"Булевардът"
Отиди на страница:
Кумата, да нямаш нещо против хубавите пури Напротив, професоре, но мисля, че в комбинация с 50 цигари на ден, са почти смъртоносни. Ако Старшината пушеше по една пура на вечер, с отбрана компания, както сам се изразихте, и задължителното марково питие в такива случаи, без никакви цигари, то той би бил интересен персонаж от нечии сънища, напр. Надявам се, разбирате какво имам предвид.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 08/12/2006 г/ 15:45:30 |
Ние пък основно се завирахме в университетските кафета, под кота 0, щото в Студентски град е много ветровито, поради все още незастроената си част, и ако се заседиш по-дълго навън, рискуваш задължително да се простудиш. Иначе, вечерите, ех, вечерите бяха само наши. Страшни купони сме правили.   |
| ... тъмна нощ .... скърцаща врата, разнебитена ключалка ... няма парола за достъп ... липсващ парапет по стълбите ... на ръба на стълбите - много запалени свещи, на стъпалата насядали млади студентки от ВИТИЗ и ХудАкад с питиета в ръка... изтъркани бар-плотове, на пода калдаръм ... таван няма ... в единия ъгъл старо (но акордирано) пиано... изтънчен cool джаз ... барманка във втората половинка от живота си (но с много усмивка) ... и двама позастаряващи типове с пури в уста |
| Кумата, така беше края на ноември 2006, да не си помислиш, че е било през студентските ми години. И е в центъра на София, на има няма 500-600 метра от МВР-то (сега пък да не си помислиш, че е в подземията на мивистерството) - ако щеш, питай Негово Старшинство. |
| Младежки му работи, какъв Хамбар, тези места, където случайно ни се кръстосват спомените, някои са ги посещавали като студенти, а аз вече като млад академичен кадър, така че множествата се пресичат частично, така да се каже. Благодарение на моя ведър дух (който личи и от снимката на лъчезарното дите) и в по-зряла възраст съм се докосвала до атмосферата на младежки тържества. Едно от тях е например т.н. СУПА на аспиранта Соломон Паси, организирвана обикновено на рождения му ден, където съм била няколко пъти почетен гост. Също таван, на Патриарха, там, където скоро ще има паметна плоча. В самото таванче - избрани поканени, там идваха и милите родители, за 10 минути, да почетат младежта, която, поради липса на място, се разпростираше по коридорите на цялото общо таванско помещение. Аз, естествено, бях между избраните, в чисто биологически смисъл по-близо до родителите, но в духовен и емоционален - с младежта. Освен знаменитата супа в тенджура или казан от 20 л., се поднасяше и зелена туршия в цинков леген. Бе, да речеш, има-нема 20 години оттогава, колко му е ...  |
| Г-жо Геновева, говорим за обществени питейни и хранителни заведения, не за частни партита на номенклатурни и професорски чеда. Пък и как да Ви повярвам, като Соломончо е значително по-възрастен от Вас  По мое време (има няма 30+ години) по Раковски имаше само Прага, Будапеща, малко по-късно Покойника, около трасето няколко мензи, и като че ли т'ва беше всичко. Популярните заведения бяха по-настрани от тази цитирана от Вас тангента (Раковски-Аксаков  )А иначе хубавите заведения от онуй време ги обсъждахме преди има-няма година и половина в тоз форум по друг повод - мисля, че беше 24 или 27 юни (юли) 2004  Редактирано от - проф. дървингов на 08/12/2006 г/ 17:49:46 |
| kunert, комай ми се струва, че се заблуждавате. Всеки тук е добре дошъл, за да си сподели болката или радостта от нещо, да се върне в миналото и да ни направи част от мили спомени от детството, младежките години или след това. Не е нужно да сте от София, за да се включите в тая тема. Ако ви е приятна компанията тук, заповядайте. |
| Тъй де, значително е по-възрастен от мен, не съм отричала, че имаме разлика във възрастта. Извинете, професоре, като прочетох таван, та се разчуствах. А по съвсем младите ми години между гимназията и университета, какви тавани имаше, еххх, но някакси нямаше тази публичност, други бяха времената и друго им беше предназначението.  За Прага, Покойника и другото, кой ако не аз, си спомня. Прибавете и ресторант Севастопол и БИАД също. Тоже и първото Лучано. А вие, професоре, да си спомняте първата пицария в София, на мястото на известния на родителите ми под името "Ашингер" ресторант? Да стоиш по половин час на виеща се опашка под палещо летно слънце, само за да опиташ този чуждоземен специалитет, наречен пица, сервиран в дебели порцеланови чинии със син кант, стил Балкантурист, и с алуминиеви прибори, най-вече ножове, които не бяха способни да разрежат онова твърдокаменно произведение, продавано под името Пица - всичко на всичко 3 варианта, една с шунка, една със сирене или кашкавал, и една Асорти - последната най-скъпа и тачена, по джоба на най-богатите клиенти. Редактирано от - Геновева на 08/12/2006 г/ 17:59:18 |
| Аз помня пицарията на ъгъла на Раковски и Гурко, сега е мебелен магазин. А за БИАД и Севастопол ще прощавате, забравих ги, нищо, че са току до института. Прощавайте. --- А Хамбара си е съществуващо съвременно underground заведение, направено в бивш хамбар в центъра на София. Различно е от другите. Подобни са още само КУФАРА и АПАРТАМЕНТА, първото е с жива музика (джаз, фюжън и подобни извращения). Единственният му недостатък е, че не предлага храна, само напитки и атмосфера. В неделя ще пусна снимка(и) от хамбара. Редактирано от - проф. дървингов на 08/12/2006 г/ 19:04:52 |
Ех, Геновева, какво хубаво дете си била, пу-пу, сигурно не са продължили дълго тия твои невинни години - по тая причина.Приличаш на Вивиан Ли, съвсем сериозно. |
