"Булевардът"
Отиди на страница:
Тука, това, дето е перфект, де, във втората дума една буква няма ли излишна случайно? Ако не, то от какъв произход е думата и от кое езиково семейство?  |
| Това "саглам" съм го чувал в Сеерозападна България, ама мислех, че е "съглам". Като стилистична фигура си въобразявам, че го разбирам, но в това са приятни диалектни особености, даже бих казал, че са доста интересни и експресивни... |
| Обаче Гичето страшно ми харесва, аз съм просто едно детенце с правилни черти. А в Гичето има много огън, в тез очета и в таз усмивка, как ли се е развивала по-нататък, хм, хм, хм....  |
... утре е 8.12 ... я да видим някои фота с любимите професори ... аз имам няколко с К.Дочев, Бог да го прости, ама не са за пред хора ... и с професорите Тагамлицки и А.Матеев имах една, но не я намирам ...  |
| Ти ако си пил с Кицо Дочев, аз пък съм танцувала с него сластни танци, но фотографи нямаше достъпни... |
как ли се е развивала по-нататък, хм, хм, хм.... Хубаво и правилно съм се развивала, колкото и нескромно да звучи. Обаче, не искам да показвам сега, заради техническите проблеми, които ми скъсаха нервите вчера и оня ден. Когато ги отстраня, може.  |
| Ливерпуля нали не е нито Тенекиите, нито пък кафенето в новия блок, дето беше по едно време на партера някакво посолство, май белгийското. Щото в същото това кафене, то беше по-изискано някакси, май Луна се викаше, аз пък съм пила с Кольо Стоев, и на него лека му пръст, тези от Алгебрата все млади умираха... |
| По този повод, за Ливърпуля де, се сещам за един лаф: - "Битълс" не са англичани, те са от Ливърпул ! |
| Чакай аз да пусна едно детенце, от невинните му все още години. Отпреди Априлския пленум.  ** Да вдъхнем бодрост в читателите, един вид. |
| ...което старателно и с почти калиграфски почерк пише писъмце: - "Здравей мило непознато другарче..." ... И аз съм ги писал навремето...когато нямаше Интернет...и Лили Иванова я нямаше още  |
| Лъчезарно дете си била, Геновева! А високото чело говори за генетично заложен интелектуален капацитет. |
| Абе сноща, на Никулден имаше едно точно такова маце(глей снимката) ама беше с гадже, но сепак си направих лаф с него.. |
| Малко ме озадачава това все пак, възрастта ли те е смутила, то зависи от лафа, нема страшно. Лелее, ма сега прочетох, то с гадже било, твоето, а онова на снимката още не е било в таз възраст, дори и teen не е било, а ако забелязваш белите кордели и плетената жилетчица, ще видиш, че не е тоз случая. По-големшко ще да е било твоето, макар че, хм, акселерацията, баш половин век дели двете дечица. Редактирано от - Геновева на 07/12/2006 г/ 22:07:26 |
| ... "тенекиите" са си "тенекиите" ...:-) "ливерпул" викахме точно на заведението в блока на "велчова завера", 'луна" май му беше официалното име ... по-надолу, преди "вишнева", в жилищен блок беше "под интеграла' (самият блок беше начупен по стръмното), а "бангладеш" беше под високия блок към "хемус' ... разбира се, че сум пил с кольо Стоев, и сме изпращали, и сме се отрезвявали ... Редактирано от - Старшината на 08/12/2006 г/ 11:19:41 |
| Уточних се, значи и аз съм пила в Ливерпул, ама то беше прилично заведение. Тогава, спомням си, бях почнала да пафкам, цигари, впрочем, и не знам защо си спомням именно този следобед, слънчев, на излизане от Факултета, не сегашния на Баучер, а онзи, в Химическия, под куличката с петолъчката (аз впрочем винаги работех в бараките на двора, първо в една малка, после в една мнооого по-голяма, точно срещу стола студентския, дето сега е Елемаг Гурме, моля ви са, като си спомня какви буламачи съм яла в тоя стол, а сега Гурме, да му се не надяваш). Та тогава бях решила да съм светска дама, и на 25 години почнах да се опитвам да пуша, не че ми се искаше, ами така, за фасон, да извадиш от чанта - Ком, Луна или Стюардеса, това беше най-луксозното, да почерпиш, да щракнеш със запалка и да дръпнеш. Някакси социална близост се получаваше с тез цигари. Ама аз не дърпах, там беше работата, а само си издувах бузите и издишвах един плътен гъст дим. Една моя приятелка, страстна пушачка, непрекъснато ми викаше - стига си се излагала с тия цигари, ма, не виждаш ли какъв смешен дим изпускаш и колко смешно държиш цигарата. Права беше жената. Но за мен запалването на цигарата беше върховен знак на лекомислие, подобно на Гарабед, който, като заварил жена си направо в леглото с чужд мъж, й рекъл - Серпухи, остава още и цигара да запалиш! . Та като ми беше вече много гот в компания, виках - я дай да запаля и аз една! Такова ми ти ранжиране на ценностите и удоволствията, значи.И сега, не знам защо, ми изникна в паметта този слънчев следобед, седим си ний с Колата и сигурно още някой, не си спомням, на една масичка до прозореца, пийваме някаква тънка ичкийка, е, той не е пиел с мен така, както с теб все пак, а аз вадя от чантата цигари Луна и паля... * Историческа забележка. Някой може да помисли - гледай го, загубеното, даже не почнало да пуши. Аз не успях да се науча да пуша, поради лични причини, подобно на това как Рада Госпожина е въвлечена в народоосвободителната борба - само чрез любимия, а не по лични убеждения. Та имах едно първо гадже, много интересен и екзотичен мъж, който към всичките си оригинални изцепки, с които впечатляваше артистичната бохема по това време, беше и пълен въздържател. И понеже се залюбих с него йощ невръстна, в 10 клас, когато тъкмо бях почнала да пафкам по градинки и да си купувам цигари Зефир (ментови, за който си спомня), той ми рече, че само ако ме е видял с цигара, ще ми се стъжни живота. Така не успях да се науча да пуша до 23-та си година, а после вече - от къв зор? Този велик човек (жив е още, слава Богу, и все още популярен в известни кръгове) ме приобщи като невръстно дете към кибернетиката, понеже искаше да противопостави своята техническа мисъл и култура на моите сладникави хуманитарни сантиментални изцепки. И с това смятам, че ми даде наклона и професията също, и определи течението на целия ми живот, в който, макар и да не присъстваше вече, си остана незримо - не само чрез заниманията ми, но и в много голяма степен в погледа ми върху нещата. Дай Боже всекиму, да може да формира така едно младо и невинно създание. Което, впрочем, в днешни дни, не е толкова важно, нали? **** Ех, че ме, Кумчо, залиса, бързам, отивам при Лиса... |
| Коя Бонка, англичанката, женена за французин ли? Ако е тя, убаво гадже беше, много секси, а и известно време ми беше колежка, и тя прегърна компютърната лингвистика, но за относително кратък период от живота си. Много готин човек, от тази страна, от която аз я познавам...  |
| ае, стига бе, аз знам двама съпрузи - Ж Р и И Б, също много готини хора, пак от тази страна, от която ги познавах, били сме в отлични отношения. Тоя третия пък откъде се взе, преди тях ли е или след тях? Тази жена излъчваше хормон отвсякъде, дай Боже всекиму... |