
| Освен транзитивността, виж и каква рекурсия се получи, Старшо, дойдохме си до началото на темата, нали? Ей това ми беше и на мен мисълта, като дадох наклон за продължението на темата, породена просто от един юбилей. Колко неща има около Булеварда, и как сме навързани, значи, като свински черва сме навързани... Така че бих могла да внеса малко изменение в оригинала, да ме прости автора за волността: Дефилират милион познати - Димитрова, Николов, Петров и повикана по телепатия бърза първата ми любов. |
| Геновева съм я признала за най-видния форумец измежду нас. Нека никой не ми се обижда за това, а тя да ми прости, че я обсебвам често. |
... при отнапред зададената сходимост ... ама погледни на "рекурсията' и не само като мат.лингвист, де ... |
| Като се отвори тема за цигарите , трябва да кажа, че и ний по-неузрелите сме минали по тоя път с привикването към никотина, за да се харесваме на останалите и най-вече на момчетата, а не толкова щото сме изпитвали необходимост да го правим. Всичко е било от келешлък. Спомням си, имахме много явен пушком досами училището, където никой не можеше да ни каже копче, защото бяхме извън територията на школото, а в същото време оттам минаваха всички даскали и директорката дори и ни виждаха как дърпаме сладко фасовете и пируваме в победата си над забраните и налаганите норми на поведение. И аз, подобно на Геновева бях неотракан пушач и дърпах колкото да не се цепя от колектива. В по-горните курсове, кога ми дойде повече акъл, ги спрях. В студентските години отново ги пропуших, но от една година успешно се въздържам и сметам да не потретвам същата грешка. Сега, обаче при подрастващите модата на цигарите е заменена с наркотиците, които дават катастрофални поражение върху организмите им и отърване от тех май почти нема. Жалко. Редактирано от - Гичка Граматикова на 08/12/2006 г/ 13:43:47 |
| ... на Булевардът Бирюзов цигарите не бяха на мода .. не си спомням "пушач" да е завършил с класа .... до 20-тата си година не съм пушил, а през следващите 40 - по 50 парчета на ден ... min ... |
| Охо, в нашия випуск непушачите бехме само 10-15 човека. На абитуриентския бал не можехме да се видим от тютюнев дим. Сега май пак е същото, в смисъл броят отказали се от цигарите е незначителен. Справка: последното събиране на випуска миналата година по повод 10-годишнината от завършването ни. Редактирано от - Гичка Граматикова на 08/12/2006 г/ 13:54:47 |
по 50 парчета на ден ... min Ауу, сериозно ли, Старши? Взимай веднага мерки бе, човек. По този начин ще се унищожиш за отрицателно време. ![]() |
... 'що се гневиш? като се замисля - вървяло ми е ... майката на училищното ми гадже не пушеше и ходеше с пищов на кръста ... уважителен съм бил май ... в.ред. взел съм Гичке - вечер димя пури ... :-) Редактирано от - Старшината на 08/12/2006 г/ 14:02:01 |
| Добре си хортувате за факултета тук, гледам _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Ще видиш ти едни пури... Айде от мене да мине, ще ти да спестя асоциацията си за тез пури. ![]() |
| Да бе, стеснал си се, все едно плаша куче с наденица?!? Моят булевард е Акад. Стефан Младенов, продължението на Никола Габровски, преди Зимния дворец в Студентски град. Ех, кат се сетя как сутрин съм се кандилкала с градския транспорт 2 часа до Университета, ми става лошо. Немаше маршрутки по време на моето студенство и трябваше да обикалям почти целия град, за да стигна от точка "А" до точка "Б". Айде така и така се отвори тема и за студенските години да зема да честитя на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти 8-ми декември. Безспорно студентските години са най-хубавите, поне мойте! ![]() |
| Кумата, да нямаш нещо против хубавите пури - особено в добра компания съм им почитател - питай Негово Старшинство. ---- Ваше старшинство, обратно на Вашия бул. Билюзов, на ул. Позитано цигарите бяха на почит - уважаваха ги най-вече в дворчето на сегашния Съюз на старшините и войните от запаса (тупик от Христо Ботев, успореден на Позитано) |
| А моята улица, Ваше Старшинство, е "Г.С.Раковски", корнерът "Стефан Караджа". (to be continued) Редактирано от - проф. дървингов на 08/12/2006 г/ 15:23:42 |
| Хе хе хе, аз съм си точно по песента - и жълтите кестени, и всичкото, дето е за Оня Булевард. Слънчев обед, излязъл си от единствената двойка лекции, дето си присъствал на нея, аз пропусках тия, дето бяха рано. Като изкарваха наесен програмите, отивах и си записвах в личната програма само тези лекции и упражнения, които почваха от 9 ч. нататък и само на тях ходех, с изключение на лекции на изключително люти преподаватели, дето пускаха списъци, тяхната... И с дружки, имах състудентки, дето живееха и наблизо, в махалата (с една от тях си дружим и до днес - и кулинарно, и музикално), под кестените, под кестените, до Орлов мост, после тръгваме по Евлоги Георгиев, под брезичките - по тясното павирано платно малко коли минаваха, а брезичките шумолят - светлозелени напролет, жълти - есен. И така, до 6 септември, където се разделяхме - тя наляво, аз надясно. И тогава, по пътя, ама никакви кафенета нямаше, дето сега се отбивам на всяка крачка. Само разходка и културно общуване. Но ни беше достатъчно. Сега със същата тази дружка, дето крачехме под брезичките, ходим на концерти, но познаваме всички заведения по Раковски - от Аксаков до Любен Каравелов. Така ни се промениха навиците, значи. |