само като Джилерата го знам, щото блестеше с италианско колело Джилера. Не съм го срещала след това, а преди десетина години някой ме тупа по рамото в един трамвай, аз се обръщам, и надавам радостен възглас - Джилеро, какво правиш бе?!? Хората се заобръщаха, а после Джилерата ми даде визитна картичка, станал значи адвокат... |
| Кольо Топалов ... майка му продаваше най- вкусните семки в градинката св. никола :-) Редактирано от - Старшината на 01/12/2006 г/ 16:14:22 |
| Верно, че на визитката му пишеше Николай. Чекай сега да ти цакам деветката, да видиш някои къде се снимат, а други - къде. Колето - после, че то ми е в друга папчица. Гепи!  Коментар - пред двореца, а къде другаде? В дъното се виждат военни в гръб, понеже не мога да изчисля на колко съм годинки, остава да гадаем, са ли това царски фелдфебели или отечественофронтовски старшини. Ти ще кажеш...  Да, а рокличката ми е много модна, копринена, тип тиролска, с червена престилчица, буфан ръкавки и червени биенца. Редактирано от - Геновева на 01/12/2006 г/ 17:49:13 |