Отиди на страница:
| За вечно недоразбралите: Когато държавата се управлява разумно, срамно е да си беден и незначителен. Когато държавата се управлява неразумно, срамно е да си богат и значим. Конфуций Всички сте съгласни, че държавата ни се управлява неразумно и въпреки това мнозина от вас считате, че напук на всичко материалните придобивки и успехи в тоя тип държава са символ на печеливша стратегия. Следователно не мислите или мислите до върха на носа си. А това значи, че вие сте истинските лузъри. Нищо, че печелите всички битки. В крайна сметка ще изгубите войната. |
 Този текст показва , че и Най-Доброто желание , не винаги изпитва длъжност към най-точния и приемлив свой изказ... Случва се , Галя  ... Но запомни , имай го и от него се води... Щастлива НГ...   |
| Кайли, Не е достатъчно да препишеш от някъде една сентенция и да я лепнеш като доказателство за правотата си. Вярно е, че в началото на прехода и малко преди него течеше невидима за обикновения човек бясна подготовка за "капитализацията" на страната и формиране на новата класа капиталисти от тогавашната партийна, комсомолска, профсъюзна номенклатура, както и от кадрите на ДС. Обаче този процес завърши и сега има все пак някаква прослойка (да не кажа средна класа!) специалисти, дребни собственици и средни собственици, радващи се на прилични доходи без да им се налагат компромиси със съвестта им. И не виждам нищо лошо в материалните придобивки, важен е начинът на придобиването им. Не бива и да се отрича фактът, че в България вече има глад за висококвалифицирани кадри, което е шанс за интелигентните, амбициозните и трудолюбивите. Проблемът е, че в нормалните държави и за останалите трудолюбиви и добросъвестни също има добро място под слънцето. |
| Като гледам, мненията се концентрират около два типа хора. Едните (надявам се за тях да е писала авторката) - доброволните "лузъри". Например един монах или един поет, който вместо да пише чалга текстове, пише това, което чувства, без дори да се опитва да си продаде стиховете. Характерно за тях е липсата на мрънкане. Те не се оплакват непрекъснато "кой ме затвори в манастир", "що не ми спонсорират поезията". И другите - истинските лузъри без кавички - хората, които не могат да свършат нищо, не се и опитват, но непрекъснато мрънкат що някой не ги оценява, що държавата или някой друг не се грижи за тях. А освен това и завиждат на всеки за всичко - и понеже собствената им некадърност е еталон - завистта им избива и в прокламациите, че ако си постигнал нещо, то е със "слугуване", кражба, проституиране и т.н. А пък за капак се отъждествяват с доброволните "лузъри" и се хвалят колко са готини и велики. Обаче е много просто да се различат двата типа - именно по мрънкането. Доброволният "лузър" не мрънка, особено за материални неща. Истинскит лузър пък не спира да мрънка. И в този форум се вижда. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Да припомним: Моисей сказал :"Все от Бога Авраам сказал: "Все от небес" Соломон сказал: "Все от ума" Иисус сказал: "Все от сердца" Фройд сказал: "Все от секса" Маркс сказал :" Все от живота" Эйнштейн сказал: "Все относительно" Сколько евреев — столько и мнений. ...А иначе статията е добра за всички, които имат потребност от пастор или от психотерапевт. Всеки, който условно влиза в една игра, се стреми да спечели. А за неповторимата игра, наречена живот е в сила аксиомата : Животът е несправедлив. |
 Алоо, др.Генек, по-леко, че ще изплашиш децата тук . Да не си служил артилерист във войската.Я по-кротко.Ти внучето на какво ще го учиш?Да бъде чист и почтен човек или обратното?! Ами за това става въпрос тук, за товааааа...Какво си се развряскал срещу момичето? Не бих се намесил, ако не спомена за компютрите.Откривателят на принципа българинът Джон Атанасов е типичен пример за "малцината", които авторката призовава да почетем.Не знам дали ти е известна историята за проточилото се 20 години дело за авторство.Когато през 1937 г ДА прави откритието си, го споделя със свой колега-също професор по физика. Чист идеализъм.Радост , споделена с колега.Той веднага разбира за какво става дума и понеже е от "действащите", от които ти така се възхищаваш, наи-действено открадва идеята, намира инженерен екип , компания-производител и произвежда почти паралелно с IBM/работеща с екипа на съдружника на Атанасов, които е разработил инженерния проект/калкулатора, както е по точно да се нарича тогава.Обърни внимание сега идва най-важното според мен -това, за което става дума в статията.Реакцията на Атанасов : огорчен , разбира се от подлостта на действения си колега, той махва с ръка и се отдава на далеч по-важната си/според него и нашата авторка/ работа по ново откритие, свързано с корабоплаването, ако не ме лъже паметта.Оставя делото за авторството на собственото си откритие, което вече е ДАРИЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО /и на такива като теб!/. на съдружника си и на компанията-производител. Ето за това става въпрос , драги ми другарю Генек! |
| ..Крюелке, как ги виде тез неща бе.. сигур от илядо километра по-добре се види... или па си сънувала ...глей ся, како единственото нещо което завърши е, че синчетата и унуките на бившата номенклатура, след като успешно шамаросаха националнио капитал и ресурси на БГ, сега овладеа и целата власт ... сичко останало са Решения от n-тия конгрес на БСП/ДС за по-плното задоволяване нуждите на трудЯХщите се... лузъри ... нищо ново, само датата треба се "опресни" и че нема одим на манифестаця  |
| За истинския лузър не бива да се съди по пунгията , а по броя розови слончета , подир които тича... Кажи го , мъдри братко Манрико ... |
Да наградиш твореца със снизхождение не е най-хубавата награда за труда му. Особено ако ти самият не си творец и не си по-добър в тая област. По моему, Галя Горанова се е справила блестящо. Днес четем един многопластов, иносказателен, нетипичен, метафоричен, асоциативен, смел и не на последно място силно ангажиращ вниманието читателя материал. Затова и отзвукът е толкова разнолик и пъстър, но будищ силни чувства на възхищение или на неодобрение. Т.е. статията е постигнала целта си, заради което получава адмирациите ми.  |
| Специално за E6 28.12.2006 г. 11:43:35 Ама нали точно за това си хортуваме.. само че авторката го е казала по-ефектно в тъжно подигравателен стил. И така както всичко у нас се представя обратно на това което е - левите са десни, десните са леви, голия цар е облечен и прочие. Хората които другаде ще са успели и уважавани тука ги броят за лузъри а безхаберни некадърници и престъпници са окупирали келепирските службички и паричните потоци. Това са успелите.бг !(кавичките нарочно са изтървани) |
| Коце, Па видела съм ги тези работи и в България, имам роднини и познати (от най-близкото обкръжение) дет са средна класа с труда си. Ти дет си толкова близко как не успя да ги забележиш? |
| За преголямо наше съжаление, Родината ни се управлява от хора, които са "готови на всичко за пари" (А.Нотарас). Тези хора задават правилата, ТЕ казват кой е уинър и кой лузър. Уинър според тях е само този, който е готов да продаде и майка си за пари. За такива хора висшата ценност е богът - долар, заради Него те Винаги имат какво да продадат (чест, вяра, дупе, душа). + А ако твоят Бог не се казва долар - ти си лузър. |
| .... винаги кога некой се докосне до абсурда и го опише в подходящ стил се получава добро четиво... ..най-трудно е в неква сбита форма или къс разказ... щот въпросителните стават много .. а задайте въпроси на тов.Гашек или Дж.Хелър? ..нека Господ се смили над живеещите вътре в абсурда да успеят да видят... абсурда |
Всеки, който условно влиза в една игра, се стреми да спечели. Да де, ма немалко от ония, де не влизат в една игра, също се стремят да спечелят. Примерно да вземем за пример следния пример-втората световна и записващите се във фашистката партия с цел да станат властелини на света. А после и печалния им край. Дет се вика-пилците се броят наесен, нъл тъй Крюелке. |
| Да не споменаваме името Божие без нужда. Сравнителната анатомия твърди, че Homo sapiens е типичен хищник - Очите са отпред на лицевия череп и има бойни зъби. Разликата с останалите хищници (Carnivora) е, че има разум и морал. Та основните житейски дилеми се клатят на кантара имено около тези две понятия и техния баланс. |